***
В някои случаи животът е просто странен и те въвлича в ситуации, в които никога не си си представял, че ще попаднеш.
Така се случи, че Никол се озова в бутиковия бебешки магазин „Бутилката и люлката“, готова да пазарува бебешки дрешки заедно с Ерика Джеймисън – същата жена, която я беше обидила жестоко не толкова отдавна.
Тя не знаеше как Ерика умееше да си проправя път, за да прекарват повече време заедно от първоначално планираното, но изведнъж обядът се превърна в брънч, а след това в среща на Ерика и Никол в осем и трийсет сутринта в Бутилка и люлка.
Ерика стоеше до входа на магазина с широка слънчева усмивка на лицето, когато Никол пристигна.
Никол слезе бавно от колата, след което тръгна да посрещне свекърва си с прегръдка. Ерика я притисна топло и я целуна по бузата.
– Ти направо сияеш, Никол.
– Каза сияеща или растяща? – Пошегува се Никол.
Ерика се засмя.
– Знам какво е чувството, когато стигнеш до този момент и просто искаш вече да изкараш това проклето нещо от себе си. Но повярвай ми, то ще е тук, преди да се усетиш.
– Сигурна съм, че си права.
– Дали да го направим? – Попита Ерика, след което отвори вратата, без да чака отговор. Двете влязоха в магазина и малкият звънец оповести влизането им. Към тях се приближи една наперена продавачка и ги попита дали имат нужда от помощ, за да намерят нещо конкретно.
– Мисля, че засега просто ще разглеждаме, скъпа – каза ѝ Ерика, огледа се и се насочи към стелажите с дрехи и рафтовете с бебешки аксесоари. – Толкова е забавно да пазаруваш за новородено или дори за бебе, което още не е дошло. Кълна се, че нищо не ми доставя по-голямо удоволствие от това да си купя дрешка и да си я представя върху твоето мъничко момиченце.
Никол се усмихна силно. Двамата с Ред се бяха съгласили, че няма да купуват бебешки стоки (нито дрешки, нито пелени, нито каквото и да било друго), докато не наближи раждането на детето. Истината беше, че бяха нервни и донякъде суеверни. Струваше им се, че ще изкушават съдбата, ако започнат да броят кокошките, преди да са се излюпили, така да се каже.
Ред дори не искаше да подреди детска стая или да боядиса някоя стая в къщата им, за да се подготви за появата на момиченцето. Той беше поне толкова нервен, колкото и Никол, по отношение на бременността, а идеята да преживее още един спонтанен аборт беше толкова ужасяваща за него, че дори не искаше да произнесе тази дума.
Въпреки това и двамата с Никол знаеха, че призракът на поредния спонтанен аборт е надвиснал над тази бременност като облак, и го избягваха като пословичния слон в стаята.
И все пак, дори със страховете и съмненията си, тя не беше в състояние да откаже на любезното предложение на Ерика да купи на нероденото бебе няколко дрешки. Беше толкова мил жест и тя сякаш се опитваше с всички сили да възстанови доверието, което беше разрушено при съдбовното ѝ посещение преди няколко месеца.
– О, вижте тези малки чорапки. Разкошни са! – Изпищя Ерика, държейки най-малкия чифт розови чорапи, които Никол някога беше виждала.
– Много са сладки – съгласи се Никол.
– Трябва да ги вземем. Не мислиш ли? – Ерика махна на продавачката. – Извинете, но бихте ли ми донесли една количка, моля?
Никол се почувства зле заради продавачката. Лесно можеха да извървят двайсетте метра и да си вземат собствена количка. Но момичето послушно донесе една на Ерика, усмихвайки се и коментирайки колко прекрасен е изборът ѝ на дрехи.
Ерика вече беше взела малка червена рокля, светлосини панталони и малки ботушки.
Тя ги хвърли в количката, която взе от продавачката, без да каже нито дума.
Никол благодари на продавачката, докато минаваше, а после се върна да следва Ерика из магазина, докато възрастната жена взимаше стоки, сякаш на случаен принцип, и ги хвърляше в количката си.
Докато вървяха, Ерика говореше почти непрекъснато, а Никол слушаше различните ѝ мнения, недомлъвки и случайни наблюдения.
– Знаеш ли, толкова съм впечатлена от това как ти и Ред се справяте с тази бременност – каза Ерика, докато количката продължаваше да се пълни с дребни дрехи. Тя хвърли още една рокля в нарастващата купчина дрехи.
– Аз просто се опитвам да оцелея – каза Никол.
– Разбира се, че изглежда така, но ти всъщност направи нещо, което никога не бих си помислила, че е възможно.
– Какво е това?
Ерика спря и прерови един стелаж с миниатюрни пижами.
– Ред винаги се е срещал с най-красивите жени на света – каза тя. – Не разкривам никакви тайни, като казвам това, нали?
– Не, разбира се, че не – каза Никол, но изведнъж получи предупредителни пристъпи на напрежение в стомаха си.
– Защото това наистина е комплимент за теб, Никол. – Тя погледна Никол с лека усмивка. – Наистина съм потресена, че най-накрая си накарала това момче да се успокои.
– Не съм го насилвала.
Ерика избра една от пижамите и я хвърли в количката.
– Очевидно те обича. Вижда се. Искам да кажа, че винаги съм си мислела, че ще му е много неудобно с нормална жена. Никога не съм си мислила, че Ред може да бъде с жена, която остарява, забременява и има може би случай на разширени вени, а може би дори някакъв целулит по бедрата.
Никол изведнъж се почувства по-непривлекателна, отколкото се беше чувствала от доста време насам.
– Не мисля, че имам разширени вени – каза тя рязко. – Може би можеш да ми ги посочиш.
– Не ти, скъпа. Говорех в общи линии. Идеята Ред да бъде с някоя жена, която може да започне да не е идеална с възрастта или поради житейски обстоятелства – просто не можех да си го представя. Докато не се появи ти.
– Благодаря, предполагам.
– Това е голям комплимент. Той трябва наистина да те обича, Никол, защото бих се заклела, че този мъж ще свърши като Хю Хефнър – в поредица от празни връзки с празноглави кралици на красотата, които не искат нищо друго освен слава, пари и лицето си на корицата на някое нелепо списание.
– Не знаех, че мислиш толкова малко за Ред. Той изобщо не е такъв.
Ерика се усмихна и я погледна с тесен страничен поглед.
– Сигурна ли си в това?
– Да.
– Добре тогава. Обичам да ми доказват, че греша, колкото и да изглежда обратното. – Тя хвърли още една розова риза в количката. – И виж колко си щастлива. Най-доброто отмъщение, както се казва, е да живееш добре.
Никол кимна рязко и след това продължиха до касата, за да платят. Когато пристигнаха, Ерика се прозя и поклати глава.
– Извинете ме, но има ли тоалетна, която да използвам?
Продавачката не беше сигурна.
– Имаме такава, но обикновено е запазена за служителите.
– О, ще дойда за минута. Ако може да и звъннете, а аз само ще изтичам и ще си напудря носа.
– Разбира се. Просто се върнете през вратата зад мен и тя е вдясно. – Никол наблюдаваше как Ерика на практика я остави да държи чантата на касата, и се запъти към задната част на магазина, за да може да използва тоалетната, докато Никол плащаше всичко.
Продавачката започна да преброява близо две дузини артикули, които Ерика така щедро беше избрала за бебето на Никол.
Никол кипеше отвътре, ядосана на себе си за това, че е била измамена толкова лесно от манипулативната майка на Ред. Как можа да си позволи да повярва, че тази противна стара жена изведнъж се е превърнала в най-сладкото коте на света?
Знаеше, че е трябвало да откаже да плати за нещата, които Ерика така нагло ѝ беше поднесла в последната секунда. Но от друга страна, Никол си помисли, че е по-лесно просто да преживее следващото малко време, което трябваше да прекара с тази жена, и след това да се увери, че никога повече няма да се хване на глупостите ѝ.
Вероятно Ерика се надяваше, че Никол ще се разсърди или ще и даде акъл за това, че е била толкова необмислена и самонадеяна. Но Никол нямаше да допусне същата грешка, която беше направила последния път, когато си бяха разменили думи, когато беше позволила на темперамента си да избухне. Ерика беше използвала този момент, за да се възползва и да създаде още драма.
Когато всички артикули бяха хубаво сгънати и прибрани в чанти, продавачката я дари с широка усмивка.
– Общата ви сума възлиза на шестстотин седемдесет и девет долара.
Никол въздъхна и подаде кредитната си карта.
Ерика все още не се виждаше, когато Никол занесе чантите си до колата и ги натовари в багажника.
Накрая, тъкмо когато затваряше багажника с ядосано щракане, майката на Ред излезе от магазина.
– И така, готова ли си за обяд?
Никол се канеше да отговори, но Ерика сама отговори на въпроса си.
– Разбира се, че си готова за обяд – виж се.
Никол почти – почти – и каза какво може да направи с бебешките си дрехи и с мнението си. Но тъкмо когато беше почти готова да издуха изцяло гнева си, тя чу характерния звук на звънене на мобилния си телефон.
Гадното изказване умря на устните ѝ и тя с благодарност посегна към чантата си и извади телефона.
Идентификаторът на обаждащия се гласеше: Кали.
Обикновено никога не би приела обаждане, което не е спешно, когато прекарва времето си с някой друг, но Ерика не заслужаваше любезността на Никол.
– Просто трябва да приема това обаждане – каза Никол.
Устните на Ерика се свиха, но тя замълча.
– Ало? – Отговори Никол. Не последва отговор. Може би е било случайно – може би Кали изобщо не е искала да ѝ се обажда.
– Ало? – Попита тя още веднъж.
И тогава чу плач. Някой се опита да проговори слабо.
– Не те чувам – каза Никол, сложи ръка на ухото си и се обърна настрани от Ерика, сякаш се опитваше да блокира напълно присъствието на жената.
– Ни… Никол? – Заекваше момичето от другата страна.
– Кали, ти ли си?
– Да… да.
– Какво става? – Попита тя. Изведнъж сърцето ѝ се разтуптя. Можеше да каже, че се е случило нещо ужасно, но дори не можеше да си представи какво е то.
– Аз… не знаех на кого да се обадя.
– Всичко е наред. Разкажи ми какво се е случило.
– Трябваше да напусна къщата. Тръгнах… аз съм… аз съм на ъгъла на улиците Бърк и Хоторн.
Никол не беше сигурна къде се намира това място, но можеше да използва GPS-а, за да я намери.
– В безопасност ли си сега?
– Аз… не знам. Мисля, че да.
– Искаш ли да се обадя в полицията?
– Не. – Гласът на момичето стана по-силен, по-настойчив. – Моля те, моля те, не се обаждай в полицията.
– Наранена ли си по някакъв начин?
Последва дълга пауза.
– Не съм ранена.
– Слушай, аз идвам точно сега – на път съм, Кали. Кажи ми отново адреса? Дай ми номера на къщата.
Кали и каза адреса, след което Никол свали телефона и погледна към Ерика, която я гледаше с тревожно и малко недоверчиво изражение.
– Нещо не е наред, Никол?
– Много съжалявам, Ерика, но нещо се случи. Извънредна ситуация.
– Кажи ми какво се е случило.
– Дори не съм сигурна, но трябва да тръгвам. Съжалявам.
Ерика се приближи към нея.
– Е, нека дойда да ти помогна с каквото и да се случва. В момента не си в състояние да се справяш с някакъв силен стрес…
Никол поклати глава.
– Трябва да отида сама, Ерика. Ще ти се обадя и…- тя тръгна към колата си. – Ще поговорим, добре? Много ти благодаря за бебешките дрешки! – Извика тя и се качи на предната седалка.
Майката на Ред се взираше след нея и Никол не можеше да не бъде мрачно доволна, че малката им среща бе безцеремонно прекъсната. Тя не искаше да прекара и милисекунда с тази жена, а сега не ѝ се налагаше да го прави. А и не се чувстваше виновна за това.
Излязла от паркинга, тя наблюдаваше в огледалото за обратно виждане как Ерика Джеймисън става все по-малка и по-малка, а след това съвсем изчезва от погледа.
Назад към част 5 Напред към част 7