***
На следващия ден Ред покани седем от новите си служители в къщата за неофициална мозъчна атака. По същество това беше целодневна среща, но Ред обичаше да се преструва, че са просто група готини хора, които се събират и се забавляват.
Никол не смяташе, че това е чак толкова забавно. Той я беше помолил да води записки и тя не искаше особено да го прави, макар че това вероятно беше единственото нещо, за което беше най-подходяща в този момент.
В края на краищата беше водила толкова много записки за Едуард, когато работеше за „Джеймисън Интернешънъл“ – най-накрая беше станала добра в това.
Но откри, че не може да задържи мисълта си върху срещата. Ред говореше за брандиране, за позициониране на пазара и всеки изстрелваше толкова много идеи, че Никол трябваше да ги моли да се повтарят, за да може да си води бележки.
Чувстваше се като неубедителната мацка на купон, която се опитваше да събере ключовете на всички, за да ги предпази от това да карат пияни.
Другите служители много приличаха на хората, с които беше работила в „Джеймисън Интернешънъл“ – модерни, привлекателни, някои от тях имаха татуировки, готини прически и странен избор на дрехи. Всички те бяха уверени и забавни и тя трябваше да се наслаждава на тяхната енергия, но единственото, за което Никол можеше да мисли, беше за сватбата си.
Това, което искаше да прави точно сега, беше да планира сватбата си, осъзна тя.
За съжаление, Ред се нуждаеше от нейната помощ в това ново начинание, а тя вече се беше ангажирала с него.
Когато излязоха в почивка, за да се отпуснат за няколко минути преди вечерята (която щеше да бъде последвана от „нощна сесия“ с още повече обсъждане на работата), Ред дръпна Никол настрана.
Седемте служители се изнесоха от голямата конферентна зала и се насочиха към зоната на кухнята/верандата, където всички обикновено се събираха по време на почивките.
– Никол, какво става с теб днес? – Попита я Ред. Той вече е напълно в работен режим, помисли си тя. Облечен в най-добрия си костюм „Армани“, с перфектно оформена коса, с магнетично и властно присъствие – като различен човек от онзи, с когото се бе сближила след спонтанния аборт.
– Какво става с мен? – Попита тя, чувствайки се обидена, въпреки че знаеше, че не е в най-добрата си форма. – Просто си водя бележки, както ме помоли.
Ред сложи ръце на хълбоците си и запази гласа си тих, но твърд.
– Изглеждаш отегчена.
Тя прехапа долната си устна.
– Лошо ли е, ако всъщност съм отегчена днес?
– Да. Наистина е лошо. Отношението ти е очебийно очевидно и не искам персоналът да забележи това. Предполага се, че ти ще бъдеш мой партньор в това нещо, а напоследък имам чувството, че изобщо не ти пука за него.
Тя поклати глава.
– Разбира се, че ми пука.
– Но?
– Но съм малко разсеяна с нещата около сватбата. Наистина искам да се заема с планирането, но нямам време с тези дневни и нощни срещи.
Ред въздъхна раздразнено.
– Сватбените неща не би трябвало да са толкова сложни. Тя ще бъде малка, нали?
Никол се огледа, сякаш зад нея имаше някой, който можеше да отговори по-добре на въпроса.
– Не мога да ти кажа какво ще бъде, докато не отделя известно време, за да разбера всъщност кого да поканим и къде искам да се проведат церемонията и приемът.
– Слушай, имам нужда да присъстваш с мен – каза той. – Ако не можеш да го направиш, тогава може би трябва да намерим някой, който може да го направи.
Тя се вгледа в него и той ѝ отвърна с поглед. Сякаш бяха стигнали до задънена улица.
– Мога ли просто да си взема малко отпуск тук и там, за да започна да планирам сватбата ни? До нея остават само два месеца, а аз не съм направила нищо.
Той скръсти ръце.
– Колко време ти трябва?
– Не знам точно.
– Е, трябва да разберем това, Никол.
– Имам чувството, че наистина не ти пука за сватбата ни – каза тя.
– Разбира се, че ми пука. Но ти казах, че поверявам този процес на теб, за да мога да се концентрирам върху това да вкарам бизнеса си в ред. Това е нещото, което плаща за сватбата, нали знаеш.
– Знам. Разбира се, че знам.
Той въздъхна.
– Не съм сигурен защо си разстроена от мен. Казах ти, че можем да го направим както искаш, без да пестим средства. Каза, че искаш традиционно, но малко – около петдесет души. Чудесно. А сега сякаш имаш нужда от още, още, още от мен.
– Имам нужда от малко време, за да започна да организирам всичко.
– Добре. Нека ти намерим заместник, за да можеш да се съсредоточиш върху планирането на сватбата.
Тя се замисли за това.
– Значи съм уволнена?
– Не – засмя се той. – Няма да уволня партньора и съпругата си.
– Тогава какво?
– Взимаш си временен отпуск, творческа ваканция. След сватбата и медения месец, се връщаш в ролята, в която искаш да се върнеш.
Тя погледна към пода.
– Защо се чувствам така, сякаш съм те разочаровала?
– Ела тук – каза той, приближи я и я прегърна. – Ти не си ме разочаровала. Обичам те повече от самия живот и ти никога не би могла да ме разочароваш. Съжалявам, че съм бил дистанциран по отношение на сватбата. Ще се поправя.ю
Тя се засмя, когато той я погали по бузата.
– Аз съм обсебена от сватбата, което знам, че е досадно. Ще намаля тона. А сега, когато ще имам достатъчно време да се подготвя за нея, вече се чувствам по-спокойна.
– Добре – усмихна се той. – Значи е решено.
– Да.
Те излязоха заедно от конферентната зала и Никол се зачуди дали нещата някога могат да бъдат наистина уредени в този забързан свят, в който живееха. Но знаеше, че и двамата се опитват, а това беше всичко, което можеше да иска.