***
– Искам да я махна – каза Ред, когато двамата най-накрая останаха насаме. Намираха се в основната спалня и Ред се преобличаше в тъмен панталон „Армани“ и бяла риза.
Никол се канеше да отиде в главната баня, за да си вземе хубав душ. Но Ред изведнъж беше в настроение и се отпусна, след продължителното неприятно мълчание, което поддържаше през цялото пътуване до дома. Беше проговорил само веднъж или два пъти, като каза на майка си къде се намира стаята ѝ и ѝ помогна с вещите.
– Не каза ли, че утре сутринта все пак заминаваш за Германия? – Напомни му Никол, като прокара ръка през разрошената си коса, опитвайки се да я разплете малко.
– Не искам да слушам повече малките ѝ изцепки. Не я ли чу? – Попита той, като закопчаваше ризата си. Очите му пламтяха.
– Чух.
– И да ни заведе на Венера в кожа като малък хаплив коментар за сексуалните ни наклонности?
Никол се засмя.
Ред се взираше в нея.
– Мислиш, че е смешно.
– Малко. Пиесата ми хареса, не ме интересуваше какво според майка ти намеква за мен.
– Все още не си се справила с нея – не съвсем. Това е само началото – изсумтя той, оправяйки ракавелите си. – Щом усети слабостта ти, ще те човърка и ще те човърка. Никога не спира, в природата ѝ е да бърка в чуждите рани.
– Тогава защо изобщо се занимаваш с нея?
– Честно казано, вече не знам – каза той, като се замисли. – Опитвам се да огранича контактите. Както казах, тя е близка с брат ми, а аз не искам да обтягам отношенията си с Джеб.
– Добре тогава – каза Никол, приближи се до него и сложи ръце на ръцете му. – Така че защо да си създаваш проблеми сега? Нека просто изкараме още няколко часа и да приключим с това.
Ред ѝ се усмихна.
– Какво съм направил правилно в предишния си живот, за да те заслужа?
– Може би си направил нещо правилно в настоящия.
– Може би просто съм най-големият късметлия във вселената.
– Адски си прав. – Усмихна се тя. – Трябва да скоча под душа преди вечерята.
Ред продължи да се приготвя, докато Никол пусна водата, съблече се и влезе в огромната стъклена душ кабина, която беше голяма, парна и луксозна, с черни плочки по пода и стените.
Затворила очи, тя остави горещата вода да облее цялото ѝ тяло, освобождавайки се от натрупания от сутринта стрес. Този живот с Ред беше толкова объркващ, редуваше състояния на блаженство и екстаз с моменти на пълен страх и тревога. Той живееше в свят на високо напрежение и бързи темпове, а Никол все още се опитваше да го проумее.
Точно когато започваше да се разтоварва, тя чу как вратата на душа изскърца. Изненадана, очите ѝ се отвориха и тя се завъртя, като инстинктивно прикри гърдите и разкрача.
Откри, че Ред стои там, напълно гол, и се усмихва с радост на шока ѝ.
– Изненадах ли те? – Попита той, влезе под душа и затвори стъклената врата след себе си.
– Ти ме уплаши!
– Не можех да те изпусна от поглед толкова лесно – каза той, гласът му беше тих и секси.
– Трябва да се приготвя за вечерята – каза тя, опитвайки се да скрие нарастващото си вълнение от смелата голота на Ред. Тялото му приличаше на нещо, което художник би изучавал, а на скулптор би отнело месеци, за да го оформи и извая от мрамор. Беше толкова силен и когато се протегна, за да я докосне, всеки нерв затанцува в очакване на кожата му срещу нейната.
– Вечерята може да почака – каза той.
Сега и двамата бяха под струята гореща вода, а устата на Ред се притискаше към нейната, той я поемаше в силните си, способни ръце. Тя се чувстваше защитена, пазена и желана едновременно.
Ръцете му се спуснаха нагоре по торса ѝ, като спираха да си играят с втвърдените ѝ зърна, после надолу към бедрата и ханша. Докато продължаваше да я целува страстно, едната му ръка хвана седалището ѝ, а другата нежно масажираше вътрешната страна на крака ѝ, насочвайки се към горещите ѝ, влажни слабини.
Целувките им ставаха все по-интензивни, а вълнението нарастваше, докато езиците им се свързваха. Сякаш и двамата искаха да се погълнат един друг, да се привържат по някакъв начин, толкова близо, че нищо да не може да се побере между тях.
Телата им се допираха, както и устните им, а горещата вода се блъскаше в тях и парата ставаше още по-пареща.
Вътрешната страна на бедрата на Никол беше напоена, а пръстът на Ред нежно галеше входа ѝ, изпращайки тръпки на наслада в стомаха ѝ и вълни на удоволствие по цялото ѝ тяло.
Тя се протегна към твърдостта му, готова да влезе в нея и да го направи почти част от себе си, макар и за малко. Той изтръпна, когато тя докосна ерекцията му, погали вала му.
– Искам да бъда в теб точно сега – каза ѝ той.
Никол се обърна, опря ръце в гладките черни плочки на душа и изви гръб, като разтвори широко крака, за да му осигури достъп.
Беше толкова готова за него, толкова желаеща и възбудена от всичко, което и правеше, и от всичко, което знаеше, че ще и направи след малко.
Скоро усети как главичката на члена му се притиска към гънките ѝ и започва бавно да прониква във влажната ѝ мекота. Всяко движение предизвикваше вълни от радост и сексуална енергия в долната ѝ половина. Той беше толкова твърд и голям, но тя с лекота го приемаше вътре в себе си.
Вълните на удоволствието ѝ бяха интензивни и завладяващи. В комбинация с топлината, парата, водата и целувките му по гърба ѝ
Никол беше в истинско блаженство.
Нищо от другите неща нямаше значение точно сега. Бизнес проблемите на Ред, изненадващата новина, че компанията му изпитва финансови затруднения, фактът, че Никол все още трябваше да съобщи на родителите си, че с Ред отново са заедно, посещението на майка му, което предизвика сътресения и стрес – в този момент Никол не би могла да се интересува от нищо от това.
Единственото, върху което можеше да се съсредоточи, беше усещането му, докато той влизаше в нея, изпълвайки я с мъжествеността си, потапяйки се все по-дълбоко в нея, докато тя почти не можеше да издържи повече. Усещането, че всичко е на път да се разлее, страстта, възбудата, които стават почти прекалено много… а после отшумяват достатъчно, за да си поеме дъх, готова да яхне следващата вълна.
Ред се движеше вътре в нея, знаеше точно как да се напъва, как да се плъзга и да уцели точно това място, за да я накара да извика възбудено. Ръцете му вече обгръщаха изцяло гърдите ѝ и тя усещаше как тазът му се притиска към нея, как силните му гърди се притискат към гърба ѝ, докато той се плъзга все по-дълбоко в дупката ѝ.
Тя беше толкова хлъзгава и мокра, свиваше се, за да може той да влезе плътно в нея, и всеки милиметър, който той вкарваше или изкарваше, предизвикваше шокови вълни и у двамата.
Никол обърна глава, за да може той да я целуне отзад, езиците им се преплетоха, а ръката му се спусна от гърдите ѝ, слезе по корема ѝ и се притисна в нея. Там той мигновено откри клитора ѝ и го погали майсторски, докато продължаваше да се влива в нея.
– Не мога да издържа – прошепна тя. – Ще свърша, Ред.
– Продължавай. Ще свърша с теб – каза и той.
И тогава това се случи. Тя избухна в оргазъм, толкова силен, че почти загуби контрол над цялото си тяло. Ръката му бързо манипулираше клитора ѝ, докато той влизаше в нея. Всичко ставаше наведнъж и Никол никога не беше преживявала подобно нещо.
Тя викаше отново и отново, а вокализациите ѝ отекваха и подскачаха из главната баня.
Ред свърши, като през цялото време ѝ казваше колко е красива.
Той я държеше близо до себе си дълго време, а душът все още биеше в равномерен ритъм по телата им.
– О, Боже мой, не мога да повярвам колко добре се чувствах – каза тя. Гласът ѝ беше малко пресипнал от преживяното.
Ред я притисна по-силно във великолепните си ръце и допря буза до рамото ѝ.
– Ти си ангел – каза той. – Моят ангел.
– Винаги ще бъда за теб и само за теб – каза му тя.
Ръцете му отново обгърнаха гърдите ѝ и тя някак си усети вълнения, невероятни за нея след току-що преживения оргазъм. Ред започна да целува раменете и шията ѝ, а тя се втренчи в неговата отдаденост на тялото ѝ.
– Как можеш да правиш това с мен? – Попита той. Тя усещаше как той отново се сковава в нея.
– Как можеш ти да го направиш с мен? – Отговори тя, движейки бедрата си назад, ритмично удряйки се в таза му, поемайки го изцяло в себе си още веднъж.
– О, Боже мой – каза той и тя чу истинското недоверие в гласа му. – Вече ми се вдига отново.
Тя го усети вътре в себе си – точно толкова твърд, колкото беше преди минути.
И тогава те бяха заключени в още една прекрасна прегръдка, а той и го правеше отново и отново и някак си беше също толкова невероятно и специално, колкото и първия път.
Когато приключиха отново, двамата бяха изтощени. Ред се изплакна и излезе от душа – водата вече беше изстинала.
– Ще изляза колкото се може по-бързо – каза му тя, чувствайки се забързана, след като прекара толкова много време в правене на всичко друго, но не и в миене. Никол нямаше нищо против, установи, че се усмихва и клати глава на юношеската им проява на похот.
Да не говорим за шума, който идваше от главната баня. Тя можеше само да се надява, че с къща с такива размери майка му вероятно не е била в обсега на действие, за да чуе двамата в действие.
Тя приключи с душа възможно най-бързо, облече тъмносиньо горнище, бяла пола и чифт тъмносиньо-бели раирани сандали на ток. Бързо подсуши косата си с кърпа и след като установи, че тя е все още влажна, я върза на опашка.
Когато Никол слезе долу, Ред и майка му бяха в кухнята и пиеха чаши прясна лимонада, приготвена от шеф Роланд.
– Жадна ли си? – Попита Ред.
– Добре съм, благодаря – каза Никол, докато погледът на Ерика следеше движенията ѝ.
– На твое място със сигурност щях да съм жадна – каза Ерика и се усмихна с потайна, многозначителна усмивка. Тя отпи дълбоко от чашата си с розова лимонада. Части от плодове се въртяха в чашата.
Никол реши да пренебрегне закачките на по-възрастната жена и вместо това се обърна към Ред.
– И така, къде ще ядем днес?
– Мислех, че можем да отидем в кафене „Юниън Лийг“ – каза той. – Бил съм там веднъж или два пъти през последната година и е доста невероятно. – Ерика сви рамене.
– А не е ли доста скучно?
– Какво искаш да кажеш? – Попита той, като тонът му придоби онази неестествена острота, която сякаш придобиваше, когато се занимаваше с майка си.
Никол се суетеше край един от островите, наблюдавайки двамата, сякаш беше зрител на тенис мач.
– Просто изглежда скучно – каза майка му. – Този живот, който живееш. Да печелиш и да вечеряш с жени, да се храниш в луксозни ресторанти, да се возиш в лимузини и луксозни самолети. Не ти ли омръзва?
– Не съвсем – каза той. – И аз не се занимавам с жени. Само с една жена – каза той и очите му се спряха върху тези на Никол. Тя се усмихна, опита се да му даде да разбере, че не ѝ пука, че майка му прави тези коментари.
Истината беше, че постоянните дребни закачки на Ерика започваха да и влизат малко под кожата.
Ерика се усмихна многозначително.
– Е, виждам защо си останал с нея – каза тя. – По всичко личи, че тя ти позволява да правиш с нея всичко, което пожелаеш. Независимо от часа на денонощието, от компанията, която имаш в дома си, или дори ако е в тоалетната. Изглежда, че тя се грижи да можеш да задоволиш зверските си пориви във всеки един момент.
Очите на Никол се присвиха и тя усети как по гръбнака ѝ преминава студенина.
– Надявам се, че си получила добро шоу – каза тя и веднага съжали, когато видя студения израз на триумф да преминава през лицето на майка му.
Това избухване беше точно това, което Ерика Джеймисън чакаше – това, за което бавно копаеше цяла сутрин. А сега Никол ѝ го беше поднесла на сребърен поднос.
– В интерес на истината, получих добър удар в ухото – каза Ерика, постави чашата си на масичката за закуска и се отправи към центъра на кухнята, сякаш беше на сцената за трето действие на „Венера в кожа“. – Колко е приятно да дойда на гости на сина си и да слушам плътското ръмжене и викове на нещо, което звучеше като две кучета в разгара си.
Лицето на Ред беше бледо и той изглеждаше зле от това, което тя казваше.
– Съжалявам, ако сме те обидили – каза и той.
– Никога не съм твърдяла, че съм се обидила – отвърна Ерика и сложи едната си ръка на стомаха. – Просто бях ужасена и потресена. Първоначално помислих, че някой може да е пострадал, затова изтичах нагоре, за да попитам дали имате нужда от помощ. Все пак съм медицинска сестра.
Ред и Никол си размениха погледи. И двамата бяха смутени и Никол изведнъж се почувства като тийнейджърка, която са хванали да се държи непослушно под стълбището в училище.
– Съжалявам, че сте чули това – каза Никол, – но това беше лична работа – инцидент. Не мисля, че трябва да слушаме лекция за това.
Ерика извърна очи.
– О, не, разбира се, че не. Далеч съм от мисълта аз – жена на петдесет години – да давам съвети на тридесет и две годишния си син и неговата двадесет и две годишна приятелка.
– Годеница – поправи я Ред.
– Неправилно се изразих. Трябваше да кажа: „твоята двадесет и две годишна годеница, която изглежда е експерт в и извън спалнята“. Ако е успяла да задържи блуждаещото ти око неподвижно дори за минута, сигурно в това нейно младо тяло се съдържа цялата мъдрост на застаряваща проститутка.
– Махай се, вън – каза Ред, а гласът му почти трепереше от ярост.
– Какво съм казала? – Попита майка му, а очите ѝ бяха толкова широко отворени, че приличаше на карикатурна версия на самата себе си.
– Излез. Излез. – Той я гледаше с толкова много контролирана омраза, че за кратък миг Никол се уплаши от това, което можеше да направи.
Ерика изглеждаше несигурна, сякаш правилата на играта, която печелеше, внезапно и мистериозно се бяха променили. Беше играла тенис, а сега Ред я бе обявил за боксов мач.
– Полетът ми обратно е чак на сутринта – проплака тя.
– Ще поръчам да дойде кола и да те вземе – отвърна Ред, възвръщайки си част от самообладанието. – Тя ще те закара до красив хотелски апартамент близо до летището. Можеш да останеш там тази нощ.
Очите на Ерика блестяха ярко, с безумна бдителност, която обърна стомаха на Никол.
– Какъв прекрасен начин един син да се отнася към майка си. Първо, шумно порнографско представяне на сексуалния му живот, доставено чрез ехо камера. И после бърз ритник в тила, когато тя има смелостта да постави под въпрос гостоприемството му.
– Не си поставяла под въпрос гостоприемството ми – каза той. – Нарече годеницата ми проститутка и това никога няма да го приема. А сега се махай по дяволите от къщата ми, преди да съм те изхвърлил.
Ерика се усмихна странно, подобно на змия, а след това бързо се изнесе от стаята.
Ред стоеше в кухнята, без да поглежда след нея, стиснал юмруци от двете си страни, а гърдите му се повдигаха.
– Тази жена е чудовище.
– Съжалявам – прошепна Никол. – Не трябваше да се хващам на въдицата.
– Невъзможно е да не го направиш, тя се уверява в това. Ако обърнеш другата буза когато майка ми те удари, тя ще се погрижи да извади нож за следващото нападение.
-Ядосваш ли ми се? – Попита го Никол, страхувайки се, че това ужасно посещение може да го е вкарало в психологическа криза.
Той я погледна и сега очите му бяха меки, загрижени.
– Ядосан ли съм? На моя ангел? Никога. – Той отиде при нея и я взе в прегръдките си, притиснал лице към косата ѝ, и прошепна в ухото ѝ. – Обичам те, Никол, и ще те защитавам повече от всеки или всичко друго на този свят. Без значение какво.
Няколко минути по-късно Ред говореше по телефона, за да уреди кола, която да закара майка му до хотела, и Никол си помисли, че трябва да се опита поне да направи последно усилие да изглади нещата. Затова реши да провери дали Ерика има нужда от помощ за багажа си.
Но когато отиде в стаята за гости, в която беше отседнала майката на Ред, тя намери стаята празна, а куфарите все още лежаха на пода, като единият от тях беше отворен и от него висяха дрехи.
А вратата на банята беше широко отворена, така че Ерика не беше и там.
Озадачена, но с леко неприятно чувство в стомаха, Никол излезе от стаята за гости и тръгна към основната спалня на горния етаж. Докато вървеше, и хрумна, че наистина би било почти невъзможно майката на Ред да е чула любовната им игра, освен ако не е била в спалнята и не е слухтяла наоколо.
Това имение беше огромно и въпреки колко шумно бяха говорили, Никол беше сигурна, че Ерика сигурно вече се е промъквала из къщата, подслушвала ги е и накрая дори е стигнала дотам да наруши личното им пространство, като е влязла в спалнята, докато са били заедно в банята.
Какво друго правеше тя в спалнята? Никол си помисли, а сърцето ѝ започна да бие учестено. Интуицията ѝ подсказваше, че жената е ядосана, обидена, че са я изгонили – само Бог знаеше какво ще направи след това.
Истината беше, че Ерика Джеймисън беше психически неуравновесена.
Изкачвайки се по стълбите към основната спалня, Никол с изненада, но и с удовлетворение установи, че подозренията ѝ са верни. Тя се сблъска с Ерика, докато тя излизаше от основната спалня, с присвити очи, тъй като изглеждаше, че рови в чантата си.
– Мога ли да ти помогна с нещо? – Обърна се към нея с въпрос Никол.
Ерика погледна нагоре, а изражението ѝ издаваше вината ѝ, докато се мъчеше да затвори чантата си.
Има нещо в нея, помисли си Никол. Откраднала е нещо от спалнята.
– Знаеш ли какво? – Каза Ерика. – Исках да се извиня на Ред за това недоразумение, а си мислех, че той се е прибрал в стаята си. Грешах, той не беше там. – Тя се усмихна кратко и продължи да върви покрай Никол и да слиза по стълбите.
– Какво правише в нашата спалня? – Обърна се Никол и погледна след нея.
Ерика вдигна поглед и направи физиономия.
– Какво си мислиш, че ще правя в спалнята ти, за бога? За какво, по дяволите, ме вземаш? За твое сведение, млада дамо, някои хора все още имат чувство за класа и достойнство на този свят.
Да, и ти не си от тези хора – искаше да изкрещи Никол след нея. Но си прехапа езика и наблюдаваше как по-възрастната жена се връща в стаята си за гости, вероятно за да си събере нещата и да си тръгне.
Добре, че се отърва, помисли си Никол. Но не можеше да се отърси от ужасното подозрение, че майката на Ред е намерила каквото е търсила в спалнята.
Назад към част 4 Напред към част 6