***
Когато се събудих на следващия ден, Джеб вече си беше тръгнал. Беше оставил кратка бележка на кухненския плот, в която казваше, че съжалява, ако нахлуването му е причинило някакви проблеми, и че се радва, че се е запознал с Никол.
Когато Никол показа бележката на Ред, той дори не я погледна.
Очите му бяха зачервени и стъклени, докато пиеше сутрешното си кафе.
– Обадих се на една кола да дойде да те вземе – каза той.
Тя просто се взираше в него. Стомахът ѝ се сви.
– Снощи спа ли изобщо?
– Не много.
– Ред, моля те – трябва да си починеш.
Той отпи от кафето си.
– Няма да променя решението си по този въпрос, Никол.
– Защо умишлено се опитваш да ни саботираш? – Каза тя. – След всичко, през което преминахме?
– Точно така – отговори той. – Преживяхме твърде много за толкова кратко време и нека бъдем честни. Всичко това е по моя вина.
– Това не е вярно.
– Но е така. Всички тези игри, всички обръчи, през които те накарах да преминеш, умствената гимнастика. Всичко това е заради мен. – Той се замисли и се засмя с празен, отчаян смях. – Аз наистина съм като нея.
– Като кого? – Каза Никол въпреки, че вече знае отговора.
– Точно като майка ми. Манипулирането, самовнушението. Ние с нея сме като две грахови зърна в шушулка.
– Това не е вярно. Ти изобщо не приличаш на нея. Ти си мил, любящ, достоен човек и аз няма да ти позволя да говориш за себе си по този начин.
– Благодаря ти, че го казваш – усмихна се той. Усмивката не докосна уморените му очи. – Но точно така ще ти направя най-големия подарък, който мога да ти направя – а именно да изчезна от живота ти.
Сега сълзите започнаха. Тя ги избърса, ядосана на себе си, че отново е слаба.
– Това не е подарък. Ти отнемаш най-доброто, което всеки от нас има.
– След няколко месеца или година ще погледнеш назад и ще видиш, че съм ти направил услуга – каза ѝ той. – А сега хайде. Колата чака.
Тя почти отказа да тръгне, но от изражението на лицето му разбра, че няма смисъл. Ред беше взел решение.
Когато тя излезе пред колата, шофьорът вече слагаше чантите ѝ в багажника. Никол се обърна към Ред.
– Изглежда, че всички сте били готови да ме изгоните. Точно като майка ти и брат ти.
Тя видя, че той леко помръдна при думите ѝ, и веднага съжали за това.
– Това е много различно – каза той. – Никога няма да разбереш колко трудно е това за мен. Но ме е грижа за твоето щастие повече, отколкото за моето собствено, и ти заслужаваш много по-добър живот от този, който някога мога да ти дам.
– Това са пълни глупости – каза му тя. Сълзите отново се появиха. – Ти просто се страхуваш.
– Не за себе си – каза той, хвана ръката ѝ и внимателно я поведе към колата. – Върви сега. И имай прекрасен живот и помни, че има някой, който винаги ще те обича, независимо от всичко.
– Това ли е начинът, по който показваш любовта си? – Извика тя, докато се качваше в колата.
– Някой ден ще погледнеш назад и ще разбереш – каза той и затвори вратата.
Никол затвори очи и не ги отвори отново, докато не се отдалечи.
***
Много неща се промениха за една седмица – помисли си Никол, докато с Даниела се връщаха от вечерно излизане в един от близките клубове.
Беше освежаващо да излезеш навън и просто да танцуваш с куп пияни приятелки, без да мислиш за Ред или за всичко, свързано с него.
Но все пак, помисли си тя, влизайки в стария си апартамент, толкова много неща се бяха променили.
Само преди ден беше видяла репортажа по телевизията за уволнението на Ред Джеймисън от борда на директорите.
Разбира се, тя вече знаеше за това. Няколко дни преди това компанията беше провела голяма среща, за да предупреди служителите за всичко, което се случва.
Да се каже, че напоследък хората в офиса я гледаха странно, щеше да е меко казано. Където и да отидеше, сега хората я зяпаха. А понякога дори се осмеляваха да я попитат какво прави Ред, къде е отседнал, кога за последен път е говорила с него?
Ред Джеймисън беше техният вариант на Елвис Пресли или Тупак – знаменитост, която можеше да е навсякъде по света или изобщо никъде.
Тя им каза истината. Нямаше представа къде е Ред сега и какво прави.
The Rag дори беше пуснал някакъв репортаж за него, в който се твърдеше, че той е новият Хауърд Хюз. Ред Джеймисън беше полудял напълно и сега живееше на тропически остров под чужда самоличност с ново лице, което му беше придадено от готов пластичен хирург.
Най-тъжното беше, че Никол смяташе, че е възможно статията в „The Rag“ да е точна. За всичко, което знаеше, Ред се беше погрижил да не може да бъде открит и никога повече да не влезе в живота ѝ по никакъв начин.
В повечето случаи си казваше, че това е за добро.
Но през повечето време Никол също така знаеше, че това е лъжа. Липсваше ѝ и я болеше за него във всяка клетка на тялото ѝ – плачеше за загубата в най-дълбоката част на душата си.
Никол не се интересуваше дали е луд, не се интересуваше дали е лоша новина. Знаеше само, че го обича и той я обича, и се надяваше, че може би някой ден той ще разбере какво наистина струва нещо подобно.
Напоследък обаче Никол бе започнала да усеща, че връзката може да е изгубена. Напоследък започна да се чуди дали мъжът, когото мислеше, че обича, изобщо съществува или някога е съществувал.
Колко иронично беше тогава, когато тя и Даниела се бяха прибрали от клуба за танци, леко подпийнали, подготвяйки се за сладолед „Бен и Джери“ и малко лошо риалити преди лягане – когато мобилният телефон на Никол иззвъня и тя веднага разбра, че това е свързано с Ред.
Връзката, за която се страхуваше, че е изчезнала и никога няма да се върне, беше жива като прекъснат електропровод, който искреше и танцуваше на празната улица.
Още преди да отговори, Никол знаеше, че става дума за Ред.
– Ало – каза тя в слушалката, а сърцето ѝ се разтуптя като лудо в гърдите.
– Здравейте, Никол – чу се отговорът. Това обаче не беше Ред. Беше мъжът който беше помогнал да го унищожи. Гласът принадлежеше на Кейн Райт.
– Не ми се обаждай никога повече – изрева тя. – Не знам откъде имаш този номер…
– Да оставим истериите – каза Кейн нежно. – Обаждам се, защото искам да те видя и да поговоря с теб.
– Нямам никакъв интерес от това – каза тя.
– Излязох от пътя си, за да не навредя на Ред Джеймисън заради теб – дойде отговорът му с онзи леко акцентиран, културен глас. – Но ако не ме уважаваш, вместо това може да реша да смажа напълно човека.
– Не е ли достатъчно да притежаваш компанията му? Какво още искаш?
– Мисля, че и двамата знаем отговора на този въпрос, Никол.
Тя прехапа долната си устна.
– Какво искаш от мен?
– Само една среща. Съгласи се да се срещнеш с мен. Не е нужно да правиш нищо друго.
Даниела я гледаше с широки, загрижени очи.
– Значи, ако се срещна с теб, ще оставиш Ред на мира? – Каза тя.
– Моля те, това не е някакъв холивудски филм с Лиъм Нийсън в главната роля – засмя се той.
– Аз не съм филмов злодей, Никол. Условията непрекъснато се променят и не давам никакви обещания. Но ако поне се срещнеш с мен, има шанс нещата да се получат. А това е нещо, нали?
– Не знам дали си заслужава.
– Обещавам, че няма да те ухапя. Дай ми няколко минути от ценното си време, чуй какво имам да ти кажа.
Никол преглътна, знаейки, че отговорът ѝ вероятно ще промени живота ѝ, а може би и този на Ред.
– Добре – каза тя.