***
Никол беше разстроена и не беше сигурна, че има право да бъде.
Ред не ѝ се беше обаждал и не ѝ беше писал от часове, а когато най-накрая го направи, беше само бързо извинение, че е загубил представа за времето.
Не биваше да я притеснява толкова, особено след като тя беше тази, която го подтикна да отиде на партито с Кали.
Но едва когато двамата се прибраха вкъщи заедно, се чуха тревожни сигнали. На първо място, те не си говореха и дори не се гледаха един друг. Тя го забеляза веднага, когато ги попита как е минало партито.
Ред само сви рамене.
– Беше парти. Кейн ме натика в ъгъла през по-голямата част от нощта. – Докато минаваше покрай нея, той я целуна бързо и безлично по бузата и тя усети миризмата на бира в дъха му.
– Пил ли си?
– Само две бири – каза той и се запъти към кухнята. – Изглежда, че се чувстваш по-добре.
– Малко.
Кали стоеше в коридора, близо до стълбите. Косата ѝ беше разбъркана, а роклята ѝ изглеждаше мокра и разхвърляна.
– Ще се кача на горния етаж, Никол. Наистина съм много, много уморена.
– Всичко наред ли е?
Кали погледна към Ред – нервно, а после отново към Никол.
– Да.
– Добре. – Никол се обърна, за да погледне към Ред, който стоеше с гръб към тях и гледаше в хладилника.
– И така, ще се видим утре – каза Кали, като се опита да се усмихне. И след това бързо се качи на горния етаж. Никол не можеше да се отърве от усещането, че между тях двамата се е случило нещо, колкото и да беше налудничаво.
Или беше? Кали беше обективно красива и млада, а Никол не знаеше почти нищо друго за момичето. Кали вече беше влязла в някаква сексуална схватка с женен мъж, а ето че Никол беше тръгнала и на практика беше дала разрешение на мъжа си да се запознае с нея в обстановка на парти, с алкохол и без никой, който да ги държи отговорни.
Ред извади чиния с остатъци от хладилника.
– Не съм сигурен за нея – промълви той, постави остатъците на плота и свали фолиото.
Никол се приближи, опитвайки се да прецени настроението му. Той не беше щастлив, това беше сигурно.
– Направи ли нещо, каза ли нещо?
Той сви рамене.
– Тя просто е странна.
– Как е странна?
– Не знам. Просто казвам. От самото начало ти казах, че не е толкова добра идея тя да остане тук.
Никол усети как стомахът ѝ се преобръща.
– Какво направи?
– Какво съм направил? – Той я погледна, сякаш беше луда. – Знаеш ли какво, вече е късно и съм доста уморен. Просто забрави целия разговор.
Тя почука с пръсти по плота.
– Ти го повдигна. Просто се опитвам да разбера защо двамата се прибрахте вкъщи, държейки се толкова странно.
Ред само поклати глава.
– Не се държа странно, Никол. Мисля, че ми скачаш без причина.
– Не е без причина.
– Какво, защото съм пил бира с Кейн? Беше парти. А аз дори не исках да отида на него.
Тя искаше да го обвини. Искаше и се да му каже, че е странно как са дошли, без дори да си говорят, държейки се толкова виновно, сякаш нещо се е случило. Нещо, за което вероятно и двамата са съжалявали веднага след това.
Но Никол не каза нито едно от тези неща. Главоболието се беше върнало и сега стомахът ѝ беше разстроен. Реши просто да се върне в леглото и да се опита да направи това, което я посъветва Ред, и да забрави, за целият разговор – не, да забрави, че цялата нощ – изобщо се е случила.
***
Когато Никол се събуди на следващата сутрин, се почувства като нов човек. Чудеше се дали е възможно да е била временно луда или нещо подобно, защото нещата, които си мислеше, бяха просто безумни.
Тя прокара пръсти през къдравата тъмна коса на Ред и той се размърда, като най-накрая се събуди.
– Здравей – каза той, усмихна и се и се претърколи по гръб.
– Съжалявам за снощи – мърмореше тя и заравяше глава в гърдите му. – Отново бях хормонална.
Той се засмя. Ръката му погали косата ѝ и разтри гърба ѝ.
– Съжалявам, че бях раздразнителен. Просто се подразних, защото Кали в крайна сметка се срещна с някакъв мъж на партито, а след това той явно е ударил някого.
– Какво? – Седна Никол. – Кой удари някого?
Ред се засмя.
– Моля те, не споменавай нищо от това пред Кали. Тя ме помоли да не ти казвам, защото се срамуваше. Просто чух, че е имало пререкание и то е имало нещо общо с Кали и това момче, с което се е срещнала снощи.
– Това е наистина странно.
– Тя е млада и вероятно цял живот е била защитена. Изведнъж заживява в Ню Йорк и се среща с всички тези нови, вълнуващи хора. Разбира се, че ще направи някоя глупост.
– Вярно. Но аз, честно казано, не я виждах като диво дете. – Ред сви рамене.
– Със сигурност се е развихрила снощи.
Никол въздъхна.
– Наистина я харесвам. Надявам се да не греша и за нея.
– Какво имаш предвид, и за нея? За кого още си грешала?
– Нека не се занимаваме с това. Прекалено много хора, за да ги преброя.
Ред отново се ухили.
– Мисля, че си чудесен познавач на характерите. Имам предвид, виж кого си избрала за съпруг. Това си е добра преценка.
Тогава Никол му се усмихна, защото осъзна, че снощните ѝ страхове наистина не са били нищо повече от параноя и несигурност от нейна страна. Ред я обичаше, можеше да го каже по начина, по който я гледаше в момента – тя го знаеше с всяка фибра на тялото си.
Той се измъкна от леглото и се запъти към банята, като се прозяваше, а тя го наблюдаваше как се почесва по рамото, докато се размърдваше и затваряше вратата след себе си. Почти можеше да си го представи като стареца, в когото щеше да се превърне един ден, и някак си го обичаше още повече заради това – заради неговата човечност.
Когато го срещна за първи път, Ред беше напълно чужд, недостъпен, странен и недостижим. Сега се замисли за факта, че го познаваше по-добре от всеки друг на света и че той се беше отворил напълно за нея.
Никол седна в леглото и бавно преметна краката си през ръба. Стъпалата ѝ се удариха в пода. Тя ги погледна надолу и забеляза, че изглеждат необичайно подути. Знаеше, че е нормално краката да се подуват по време на бременност, а със сигурност нейните вече бяха, но това беше различно.
Каза си, че отново е параноична.
Никол се съвзе и се изправи – задача, която напоследък и костваше все повече усилия. Когато се изправи, се случи нещо странно.
Започна да вижда петна в погледа си.
– По дяволите – каза тя на никого конкретно. Отново се появи усещане за световъртеж, а след това главата ѝ започна да се блъска мигновено, сякаш някой беше взел чук и я беше ударил с него по лицето.
Тя постоя известно време, поклащайки се, и затвори очи.
– Хей, Ник! Никол, какво става? – Извика Ред, като излезе от банята и я видя застинала на място, с наведена глава.
– Не се чувствам много добре – изстена тя.
– Кажи ми какво става. – Той мигновено беше до нея, държеше я, спускаше Никол обратно на леглото, където тя седеше с него, докато той разтриваше гърба ѝ.
– Нещо не е наред – извика тя.
– Какво е?
Никол чу тревогата в гласа му, въпреки че се опитваше да бъде спокоен и за двамата.
– Получавам главоболие и замайване. Боли ме стомахът.
– Защо не ми каза? Откога продължава това?
– Не исках да мисля, че се случва нещо лошо.
– Добре. Хайде, веднага ще отидем при д-р Росен.
Никол кимна нещастно. Тя сложи ръка на стомаха си и се опита да не се разплаче, докато страхът и отчаянието я завладяваха.