***
Дали всичко това е било само сън?
Никол не можеше да повярва как е минало времето от завръщането ѝ от Белиз. Оказа се, че има цена, която трябва да се плати за изключването на мобилните телефони за дни и дни наред.
И двамата бяха платили наистина висока цена.
Веднага щом се прибраха у дома, Ред се върна в агенцията, работейки по петнайсет и дори по осемнайсет часа на ден.
Оказа се, че „Ериксън байкс“ са харесали терена и са възложили на компанията на Ред огромно количество работа. Искаха от него да им помогне да пуснат на пазара цяла нова линия велосипеди, а това означаваше печатни реклами, телевизионни реклами и уеб реклама.
След седмица, в която почти не беше виждала новия си съпруг, Никол се върна на работа като негов асистент и беше до него през много от тези осемнадесетчасови дни. Не беше лесно, но беше вълнуващо. В крайна сметка те изграждаха нещо заедно.
Дните се сливаха, а после се превърнаха в седмици. Тя почти нямаше време да отговори на обажданията на Даниела, камо ли да се види с нея на обяд. Никол не се виждаше с никого, освен с колегите си и с Ред.
В крайна сметка, знаеше тя, нещата щяха да се забавят. Нещо щеше да отстъпи. И най-накрая това се случи.
В един ден като всеки друг всичко се промени за пореден път.
Може би шест или седем седмици след сватбата им Никол получи много странен имейл.
Той дойде малко след седем сутринта, когато тя едва беше успяла да отвори очи. Беше в офиса, разбира се, защото Ред идваше толкова рано и го изискваше от всички останали. Освен това тя беше негова асистентка и негова съпруга.
И все пак във въпросния момент тя проклинаше деня, в който той беше създал тази компания.
Отпивайки от кафето си и желаейки кофеинът да побърза и да започне да действа, Никол видя, че във входящата ѝ поща се появи имейл с познато име.
Отваряйки имейла, Никол установи, че сърцето ѝ вече бие учестено и има неприятно чувство в стомаха си.
Скъпа Никол!
Знам, че вероятно си изненадана (и вероятно не по приятен начин) да ме чуеш по този начин. От посещението ми насам не е минал ден, в който да не съм мислил за лошото си отношение към теб.
И, разбира се, не се гордея и с начина, по който се отнасях със сина си.
Истината е, че се страхувах. Страхувах се, защото за първи път в живота на Ред той беше намерил жена, за която го беше грижа повече от мен. Знам, че това звучи глупаво и може би дори болно.
Но това е искрената истина и чувствам, че съм длъжна да бъда честна.
Липсва ми присъствието на сина ми в живота ми, Никол. И ми липсва да опозная дъщерята, която можех да имам, ако само бях способна да прогледна над собствения си егоизъм и несигурност.
Надявам се, че ще намериш сили да ми простиш и може би ще допуснеш възможността да се върна, по някакъв малък начин, за да играя роля в новото ти семейство.
Надявам се, че този имейл ще ви помогне. Толкова съм щастлива да разбера, че двамата сте се оженили и започвате живота си заедно.
Ще чакам да чуя нещо от вас.
С любов,Ерика.
Никол затвори имейла и се обърна от компютъра, внезапно осъзнала, че стомахът ѝ се свива и бълбука по най-неприятен начин.
– О, Боже – промълви тя, преди да се наведе и да повърне в кошчето за боклук до бюрото си.
Бързо грабна една кърпичка и избърса устата си, смачка я и я хвърли в кошчето.
Възможно ли беше прочитането на този имейл от майката на Ред да я разстрои толкова много?
Никол не мислеше така. Всъщност, докато го обмисляше по-нататък, тя осъзна, че е минало твърде много време от последната ѝ менструация. А това стомашно разстройство невероятно приличаше на онова, което беше преживяла последния път…
Тя поклати глава. Не, не можеше да си позволи да се надява отново.
Но какво, ако?
Никол си спомни за сватбата. Вече бяха минали само около седем седмици, така че това имаше смисъл и от тази гледна точка.
Сърцето ѝ отново заби – но този път по друга причина – тя стана и избяга от офиса.
Спусна се по стълбите две по две, пробяга около квартал и половина до най-близкия CVS и си купи тест за бременност.
Дори да го направи, Никол смяташе, че е невъзможно. Трябваше да е съвпадение.
Няколко минути по-късно тя беше в кабинката в дамската тоалетна на офиса, пикаеше на клечка и след това седеше, наблюдавайки какво ще излезе.
Челото и подмишниците ѝ бяха изпотени от тичането по улицата и обратно и в този момент тя беше основно разхвърляна. Но Никол не се интересуваше от нищо от това – всичко, което искаше да знае, беше отговорът на този единствен въпрос.
Минути по-късно тя влезе в кабинета на Ред и затвори вратата след себе си.
Ред вдигна поглед от компютъра си, разсеян.
– Ей, какво става? – Никол държеше теста за бременност в ръката си и трепереше.
– Повърнах тази сутрин – каза тя.
– Ти… какво? – Очите му изведнъж се вгледаха в това, което тя държеше. Ред се изправи и посочи теста. – Това ли е, което мисля, че е?
Никол кимна бавно.
– Ред, не мога да повярвам. Просто не мога да повярвам, че това се е случило.
– Сигурна ли си? – Попита той. – Виж сам.
Той заобиколи бюрото, взе теста за бременност от ръката ѝ и го погледна, като устата му образува усмивка, а очите му светнаха.
– О, Боже мой. Никол!
– Бременни сме – извика тя.
И тогава Ред я прегърна толкова силно и двамата се държаха толкова силно и се смееха. Имаше и няколко сълзи, но те бяха сълзи на радост и облекчение.
– Ще имаме бебе – каза тя, без да може да повярва, че думите излизат от собствената ѝ уста. – Това се случва.
А Ред я стисна още по-силно и тя знаеше, че така е трябвало да бъде. Но все пак една малка част от нея се питаше дали няма да бъде наранена отново – дали по някакъв начин нещо няма да и открадне това щастие…