***
Никол не трябваше да си позволява да се стресира, но тя беше стресирана. Беше отвъд стреса.
Кали я нямаше през целия ден и през нощта. Ред също го нямаше в продължение на часове и часове.
Веднъж ѝ се обади, за да ѝ каже, че работната среща се проточва много дълго, че имат много неща за обсъждане. Беше много неясен относно това какво е толкова проблематично и на Кали ѝ се стори, че чува вината в тембъра на гласа му.
И сега Никол се разхождаше. Обикаляше верандата, а понякога влизаше в кухнята с една ръка на корема, сякаш молеше бебето да и прости, че е толкова разстроена.
Представяше си Кали и Ред в някой пентхаус или може би дори в малкия му апартамент в града, в който той за първи път беше завел Никол в годините на разцвета им.
Никол си представяше как Ред връзва ръцете на Кали зад гърба ѝ, принуждавайки я да коленичи, докато притиска в ръцете си твърдите ѝ гърди и я целува по врата. Разбира се, тя щеше да е с вързани очи.
Как може да прави това с нас? Нима нашата любов не му е достатъчна? Нима бебето не е достатъчно за него?
Успокой се, каза си тя. Може и да грешиш. Това наистина може да е просто съвпадение. А ако са имали връзка, трябва да са били идиоти, за да го направят толкова очевидно.
Само че Никол знаеше, че хората наистина могат да бъдат толкова глупави и толкова очевидни – сексуалното привличане караше хората да вършат глупости. Самата тя беше вършила достатъчно глупости, за да разбере как може да се случи това.
Изведнъж чу как входната врата се отваря, прекъсвайки нейното ходене и трескаво притеснение.
Моля се да е Ред и моля се да ми каже нещо, което може да накара тези страхове да изчезнат – помисли си тя.
Но това не беше Ред. Беше Кали, която се опитваше да се промъкне нагоре по стълбите.
– Кали, ти си вкъщи – каза Никол, влизайки във фоайето, когато по-младото момиче спря по средата на изкачването, изглеждайки виновно като грях.
– О, здравей, Никол. Помислих си, че може би спиш.
Никол поклати глава и сгъна ръце точно над корема си.
– Не. Не спя, Кали.
– Чувстваш ли се добре? Имаш ли нужда от нещо? – Попита Кали, все още стъпила на стълбите, като нервно жребче, готово да избяга при първия признак на неприятност.
Никол сви рамене.
– По-добре съм – каза тя и се приближи, за да я огледа по-добре. Кали изглеждаше разчорлена и уморена. Косата ѝ беше разбъркана, дрехите ѝ бяха някак по-смачкани, отколкото би трябвало да бъдат. Но именно китките ѝ накараха Никол да се изплаши истински – и да се ядоса истински.
По китките на Кали имаше червени следи – следи, които Никол помнеше твърде добре след нощите, прекарани със съпруга ѝ. Кръвта ѝ сякаш се бе превърнала в лед.
– Нека ти донеса вода или нещо за ядене – каза Кали. – Само че първо трябва да се кача горе и да се освежа малко.
– Какво си правила през целия ден? Толкова дълго те нямаше.
Сега Кали не можеше дори да погледне Никол. А бузите на по-младото момиче горяха в пурпурен цвят.
– Аз просто се разхождах из града. Ядох сладолед в Scoop Du Jour… отидох до книжарницата… ъъъ… и след това висях известно време в един бар.
– В бар? В кой?
Кали се замисли.
– Знаеш ли, някак си забравих името. Изморена съм, Никол.
Никол се приближи, точно до дъното на стълбите.
– Кали…
Кали започна буквално да бяга по стълбите, за да се отдалечи от нея.
– Просто трябва да отида до тоалетната, Никол, ще се върна долу след минута. – Но тя дори не стигна до върха на стълбите. В бързината си да се измъкне, тя се спъна и падна. Съдържанието на чантата ѝ се изсипа навън, включително гримовете и мобилния ѝ телефон, тампони – изпаднаха дори няколко случайни банкноти.
Сред всичко останало, което изпадна от чантата ѝ, имаше малка бяла торбичка със синя панделка около нея – някакъв подарък. Тя се търкулна по две-три стълби, преди Никол да успее да я хване.
Вътре в чантата имаше бутилка шампанско.
– Какво е това?
– Това е нищо – каза Кали.
Но Никол беше поразена от безразличие, загледана в логото отстрани на чантата. Hampton’s Executive Flights, с лого на хеликоптер под името.
– Използвала ли си тази хеликоптерна услуга тази вечер, Кали?
Кали беше развълнувана, докато се опитваше да събере нещата си.
– Да, използвах. Мислех, че ще е забавно.
– Значи тази вечер не си се мотала просто в някой бар. С кого отидохте на тази разходка с хеликоптер? – Попита Никол. – Искам да кажа, че звучи като взрив, но нека бъдем честни – наистина не можеш да си го позволиш. Кой те е водил на разходка с хеликоптер?
– Просто един човек, когото срещнах, добре? Това наистина не е твоя работа, Никол. Аз съм пълнолетна и ти не си ми майка. – Бузите на Кали бяха алени и тя събираше всичко в чантата си. – Отивам до тоалетната и като сляза, ще ти донеса каквото ти трябва. Но няма да ме разпитваш за това какво правя в почивния си ден.
– Не ми трябва нищо от теб – каза Никол, като все още държеше чантата с логото на хеликоптера. – И със сигурност нямам нужда да останеш в къщата ми, да ядеш храната ми, да взимаш парите ми, докато имаш афера със съпруга ми.
Челюстта на Кали спадна.
– Ти луда ли си, Никол? Наистина ли си загубила ума си?
Никол искаше да ѝ удари шамар. Наистина искаше. Как можеше това момиче да стои там и да я лъже в лицето след всичко, което беше направила за нея?
– Не съм луда. Но не съм и глупава – каза тя.
– Е, аз няма да слушам това – каза Кали. – Ще си събера нещата и после ще си тръгна.
Никол се канеше да отговори, когато чу, че вратата отново се отваря. Стъпки се приближиха към нея откъм главния вход, а след това във фоайето влезе Ред. Той видя Никол на стълбите и очите му се разшириха.
– Какво става? Добре ли си?
– Не, не съм добре. – Тя се взираше в него.
– Какво става?
– Кажи ми истината – каза тя. – Кажи ми къде си ходил днес. – Той се взира в нея. – Бях в един бизнес…
– Глупости. – Тя му подхвърли чантата и той я хвана, а изражението му беше объркано.
– Какво е това?
– Изпадна от чантата на Кали. А сега ми кажи защо днес двамата бяхте заедно на разходка с хеликоптер. По-добре да е хубаво.
Той поклати глава.
– Никол, не знам за какво говориш. Ако Кали се е возила на хеликоптер, това няма нищо общо с мен. Аз дори не съм използвал това място. Във всеки един момент има десетки хеликоптери, които идват и си отиват от Хемптън.
– Не ти вярвам – каза му Никол.
Кали вече си беше тръгнала, вероятно за да отиде в стаята си и да си събере нещата.
За първи път Никол се запита дали наистина не е полудяла. Тя бавно слезе по стълбите и Ред извади мобилния си телефон.
– Добре, излъгах за командировката. Но не беше, защото бях отишъл на някаква тайна разходка с хеликоптер с Кали.
Никол беше ядосана и беше сигурна, че той е на път да излъже, за да прикрие каквото и да се е случило между тях.
Ред стоеше и гледаше телефона си, а след това прекара една минута в почукване, приплъзване и натискане на сензорния екран, което щеше да е комично, ако Никол не беше толкова разстроена.
Накрая той ѝ подаде телефона.
– Ето къде бях – каза той.
Никол разгледа внимателно снимките, които беше извадил на мобилния си телефон. Имаше десетки снимки на една от стаите в дома им в Кънектикът. Стаята, за която бяха говорили, че ще я превърнат в детска стая. Разбира се, заради суеверията си се бяха договорили да не правят никакви декорации или обзавеждане на стаята, докато бебето не се появи на бял свят.
Но Ред очевидно се беше заел да наруши споразумението им и да я превърне в детска стая.
Резултатите в стаята бяха просто невероятни. Имаше снимки на стаята в различни етапи на обновяване. Ред беше на снимките, заедно с някои от момчетата от работата – дори Кейн и Даниела бяха там и помагаха. На една снимка Кейн се преструваше, че рисува лицето на Даниела с четката си, а тя се отдръпваше с ужасен поглед.
Никол видя по датата и часа, че снимките са от по-рано през деня.
– Ти си направил всичко това за един ден? – Попита тя, а очите ѝ се напълниха.
Ред сви рамене.
– Трябваше много предварително планиране, но успяхме да се справим. Исках да е изненада.
Всяка снимка показваше различен, прекрасен детайл, който бяха вградили в стаята. Стените бяха боядисани в светлорозов нюанс, а в единия ъгъл имаше красиво бяло креватче. Над креватчето имаше симпатична табелка, на която с вихрен шрифт пишеше „Тук спи принцесата на феите“. В средата на стаята имаше бяла маса за преповиване, а вляво от нея – стол за кърмене с удобни възглавници.
Никол вече можеше да си представи себе си в тази сладка стая, как тихо кърми детето им и се усмихва спокойно. Тя вдигна поглед от телефона и Ред я гледаше.
Очите му бяха тъжни.
– Толкова съжалявам, че се съмнявах в теб – каза му тя.
Той я прегърна и я придърпа плътно към себе си. Ръката му я погали по тила, докато нежно целуваше устните ѝ.
По лицето ѝ започнаха да се стичат сълзи и той ги отблъсна с палец.
– Не плачи, красавице.
– Аз съм такава глупачка.
– Лъжех те и ти беше твърде умна, за да се хванеш на това – каза той. – Трябваше да знам по-добре.
– Крещях на Кали и я обвинявах, че има афера с теб. Това на практика е толкова лошо, колкото и това, което другото семейство направи с нея.
– Така че се качи горе и кажи на Кали, че съжаляваш, че си била под голям стрес. Тя ще те разбере.
– Така ли мислиш?
Той въздъхна.
– Не знам. Може би няма да разбере.
Раменете на Никол увиснаха.
– Не знам какво да правя по този въпрос. Чувствам се толкова непривлекателна, Ред. Чувствам се така, сякаш не ме искаш по същия начин, по който ме искаше преди.
– Трудно ми беше да устоя на това да те напляскам и да те вържа – каза той. – Но просто не исках да рискувам с бебето. Предполагам, че малко се притесних от това.
– Ред, не можеш да навредиш на бебето, като правиш тези неща.
– Знам, че си права, и повече няма да се притеснявам за това.
Тогава тя го целуна и той ѝ отвърна със страст, която тя не беше изпитвала от известно време. Той ѝ се усмихна.
– Ще ти кажа какво. Нека двамата с теб се върнем в Кънектикът тази вечер.
– Сега? Толкова е късно.
– Ще се приберем вкъщи и после ще можем да спим, да се гушкаме и да лежим в леглото заедно – само ти и аз.
– Всъщност това звучи добре.
Ред я хвана за ръката.
– Мислех за това. За теб и мен заедно. Мислех за теб цял ден днес. Планирах да направя много повече от това просто да те изненадам с тази детска стая.
– Наистина?
Той се усмихна, а едната му ръка се спусна към задните и части и я зашлеви силно.
– Да, наистина.
Така беше решено. Връщаха се в имението, за да си починат,
само двамата.
Ред отиде в спалнята, за да събере някои дрехи и принадлежности, а Никол отиде в стаята на Кали и почука два пъти.
– Не искам да говоря с никого в момента – обади се Кали отвътре.
– Моля те, Кали. Мога ли да поговоря с теб само една минута и да ти се извиня?
Настъпи дълга пауза и след това се чуха стъпки. Вратата се отвори на около шест сантиметра и Кали стоеше там, гледайки я предпазливо.
– Нямам какво да ти кажа в момента.
– Заслужавам гнева ти – каза Никол. – И ти съвсем не заслужаваш това, което ти казах тази вечер. Толкова съжалявам, че те обидих, нападнах те и ти нямах доверие.
Изражението на Кали беше каменно.
– Имах наистина странна нощ тази вечер. Случиха ми се някои неща… щеше да е хубаво, ако можех да ти кажа в някакъв момент, да получа съвета ти. Но не. Всичко, което правеше, беше да мислиш за себе си, за собствените си страхове – не те интересуваше дали е честно спрямо мен или не.
Никол усети това като удар.
– Моля те, остани и ми позволи да ти се компенсирам. Искам да възстановя доверието ни.
– Не знам, Никол. Може би съм надхвърлила границите на желаното тук.
– Не си направила нищо подобно. Ударихме се в една неравност по пътя, но можем да преодолеем това. Наистина ценя приятелството ти, Кали.
Кали поклати глава.
– Мисля, че за утре ще резервирам полет обратно до Охайо – каза тя.
– Ред и аз заминаваме за следващия ден или два. Можеш ли просто да отделиш малко време и да помислиш? Ще имаш място за себе си.
– Не мисля така. Мисля, че вероятно ще си тръгна, докато се върнете. – Кали погледна към пода. – Приемам извинението ти и ти направи толкова много, за да ми помогнеш… Винаги ще ти бъда благодарна за това.
Никол отново се извини, но от това нямаше никаква полза. Кали беше взела решение.
Назад към част 16 Напред към част 18