***
Небето беше притъмняло скоро след като Кали бе затворила слушалката след разговора с Никол, и облаците се бяха сгъстили. След това започна да плющи и да вали, а сега валеше проливен дъжд.
Кали стоеше край пътя и трепереше по къси панталони и тънко горнище, а водата капеше в очите ѝ. Чувстваше се като мокър пудел.
Когато Никол най-сетне подкара край нея и спря, Кали избухна в нови сълзи, толкова ѝ олекна.
Тя отвори вратата откъм страната на пътника и влезе вътре, засрамена дори да погледне милата жена, която я познаваше от цели пет минути, и въпреки това беше шофирала дотук, за да я вземе по нейна молба.
– Наистина съжалявам за това – каза тя през тракащи зъби.
Бременната жена (която не изглеждаше и на ден над двадесет и една) само я погледна със загриженост.
– Сигурна ли си, че не си наранена?
Кали кимна.
– Добре съм. Просто съм малко разтреперана от всичко.
– Къде искаш да отидем?
Кали седна.
– Предполагам, че няма къде да отида. А и не познавам никого наоколо. Затова ти се обадих.
– Ами искаш ли да се прибереш вкъщи с мен засега? Можем да се разберем оттук нататък. Но така или иначе, това зависи от теб.
– Не искам да те излагам.
– Не е проблем – каза Никол. – Хайде, ще те стоплим и подсушим, ще ти дадем да се нахраниш, а после ще решиш какво следва.
Кали кимна с облекчение и благодарност.
– Благодаря ти, Никол.
– Няма проблем. – Никол започна да кара.
Кали не можа да се сдържи да не наблюдава жената с ъгълчето на окото си. Нещо в Никол беше толкова уникално, толкова различно от всички останали, които Кали беше срещала тук. Тя очевидно беше млада, но в същото време притежаваше самоувереност, която се срещаше много рядко. Кали можеше да каже, че Никол не се страхува да се изправи и да направи правилното нещо, да рискува. Тази жена не би позволила на Брад и Трина да се отнесат толкова лошо с нея.
И другото нещо, което беше напълно различно в нея: повечето хора щяха да засипят Кали с всевъзможни въпроси точно сега, но Никол просто караше и мълчеше. Беше очевидно, че е готова да говори, ако Кали се почувства готова за това, но не насилваше разговора.
След няколко минути Кали се отпусна и треперенето ѝ малко отслабна.
– Това сигурно ти се струва странно. Имам предвид да получиш такова трескаво обаждане от нищото, от момиче, което току-що си срещнала.
Никол се усмихна.
– Всъщност, като се има предвид къде се намирах, когато се обади – не можеше да дойде в по-подходящ момент.
– Къде бяхте?
– Бях в лапите на зла вещица. Буквално.
Кали се усмихна.
– Има много такива в Хемптън.
Никол се засмя.
– Ние, човешките момичета, трябва да се държим заедно.
С всяка изминала секунда Кали откриваше, че харесва Никол все повече и повече. Имаше чувството, че може да ѝ е сестра, което беше хубаво, тъй като всички братя и сестри на Кали бяха братя. Липсваше ѝ сестра на нейната възраст, с която да говори за живота, училището и момчетата.
– Тук има не само вещици. Има и гадни бесни кучета – каза Кали и се върна към пералнята – миризмата на перилен препарат и дъхът на Брад, примесен с алкохол, докато той притискаше ерекцията си към нея, а ръцете му стискаха задните и части.
Никол погледна разтревожено натам.
– Ако искаш, можеш да ми кажеш какво се е случило. Или не. Не искам да те карам да се чувстваш неудобно.
– Не, всичко е наред. Мога да говоря за това. – Кали се засмя и избърса сълзите от очите си. – Аз просто се държа глупаво. Искам да кажа, че той дори не ми е направил нищо.
– Кой не го е направил?
– Брад Данвърс. Аз съм бавачка за него и за Трина.
Никол кимна, сякаш всичко това имаше смисъл.
– Опита ли се да те накара да направиш нещо, което не искаш?
Кали кимна.
– В началото всичко беше нормално, макар че предполагам, че една малка част от мен усещаше, че нещо не е наред още от самото начало.
И тогава Кали продължи да разказва на Никол всичко, дори повече, отколкото възнамеряваше. Как е започнала работа за семейство Данвърс и не е искала нищо повече от това да направи добро впечатление. Че е предполагала, че всички тези богати, образовани и влиятелни хора ще бъдат и честни, достойни и заслужаващи доверие. Колко бързо представите ѝ се промениха, когато започнаха да се държат грубо с нея, да я обиждат, да я ругаят, да ѝ казват, че не е добра в работата.
Накрая си проправи път да разкаже на Никол за същата тази сутрин, когато Брад бе започнал да ѝ намеква, че го привлича, отказвайки да слуша учтивите ѝ упреци, следвайки я в пералнята и накрая насилвайки я накрая.
– Избягах от къщата и просто продължих да бягам – каза Кали, наваксвайки с последните моменти. – След известно време осъзнах, че не знам къде се намирам, нямам пари и няма къде да отида. Всичко, което имах, беше телефонът ми и някак си, когато видях твоя номер – помислих, че трябва да ти се обадя. Аз дори не знам защо.
Никол не каза нищо известно време. А после каза:
– Радвам се, че ми се обади, Кали.
– Благодаря, че го каза.
Пристигнаха до това, което Кали предполагаше, че е къщата на Никол, и тя беше откровено зашеметена от това, което виждаше. Колкото и хубав да беше домът на Данвърс, това място сигурно беше двайсет пъти по-голямо, по-хубаво и по-скъпо. Ако семейство Данвърс беше богато, то тази жена на практика беше кралска особа.
– Вие живеете тук? – Изпищя тя. Никол се ухили.
– Просто сме под наем.
– Невероятно е.
– Благодаря. Аз самата все още свиквам с него.
Кали не знаеше какво има предвид, но реши засега да запази въпросите си за себе си. Последното нещо, което искаше, беше да изнерви тази любезна жена и да я накара да съжалява, че е помогнала на един почти непознат човек.
Преди да влязат вътре, Никол се обърна към нея.
– Съпругът ми е вкъщи и въпреки че му казах, че ще те взема – и вероятно ще те върна тук, той всъщност няма представа какво се случва. Така че исках само да си наясно, че той вероятно е любопитен и може би малко объркан.
– Разбирам те напълно – каза Кали. Тя погледна надолу към мократа си риза и малките си къси панталонки и се почувства по-уязвима от всякога.
Никол видя изражението ѝ.
– Веднага ще те качим горе и ще ти намеря нещо, с което да се преоблечеш, добре?
– Благодаря ти.
Когато влязоха вътре, Никол обяви, че са си у дома. Отнякъде в огромната къща Кали чу как един мъж се обажда в отговор.
– Ще дойда веднага!
И тогава той влизаше във фоайето с широка усмивка на лицето и Кали веднага се успокои. Въпреки че беше прекрасен – тъмна коса, тъмни очи, силна челюст и мускулеста рамка – тя веднага видя колко е свързан със съпругата си.
– Всичко наред ли е – попита той, загрижен повече за съпругата си, отколкото за каквото и да било друго.
– Да, всички сме добре. Само ще заведа Кали нагоре и ще и дам някои дрехи и други неща.
Той кимна.
– Разбира се, разбира се. – После се обърна към Кали и се усмихна успокояващо. – Между другото, аз съм Ред Джеймисън.
– Аз съм Кали. Приятно ми е да се запознаем.
– Моля, не се притеснявайте просто да се отпуснете и ни кажете, ако имате нужда от нещо.
– Оценявам това.
– И, позволете ми да попитам нещо. Обичате ли пържоли?
– Да. – Тя се засмя.
– Добре, защото планирах да приготвя няколко пържоли…
– Мислех, че умееш да правиш само спагети и кюфтета – каза Никол.
– Все още имам няколко трика в ръкава си, които още не си видяла. Не се притеснявай.
– Хайде, Кали, той просто се изтъква. – Никол я поведе по дългото стълбище към втория етаж, а след това към огромна стая за гости с красив покривен прозорец и разкошен балкон, който гледаше към океана.
– Каква гледка! – Извика Кали.
– Ако искаш, можеш да останеш тук тази вечер – каза Никол тихо. – А утре можем да обсъдим следващите стъпки, добре?
На Кали ѝ се искаше да заплаче, но задържа сълзите си, кимна и стисна устни. Никол тръгна към вратата.
– Дай ми секунда, докато се опитам да ти намеря дрехи за преобличане.
След това излезе от стаята, а Кали седна на голямото легло и въздъхна с облекчение.