***
След като майката на Ред си отиде, Ред най-накрая прие едно делово обаждане и когато приключи, настроението му се влоши. Очите му бяха присвити, мрачни, а устата му – стисната.
Двамата се разходиха из имението, защото Ред ѝ каза, че иска да подиша малко свеж въздух и да погледне на нещата от друга перспектива. Докато се разхождаха из красивия имот, тя видя как някои от пазачите косят тревата и подрязват живия плет.
Ред махна с ръка и се опита да изглежда щастлив, но това вероятно беше убедително само от няколко десетки метра.
Той не говореше много на Никол, така че тя се опита да остане тиха и просто да бъде с него. От време на време той изтъкваше някое от по-фините качества на земята или обясняваше защо мостът над езерото е проектиран по този начин. Освен това нямаше много истински разговори за всичко, което се случваше. Никол отчаяно искаше да му каже подозренията си, че майка му е взела нещо от спалнята им, но не смяташе, че е подходящ момент да го натоварва допълнително. Особено след като нямаше никакви доказателства, а само едно нейно предчувствие.
Накрая, когато се върнаха по моста към къщата, Ред спря и се обърна към нея.
– Мислех си за сватбата – каза той, а лицето му все още беше смъртно сериозно.
Стомахът ѝ направи двойно салто назад. Дали по някаква причина той щеше да прекрати годежа им?
– Добре – каза тя, опитвайки се да овладее нервите си.
– Мисля, че трябва да се оженим веднага след завръщането ни от Германия.
– Нашето завръщане? – Каза тя, двойно объркана.
– Да – каза той и се обърна, за да погледне към водата. Семейството патици гребеше само на няколко метра от брега. – Искам да дойдеш с мен в Германия. Искам да си до мен, Никол.
– Какво ще правя в Германия? – Попита тя. Разбира се, че би отишла, ако той има нужда от нея, но не можеше да си представи каква цел би имала за нея в чужбина, занимавайки се с тази нова, сложна бизнес придобивка.
– Ще ми помагаш – каза ѝ Ред, като я погледна за кратко. – Имам нужда от човек, на когото мога да се доверя там.
– Все още не съм сигурна какво имаш предвид.
Главата му се отпусна малко напред.
– Току-що получих много, много лошо обаждане от моята задгранична връзка. Говори се, че утре сутринта ще бъде кървава баня за „Джеймисън Интернешънъл“ на пазарите. Акциите ще достигнат дъното. Всички плъхове ще се втурнат да напуснат потъващия кораб.
– Наистина ли потъваме?
Той само сви рамене.
– Не, ако успеем да спасим тази компания.
Никол преглътна.
– Аз съм просто един прославен стажант – каза тя, а после се засмя. – Това е голяма задача, за да ме вземеш със себе си. Няма ли някой по-квалифициран, например Едуард или някой от маркетинговия отдел?
Ред поклати глава и хвана ръцете ѝ в своите.
– Ти си единствената, на която имам доверие, Никол. Вярвам на сто процента в способността ти да работиш усилено и да бъдеш умна под напрежение.
Тя се усмихна, усещайки как бузите ѝ се зачервяват.
– Благодаря ти, че го каза. Разбира се, че ще дойда с теб.
– И тогава – каза той, стисна ръцете ѝ и я погледна в очите, – ние се прибираме вкъщи и веднага се женим.
За пръв път в разговора тя се откъсна от погледа му и погледна в далечината.
– Ред, не знам дали ще се оженим толкова бързо.
Гласът му придоби плосък характер.
– Какво лошо има в това да се оженим по-рано?
– Какво ще правим – каза тя, – просто ще отидем при някой мирови съдия и ще направим петминутна церемония?
Той я погледна и тя разбра, че е наранен.
– Всичко, което искам, е да се оженя за теб, Никол.
– И аз също искам да се оженя. Но искам да го направя по правилния начин. Защо изведнъж бързаш?
Ред пъхна ръце в джобовете си и отново започна да върви.
– Забрави, че съм казал нещо за това – каза той и бързо ускори крачка към имението.
– Чакай, къде вървиш толкова бързо? – Извика тя, опитвайки се да не изостава от него.
Той не отговори, просто продължи да върви.
– Ред! – Извика тя и след това пробяга допълнителните няколко крачки, за да го настигне. – Ще спреш ли за една минута и ще ме оставиш ли да ти обясня?
Той спря, сгъна ръце и я погледна с втвърденото си, предпазливо изражение.
– Заповядай.
– Недей да го правиш – каза му тя, дишайки тежко.
– Какво да правя?
– Не ме отблъсквай, защото съм казала нещо, което те е наранило. – Погледът му стана още по-силен, а челюстта му се стегна.
– Какво трябва да направя, Никол? Поставих сърцето си в чиния за теб.
Тя се опита да го докосне, но той се отдръпна.
– Ред – каза тя – вече ти казах, че искам да се оженим. Но бих искала семейството и приятелите ни да са там и да станат свидетели на това. Искам да кажа на света, че сме заедно.
Той се ухили.
– Искаш да кажеш, че искаш това да се появи във вестниците и в TMZ?
Тя усети как във вените ѝ проблясва гняв.
– Как се осмеляваш да ме обвиняваш, че всичко е за славата и медиите? Ти си този, който ни превърна в публичен спектакъл!
Сега беше неин ред да се опита да се отдръпне от него. Не можеше да повярва, че той е казал нещо подобно за нея.
Но Ред я хвана за раменете.
– Чакай. Съжалявам, Никол. Моля те, върни се.
Тя се завъртя върху него.
– Какво искаш от мен? Аз съм тук. Аз съм с теб, въпреки че животът ти е луд. Но аз те обичам, обичам те повече от всичко на този свят и затова ще издържа с теб независимо от всичко.
Той се смееше весело, което само разяри Никол още повече. Тя зашлеви шамар на ръцете му, а после той я сграбчи и я придърпа към себе си. Изведнъж я целуна силно по устата, въпреки че в началото тя се съпротивляваше.
Но Никол никога не можеше да се съпротивлява дълго на Ред Джеймисън и скоро се разтопи в него, в целувката му и в топлината и страстта, които излъчваше от него.
Когато най-накрая се разделиха, той се усмихна към нея.
– Аз съм глупак. Моля, прости ми.
– Ти си глупак – каза тя и поклати глава.
– Знам. Но съм достатъчно умен, за да знам, че ще направя всичко, което е необходимо, за да те направя щастлива. Исках да се оженим по-рано, защото знам, че хората ще се опитат да ни разделят. Хора като майка ми…
– Не и позволявай да ни попречи да живеем така, както искаме – каза му Никол.
Той кимна.
– Разбира се, че си права.
– И освен това никой няма да ни попречи да се оженим и да бъдем заедно.
Той се усмихна по-широко.
– Кога стана толкова невероятно мъдра?
– Аз просто знам какво имаме, Ред. Ти ме научи, че това, което имаме, е по-силно от всички драми и глупости, които ни заобикалят.
Те се целунаха отново, по-дълго и също толкова страстно, макар и малко по-сдържано от по-ранните стандарти, които си бяха поставили. Когато приключи да ѝ показва колко много я обича с топлите си устни, Ред я хвана за ръката.
– Хайде, по-добре да се нахраним добре и да си легнем рано тази вечер. Утре сутринта имаме ранен полет за Берлин.
Назад към част 5 Напред към част 7