КЕЛИ ФЕЙВЪР – За Неговото пазене – книга 3 – част 16

***

По време на полета до дома Ред изглеждаше безгрижен по начин, който изненада Никол.
Беше усмихнат и щастлив, макар тя да знаеше, че нещата са ужасни откъм бизнес страна. Знаеше, че той по същество се е отказал от опитите да оправи немската рекламна агенция, която бяха придобили, и игнорираше почти всички телефонни обаждания.
Тя не го притесняваше за това. Никол прецени, че докато той изглеждаше щастлив, тя нямаше да разклаща лодката.
Но по средата на полета, докато двамата седяха, държейки се за ръце, тя погледна лицето му и видя в очите му, че е притеснен. Не беше нещо очевидно – тя просто знаеше.
– Какво ще правиш сега? – Попита го тя.
Той въздъхна.
– Предполагам, че ще се справя като мъж.
– Какво точно означава това?
– Означава, че ще изчакам търпеливо заседанието на борда на директорите, след което ще вляза, ще произнеса малка реч и ще ме уволнят.
Тя кимна, колебаейки се за следващото нещо, което искаше да го попита. Ред я погледна и с върховете на пръстите си избута бретона от очите ѝ. Тя облиза устни, започна да говори и после се замисли.
– Какво си мислиш, бейби? – Каза той.
– Не искам да те ядосвам.
– Можеш да ми кажеш всичко.
Тя издиша.
– Добре. Е, просто си мислех – сигурен ли си, че не искаш все пак да приемеш предложението на Кейн Райт?
Ред изрече висок невярващ смях.
– Моля те, кажи ми, че се шегуваш, Никол.
– Знаех си, че ще се ядосаш.
– Не съм ядосан, а озадачен. Колко пъти ще се обърнеш по този въпрос? В един момент ми казваш да сключа сделка с него, а в следващия връщаш всичко назад и ми казваш, че е гадняр. А сега отново ми казваш да преосмисля решението си?
– Не, не, просто…
– Просто какво? Имала ли си друг разговор с него? – Попита я Ред, като я погледна в очите с поглед, който граничеше между хумора и недоверието.
– Разбира се, че не съм водила разговор с него. Бях с теб почти през всяка секунда от деня.
Той дишаше тежко през носа си и се настани обратно на мястото си.
– Няма да се занимавам с тази змия в тревата. В момента, в който ти се обади зад гърба ми, той доказа това, което знаех през цялото време – че абсолютно не може да му се има доверие.
– Съжалявам, че повдигнах този въпрос. Просто ми се струва, че си спрял да се бориш.
Ред затвори очи и се усмихна леко.
– Е, може би е крайно време да спра да се боря. Борил съм се през целия си проклет живот и ми е писнало от това, Никол. – Ръката му се протегна и намери нейната.
– Опитвал ли се е Кейн да се свърже с теб? – Попита тя.
– Наистина не искам да продължавам да го обсъждам – каза тихо Ред, а очите му все още бяха затворени. – Но да. Обаждал се е няколко пъти. Беше някак забавно да го игнорирам, сигурен съм, че това докарва идиота до лудост. – Това предизвика още една усмивка на устните на Ред и след това той се унесе в сън.

Назад към част 15                                                                   Напред към част 17

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!