КЕЛИ ФЕЙВЪР – За неговото завинаги – Книга 6 – част 3

***

Кали седеше на задната седалка на „Рейндж Роувър“-а с двете деца, докато Брад и Трина Данвърс седяха на предната седалка и тихо си мълчаха, както често им се случваше. Беше странно как разговаряха помежду си на публични места и дори се преструваха на мили и нежни, а насаме изведнъж ставаха тихи и дистанцирани.
Дали всичко това беше игра, за да впечатлят другите колко прекрасен е бракът им?
Кали се чудеше.
И тогава се запита, не за първи път, дали не е направила огромна грешка, като е дошла в Ню Йорк, за да работи за тази двойка.
В Охайо можеше да работи като сервитьорка или да продължи да ходи в училище – оставаше и само семестър и половина – и тогава щеше да завърши специалността си за медицинска сестра в щата Охайо. Но Кали вече не беше сигурна, че иска да бъде медицинска сестра, и чувстваше, че има нужда от промяна.
Когато един от приятелите на брат ѝ предложи да я насочи към агенция за намиране на бавачки в Ню Йорк, това ѝ се стори възможност, която не можеше да пропусне. Беше млада, все още нямаше деца или някакви големи отговорности.
Да бъде бавачка в Ню Йорк ѝ звучало романтично. Да прекарва време с богати хора, да пътува, да яде хубава храна, да се занимава с култура и да се грижи за деца – всичко това и харесваше.
Затова Кали се реши да дойде в Ню Йорк на интервюто и въпреки липсата на опит някак си получи работата.
А след това я настаниха при семейство Данвърс.
Беше като на кино – само че вместо очарователен, забавен филм с Кейт Хъдсън и Оуен Уилсън в главните роли, това беше филм на ужасите и Кали беше последната, която го осъзна.
Тя работеше за най-злата двойка на земята, а те се отнасяха с нея така, сякаш беше само едно стъпало над осъден престъпник.
Най-накрая, милостиво, пътуването с кола от плажа приключи и те пристигнаха обратно в къщата в Хемптън, която ужасно много приличаше на плажната къща, показана във филма „Нещо трябва да се даде“ с Джак Никълсън и Даян Кийтън. Отвън беше голяма, изветряла и рустикална, а вътре беше напълно модерна, с всички удобства.
За съжаление на Кали приликите с филма свършваха дотук, защото Брад и Трина Данвърс със сигурност не бяха Джак Никълсън и Даян Кийтън. Те не бяха преливащи от добро настроение и остроумни реплики.
Бяха неприятни, нацупени и къщата се стори мрачна на Кали, въпреки невероятния си декор и красивата обстановка.
– Кали, моля те, заведи Бен и Мелани и ги изкъпи – каза Трина. Брад слезе от колата, без да каже нито дума на никого, и се отправи към вътрешността.
Така че Кали направи каквото ѝ беше казано. Внесе децата вътре и ги изкъпа, като се постара да направи всичко възможно, за да им е забавно, макар че вътре беше нещастна. Истината беше, че Бен и Мелани бяха прекрасни деца, макар и понякога да бяха малко непослушни и разглезени. Кали имаше чувството, че с годините прелестта щеше да се отдръпне и на преден план щеше да излезе грозотата на тяхната привилегия.
Но засега тя се радваше на Бен и Мелани и правеше всичко възможно да се свърже с тях и да ги накара да се чувстват обичани и обгрижвани, дори ако на самата Кали ѝ се искаше да избяга от дома на Данвърс и никога да не се върне.
След като времето за къпане свърши, тя ги облече отново и си поигра с тях няколко часа до вечерята.
Кали не беше осъзнала, но тя беше не само бавачка, но и личен готвач. Всеки ден Трина ѝ казваше какво ястие да приготви, а след това ѝ предоставяше рецепти, които Кали трябваше да следва дословно. Ако всички съставки не бяха в къщата, Кали отиваше на пазара и ги набавяше.
За щастие, тя беше достатъчно добра готвачка. Произхождайки от много голямо, традиционно семейство и имайки петима братя, тя и майка ѝ бяха приготвяли повечето от ястията. Сега Кали за първи път трябваше да се справя сама, но поне имаше по-малко усти за хранене.
Днешната вечеря беше от пилешки гърди, подправени само с конкретните съставки, които Трина беше разрешила на Кали да използва – и всяко отклонение щеше да бъде забелязано и коментирано.
– На осемнадесети имаме благотворителен бал – каза Трина на Брад, докато Кали носеше храна на масата за всички.
– Какво е благотворителност? – Попита Мелани. Тя беше само на четири години, но много умна за възрастта си.
Трина и Брад пренебрегнаха въпроса ѝ.
– Мислех, че отменяме – отвърна Брад, като се взираше в храната пред себе си с по-голям интерес, отколкото беше проявявал към каквото и да било през целия ден.
– Защо да го отменяме? – Отговори Трина, а гласът ѝ издаваше раздразнението ѝ.
– Какво е благотворителност?
– Тихо, Мелани – мама и татко си говорят – каза Трина.
– Това изглежда добре – каза Брад. Той отряза пилешки гърди и ги премести в собствената си чиния.
– Но не е ли малко сухо? – Зачуди се Трина. – Използвахте ли пилешкия бульон така, както ви казах?
– Направих го – каза Кали. – Може би има нужда от повече. – Вероятно. Изглежда доста сухо.
Брад вече се беше заел с приготвянето на ястието, докато Кали сервираше на останалите членове на семейството. Гарнитурите бяха печени картофи, зелен фасул.
Дискусията премина от благотворителния бал към клюки за някои от приятелите в кликата им в Хамптън. Брад и Трина обсъдиха кой според слуховете има афера или за коя двойка се говори, че е готова да се разведе – кой е разорен и кой е по-богат от всички останали.
По някакъв начин разговорът винаги се свеждаше до парите.
Кали ги изключваше, като вместо това предпочиташе да се шегува и да намига на децата, за да задържи вниманието им върху храната и да ги накара да бъдат сравнително тихи. Ако им станеше скучно и започваха да избухват, тя вероятно щеше да поеме вината.
След вечерята родителите се оттеглиха в своите отделни помещения в къщата. Брад отиваше да изпие една вносна бира и да гледа спорт в стаята, а Трина се свързваше по телефона с някоя от приятелките си и изпиваше чаша червено вино.
Междувременно Кали си играеше още няколко часа с Мелани и Бен. Преди лягане тя се увери, че са си измили лицата и зъбите, и отиде в банята. А след това сложи и двамата да си легнат.
В началото предполагаше, че Трина и Брад ще искат да кажат „лека нощ“ и да сложат децата си в леглото, но Трина даде да се разбере, че няма интерес да го прави.
Тази вечер не беше по-различна.
– Лека нощ, сладко момче – каза Кали нежно на Бен, докато той се гушеше в леглото си, а лунната светлина проникваше и блестеше върху гладкото му, кръгло лице.
-Лека нощ, Калиееее – отвърна той. Той можеше да бъде толкова мил, помисли си тя, особено когато беше уморен от дългия ден.
После отиде до леглото на Мелани.
– Лека нощ, сладко момиче.
– Забавлявах се – промълви Мелани с гласа си на малко момиченце.
– Аз също – каза Кали. – С теб е толкова забавно да се играе!
– Винаги ли ще си играеш с мен?
– Разбира се.
Момичето се усмихна от ухо до ухо.
– И никога няма да си тръгнеш.
Кали малко се поколеба.
– Сега си лягай, мъничка. – Погали я по челото и след това излезе от стаята, като въздъхна дълбоко с облекчение, че най-накрая има малко време за себе си.
Краят на деня беше единственото време, когато можеше наистина да се отпусне, макар че обикновено беше твърде изтощена от изтощителния си график и тревогите, свързани с работата за Трина и Бен, за да му се наслади.
Но тази вечер беше различна. Кали отиде в спалнята си, затвори вратата, преоблече се в нощницата си и се качи в леглото с книгата, която беше започнала да чете преди няколко дни.
Романът беше „Син хоризонт“ от Хънтър Риърдън. На последната страница имаше негова снимка и всеки път, когато отваряше книгата, тя се взираше в него.
Той изглеждаше твърде добре, за да е истина, помисли си тя. Сигурно са го обработили до смърт, а може би дори са наели модел, който да замества писателя. Беше тъмнокос и въпреки че косата му беше рошава, тя му отиваше. Имаше слабо, ъгловато лице и пронизващи очи. Хънтър (или моделът, който се преструваше, че го играе) не се усмихваше точно на снимката. Вместо това изглеждаше замислен, сякаш фотографът беше щракнал снимката, когато най-малко беше очаквал.
Стига толкова, помисли си Кали, сви се под завивките и обърна на нова страница, приблизително по средата на книгата. „Син хоризонт“ беше трилър и тя си спомни, че филмът беше излязъл преди няколко години и беше безумно популярен – в него участваха Чанинг Тейтъм и Аманда Сейфрид.
Кали обаче никога не беше гледала филма, а книгата беше взела само защото беше в една от онези изгодни кошници в книжарницата, а заглавието ѝ беше харесало и си мислеше, че има нужда от нещо за разпускане в края на деня.
Само че сега беше напълно и напълно пристрастена. Сякаш познаваше тези герои в реалния живот и сърцето ѝ се разтуптяваше всеки път, когато прочетеше нова сцена и се чудеше как ли ще се развият нещата за героя и героинята. Едно от готините неща на „Синият хоризонт“ беше, че имаше двама силни главни герои – и страхотна романтика на върха на пулсиращ трилър сюжет.
Усмихвайки се, докато четеше, Кали се изгуби напълно в книгата, забравяйки къде се намира и колко тъгува по дома напоследък – забравяйки всичко, освен историята.
Изведнъж се стресна от остро почукване на вратата на спалнята си. Кали седна виновно, сякаш беше направила нещо нередно.
– Да?
– Здравей, това е Брад. Мога ли да вляза?
– О-о-о… разбира се. – Тя остави книгата настрани и седна с покривалото на кръста си, чувствайки се странно изложена.
Брад влезе с широка усмивка. В ръка държеше вносната си бира и по очите му тя разбра, че е „замаян“. Когато го срещна за пръв път, Кали си помисли, че е красив като калифорнийски сърфист, но след това го опозна и сега го намираше за определено непривлекателен и не обичаше да е около него.
– Здравей, Кали. – Той огледа стаята. – Достатъчно удобно ли е за теб? Вероятно е много по-различно от общежитията в колежа.
– Живеех извън кампуса – каза тя и се опита да придърпа завивките по-нагоре, ядосана на себе си, че е облякла тази малка нощница вместо нещо по-малко разкриващо.
Очите му се спряха върху нея и се задържаха за миг, но после се откъснаха и погледнаха другаде.
– Да, исках само да се отбия и да ти кажа колко добре работиш напоследък.
Това беше неочаквано. Комплимент? Кали се опита да си спомни кога за последен път някой от родителите ѝ е казал толкова много, колкото да благодари, но не намери нищо.
– Наистина оценявам това – каза тя и наистина го направи.
– Знам, че понякога е трудно. – Погледът му отново се съсредоточи върху нея. – Толкова сме заети и Трина очаква толкова много от всички. Повярвай ми, аз също усещам напрежението. – Той се усмихна и Кали не можа да се сдържи да не се усмихне в отговор.
– Сигурно е трудно, когато работиш дълго време и имаш малки деца – каза тя.
Той кимна.
– Трудно е, но се чувствам зле, че не съм бил по-приветлив към теб и не съм те накарал да се почувстваш оценена. Ние наистина оценяваме работата и усилията ти – те бяха изключително полезни.
– Благодаря. Това означава много.
– Е – каза той, отпивайки от бирата си и сякаш искаше да влезе или да каже нещо друго – предполагам, че ще те оставя да наваксаш с така необходимия ти сън. Лека нощ, Кали.
– Лека нощ, Брад – каза тя.
И тогава той излезе от стаята и затвори вратата, а тя чу как стъпките му се отдалечават по коридора.

Назад към част 2                                                             Напред към част 4

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!