***
Следващата сутрин започна добре.
Около девет часа сутринта Ред беше отворил лаптопа си и си пускаше стрийминг програма в интернет, наречена „Улична чистка“ – предаване за фондовия пазар. Това беше повторение на вчерашното предаване, тъй като точно сега беше около три часа сутринта обратно в САЩ.
Докато интернет предаването се въртеше на заден план, Ред и Никол хапваха закуската, която бяха поръчали от рум сервиза.
Ред имаше яйца „Флорентин“, а Никол ядеше „Яйца Бенедикт“. Седяха на малката масичка във всекидневната до големия прозорец с изглед към улицата.
Чувствах се много европейски – помисли си Никол с усмивка, докато отпиваше от вкусното тъмно немско кафе. Никога през живота си не беше получавала дори рум сървис.
Взе една вилица с яйце и я потопи в холандейския сос, наслаждавайки се на хапката, която се разтопи в устата ѝ.
– Това може би е най-добрата закуска, която някога съм яла – каза му тя.
– Няма да споменавам това на шеф Роланд, ще му е много обидно – отвърна Ред с крива усмивка.
Изведнъж и хрумна мисъл, която малко я притесни. Мисълта беше, че колкото и да е забавно да закусва в луксозна хотелска стая, тя не искаше това да се превърне в целия ѝ живот. Непринудено каза:
– Мислех си, че майка ти може би има добра гледна точка.
Очите му се присвиха с една малка част.
– Какво имаш предвид? – Попита той.
– Как каза, че този живот става скучен. – Никол се заигра с яйцата си за кратко. Дори не беше сигурна защо тази мисъл се появи в съзнанието ѝ. В края на краищата тя си прекарваше чудесно в схемата на нещата. Разбира се, в момента имаше много стрес, свързан с компанията на Ред, но да летиш по света, да ядеш различни ястия, да срещаш хора от различни култури – всичко това беше вълнуващо за Никол.
Но се чудеше дали в дългосрочен план това наистина ще е достатъчно.
– Скучно? – Каза той, като седна с чашата си с кафе и отпи драматична глътка. – Снощи беше ли скучна за теб?
Тя усети как лицето ѝ почервенява, докато си спомняше какво беше направил с нея посред нощ. Дори при мисълта за това се подмокри, а точно сега носеше само хотелски халат. Под него нямаше нищо.
– Снощи не беше скучно – каза тя, усмихна се и избегна погледа му. – Това, което исках да кажа, беше, че може би след няколко години може да стане повтарящо се. В живота трябва да има нещо повече, не мислиш ли?
Той остави чашата си и я погледна.
– Разбира се, че има нещо повече в живота. Ето защо имам теб.
Тя отново се усмихна, но поклати глава.
– Не, не и това имам предвид.
– Е, тогава за какво точно говорим? – Накрая Никол срещна очите му.
– Имам предвид семейство.
Ред кимна, обмисляйки въпроса известно време. Никол започна да се чуди дали не го плаши. Никога не бяха обсъждали идеята за деца и вероятно това беше неподходящ момент да повдигнат темата.
– Искам да имам семейство някой ден – каза той. – Никога не съм мислил много за това, докато ти не се появи в живота ми. Никога не съм имал отговор в съзнанието си до този момент, когато седя и гледам красивата си годеница.
– Не искам да го правиш само заради мен – каза тя.
– Няма да е така – каза той. – Но никога не бях срещал човек, който да ме накара да мисля, че искам да имам деца, докато не се появи ти. Знам, че ще бъдеш любяща и добра майка. Ти си нежна и мила и мисля, че бих искал да видя една твоя версия на малко момиченце да тича из нашата къща. – Усмихна се той.
Сърцето на Никол започна да бие по-бързо.
– Не казвам, че трябва да го направим в скоро време.
– Не бих имал нищо против да опитам точно сега – каза той, а очите му бяха гладни, докато я гледаше нагоре-надолу.
– Ред – захили се тя.
И тогава чуха, че някой в интернет радиопредаването споменава „компанията за свободно падане на Ред Джеймисън“. И двамата замълчаха.
– Знаете, че всеки ден – каза радиоводещият – обичам да говоря по малко за акции, които ще имат много действие. Понякога това е така, защото обявяват положителни приходи, или може да е част от уличните клюки.
Ред се загледа в лаптопа си.
– Ти сигурно се шегуваш с мен.
– В този случай – продължи водещият, – това е смесица от две информации, които са попаднали на Уолстрийт. Ред Джеймисън и неговият бизнес за милиарди долари, „Джеймисън Интернешънъл“, рядко са предприемали грешна стъпка, откакто е създал компанията преди почти десет години. Но напоследък нещата станаха грозни. За първи път през последното тримесечие приходите на компанията са значително по-ниски от прогнозираните. А след това Джеймисън похарчи почти сто милиона долара, за да придобие германска рекламна фирма, за която впоследствие бе съобщено, че е загубила почти две трети от висшите си ръководители в полза на европейския магнат Кейн Райт. А сега се съобщава, че фирмата на Кейн Райт е откраднала и най-големия германски рекламен клиент на Джеймисън и компанията е на ръба на фалита. В резултат на това очакваме, че утрешната търговия ще покаже огромен спад на и без това ниската цена на акциите на Джеймисън Интернешънъл…
Ред изключи предаването с бързо движение и стана от масата, като мърмореше и псуваше.
Апетитът на Никол беше изчезнал.
– Ред, какво означава това?
Той се усмихна стегнато, а бузите му бяха зачервени от гняв.
– Означава, че снощи, докато ни е угощавал, възхитителният Кейн Райт вече е откраднал най-големия немски клиент, който имахме. Трябваше да знам, че това ще се случи, но направих новаторска грешка. Бях толкова зает да събера оръжията си за голямата битка, че забравих да заключа вратите и прозорците в къщата си. Кейн Райт влезе през задния вход и ни ограби на сляпо. – Ред сгъна ръце и погледна към тавана. – Дори не му беше нужно да стреля, за да ни убие.
– Какво да правим сега? – Попита Никол.
– Сега? – Ред се засмя глухо. – Не ми остава нищо за правене. Следващата седмица, когато бордът на директорите на „Джеймисън Интернешънъл“ се събере, ще бъда уволнен. А след това си представям, че ще сключат някаква сделка за изкупуване с Кейн Райт.
– Той ти каза, че това ще се случи снощи – каза Никол. – Кейн те предупреди, че ако не се съгласиш на партньорство, ще унищожи компанията ти и теб заедно с нея.
– Знам – съгласи се Ред. – Просто подцених колко бързо ще свърши работата. На практика играта е приключила. Сега просто чакам да ми връчат розовия фиш. – Той отново се засмя и поклати глава. – Доста смешен начин всичко да приключи.
– Това ще те съсипе ли финансово? – Попита Никол.
Той я погледна.
– Ами ако го направи? Това ще промени ли нещо между нас?
– Разбира се, че не. Не ми пука за парите ти. Аз те обичам.
Той я погледна, сякаш не вярваше на думите ѝ.
– Абсолютно сигурна ли си в това?
Никол се изправи и тръгна към него с вдигната брадичка.
– Коя мислиш, че съм? – Каза тя, съсредоточила очите си върху него, отстоявайки напълно позицията си. – Баща ми е механик. Майка ми работи в малък магазин за канцеларски материали в северната част на Ню Йорк. Никога не съм имала много пари и не ме интересува дали някога ще имам. Стига да мога да ям и да имам покрив над главата си и някой, когото обичам, който ме обича обратно – не би ми пукало по-малко дали притежавам частен самолет или не.
– Боже, това беше секси – каза той, наведе се и я целуна силно по устата. Тя го посрещна със същия ентусиазъм и скоро ръката му се озова в халата ѝ и я докосна, придърпвайки я по-близо до себе си.
– Обичам те – каза тя.
– Аз също те обичам – каза и той. – И между другото, дори да загубя компанията и работата си, все още имам четиридесет и девет процента от „Джеймисън Интернешънъл“. С изкупуването ще бъдем много финансово обезпечени за дълго време напред.
– Както и да е – сви рамене тя, а след това езикът му беше в устата ѝ и той я беше притиснал до стената, разтваряйки изцяло халата ѝ. Ръцете му се движеха нагоре-надолу по торса ѝ, сякаш не можеше да ѝ се насити. Устните му бяха върху шията и гърдите ѝ, а после облизваше путката ѝ, докато тя стоеше, а краката ѝ се огъваха и трепереха.
Тя извика веднъж, два пъти – и после се загуби в докосването му, в целувката му, загуби се по такъв начин, че знаеше, че е намерена.
Когато всичко свърши, Ред ѝ каза, че трябва да отиде в офиса на АК за поредната среща и да разбие няколко черепа заради загубата на клиент номер едно в лицето на Кейн Райт.
– Трябва ли да дойда с теб? – Попита го тя.
Той я погледна.
– Честно казано, дори не си струва да ти губя времето, Никол. Излез навън и виж забележителностите. Или още по-добре, остани в хотела и си почини. Долу имат целодневен спа център. Възползвай се от него. Ще се върна за вечеря.
Тя сви рамене. Истината беше, че въпреки че би отишла в АК, ако той имаше нужда от нея, тя беше повече от щастлива да остане в хотела и просто да се наслади на малко тишина и спокойствие.
След като той си тръгна, Никол се излежаваше в стаята и гледаше по телевизията „Похитителите на изгубения кивот“ с немски субтитри. Няколко часа по-късно тя подремна, а след това си поръча още румсървис. Този път това бяха плодово блюдо и сандвич със салата от риба тон.
Около два часа следобед телефонът в хотелската ѝ стая започна да звъни. Тя го погледна, чудейки се кой може да е той. Може би портиерът? Може би нещо спешно, помисли си тя. Реши, че е най-добре да отговори, и така Никол вдигна слушалката и каза тихо „ало“.
– Помислих, че може би не сте излезли – донесе се равномерният, дълбок отговор на познатия глас. Това беше Кейн Райт – акцентът му беше уникален и напълно непогрешим. – Надявам се, че не смятате за грубо от моя страна да се обадя по този начин – каза той.
Ръката на Никол трепереше.
– Ред не е тук – каза тя. – Трябва да пробвате мобилния му телефон.
– Не се обаждам за Ред.
Тя вдиша дълго, разтреперано.
– Не искам да говоря с теб.
– И двамата с теб знаем, че Ред прави ужасна грешка – каза той тихо. – И имам чувството, че би искала да го защитиш, ако можеше.
– Как Ред ще избере да се занимава с бизнес, е негово решение, не мое – отвърна тя, колкото можеше по-равнодушно, имайки предвид нервите си.
– Но той би те послушал – каза Кейн. – Той ти се доверява.
– Доверява ми се, защото знам, че трябва да си гледам работата. Не му казвам как да управлява компанията си.
– Може би е време да започнеш.
Тя се изсмя на арогантността на мъжа.
– Опитал си се да направиш всичко възможно, за да унищожиш компанията му, и очакваш да се вслушам в съветите ти? Сигурно ме смятате за пълна глупачка.
– Нямам никакъв интерес да го унищожавам, освен ако той не ме принуди.
Никол прехвърли телефона на другата си ръка. Тя беше хлъзгава от потта.
– Знаеш ли какво мисля аз? Мисля, че си арогантен задник, който вярва, че наличието на много пари те прави по-добър от другите хора.
Това накара Кейн да се засмее.
– Харесва ми стилът ти, Никол. Виждам защо Ред те намира за толкова привлекателна.
– Ти не знаеш нищо за Ред и за мен.
– Така че кажи ми. Защо би било толкова лошо за Ред да работи с мен? Той би могъл да запази любимата си компания, да продължи да бъде главен изпълнителен директор, да продължи да изгражда империята си. А заедно бихме могли да бъдем още по-силни.
– Той не се интересува – каза тя. – И ти сам трябва да проведеш този разговор с него.
– Той е прекалено емоционално ангажиран, за да мога да водя разумен разговор с него – каза и Кейн. – Той вярва, че съм дявол или нещо подобно. Истината е, че аз съм просто състезателен човек, който се опитва да побеждава. Аз съм същият като него, но с малко повече опит. Мога да го науча на много неща, ако ми позволи.
– Не мисля, че той иска да бъде твой ученик.
– Никол, не ме интересува какво ти е казал. Сигурен съм, че точно сега е убедил себе си, че дори да загуби „Джеймисън Интернешънъл“, ще се справи. Ще основе нова компания, ще пътува по света с теб и ще започне нов живот. Но аз съм тук, за да ти кажа точно сега, че ако загуби тази компания, той ще бъде съкрушен човек.
Тя се засмя.
– Някак си се съмнявам в това.
– Не бързай да се смееш толкова бързо – каза Кейн. – Много малко хора знаят какво е да се превърнеш в милиардер от нищото, да изградиш компания и марка, която е известна в целия свят. Много малко хора знаят какво е да изгубиш тази идентичност, да се върнеш към това да бъдеш просто обикновен човек, от когото никой не се интересува.
– Това, че не е главен изпълнителен директор, не означава, че никой не се интересува от него – каза тя, но част от нея започна да се чуди дали Кейн няма право. Цялата личност на Ред като възрастен беше обвита в този бизнес и да загуби всичко толкова бързо – да бъде изведнъж сметнат за провал, можеше да има опустошителни последици.
– Разбира се, че ще има хора, които се грижат за него в личния му живот – каза Кейн тихо, нежно. – Ти ще бъдеш утеха, както и някои от приятелите и семейството му. Но Ред Джеймисън живее живота си в очите на обществеността и е свикнал да бъде третиран като бог. Да изпадне толкова бързо в немилост ще бъде огромен удар по самочувствието му. Егото му ще бъде съкрушено.
– Откъде си толкова сигурен? – Каза тя.
– Защото – отвърна Кейн, – веднъж вече загубих всичко, в края на двайсетте си години. И да, успях да се върна след това. Всъщност се върнах по-силен. Но почти изгубих разсъдъка си в този процес. И не съм сигурен, че някога съм се възстановил истински емоционално от това, което ми причини. Мисля, че бих искал да спестя на Ред част от тази болка, ако мога.
Никол не беше сигурна, че му вярва. Помисли си, че той трябва да има скрит мотив.
– Не знам какво искаш от мен – каза тя накрая.
– Просто се опитай да поговориш с него – каза той. – Наистина виж дали има основателна причина да не дойде и да не работи с мен.
– Искаш да кажеш да дойде да работи за теб – поправи го тя.
Той се ухили.
– Технически, да, аз ще съм неговият шеф. Но ще му дам доста голяма автономия. Много уважавам Ред Джеймисън и мисля, че с мъничко напътствия той ще бъде най-добрият, който някога сме виждали.
– Ще спомена, че си го казал, когато по-късно говоря с него – отвърна Никол дръпнато.
– Очевидно е, че можеш да му кажеш каквото искаш – отвърна Кейн. – Но бих предположил, че ако му кажеш, че сме водили този разговор, той няма да слуша повече нито една твоя дума по този въпрос.
– Може би защото е умен – каза Никол.
– Има разлика между това да си упорит до саморазрушение и това да си интелигентен и силен. Може би някой ден и двамата ще имате достатъчно късмет, за да разпознаете разликата.
И тогава той затвори.
Назад към част 10 Напред към част 12