КЕЛИ ФЕЙВЪР – За Неговото пазене – книга 3 – част 2

***

– Обичаш ли да те напляскват?
– Да.
– Кажи ми.
– Обичам го. Обичам, когато ме напляскваш, Ред.
– Моли за това.
– Моля те, напляскай ме силно. Искам да ме плеснеш по голия задник толкова пъти, колкото сметнеш за необходимо.
– Заслужаваш го, нали?
– Бях толкова лоша.
И тогава се чу звукът на плът върху плът, кожа върху кожа – острото убождане на болката, кратко, но приятно по свой начин. Задните части на Никол се свиха, когато ръката на Ред отбеляза лявата ѝ задна част, а след това и дясната.
Тя лежеше в скута му, дупето ѝ стърчеше във въздуха, полата ѝ беше издърпана над кръста, нямаше нищо друго освен дантелен черен сутиен.
С едната си ръка Ред пощипваше еректиралото ѝ зърно, а другата се спусна силно върху дясното полукълбо на дупето.
Невинаги играеха на игрите на Ред – той беше повече от склонен да държи извращенията извън спалнята, но когато играеха, това ставаше при неговите условия. Все пак Никол бе свикнала с господстващия стил на Ред в леглото и сега повече от всякога усещаше колко много го е грижа за нея под всичко това. Откакто беше признал за ужасното емоционално насилие, на което е бил подложен като дете, как майка му го е унижавала и засрамвала словесно, Ред беше друг човек.
Но той имаше своите нужди и Никол беше повече от щастлива да задоволява тези нужди. В същото време неотдавнашната пиеса имаше много по-светъл тон, отколкото преди.
– Сега дупето ти е яркорозово – каза ѝ Ред, а гласът му беше дрезгав от желание. Тя усещаше как твърдата му ерекция се притиска към долната част на корема ѝ, докато лежеше в скута му. Извивайки се срещу него, влажните ѝ вътрешни гънки станаха хлъзгави и възбудени.
– Мисля, че още не съм наказана достатъчно – оплака се тя и го погледна през рамо.
Той и се усмихна и повдигна вежда.
– Не? Какво още заслужаваш?
– Имам нужда от нещо в устата си, за да мълча.
Усмивката му се разшири. Никол ставаше добра в тази игра и той го знаеше.
Миг по-късно той вече стоеше пред нея, а тя смучеше пулсиращия му член с такава сила и ентусиазъм, че той едва не свърши рано. А тя знаеше, че Ред се гордее с издръжливостта и контрола си.
– Бебе, ти ме убиваш – изръмжа той, прекъсна удоволствието си и седна на леглото. Ерекцията му беше твърда и висока и тя много искаше да е вътре в нея.
– Толкова съм мокра – проплака тя. – Путката ми също трябва да бъде наказана. – Той легна обратно на леглото.
– Качи се отгоре ми – заповяда той.
Никол се качи върху него и бавно, бавно спусна хлъзгавината си върху члена му. Докато му позволяваше да се промушва през нея, навлизайки все по-дълбоко и по-дълбоко, краката ѝ започнаха да треперят.
Знаеше, че и двамата отчаяно се опитват да сдържат екстаза, защото ако някой от тях свърши, това ще предизвика кулминацията и на другия – и тогава забавлението щеше да свърши. Приключи още преди да е започнало, но усещането беше точно толкова добро. Всеки път изглеждаше, че с Ред става все по-добре и по-добре.
Никол погледна надолу към своя мъж. Изпъкналите му бицепси, набразденият му корем и твърдите му гърди. Загорялата му, перфектна кожа можеше спокойно да украси кориците на всяко списание. Тези тъмни очи проникваха в душата ѝ по-дълбоко, отколкото той някога би могъл да проникне в нея с члена си. Но и с пениса си вършеше много добра работа.
Без съмнение Никол знаеше, че се е влюбила силно в милиардера и магната на знаменитостите. Но тя се влюби в много повече от лъскавия му начин на живот и красивото му тяло. Никол се беше влюбила в сладкодумието и смелостта, които се криеха под всички тези повърхностни качества.
Знаеше, че щеше да обича Ред, независимо дали беше известен бизнесмен, или просто някой механик като баща ѝ. Не я интересуваха парите, славата или каквото и да било друго, а начинът, по който Ред я докосваше, начинът, по който я обичаше, и, разбира се, начинът, по който очите му срещаха нейните. Начинът, по който я гледаше, я караше да се чувства желана до дълбините на душата си и тя успяваше да му се довери, въпреки всички препятствия пред връзката им.
– О, Ред – изстена тя, когато силните му ръце хванаха бедрата ѝ и насочиха движението ѝ, а тазовете им се движеха заедно, в пълен синхрон.
Той затвори очи и тя видя как гърдите му се издигат и спускат все по-бързо и по-бързо. Гърдите на Никол се надигаха, потта блестеше, докато тя яздеше тъмнокосия си мъж, и сега беше толкова мокра, че всичко беше влажно, блестящо и бързо.
Той се вмъкна дълбоко в нея, докосвайки нещо толкова лично и интимно, че шокът от това предизвика кулминация, каквато тя не можеше да си представи.
А нейната кулминация беше катализатор за Ред, който я хвана за ръцете и я придърпа към себе си, докато влизаше в нея. Устните им се притиснаха едни към други, езиците им се преплетоха, всичко беше едно цяло.
Тя го усещаше, усещаше как сърцето му се удря в гърдите ѝ в постоянен, бърз ритъм, докато кресчендото им караше цялото тяло на Никол да се заключи в състояние на чисто блаженство.
Когато всичко свърши, двамата лежаха заедно, задъхани, а Ред се хилеше, докато си възвръщаше разсъдъка.
– Това легло изглежда така, сякаш току-що е преминало през война.
Никол погледна копринените чаршафи, наполовина на леглото, наполовина на пода. Възглавници, разхвърляни из стаята. И двамата, чиито сокове, пот и секс се преплитаха, докато лежаха, изморени.
– Определено ще трябва да се измием – каза му тя, като държеше главата си върху голите му гърди, за да може да слуша звука на сърцето му.
Ред погали нежно косата ѝ, целуна върха на главата ѝ.
– Не мога да повярвам какъв късметлия съм – каза той.
Тя го погледна.
– Водиш очарователен живот.
– Не съвсем – каза той и изражението му стана по-мрачно.
– Ти си богат, известен, успешен, добре изглеждащ, интелигентен. И имаш страхотна жена, която те обожава. Не е ли това определението за очарователен живот?
Той се засмя, тъмнината изчезна и в очите му се върна светлината.
– Когато го казваш по този начин…
– Заслужаваш всичко, което имаш – каза му тя, като погали гърдите му с ръка. – Ти си прекрасен човек отвътре и отвън.
– Само ти ме виждаш такъв, какъвто съм в действителност, Никол. – Той я целуна по челото. – Ще направя всичко за теб и винаги ще те защитавам. Знаеш това, нали?
– Да – прошепна тя.
Чувстваше се толкова добре и правилно, когато лежеше в ръцете на Ред по този начин. Всичко беше просто съвършено и за миг на нея ѝ беше все едно. И тогава, сякаш собственото ѝ съзнание не можеше да позволи на Никол просто да се наслади на това малко парченце съвършенство – тя си спомни за родителите си.
– О, Боже – промълви тя, изпълнена с ужас при мисълта за присъдата на майка си.
– Какво става? – Попита Ред.
– Току-що си помислих как трябва да кажа на родителите си, че сватбата отново е насрочена.
– И?
– И така, майка ми ще бъде непоносима. Тя изпита облекчение, когато и казах, че сме се разделили.
– Това е всичко. Ще и се обадя. – Той направи опит да стане от леглото, а Никол се вкопчи в него.
– Не смей. Говоря сериозно.
– Наистина?
– Да.
Той започна да я гъделичка, пръстите му галеха корема и ребрата ѝ, а тя се кикотеше и се опитваше да го държи на разстояние.
– Не знам, Никол. Ти се смееш. Не ми изглеждаш много сериозна.
– Моля те – Ред! Ред! – Изпищя тя.
– Какво?
– Спри! – Изпъшка тя.
Той я пусна и се усмихна, когато тя отново го разпъна.
– Родителите ти никога няма да ме одобрят – каза той. Усмивката му малко избледня, докато го казваше.
– Но аз не се притеснявам за тях. Обичам те и нищо и никой няма да промени това.
– Просто не искам да се налага да се защитавам пред нея.
– Майка ти?
– Тя ще ме тормози постоянно.
Той хвана леко китките ѝ и я придърпа надолу за дълга, продължителна целувка. Топлината на устните и тялото му, близостта му – миризмата му – накараха съзнанието ѝ да избледнее. Единственото, което знаеше, беше колко добре се чувстваше Ред. И тогава те спряха да се целуват. Ред отново я погали по косата, от което я побиха тръпки по гърба.
– Следващия път, когато и говориш, си спомни за нас – спомни си какво имаме – каза той. – Запази го в съзнанието си и се придържай към него. Никога не позволявай на никого да те накара да се съмняваш в това, което споделяме.
– Добре.
– Обещай ми, Никол.
– Обещавам – каза тя.
И тогава те се целунаха отново, карайки Никол да забрави всичко – всичко, освен магията, която двамата създаваха, когато бяха близо.

Назад към част 1                                                   Напред към част 3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!