***
Никол се събуди много рано на следващата сутрин.
Беше малко след пет часа сутринта и идеята я удари като гръм от ясно небе. Беше толкова проста, толкова съвършена. Трябваше да е правилно.
Тя сложи ръка на рамото на Ред и леко го разтърси.
Той отвори очи и вдигна глава.
– А? Какво е… добре ли си?
– Да. Току-що се събудих и трябваше да ти кажа нещо.
– Добре, слушам те. – Той избърса съня от очите си. – Искам да избягаме.
Ред се обърна с лице към нея в полумрака.
– Искаш да избягаме? Защо?
– Току-що се събудих и това беше първото нещо, което си помислих. Чувствам го правилно. Не искам да се притеснявам за списъците с гости и покривките, за храната, която ще сервираме, за мястото и за изпращането на перфектните покани. Просто искам да бъда с теб.
Той и намигна.
– Сигурна ли си? Защото ти винаги си казвала…
– Знам какво съм казала – прекъсна я тя. – Но сега всичко е различно.
– Заради бебето?
– Не знам. Да. Предполагам, че е така.
– Мисля, че просто имаме нужда от още малко време, преди да вземем някакво решение.
– В момента си в определено състояние на духа – каза той уморено.
– Това не е просто състояние на духа. Искам да избягаме, Ред.
– Разбира се, че ще направя каквото искаш. Но честно? Не мисля, че това е това, което наистина искаш, Никол.
Сега тя се почувства ядосана на него. Седна в леглото и скръсти ръце.
– Какво имаш предвид, че не е това, което наистина искам? Мислиш, че знаеш какво искам по-добре от мен?
Ред въздъхна.
– Не, Никол. Не знам.
– Недей да ми говориш с такъв тон.
– Какъв тон?
– Като че ли съм луда.
– Никол, пет сутринта е. Събуди ме от дълбок сън, за да ми кажеш, че искаш да промениш изцяло плановете ни за сватбата заради някаква случайна мисъл, която ти е хрумнала.
– Това не беше случайна мисъл. – Тя го погледна. – Не ми пука за всички тези хора, Ред. Грижа ме е за мен и за теб.
Изведнъж той се пресегна през леглото, хвана я за ръката и я дръпна към себе си.
– И за какво мислиш, че ме е грижа мен?
Докосването му, дори сега, в депресивното ѝ състояние, все още предизвикваше топлина по цялото ѝ тяло. Тя погледна в тъмните му очи. Къдравата му коса падаше по челото му по онзи начин, който тя намираше за напълно секси.
Но сега имаше и нещо друго. Чувстваше се ядосана, дива – чувстваше се непредсказуема. В миналото, когато правеха секс, винаги заради Ред Никол се впускаше в ритуалните игри, които той толкова обичаше. Да, тя също го харесваше, но най-вече заради това, което правеше за него.
За първи път обаче Никол искаше да го прави за себе си толкова или повече, колкото и за Ред.
– Не знам за какво ти пука – каза тя. – Може би трябва да ми покажеш.
Тя го погледна, а той ѝ отвърна с поглед. В ранния утринен мрак тя можеше да види бялото на очите му и черните ямички на зениците му и той почти имаше вид на вълк.
– Не питай, ако не си готова да разбереш.
– Кой казва, че не съм готова?
– Така или иначе – изръмжа той. – Знаеш какво означава това.
– Не съм пълен идиот – отвърна Никол, извивайки се в хватката му. Той хвана ръката ѝ още по-силно.
– В момента се държиш много зле – изръмжа той.
– И? Кой ще ме накаже?
– Продължавай да говориш и ще стане по-лошо.
– Може би искам да е по-лошо.
Той я обърна по корем, така че тя лежеше в скута му от другата страна на леглото. Той беше твърд, така че тя знаеше, че ще го възбуди. Никол не носеше нищо друго освен сутиен и бикини и размърда дупето си пред него, знаейки какво предстои.
Той я плесна по дупето. Имаше леко убождане, но нищо подобно на това, което искаше да почувства точно сега.
– Още – поиска тя.
– Добре тогава – каза той. Ръката му се спусна по-силно върху дупето ѝ. Зашлеви я по дупето отново и отново.
– Трябва да съм гола – каза тя. – Голият ми задник се нуждае от напляскване.
Ред издиша тежко. Изведнъж той разкъса бикините от нея, разкъса ги чисто наполовина, сякаш бяха някакви специални откъсващи се бикини с велкро.
– Добре – каза той. – Така че сега дупето ти е голо.
– Да, това е по-скоро така. – Тя отново му го размаха. – А сега ме напляскай, както искаш.
Той започна да я шляпа по дупето, като преминаваше от едната буза към другата, нанасяйки истински удар по плътта ѝ. Бодеше и имаше необходимата топлина. Тя се беше намокрила. Путката я болеше за него. И все пак… някак си трябваше да има нещо повече.
Тя не беше доволна от нивото на болката. Имаше нужда от повече.
– Давай – проплака тя. – Направи го по-силно.
– Искаш по-силно?
– Хайде. Чу ме.
И тогава той спря напълно. Никол го погледна през рамото си.
– Защо спираш? Трябва да бъда наказана.
Ред я погледна надолу.
– Знаеш, че така не става.
– Престани да бъдеш толкова твърд. Хайде. Боли ме да ме напляскат и да ме чукат.
– Трябва да се успокоиш. Излизаш извън контрол.
– Това не е неконтролируемо – каза тя и седна. Тя го погледна. Зърната ѝ бяха твърди и стегнати. Беше мокра за него, но не искаше да е така. Искаше го ядосан, твърд и бърз. Искаше да забрави коя е тя.
– Никол, трябва да забавиш темпото – каза ѝ той. – Това не е свободна игра за всички.
– Глупости. Хайде – предизвика го тя. – Страхуваш ли се от едно малко момиченце?
Очите му пламнаха.
– Не ме насилвай.
Тогава тя го бутна, силно по рамото му. Той я хвана за китката. Тя го бутна със свободната си ръка и той хвана и тази китка.
Никол се опита да се освободи от хватката му.
Сега тя се бореше с него и двамата се търкаляха по леглото. Никол използваше ръцете и краката си, драскаше и риташе, докато Ред се опитваше да установи контрол над нея. Отначало ѝ се струваше, че всичко е на шега, но онази гневна част от нея сякаш разцъфна, когато Ред започна бавно да печели борбата.
Накрая тя одраска бузата му и пусна кръв.
– Никол – каза той, седна назад и докосна бузата си. – Какво, по дяволите?
Тя седна.
– Не можеш ли да си вземеш лекарството?
Очите на Ред потъмняха и той се усмихна, бавна усмивка.
– Наистина искаш да бъдеш лошо момиче тази сутрин.
– Имам нужда някой да ме накаже, а после да ме чука здраво – прошепна тя.
– Искаш, сега ли?
Тя кимна с див поглед в очите си.
– Това е хубаво за теб. – Той изведнъж се прозя, легна и се обърна по корем, като нагласи възглавницата под главата си.
Никол го гледаше неразбиращо.
– Ред?
Той не отговори. Тялото му представляваше буца под завивките.
Тя разтърси рамото му.
– Не се преструвай, че заспиваш. Това не е хубаво. – Ред не отговори.
Тя въздъхна.
– Съжалявам, че те одрасках. Мислех, че си играем грубо. – След още една-две минути, в които той все още не отговаряше, Никол започна наистина да се ядосва. Стомахът ѝ се свиваше и изтръпваше и тя усещаше как бузите ѝ горят. Защо точно сега и правеше това? Не знаеше ли, че тя има нужда от него, за да бъде близо до нея?
Но тялото му остана неподвижно. Той напълно я игнорираше и тя се почувства напълно отхвърлена.
Никол стана, знаейки колко глупаво се държи, и тръгна към вратата.
– Предполагам, че ще сляза долу. Може би когато шеф Роланд дойде, ще може да се погрижи за мен. Той изглежда като мъж, който може да задоволи една жена.
Изведнъж тя чу как Ред се движи зад нея. Когато се обърна, той беше в лицето ѝ, очите му бяха широко отворени и разярени.
– За какво, по дяволите, говориш, Никол?
– Мислех, че си заспал.
– Какви глупости си правиш с мен в момента?
Тя сгъна ръце и се опита да отстоява позицията си.
– Не съм правила никакви глупости. Ти си този, който просто заспа по средата на опита ми да бъда близо до теб.
– Това не е такъв тип игра, бебе. Аз не играя ролята на съпруг, който злоупотребява.
– Какво трябва да означава това?
Той я погледна и очите му омекнаха.
– Знам какво се опитваш да направиш – прошепна той. – Страхуваш се, наранена си и си тъжна и си мислиш, че ако си причиним болка един на друг, това ще промени нещата за теб.
Тя вдигна брадичката си.
– Мислиш, че знаеш всичко за мен.
Той се усмихна леко.
– Наистина знам всичко за теб. – Той се приближи още повече и постави ръка под брадичката ѝ. – Ти си моята сродна душа. Ти си моето всичко – по-важна за мен от всичко друго на този свят. Ти, Никол.
Сега и се искаше да се разплаче. Искаше да удари нещо. Избухна в сълзи и буквално потъна на пода.
– Не трябваше да е така – каза тя. Едва се разбираше, говорейки през всички тези сълзи.
Сега Ред я държеше, притискайки я на пода в спалнята им. В ръцете му тя беше като кукла от парцали.
– Знам – прошепна той. – И мен ме боли.
– Съжалявам, че съм толкова слаба.
– Ти си най-силният човек, когото познавам, Никол.
Тя притисна лицето си в гърдите му.
– Съжалявам, че одрасках лицето ти. Беше инцидент.
– Всичко е наред.
– Нищо не е наред в момента.
– Знам. Знам. Но е така. – Той я люлееше бавно напред-назад и я галеше по косата, а тя плачеше и плачеше още, докато в нея не останаха никакви сълзи. Разбира се, тя знаеше, че има още сълзи. През последните няколко дни се беше чувствала разплакана много пъти, но винаги имаше още.
Избърса ги с обратната страна на ръката си и подсмърчайки, седна.
– Не те заслужавам. Ти си съвършен и невероятен.
Ред просто се засмя.
– Спри да говориш глупости.
Тя му отвърна с усмивка, може би първата истинска усмивка, която имаше от няколко дни.
– Знаеш, че нямам нищо общо с шеф Роланд.
– Не ми се струваше така. – Усмивката му избледня и той стана по-сериозен. – Никога обаче не искам да казваме неща само за да се нараним един друг. Трябва да сме по-добри от това.
Никол кимна.
– Съгласна съм. Това беше нисък удар. Чувствам се сякаш съм малко луда напоследък.
– Всички понякога полудяваме. Но не забравяй, че те обичам с цялото си сърце и съм на твоя страна. И двамата загубихме бебето си.
– Просто искам да се върна към това, което беше.
И тогава Ред я целуваше по устните, а тя му отговаряше. Цялото ѝ тяло му отговаряше. Ръцете му галеха голите ѝ бедра, нагоре по корема ѝ, галеха гърдите ѝ.
Езикът му навлезе в устата ѝ, търсейки.
Никол изви бедрата си към него. Беше без бикини и хлъзгава от желание. Устните на Ред се преместиха от устата ѝ към шията ѝ, а след това надолу към гърдите ѝ, докато ръката му галеше голата ѝ путка.
Тя отново се изви в него, като се движеше напред-назад върху ръката му. Той нежно вкара пръст в нея. Тя извика от облекчение.
Да. Това е, от което се нуждая.
Пръстът му се отдръпна, а после тя отново разклати бедрата си в него и пръстът се вмъкна във влажната ѝ дупка, провирайки се през гънките ѝ.
Езикът му облизваше зърната ѝ през дантеления сутиен, докато пръстът му продължаваше да се впива и отдръпва, да се впива и отдръпва в такт с движението на бедрата на Никол. Целият и вход беше покрит с нейните собствени сокове и готов за неговата мъжественост. Но Никол знаеше, че колкото и силно да го желаеше в момента, той
щеше да не бърза, както винаги досега.
Това леко я вбесяваше, но сега беше по добър начин.
Тя се усмихна, докато ръката му правеше магията си върху нея.
– О, Боже. Толкова много искам да свърша.
– Недей да го правиш – просъска той. – Не свършвай, докато не ти кажа да свършиш.
– Но се чувствам толкова добре. – Бедрата ѝ се блъскаха в силната му ръка, докато пръстът му ритмично удряше клитора ѝ и влизаше в нея.
– Ти беше много лошо момиче и трябва отново да започнеш да слушаш – предупреди той.
– Да, искам да бъда добра. Искам да слушам.
– Тогава не свършвай, докато не ти кажа.
– Но аз съм толкова близо. – Дъхът ѝ идваше на пресекулки, докато изблици на електрическа топлина се завъртаха от бедрата ѝ нагоре към стомаха и гърдите ѝ.
Той отново я целуна по врата. Другата му ръка масажираше гърдите ѝ и бавно ги издърпа от сутиена. Сега зърната ѝ стърчаха в хладния въздух. Ред започна да ги смуче, докато пръстът му обработваше деликатното и долно пространство.
Краката на Никол трепереха, както винаги, когато се приближаваше към освобождаване.
Гърдите ѝ бяха толкова нежни, толкова чувствителни, а езикът и устните му правеха зърната влажни и еректирали.
– Не мога… не мога да го издържа – извика тя.
Ред се плъзна надолу, целувайки корема ѝ, а след това и покрай него до мястото, където тя чакаше, влажна и отворена за него. Между краката ѝ той я облизваше и смучеше.
Клиторът ѝ беше толкова набъбнал от желание, че езикът му лесно го намери и го плъзна отново и отново.
Никол вече крещеше, въжетата на врата ѝ се отдръпнаха.
– Моля те, кажи ми, че мога да свърша – каза тя. Беше се изпотила. – Моля те, Ред. Моля те.
Но той не ѝ даде разрешение. Наслаждаваше се на мъчението ѝ. Устните му засмукаха гънките ѝ, а после езикът му си проправи път вътре в нея. Сега ръцете на Ред държаха бедрата ѝ и придърпваха тялото ѝ по-близо до него, докато той продължаваше изисканото си мъчение.
– Не мога да спра – каза тя. Тялото ѝ достигаше кулминацията от само себе си. Входът ѝ се свиваше от нужда и желание, стягаше се, готов да освободи всичко. Никога не е била толкова мокра. Или може би винаги е била толкова влажна с него – вече не знаеше.
Никол губеше себе си.
Изведнъж той се надигна и се измъкна от боксерките си.
– Най-накрая – изкрещя тя с облекчение.
Той се ухили.
– Постави устата си върху мен – заповяда той.
С благодарност тя се изправи на лакти, докато той се надвеси над нея на колене, притиснал едната си ръка към земята за равновесие. Тя пое цялата му ерекция в устата си, като притисна топките му в ръката си и го засмука докрай.
Ред изстена тихо.
Никол се радваше да му доставя това удоволствие, знаейки колко много я иска. Знаеше, че той трудно устоява на желанието си да достигне кулминацията сега, както и тя преди малко.
Езикът ѝ се завъртя около ствола му, а после отдръпна глава назад и засмука само главичката на члена му, като устните ѝ се притиснаха плътно към нея.
Сега тя започна да се поклаща нагоре-надолу, устата ѝ се плъзгаше по-бързо по дължината му, звуците на устните ѝ и влагата от слюнката ѝ създаваха смучене.
– Добре, забави темпото – каза ѝ той. – Забави или ще свърша.
Тя ускори темпото, без да иска да слуша. Беше гладна за него. Искаше той да свърши в устата ѝ.
И той също искаше да го направи. Почти го беше накарала – почти го беше отвела до място, където беше загубил контрол. И по някаква причина Никол искаше да направи това – искаше да го накара да полудее толкова много, че да забрави нуждата си винаги да е на власт.
Беше толкова близо. Тя го усещаше. Тя се движеше по-бързо. Ръката ѝ галеше вала му едновременно с това, че го смучеше.
– Никол…
И тогава той се измъкна от устата ѝ. Тя се взираше в него с наранени очи.
– Но аз го искам – проплака тя.
– Обърни се – каза той.
Тя го направи, като отново се надуваше. Толкова силно се нуждаеше да свърши, че можеше да изкрещи.
Ред взе главичката на пениса си, постави я срещу ануса ѝ и бавно разтърка върха му, като изпрати ударна вълна от удоволствие през нея. Тялото му се притисна към нея отзад, притисна я към пода с тежестта си върху гърба ѝ.
Той плъзна едната си ръка под гърдите ѝ, а другата – към голата ѝ путка, като сега я галеше, откривайки клитора ѝ, докато пенисът му се плъзгаше между задните ѝ бузи.
Навсякъде имаше само мокри сокове.
– Трябва да се счупиш – изсъска той. – Твърде дива си.
– Да. Имам нужда да бъда разбита и да бъда чукана здраво.
Той се плъзна в дупето ѝ с едно бързо движение, като я изненада. Той се впи в нея, галеше путката ѝ и галеше зърната ѝ, докато устата му смучеше задната част на врата ѝ, ушната мида.
Никол усети, че той навлиза дълбоко в нея, и почувства известна болка и натиск. Той беше правил това само веднъж преди – онази нощ в Германия – и този път и удоволствието, и натискът се засилиха.
Той не беше толкова нежен, което беше добре. Тя не искаше да е нежен точно сега.
Искаше напълно да загуби ума си, а начинът, по който се чувстваше – щеше да го направи.
– Ти беше много, много лоша днес и сега ще бъдеш чукана в задника, Никол. Ще бъдеш чукана и ще свършиш, когато ти кажа.
Бедрата му се удрят в задните ѝ части.
Членът му я разтягаше, навлизайки по-дълбоко в задните ѝ части. В същото време тя някак си се отпускаше – разхлабваше се, приспособяваше се към обиколката му.
Шокиращо, но оргазмът, който усещаше сега, беше почти твърде голям, за да го понесе. Не знаеше как ще реагира тялото ѝ. Вълната се надигаше и надигаше и тя я виждаше в очите си как се извисява над всичко.
Огромна синя вълна, която се издигаше от морето, издигаше се нагоре и нагоре, и нагоре, и нагоре…
– Свърши сега – заповяда той и тя веднага го направи – тръгна като ракета.
Той навлезе дълбоко в кухината ѝ, стенеше, докато го правеше, пулсираше в нея – но ръката му също така разтриваше клитора ѝ и краката на Никол се разтвориха, сякаш беше получила електрически шок.
Цялото ѝ тяло бе сковано от експлозията на освобождаването ѝ и тя буквално изкрещя. Изкрещя отново и отново, докато я връхлитаха вълна след вълна. Тя свършваше отново и отново.
Цялата ѝ енергия беше изразходвана.
Ред се отдръпна от нея, оставяйки я лепкава от спермата му. Тя беше мокра и пълна с неговите и собствените си сокове. Тялото ѝ беше безсилна локва на пода.
Той се претърколи настрани и нежно погали косата ѝ.
– Това свърши ли работа? – Тя кимна, без да може да говори. Накрая, след дълга минута, тя каза,
– Благодаря ти.
– За мен е удоволствие. Буквално.
– Имах нужда от това.
– Ще се оправиш, Никол – каза той, като все още я галеше по косата.
– Надявам се. – Засега тя просто се радваше, че е освободила част от натрупаната енергия, която носеше в себе си от дни.
Част от депресията ѝ сякаш се беше вдигнала, но също така можеше да каже, че тя чакаше да се спусне отново над нея, след като ендорфините ѝ спрат и серотонинът вече не се покачва.
Бавно Никол седна, като сви крака под себе си. Ред също беше седнал.
– Това беше неочаквано – каза му тя с лека усмивка.
– В добрия смисъл на думата?
Тя кимна.
– В най-добрия смисъл.
– Не мисля, че шеф Роланд щеше да успее да направи това.
– Определено не – засмя се тя.
Назад към част 2 Напред към част 4