***
Ред имаше някаква работа в Хартфорд, затова тръгна около девет сутринта.
– Търся някакво офис пространство за новата компания – каза ѝ той.
– Няма ли да имаш офиси в Ню Йорк? – Попита тя.
Той сви рамене.
– Ню Йорк е изчерпан. Хартфорд има стил, има характер – и освен това там е много по-евтино да се наеме.
Никол се засмя.
– Вярно.
– Какво ще правиш, докато ме няма? – Попита той.
– Мисля, че Даниела ще дойде за няколко часа.
– С новия си съпруг?
– Боже, не. За щастие тя не поиска да го доведе. Не съм сигурна какво щях да кажа.
– Щеше да и кажеш, че Кейн Райт може да стъпи в нашия имот, когато адът замръзне.
– Не съм сигурна, че това щеше да се приеме много добре.
Ред грабна куфарчето си и оправи вратовръзката си. Беше облечен в черен костюм на Армани, лилава вратовръзка, косата му беше стилизирана, чисто избръснат.
– Отивам на работа.
Тя му се възхищаваше.
– Изглеждаш така, както те помня от първия ден, в който се запознахме.
– С други думи – изглеждам напълно секси. – Никол извъртя очи.
– Егото ти е голямо?
– Само малко. – Той се наведе, за да я целуне. – Предай на Даниела, че я поздравявам.
– Ще го направя.
Той продължи да върви.
– Напомни и, че все още може да получи анулиране, ако иска.
– Ред!
– Само казвам…- Гласът му утихна и след това вратата се отвори и затвори, докато той напускаше къщата.
Никол почисти малко кухнята за пристигането на Даниела. Чувстваше се добре да измие някои съдове, нормални неща, които правеха обикновените хора, притежаващи общ дом.
Вече беше взела душ, но сега Никол облече и чифт удобни панталони, сандали и свободна риза с дълъг ръкав. Тя си направи прическа и нанесе малко грим. За първи път след спонтанния аборт тя се чувстваше почти като човек.
Все още обаче в стомаха ѝ имаше яма, дълбоко усещане за загуба. Никол не мислеше, че то ще изчезне скоро.
Даниела пристигна в къщата с лимузина.
Тя слезе от колата, усмихната, облечена в стилна рокля и една от онези слънчеви шапки, които старите богати жени носят, докато се разхождат из курортните градове.
– Здравей, момиче! – Изкрещя тя, когато Никол излезе от къщата, за да я посрещне.
Никол веднага се почувства раздразнена от това колко безсрамно щастлива беше Даниела. После Никол си припомни, че Даниела не знае за спонтанния аборт.
– Здравей, Даниела. – Никол прегърна приятелката си, чувствайки се така, сякаш не я е виждала от години, въпреки че бяха минали само няколко дни.
Даниела я погледна.
– Изглеждаш слаба и бледа. Пак ли се занимаваш с нисковъглехидратни храни или нещо подобно?
Никол поклати глава и отвърна поглед.
– Не. Просто съм малко уморена, предполагам.
– Значи това е мястото! – Каза Даниела, като сложи ръце на бедрата си и разгледа къщата и терена отвън.
– Да, това е то. – Никол вече се чувстваше отново уморена. Изцедена. Всъщност с нетърпение очакваше да прекара време с приятелка, която не знаеше, че през последните няколко дни е преминала през ада.
Но сега, когато Даниела наистина беше тук, беше различно. Никол все още беше твърде сурова, твърде наранена, за да може просто да си говори нормално с момичета и да се разхожда като някаква пчелна кралица, както правеше Даниела.
– Боже, Никол, това място е невероятно. – Даниела свали огромната си слънчева шапка и без да пита тръгна към къщата. – Нямам търпение да видя останалата част от него. Тя е почти толкова голяма, колкото и моята къща.
– Имаш предвид къщата на Кейн? – Каза Никол.
Даниела се обърна и я погледна странно.
– Не. Ние вече сме женени. Това е моята къща, както и неговата.
– О, да. Разбира се. – Никол я последва вътре.
– Фоайето е прекрасно – каза Даниела. Никол забеляза колко загоряла е все още. Кожата ѝ изглеждаше блестяща, свежа и младежка. В сравнение с нея Никол се чувстваше като стара мома. Бледа, със суха кожа, с тъмни кръгове под очите и болезнена рана в сърцето.
– Позволи ми да те разведа – каза Никол с фалшиво настроение.
Докато вървяха, Даниела даваше текущи коментари за нещата, които и харесваха, и за тези, които не и харесваха – имаше достатъчно и от двете. Хареса и подовете, но не и завесите във всекидневната. Масата в трапезарията ѝ хареса, но смяташе, че стените трябва да са в различен цвят. Даниела смяташе, че медийната стая е малко малка – тази в имението, което споделяше с Кейн, беше сигурно два пъти по-голяма.
Но кухнята ѝ хареса напълно.
– Ще я снимам и ще кажа на Кейн, че нашата трябва да изглежда точно по същия начин – каза тя и извади телефона си, за да направи снимка.
– Умммх…- Не мисля, че трябва да го правиш – каза Никол. – Не мисля, че на Ред ще му хареса, ако снимаш дома ни, за да го покажеш на Кейн.
Даниела я погледна.
– Сериозно ли?
– Хайде, нека ти покажа верандата – каза Никол, опитвайки се да смени темата.
Когато излязоха на верандата, Даниела кимна, но не изглеждаше прекалено впечатлена.
– Аз лично бих искала да имам по-добра гледка към езерото.
– О.
– Бих съборила цялата тази редица дървета, която я блокира.
– Ти просто ще убиеш всички тези дървета?
– Те ти пречат на гледката. Така или иначе нещо се убива.
Суровите думи на Даниела накараха Никол да се сети за загубата си. Нещо е било убито. Бебето ѝ беше мъртво. Мечтите ѝ бяха смачкани – и тази бедна малка душа никога нямаше да има шанса да живее, да расте и да бъде обичана от родителите си.
– Тези дървета имат пълното право да съществуват там и мисля, че са красиви – каза Никол с внезапна емоция в гласа си.
– Добре, добре. Успокой се, Ник. Просто казах – лично аз предпочитам гледката пред дърветата.
– Разбирам. – Никол седна, скръсти ръце и погледна към хълмовете. Смяташе, че гледката е прекрасна.
Даниела се изправи и я погледна.
– Добре, нещо се е случило.
– Какво имаш предвид?
– Знаеш точно какво имам предвид – каза Даниела. – Какво, по дяволите, не е наред с теб?
– Не знам – излъга Никол. – Може би ти си тази, която се държи странно.
– Аз? Как така?
– Не можеш да говориш сериозно – каза ѝ Никол и се усмихна. – Като за начало само погледни как си облечена. И идваш тук с лимузина?
– Кейн искаше да я използвам. Шофьорът му знаеше как да стигна дотук. Какво трябваше да направя, да взема циганско такси, за да те задоволя?
Никол сви рамене.
– Ти си тази, която се е променила. Като че ли изведнъж цялото висше общество се е променило.
– Това се нарича да си щастлив. Трябва да го опиташ някой път.
Никол нямаше какво да каже на това.
– Съжалявам, че избухнах. – Даниела седна до нея. – Мисля, че знам за какво става въпрос.
– Добре, кажи ми какво мислиш.
– Мисля, че става въпрос за това, че Кейн е победил Ред в някаква глупава бизнес сделка и сега се чувстваш защитник.
Никол не можа да се сдържи да не се засмее на това. Последното нещо, за което си беше мислила напоследък, беше Кейн да отнеме бизнеса на Ред от него. В края на краищата, те все още имаха много пари, а Ред беше подмладен с новата си компания. Но тя не каза нищо от това. Само поклати глава.
– Това ли ти каза Кейн? Че е победил Ред?
Даниела протегна ръце.
– Не искам да се намесвам в това. Искам да кажа, че обичам Кейн, независимо от всички тези резки неща, които прави. И честно казано, той иска да бъде по-добър човек, Никол. Трябваше да чуеш някои от нещата, които ми каза, когато бяхме заедно на Кайманите.
– Сигурна съм, че е било прекрасно. Той е очарователен човек.
– Не ми го казвай. Мислиш, че е най-големия мръсник на земята, и аз също го мислех. Но после той ми показа кой е в действителност. И под цялата тази вежлива мъжественост той е просто един обикновен човек със същите надежди и страхове като всички останали.
Изящна мъжественост? Никол си помисли, като потисна кикота си. Кейн Райт беше толкова мъжествен, колкото и акулата чук. И поне акулата щеше да има благоприличието да ти покаже зъбите си, преди да те прегризе наполовина.
– Даниела, кълна ти се – не съм разстроена, че ти и Кейн Райт сте заедно и че сте щастливи. Ред и Кейн може и да не са най-добрите приятели, а може и Ред да е ужилен от случилото се с „Джеймисън Интернешънъл“. Но аз лично не съм се замисляла за това през последните няколко дни.
Даниела я изслуша и кимна.
– Добре. Аз просто… наистина ме е грижа за теб, Ник. Ти си една от най-добрите ми приятелки и си единствената, която знае какво е да си в подобна ситуация.
– В каква ситуация? – Попита Никол. От близката групичка дървета внезапно изскочи ято птици. Като ги гледаше как се издигат в небето и отлитат в далечината, тя си помисли за своето никога неродено дете и сърцето ѝ се сви в гърдите. Може би духът на детето ѝ се е издигнал с тях, напълно свободен и необвързан.
Даниела проследи погледа на Никол.
– Знаеш в каква ситуация сме. Омъжваме се за изключително богати мъже. Всичките щуротии, драмите, разправиите с бизнес партньори и приятели, бивши любовници и членове на семейството. Всички се чувстват застрашени от новото ти място в живота му.
Никол кимна, мислейки си за отмъстителната майка на Ред.
– Знам за тези неща. Не е лесно да се справяш с тези хора.
– И всички си мислят, че се стремиш към парите му – оплака се Даниела. Тя стискаше шапката си толкова здраво в ръце, че Никол си помисли, че може да я разкъса на парчета. – Дори той подозира, че може би се занимаваш с него за бърза печалба. А след това се появява цялата неловкост на преговорите за предбрачния договор.
Никол не отговори на това. Само облиза устни и погледна встрани.
– Искам да кажа, дали Ред не е говорил с теб за предбрачен договор? – Каза Даниела, когато Никол не каза нищо.
– Не, не съвсем.
– Какво имаш предвид? Няма ли да се омъжиш скоро? Не сте ли обсъждали дори финансовата част на цялото това нещо?
Никол сви рамене.
– Имам предвид, нещо като…
– Ами трябва да го решите. Той ще иска предбрачен договор, Никол. Всички искат. Така че не му се сърди, когато го повдигне.
– Даниела, той не иска такъв.
Даниела я гледа дълго време.
– Сигурна ли си в това? Той го е казал?
– Каза, че си делим всичко петдесет на петдесет.
Тя изхърка.
– Е, сега има много по-малко неща за споделяне, нали? – Очите на Никол се свиха.
– Това е гадно да се каже.
– Съжалявам, но си права. Наистина беше гадно да го кажа. – Даниела се изправи, все още стискайки шапката си силно в ръце.
– Работата е там, че наистина ме притесни, когато Кейн повдигна въпроса за договора. Предбрачното споразумение. Това нарани чувствата ми.
– Разбирам, че е така. Разбира се. – Никол се опита да скрие мъничкото чувство на триумф, което изпитваше, че Даниела и Кейн нямат същото доверие, което споделяха тя и Ред. По начина, по който Даниела се хилеше, развявайки новия си социален статус, беше трудно да съчувстваш на тежкото ѝ положение. Но Никол не искаше да злорадства за нещо толкова банално.
– Каза ли на Кейн как го чувстваш?
– Разбира се – каза Даниела, като се разхождаше по верандата. – И той ми обясни, че договорът е само предпазен и има за цел да защити и двама ни. Освен това не е като да не получавам нищо, ако се разведем. – Тя спря и погледна Никол. – Сигурно звуча толкова повърхностно в момента.
– Съвсем не.
Даниела се изчерви.
– Просто не искам да се чувствам като една от онези глупави съпруги на знаменитости, които биват изоставени след две-три години и след това седят и получават инжекции с ботокс и уроци по тенис до края на живота си.
– Ти никога няма да бъдеш такава жена.
– Но предбрачният договор ме накара да се почувствам като такава жена. Продължавах да го чета и да си мисля как в него трябваше да има повече за мен. Ненавиждах колко алчна ме караше да се чувствам, когато мислех за връзката ни по този начин. – Сега изражението ѝ беше наистина болезнено. – И ето, че предположих, че ти и Ред сте имали същата уговорка като нас, а сега се чувствам като пълна глупачка.
– Даниела, не бъди глупава. Нищо от това, което казваш, не е глупаво.
– Ами Ред трябва наистина да те обича, щом изобщо не се защитава.
– Това няма нищо общо с любовта.
– Тогава той трябва да ти има доверие.
Никол се замисли за това.
– Той ми има доверие. Но това, че Кейн те е накарал да подпишеш предбрачен договор, не означава, че той ти вярва по-малко.
– Ама не е ли така?
Никол не знаеше какво да каже. Даниела се обърна и се загледа в имота.
– Знаеш ли какво? Тези дървета са наистина красиви точно такива, каквито са. На твое място не бих променила нищо.
Назад към част 3 Напред към част 5