КЕЛИ ФЕЙВЪР – За неговото завинаги – Книга 6 – част 15

***

Кали не можеше да изхвърли Хънтър Риърдън от съзнанието си. Дори и сега, когато започна да приготвя пилето пиката, което правеше за вечеря, тя продължаваше да мисли за миналата вечер.
Начинът, по който я беше погледнал, начинът, по който я беше докоснал. Беше истинско, нали? Не беше само нейното въображение.
Овкуси пилешките гърди обилно със сол и пипер и ги посипа с брашно. След това спря, за да се върне към спомените си за басейна, усещането за ръцете му върху бедрата ѝ, звуците от водата, която я плискаше по кожата. Усещането за топлината на тялото на Хънтър, която се смесваше с нейната собствена топлина – а не се ли беше надявала, че може да гори още по-горещо?
Беше държала телефона си при себе си и го проверяваше почти непрекъснато, между това да помага в грижите за Никол. Мълчаливо се ругаеше за това, че е била по-загрижена за обаждането на Хънтър, отколкото за здравето на Никол.
Поклащайки глава, Кали изми ръцете си и запали горелката под големия тиган. Добави малко масло и зехтин и наблюдаваше как започва да се нагрява.
Щом засвири, тя взе вилица, набоде пилешките гърди и ги хвърли в тигана, където започнаха да се готвят. Повтори този процес за втората гърда. Миризмата вече караше устата ѝ да се пълни.
Тя извади мобилния си телефон и го провери отново. Нищо.
Дали е забравил номера ѝ? Трябваше да го запише или да го накара да го вкара в телефона си. Наистина ли беше толкова трудно за един гениален автор да запомни няколко глупави цифри?
Освен ако… освен ако може би нямаше да се обади.
Кали отказваше да мисли за тази възможност. Тя обърна пилешките гърди, като забеляза хубаво запечените им външни слоеве. Перфектно. Само ако всичко можеше да бъде толкова перфектно, толкова лесно.
– Здравей, Кали.
Тя погледна нагоре, изненадана, и видя съпруга на Никол на входа на кухнята, който я наблюдаваше как готви.
– О, здравей. – Тя се усмихна, чудейки се какво иска той. Ред не беше склонен да ѝ говори много, така че тя знаеше, че вероятно е нещо важно. Вероятно беше дошъл да ѝ каже, че след като Никол не се чувства добре, ще трябва да напусне.
– Мислех, че може би ще можем да поговорим за секунда. Ще попречи ли на готвенето, ако разговаряме, докато приготвяш храната?
– Съвсем не – каза тя, подготвяйки се за новината. Това щеше да е почти като да те уволнят за втори път. Разбира се, тя беше избягала от другата си работа, но някак си се чувстваше така, сякаш все пак са я уволнили.
– И така, явно напоследък нещата са били доста забързани и объркани за всички – каза ѝ Ред. – Ти се занимаваше с промени, ние с Никол се занимавахме с промени.
– Разбира се – каза Кали. – Но най-важното е здравето на Никол. – Част от нея просто искаше той вече да приключи с това. Сега тя определено щеше да се наложи да напусне и да се върне в Охайо, а между нея и Хънтър Риърдън нямаше да има никаква надежда за каквото и да било.
Колкото и да беше глупаво, сърцето ѝ се сви най-вече заради това.
– Е, с Никол обсъдихме въпроса и бихме искали да ти предложим по-официална позиция тук, в къщата.
Тя просто стоя дълго време, шокирана. А после усети миризмата на пилето и разбра, че то е на път да изгори. Затова извадила гърдите от тигана и ги сложила върху чиния, където то продължи да пърха и да се пука.
– Каква официална позиция? – Попита тя, когато шокът отмина.
– Бихме искали да останеш на работа и просто да помагаш, както си го правила досега. Ще ти плащаме на седмица и ще получаваш и два почивни дни седмично.
– Уау – каза тя, напълно зашеметена от предложението. – Това е толкова мило от ваша страна. Искам да кажа, че би било чудесно да мога да остана. Какво ще ми се плаща?
– Хиляда и петстотин на седмица добре ли ти се струват?
– Абсолютно. – Тя не можеше да сдържи изненадата и щастието в гласа си. В края на краищата, тя изкарваше само хиляда на седмица, работейки за семейство Данвърс, а се грижеше за две деца и вършеше цялото готвене, чистене, пране – освен това родителите бяха задници.
Ред се усмихна.
– Чудесно. Добре дошла на борда, Кали. – Той се обърна да си тръгне, но спря и се обърна към нея. – Нали разбираш, че тази позиция ще продължи само докато Никол роди бебето. Това устройва ли те?
Кали кимна.
– Абсолютно! – Това сякаш беше единствената дума, която можеше да излезе от устата ѝ в момента.
Ред се усмихна префърцунено, след което се обърна на пети и излезе от кухнята.
Добре де, съпругът на Никол все още не беше съвсем топъл и размит, но я харесваше достатъчно, за да ѝ предложи работа – а тя знаеше, че Никол е щастлива, че тя е наблизо.
Кали направи малка юмручна помпа, а след това и едно-две танцови движения, преди да започне следващите няколко парчета пилешко на тигана.
В главата си тя изчисли какво ще спести за два месеца работа – само около дванадесет хиляди долара. За стаята и храната ѝ също щяха да се погрижат, така че това щяха да бъдат дванадесет хиляди долара без разходи.
Тя извади мобилния си телефон и го провери за милионен път. Нищо.
Въпреки късмета да получи страхотно предложение за работа, когато най-много се нуждаеше от него, малко от вятъра беше излязъл от платната ѝ.
Знаеше, че Хънтър ще се свърже с нея в някакъв момент, знаеше го. Просто се надяваше това да стане скоро.

***

Кали не можеше да повярва, че е минала седмица.
Седмица, която беше ту невероятна, ту ужасна. Работата за Никол беше страхотна. На първо място, тя наистина се чувстваше като сестра и приятелка. Говореха си и се смееха през цялото време, освен когато Никол не се чувстваше добре, а напоследък това не се случваше често. Изглеждаше, че с времето се подобрява и кръвното ѝ налягане бавно се подобряваше.
Ужасните моменти идваха неочаквано, като например, когато Ред отиде в дома на Брад и Трина, за да вземе останалите вещи на Кали, и се върна у дома, след като беше имал силни думи и с двамата родители. Той дори отказа да каже на Кали в какво са я обвинили, но изразът на лицето на Ред ѝ подсказваше, че той не е никак щастлив от това, че трябва да се занимава с тях.
Друг страхотен момент настъпи по-рано същия ден, когато Никол отряза първия чек на Кали и ѝ даде бонус от нищото. – Заслужила си си го – беше казала тя.
Сумата на чека беше две хиляди долара. Две хиляди долара за това, че основно се е въртяла в една невероятна къща, готвела е страхотна храна и е прекарвала време с някого, с когото би прекарвала време безплатно. Не е никак зле.
Но след това имаше още едно лошо нещо – обаждане от агенцията и за бавачки, в което се казваше, че повече няма да се опитват да я настаняват в нови семейства. Явно това беше резултат от раздразненото телефонно обаждане на Брад или Трина. Но Кали не беше помогнала, тъй като така и не беше предупредила компанията си за ситуацията. Беше прекалено уплашена, за да се справи с упреците и евентуалните обвинения, които вероятно щяха да се изсипят върху нея.
И сега, докато шофираше към малката сладоледена сладкарница „Скууп дю джър“, Кали не можеше да не си помисли за другото лошо нещо – онова, което напоследък заемаше твърде много място в съзнанието ѝ.
Хънтър Риърдън.
Той не ѝ се беше обаждал, а до този момент беше минало твърде много време, за да продължи да се самозалъгва. Той не се беше обадил и нямаше да се обади, а лятната фантазия официално беше приключила. Беше скърбяла за загубата на мъжа, когото така и не успя да опознае, и за фантазията, която не успя да осъществи.
Беше прекарала няколко безсънни нощи, чудейки се защо той се е държал така, сякаш я е харесвал онази нощ, само за да изчезне безследно след това. Не, не беше нещо толкова необяснимо, когато наистина се замисли. Хънтър Риърдън вероятно е бил просто глупак.
Главната улица беше претъпкана по това време на деня и затова Кали беше принудена да паркира на няколко пресечки от сладоледаджийницата. Тя нямаше нищо против. Беше прекрасно и улицата беше толкова симпатична, всички бяха излезли по къси панталони и слънчеви очила, родители бутаха колички, хора разхождаха кучета, караха колела и всички изглеждаха усмихнати.
Кали се зачуди дали Хънтър Риърдън щеше да се усмихва, ако беше с нея точно сега. И тогава си каза (също не за първи път) да престане. Той наистина не я харесваше. Какво знаеше тя за него?
Ами знаеше, че бързо нанася удари. По онова време и се струваше, че това е нещо добро, дори рицарско. Сега, поглеждайки назад, тя си помисли, че вероятно е просто агресивен заадник, който се нуждае от малко извинение, за да удари някого по главата.
Кали се усмихна на минаваща двойка с малко бебе в количка. Те ѝ се усмихнаха в отговор. Изглеждаха щастливи, пълноценни. Част от сърцето ѝ извика: „Защо не мога да имам това, което те имат? Същото, което си мислеше безкрайно, докато гледаше как Никол и Ред се гледат влюбено в очите ден след ден.
Ако имаше някакъв недостатък да работи за такава страхотна двойка, това можеше да бъде фактът, че това подчертаваше колко недостатъчна е тя в този отдел.
Хънтър Риърдън нямаше да запълни тази празнота, осъзна тя. Той беше само мечта, дим и огледала. Когато изглеждаше толкова грижовен в банята, докосваше я толкова нежно, гледаше я в очите – това беше просто негова игра. Освен успешен писател, той беше някакъв холивудски играч и вероятно се беше научил как да казва на жените точно това, което искат да чуят.
Точно това, в което трябваше да повярват, ако искаше да намери начин да влезе в гащите им още на първата среща.
Имам чувството, че те познавам през целия си живот.
Кали си беше възпроизвеждала момента, в който той беше казал това, отново и отново в главата си – докато споменът не се беше изчерпал до такава степен, че беше напълно лишен от всякакъв емоционален заряд. Сега, когато се замисли, осъзна, че това е била просто поредната му неубедителна реплика, която вероятно е използвал за десетки невзрачни жени.
И като си помисли, че ако Ред не беше нахлул в момента, не се знаеше колко далеч щеше да стигне с Хънтър. Толкова силно го беше искала.
Точно пред входа на „Скууп дю джър“ седяха и стояха прави няколко души, които ядяха вафлени шишчета и сладоледи и изглеждаха като цяло щастливи, че са живи.
Кали си представяше, че за момент ще бъде една от щастливите консуматори. Влезе вътре и погледна таблото с менюто, опитвайки се да разбере дали иска вафлен конус или сладолед. Опашката беше достатъчно дълга, но се движеше бързо.
Докато обмисляше поръчката си, Кали изведнъж я обзе силното чувство, че я наблюдават. И с ъгълчето на окото си го видя. Всичко стана толкова бързо, че тя дори не осъзна, че го е разпознала още преди да е проговорил.
– Кали? – Каза той, като вървеше към нея с вафлено шишче в ръка.
Краката ѝ се вкорениха в пода, а сърцето ѝ се разтуптя. Хънтър Риърдън беше там – в сладоледаджийницата, и говореше с нея.
Тя беше унизена. Сякаш сънят ѝ – кошмарът ѝ – всичко се бе събрало като магия и бе проявило този демон в плът.
– Здравей, Хънтър – каза тя тихо и едва се обърна, за да го погледне.
Въпреки това го усещаше. Присъствието му беше толкова силно, толкова опияняващо, че тя едва се сдържа да не го погледне. Беше облечен в бели къси панталони и сива тениска, съвсем небрежно. Всичко сякаш му прилягаше така, че изглеждаше нахвърляно, но планирано – сякаш стилистът е работил часове наред, за да създаде перфектната „нахвърляна“ визия за фотосесия.
– Какво правиш тук?
Тя посочи дъската.
– Мисля, че това се разбира от само себе си. – Той се засмя.
– Да, глупав въпрос.
Линията се придвижи напред и той се придвижи с нея. Тя въздъхна и погледна встрани, надявайки се той просто да си тръгне. Беше твърде болезнено да го вижда тук, да знае, че за него това е просто поредната случайна среща, поредната възможност да използва магнетизма си, за да я накара да го поиска, докато той оставаше приятно отнесен.
– Вафлените шишчета тук са невероятни – каза ѝ той. – Така съм чувал.
Сега тя определено нямаше да си вземе едно, въпреки че изглеждаше и дори миришеше страхотно.
След предложението му Кали беше твърдо решена да си поръча сладолед.
Линията отново се раздвижи и някой взе поръчката ѝ. Тя получи сладолед с ядки и бита сметана, а Хънтър стоеше наблизо и явно я чакаше.
Мразеше го за това, че е тук и се държи така, сякаш са стари приятели от колежа, които се сблъскват един с друг.
Мразеше себе си за това, че се надяваше, че може би има основателна причина да не ѝ се обади – може би наистина е забравил номера ѝ.
Миг по-късно тя си взе сладоледа и плати, след което се изниза през вратата, а Хънтър я последва.
– Изчакай – каза той. – Бързаш или нещо такова?
Кали продължи да върви. Изведнъж осъзна собственото си облекло – тесни дънкови шорти и раиран летен топ, който показваше доста кожа – и очите на Хънтър върху нея.
– Не бързам – каза му тя. – Но и не ми се иска да си губя времето.
– Да си губиш времето за какво?
– За всичко.
– Това, че не ти се обадих, ли е? – Попита той.
Тя забави малко темпото, като се замисли за думите му. Нещо в начина, по който беше формулирал въпроса, ѝ подсказваше, че не просто е забравил номера ѝ. Знаеше, че това, че не ѝ се е обадил, е било умишлено.
– Виж, наистина не ми пука, Хънтър.
– Кали, почакай малко. Ще забавиш ли темпото за минута? Сладоледът ми се топи по цялата ръка.
Тя се спря и видя как той започна да използва една малка салфетка, за да избърше сладоледа, който се беше стичал по ръката му от вафления конус.
После забеляза, че собственият ѝ сладолед се топи. Така че сега той дори беше успял да развали нейното сладоледче.
– Нямам какво да ти кажа – каза му тя. – Не ми е интересно да играя тази игра – тя е скучна. Ти си скучен.
Хънтър я погледна и тя видя истинска болка в очите му.
– Виж, съжалявам, че не ти се обадих. Нещата ми се усложниха и…
– Хънтър, знам, че това може да те изненада, но наистина не съм толкова заинтересована да водим този разговор. – Тя усети дълбока болка в гърдите си. Каква кучка съм в момента, помисли си тя. Никога не е била такава с хората. Никога.
Последва напомняне за това как се е държал, колко галантен е бил онази вечер, като се има предвид последвалата липса на последващи действия.
– Добре, разбрах – каза той. – Е, наистина беше страхотно да те видя…
Тя буквално започна да се отдалечава от него по средата на изречението му и той я наблюдаваше с отворена уста.
Кали измина последния блок до колата си, като се чувстваше зашеметена от собствените си действия. Сладоледът ѝ беше почти разтопен, а апетитът ѝ изчезна. Тя го хвърли в близката кофа за боклук и се качи в колата си.
Не можеше да си спомни кога за последен път се е чувствала толкова победена. Може би веднага след като Брад я беше нападнал в пералнята, но това беше почти по-лошо. Брад беше просто идиот, така че бягството от него беше някакво облекчение.
Бягството от Хънтър болеше. Да му каже тези неща я боли.
Защо не можеше да си признае, че е искала той да я последва, да ѝ каже отново „съжалявам“, да каже нещо, което да ѝ позволи да му прости?
Кали не знаеше защо е била толкова противна, но знаеше, че трябва да се махне оттам. Искаше да се махне от тази улица и никога да не поглежда назад. Но когато се опита да включи колата си, скоростният лост не помръдна. Тя изключи колата и я запали отново.
Скоростният лост все още не можеше да премине на задвижване.
– По дяволите. – Сега тя се разстройваше все повече и повече. Дали щеше да се развали отгоре на всичко? Нима беше счупила и колата на Джеймисън?
Кали изключи колата и изчака няколко минути, след което я запали и опита отново. Нищо. Проклетото нещо се беше заклещило здраво.
– Нещо не е наред ли?
Тя вдигна очи и видя Хънтър да наднича през прозореца на пътника от бордюра. Сърцето на Кали подскочи и тя почти се усмихна. Не се усмихвай, каза си тя.
Не забравяй, че изобщо не си облекчена. Не скачаш от радост, че той се е върнал заради теб, въпреки че си била кучка от клас А за него.
– Колата ми е счупена – каза тя.
Той се усмихна.
– Счупена? Звучи, сякаш двигателят работи добре.
– Не мога да я задвижа. – Тя опита, а той я наблюдаваше, като на устните му играеше лека усмивка.
– Сигурно щеше да е забавно, ако човекът, когото току-що обидихте, можеше да поправи колата ви и да ви спести много време и пари.
Кали стисна устни.
– Това би било смешно. Но не мисля, че някога ще се случи.
– Не? – Той повдигна вежди към нея.
Боже, беше толкова секси и той го знаеше. Сигурно е тренирал този поглед в огледалото.
– Не. – Тя поклати глава. Как можеше да бъде толкова очарователен, когато тя беше напълно влюбена в него? Как изобщо беше възможно подобно нещо?
– Нека опитам – каза той.
Тя го погледна несигурно.
– Моля те, не си играй с мен. Това дори не е моята кола.
Той се ухили.
– Няма да се заигравам с теб, Кали. Ти си толкова подозрителна.
Интересно защо, помисли си тя, но замълча. Тя излезе от колата, а той я заобиколи и мина покрай нея, като ръката му за кратко се допря до нейната, предизвиквайки у нея електрическо сътресение при незначителния контакт.
Хънтър влезе вътре и изключи колата. Огледа се и прокара ръце по кормилната колона – сякаш намери нещо, което търсеше – и после внимателно завъртя ключа, но не докрай. След това тя видя как натиска спирачката, а кракът му се огъва от натиска.
Кали осъзна, че човек, който знае как да се движи с кола, е дори по-секси от човек, който знае как да хвърля тлеещ поглед. За нейно съжаление Хънтър беше и двете.
Накрая той завъртя запалването докрай и двигателят се раздвижи.
Той хвана скоростния лост и се опита да го включи.
Това не се получи и при него.
– Нищо страшно, опитал си – каза му тя.
Той я погледна с благодарна усмивка.
– Значи, мисля, че мога да поправя това за по-малко от две минути.
– Не изглежда така.
– Искаш ли да се обзаложим?
Тя се замисли.
– Какъв вид залог?
– Ако спечеля, ще дойдеш с мен и ще се забавляваме до края на деня. И трябва да си мила с мен, че поправям колата ти безплатно.
Тя извъртя очи.
– Това е просто нелепо.
– Значи мислиш, че ще загубиш тогава?
– Добре. Какво ще получа, ако не можеш да го направиш?
Хънтър се усмихна.
– Ако не мога да го направя за по-малко от две минути, ще платя, за истински механик да свърши тази работа. – Той протегна ръка. – Имаме ли сделка?
Кали стисна ръката му и двамата се задържаха по-дълго от необходимото – е, тя нямаше да го каже, ако той не го направи. Миг по-късно тя беше извадила мобилния си телефон и беше приготвила таймера си.
– Добре, на три.
– Да. – Той изглеждаше съсредоточен и уверен, ръцете му върху волана бяха отпуснати.
– Едно, две, три – каза тя и натисна бутона за стартиране на цифровия таймер на мобилния си телефон.
Хънтър бързо бръкна в джоба си и грабна собствените си ключове за колата. Тя не можеше да си представи какво щеше да направи с тях. Да запали нейната кола с неговите ключове?
Секунди по-късно той беше взел ключа и го беше пъхнал в малък процеп близо до долната част на скоростния лост. След това изчака кратък миг, върна ръката си върху скоростния лост и включи двигателя.
– И сме готови за рекордно кратко време – каза той.
– Значи, предполагам, че просто трябва да карам с твоите ключове, пъхнати в това малко гнездо? – Попита тя, опитвайки се да прикрие колко впечатлена е от изпълнението му.
– Има и други неща, които можеш да пъхнеш в него – каза той. – Не мисля, че е нужно да измислям списък, но мога, ако искаш. Освен това можем да вземем колата ми оттук. Дължиш ми среща.

Назад към част 14                                                          Напред към част 16

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!