***
Пътуването до партито беше малко неловко за Кали.
Беше сама в колата със съпруга на Никол и Кали имаше чувството, че той я мрази.
– Благодаря, че ми даде тези дрехи, които да облека – каза тя.
Той я погледна и тя видя проблясък на раздразнение в изражението му, сякаш си мислеше, че жена му е седяла до него, а после някой я е подменил със самозванката.
– Не е проблем. Никол е много щедра.
Никол е щедра. Това малко твърдение сякаш подсказваше много за това как се чувства Ред, имайки чуждо момиче в дома си.
На Кали беше подарена красива черна коктейлна рокля, която ѝ пасваше почти идеално, и се оказа, че двете с Никол носят абсолютно еднакъв размер обувки. Затова Никол ѝ предложи да избере различни обувки и Кали си избра чифт черни помпи, които вероятно струваха повече от всичко, което притежаваше, взето заедно.
– Вероятно ще останем само за час-два – каза ѝ Ред.
– Разбира се. Нямам нищо против да си тръгнем след пет минути – както искаш.
Той кимна. После сякаш се отпусна малко, раменете му се спуснаха с около сантиметър.
– Извинявам се, ако съм груб, но в момента съм малко притеснен за Никол.
– О, разбирам.
Той я погледна.
– Разбираш ли?
Начинът, по който го каза, накара Кали да си помисли, че тя не разбира нищо.
– Просто си помислих, знаеш – родители за първи път и всичко останало. Това може да е нервно.
– Да. – Той кимна отново. – Да, може да бъде.
Отново млъкнаха и той предпочете да пусне музика, вместо да ѝ говори, което според Кали беше съвсем нормално. Започваше да си мисли, че харесва Ред Джеймисън точно толкова, колкото и той нея. Което очевидно не беше много.
Няколко минути по-късно пристигнаха на мястото, където се намираха, и Никол наистина изпусна дъх.
Ред се ухили.
– Хубаво, нали?
Първо имаше огромна морава, а след това се издигаше към тях, сякаш се приближаваха към едно от седемте чудеса на света, най-голямата къща, която някога беше виждала.
– Имам чувството, че отиваме на парти в Белия дом. – Тя стискаше малката чантичка, която Никол ѝ беше дала назаем. В нея нямаше нищо друго освен мобилния си телефон и малко пари в брой, които Никол ѝ беше дала за спешни случаи. Беше се опитала да откаже, но Никол настояваше, а и в интерес на истината, това малко я успокояваше, защото знаеше, че има пари, ако се наложи.
Бяха спрени пред голяма порта от ковано желязо от едър, черен мъж в костюм.
– Име, моля? – Поиска той.
– Ред Джеймисън и… гост.
Големият мъж я погледна отвътре в колата и след това провери клипборда си.
– Добре дошли в къщата на Кейн и Даниела Райт, господин Джеймисън. Не се притеснявайте да паркирате отпред и да влезете направо вътре. – Големият мъж се пресегна и отвори портата, като бавно я разтвори.
– Хах – усмихна се Ред. – Кейн не може да си позволи дори електрическа порта.
Кали го погледна, за да разбере дали се шегува, и Ред се засмя. Все пак тя трябваше да признае, че той беше малко снобски настроен.
Продължиха нататък и паркираха близо до около две дузини други автомобили на огромния паркинг отстрани на имението. Други хора също влизаха по същото време и Ред изглежда познаваше някои от тях.
Той завърза светски разговор, като запозна Кали с един или двама души, чиито имена тя бързо забрави, тъй като те изглеждаха напълно незаинтересовани от нея. Най-често го питаха за Никол и нейната бременност.
Щом влязоха в имението, Кали почти си пое дъх от размерите и красотата на мястото. То приличаше на дворец или нещо подобно, като се отваряше към обширна зала с двойно стълбище, водещо към втория етаж, и куполообразен таван, покрит с витражи в горната част. От центъра на купола се спускаше огромен полилей.
Кали го зяпаше като дете в увеселителен парк.
– Ще свикнеш – провикна се Ред, а тя веднага затвори уста и се опита да изглежда по-уравновесена.
Последваха тълпата по коридора и покрай стая след пищна стая, които тя само зърваше, докато минаваха.
Накрая стигнаха до врата, която ги изведе на огромна задна тераса с колони, които изглеждаха като нещо от римско време. Точно до терасата имаше огромен басейн, осветен от десетки прожектори, и в него плуваха много хора.
По външния край на терасата имаше подноси с топла храна, салати и зеленчуци, а сервитьори носеха по-малки подноси с предястия за гостите.
Отляво имаше пълен бар, обслужван от двама бармани – и Кали забеляза, че целият алкохол изглеждаше безплатен.
Партито беше оживено, а всички посетители бяха добре облечени, привлекателни хора. Тя се чувстваше много не на място и започваше да съжалява, че е дошла с Ред Джеймисън, който явно дори не искаше да я води.
Опитвайки се да бъде незабележима, тя отиде, взе една чиния и си взе малко храна. Имаше пълнени гъби, прасета в одеяла и вкусни малки агнешки котлети. Тя стоеше встрани и ядеше, докато Ред разговаряше с различни хора, които познаваше. Когато погледна към Кали, тя само махна с ръка и се усмихна, давайки му да разбере, че не е нужно да я гледа.
Това смесване (или липсата на такова от нейна страна) продължи известно време.
Накрая Ред се върна на мястото, където стоеше Кали.
– Забавляваш ли се?
– Да, страхотно е – излъга тя.
Той се усмихна, сякаш знаейки, че тя не се забавлява добре.
– Можем да тръгнем съвсем скоро – каза той.
Една жена се приближи внезапно до Ред, като крещеше от щастие.
– Ти си тук! – Тя го обгърна с ръце, а Ред, който изглеждаше неудобно, я прегърна обратно.
– Къде е Никол? – Попита тя, като видя, че Кали стои наблизо, и се обърка.
– Никол се чувстваше уморена и реши да си остане вкъщи – каза ѝ Ред.
– О, наистина исках да я видя.
Той се обърна и направи жест към Кали, която се усмихна неудобно.
– Това е приятелка на Никол. Тя се казва Кали – каза той.
– Здравей, аз съм Даниела – каза жената и подаде ръка. Кали стисна ръката ѝ и се усмихна отново, по-широко.
Точно тогава се приближи висок, добре сложен възрастен мъж в елегантен костюм и плесна Ред по гърба.
– Успяхте, а?
– А това е още по-красивият съпруг на Даниела, Кейн Райт – обясни Ред. Той се обърна към Кейн. – Наистина трябва да поправиш портата, приятелю. Човекът я отваря и затваря, отваря и затваря по цяла нощ. Никога ли не си чувал за електричество?
Кейн му се усмихна.
– Ако зависеше от теб, Сикстинската капела щеше да свети в тъмното.
– Това би било забавно.
– Когато имаш толкова пари, колкото имам аз, започваш да цениш повече простите неща.
– Като гигантските плувни басейни с олимпийски размери в задния двор? – Попита Ред.
– Точно така. Ела, искам да изпием по едно питие и да поговорим за някои бизнес въпроси.
Ред извъртя очи, но се съгласи. Той погледна към Кали.
– Нямаш нищо против да останеш сама за известно време?
Тя кимна и запази фалшивата си усмивка.
– Да, добре съм. Тук е прекрасно.
– Аз ще се погрижа за нея – каза Даниела. Тя се приближи до Кали. – Значи сте приятелки с Никол?
Кали вдигна рамене.
– Предполагам, че може да се каже така. Срещнахме се едва наскоро, но тя е много мила и щедра към мен.
Даниела кимна.
– Разбира се. Това е моята Никол. – Тя тръгна към басейна. – Обичаш ли да плуваш?
– Да, но обикновено не в коктейлна рокля.
– В стаята си имам бански костюми, които ще ти паснат. Нека ти взема един.
– Не, добре съм. Благодаря.
– Хайде, ще се забавляваш много повече, ако влезеш в басейна! Аз ще дойда с теб, Кали. Моля?
Кали не искаше да бъде груба, но наистина не се чувстваше в настроение за плуване. Когато наближиха басейна обаче, нещо се промени.
Имаше група от около осем или десет души, които плуваха и се плискаха. Голяма пластмасова топка се хвърляше от един човек на друг, придружена от викове и смях.
Изглеждаше доста забавно. В басейна имаше и един мъж, който изглеждаше някак познат, но Кали не можеше да го определи. Единственото, което знаеше, беше, че е прекрасен. В синята светлина, идваща от близките прожектори, той изглеждаше почти сияен и извънземен. Имаше тъмна коса, а тялото му беше като от екшън филм – можеше да е CGI, ако не знаеше по-добре. Бицепсите му бяха изпъкнали, раменете му бяха мускулести, а гърдите му – вълнообразни. Имаше по-плосък корем, отколкото някой би трябвало да има в реалния живот.
Излишно е да казвам, че жените, които плуваха близо до него, му обръщаха голямо внимание, кикотеха се и се смееха. Когато той вдигна една от жените и я подхвърли на няколко метра, Кали изпита тръпка при мисълта, че той прави това с нея.
Изведнъж много и се прииска да влезе в този басейн.
– Добре – каза тя. – Ще плувам с теб.
– Да! – Даниела я хвана за ръка и я повлече обратно към къщата.