КЕЛИ ФЕЙВЪР – За Неговото пазене – книга 3 – част 9

***

Ресторантът се помещаваше в огромна стара сграда, за която Ред и каза, че някога е била пруска фабрика. Излязоха от таксито и портиерът им задържа вратата, за да влязат. Никол нервно погледна надолу към черната си коктейлна рокля и се зачуди дали не е трябвало да облече нещо по-малко „секси“.
Но Ред изглеждаше доволен от това, което беше избрала за тоалет. Той беше елегантен в един от класическите си черни костюми с малинова вратовръзка. Миришеше на афтършейв и мента.
Щом влезе вътре, Никол беше шокирана от това колко тъмно е осветлението. Всяка маса имаше безупречна бяла покривка и беше осветена от прожектор от високия таван горе, но всички посетители бяха забулени в мрак.
Звънливи звуци на пиано се носеха из помещението като дим.
Ред кимна към далечния край на ресторанта.
– Това е той – каза той и започна да върви натам, докато домакинята питаше нещо на немски. Ред ѝ отвърна нещо на родния и език и тя ги придружи до една маса в задната част на залата.
Когато се приближиха достатъчно, за да може Никол да види как всъщност изглежда този загадъчен мъж, тя беше шокирана да установи, че е много красив човек, съвсем не такъв, какъвто си го представяше от звука на онзи глас по телефона.
Беше по-възрастен от Ред, може би в края на четиридесетте или дори в началото на петдесетте години. Но беше очевидно, че се грижи много добре за себе си. Широките му рамене и мускулестото му телосложение потвърждаваха това. Онова, което Никол намираше за най-плашещо, обаче бяха очите му. Той имаше светли очи, но когато погледна Никол, очите му потъмняха. И подобно на Ред, тя видя много подобна интензивност и глад в погледа на Кейн, когато той се спря на нейния.
Кейн се изправи, за да ги поздрави.
– Колко е хубаво, че и двамата се присъединихте към мен – каза той, стисна ръката на Ред, а после взе и тази на Никол. Хватката му беше мека, а ръката му – топла и гладка.
Беше облечен в светлосин блейзър и златен часовник. Косата му беше по-светла от тази на Ред и накъдрена по по-стилен начин. Ред изглеждаше много по-суров и „от работническата класа“ от Кейн, което беше забавно, тъй като и двамата бяха свръхбогати милиардери.
Когато всички бяха седнали, Кейн ги погледна през масата. – Позволих си да поръчам бутилка червено вино за масата – каза той. „Dom Romanee Conti 1997“.
Ред се усмихна, но едва-едва.
– Добър избор.
– Дамата одобрява ли? – Попита Кейн и обърна внимание на Никол. Очите му, отново я накараха да се почувства неудобно от това, което усещаше като натрапчива интимност.
– Никога не съм чувала за това – каза тя тихо.
Кейн се засмя. Бузата на Ред трепна в отговор.
– Мисля, че ще го намериш за доста задоволително, Никол – каза Кейн, взе ленената си салфетка и я разстла в скута си.
– Защо не се откажем от любезностите и не преминем към работата? – Попита Ред с почти хищническо изражение. Никол усещаше как от него се излъчват вълни от омраза и напрежение, сякаш се сдържаше да не скочи през масата и да удуши другия мъж.
Ако Кейн усещаше враждебността, той не изглеждаше уплашен от нея. Вместо това повдигна вежди.
– Мислех, че пристъпваме към работа. Виждате ли, това е разликата между вашия годеник и мен – каза Кейн и отново се обърна към Никол. – Той мисли като крокодил. За него всичко е свързано с убийството… докато аз съм по-скоро като котка с мишка в челюстите си. Котката не просто стиска и чупи врата на мишката, макар че би могла. Вместо това тя си играе с храната, гони я, оставя горкото същество да повярва, че има шанс да се пребори.
Ред се канеше да отговори, но сервитьорът се появи с виното и започна да налива. Кейн говореше на сервитьора на немски и ако не друго, той владееше езика по-добре от Ред. Начинът, по който говореше, беше мелодичен и тя можеше да каже, че Кейн обича да чува звука на собствения си глас.
След като виното беше налято, сервитьорът постави бутилката на масата, поклони се и изчезна обратно в тъмния мрак на ресторанта.
Никол отпи глътка от чашата си и установи, че вкусът му наистина е невероятен. Мразеше се, че се наслаждава на нещо, което този мъж им беше дал, като знаеше как е станало за сметка на Ред.
– Харесва ли ти? – Попита Кейн.
Ред вдигна ръка, за да я спре да говори.
– Стига – каза той на Кейн. Гласът му беше нисък и гърлен. – Скоро ще стана и ще прекратя тази така наречена делова среща, ако не ми кажеш защо си ме поканил тук.
Кейн се засмя за пореден път. Изглеждаше искрено доволен, че е предизвикал този отговор от страна на по-младия си опонент.
– Моля те, плашиш ме с тези заплахи. Какво ще направя, ако ме оставите тук така?
– Предполагам, че си свикнал да вечеряш сам – отвърна Ред.
– Човек, който не може да издържи да бъде сам, има слабост, от която могат да се възползват враговете му – каза Кейн. Той вдигна чашата си с вино и подуши съдържанието ѝ, след което я изпи с видимо удоволствие. – Както желаеш, приятелю. – Отново постави чашата на масата и усмивката му избледня, като погледна през масата към Ред и само Ред. – Позволете ми да изложа картите си пред вас.
– Моля. – Ред седна назад и скръсти ръце.
– И двамата знаем, че „Джеймисън Интернешънъл“ е на косъм от пълна катастрофа.
Ред не реагира на твърдението на другия мъж. Лицето му беше спокойно и неумолимо като черно езеро в зимен ден.
– Интересувам се от партньорство с теб и твоята компания – каза накрая Кейн, като се усмихна малко от звука на това, което казваше. – Може би ще мога да ви бъда полезен.
Ред поклати глава.
– Не мога да си партнирам с някой, на когото нямам доверие. А и в никакъв случай не се интересувам от това да имам партньор. Аз изградих „Джеймисън Интернешънъл“ от нулата и не се нуждая от помощ. Но оценявам предложението.
Той направи опит да се изправи.
– Изчакайте само за миг, не бързайте толкова – каза Кейн. – Все още има напитки и храна. Това е най-добрият ресторант в цяла Германия, а ти за какво искаш да бързаш да се върнеш в хотела си? – После погледна към Никол. – Разбира се, имаш своите причини да искаш да бързаш да се върнеш, сигурен съм. Но все пак…- Той се усмихна. – Позволете ми да разясня позицията си още малко.
Ред отново се отпусна в стола си, чакайки.
– Продължавай.
Кейн срещна погледа му и те се гледаха един друг достатъчно дълго, за да накарат Никол да се почувства подчертано неудобно. Тя виждаше, че между тях се води някаква подмолна борба, стремеж да установят господство, който вероятно се връщаше чак до пещерните им предци. Тези двама мъже бяха крале на своите области, свикнали да получават каквото си поискат, свикнали хората да им се кланят и да се подиграват. Но в този случай те се сблъскаха с друг мъж, който се смяташе за напълно равен.
– Има два начина да получа това, което искам – каза Кейн след известно време. Очите му ставаха все по-студени и по-студени, помисли си Никол – сякаш приятната му маска бавно се стопяваше и истинското му лице прозираше. Зад маската на учтивост се криеше истински хищник, който не беше по-добър от всеки хладнокръвен убиец, въпреки че можеше да обсъжда вино, политика и музика. – Първият начин да получа това, което искам, е чрез сътрудничество – продължи Кейн. – Взаимно сътрудничество между теб и мен – каза той на Ред.
– А другият начин? – Попита Ред, като звучеше заинтересован.
– Другият начин е далеч по-малко приятен, за съжаление – отвърна Кейн. – Ти вече си опитал от него – каза той на Ред. – Ще обезкървя новопридобитата ви немска рекламна агенция, ще изсмуча самия мозък от костите ѝ. Акциите ви ще спаднат, както вече започнаха – и това, което в началото беше незначителна рана, ще се инфектира.
Ред се усмихна, но Никол разбра, че Кейн казва истината.
– Тази инфекция ще се разболее – каза Кейн, като отново си играеше с чашата с вино. – Когато излязат тримесечните отчети за приходите, тя ще се превърне в гангрена и ще се наложи ампутация. Имам чувството, че ампутираният крайник може да бъде именно основателят и изпълнителният директор на „Джеймисън Интернешънъл“.
Кейн погледна нагоре, за да прецени реакцията на Ред.
Ред обаче изобщо не беше реагирал. За пръв път в разговора Кейн изглеждаше леко огорчен. Високомерната му усмивка за миг се превърна в малка бръчка.
– Не се страхувам, че ще загубя работата си – каза му Ред. – Започнал съм една компания, мога да създам и друга.
– Но не е нужно да губиш работата си – каза Кейн.
Точно тогава сервитьорът се появи отново и попита на силно акцентиран английски дали са готови да поръчат.
– Още не сме имали възможност да разгледаме менюто – каза му Ред.
– Няма страшно – каза Кейн. А после на немски двамата със сервитьора размениха няколко думи напред-назад, преди сервитьорът да си тръгне.
Ред поклати глава.
– Не ме интересува нищо от това, което сте представили досега. Нито предложението ви да станем партньори, нито заплахите ви за моята работа, и със сигурност не и етикетът ви в ресторанта.
Кейн сви рамене.
– Трябва да обмислите това, което казах тази вечер. Гордостта никога не трябва да пречи на бизнеса.
– Достатъчна ми е мъдростта на курабийките с късмети – каза Ред, стана и дръпна стола на Никол, за да може и тя да стане.
– Беше ми приятно да се запозная с теб, Никол – каза Кейн, стана и леко наведе глава.
Тя не знаеше какво да каже, затова Никол само се усмихна неудобно, а после Ред я хвана за ръка и те си тръгнаха.
По време на пътуването с такси до дома Ред беше предимно тих, съзерцателен.
– Трябва ли просто да запазя мислите си за себе си? – Попита го тя.
Той се обърна към нея и поклати глава.
– Разбира се, че не – каза той и сложи ръка на крака ѝ, където докосването му наелектризира кожата ѝ. – Искам да можеш да ми кажеш всичко.
Докато таксито си проправяше път през Берлин, сенките се движеха по лицето на Ред. Някак си се чувстваше по-романтично от всякога да бъде близо до него.
– Първо, не забравяй колко много те обичам – каза му тя. – Така че, когато казвам това, то идва оттам, че искам най-доброто за теб – и за нас.
– Разбира се – каза той.
– Мисля, че трябва да приемеш предложението му.
Ред просто я погледна.
– Не можеш да говориш сериозно. Този човек е боклукът на земята, Никол.
– Може и да е. Но каква е алтернативата?
Ред седна и потърка долната си устна с палец. Той беше секси дори когато беше объркан и несигурен, помисли си тя – особено след като толкова рядко беше несигурен. Въпреки че напоследък събитията сякаш се бяха обърнали срещу него. Първо драмата с майка му, а сега и още по-голяма заплаха от страна на заклетия му враг.
– Това няма да е истинско партньорство – обясни Ред. – Той ще иска да му продам „Джеймисън Интернешънъл“, а след това ще ме задържи като главен изпълнителен директор.
– Той не каза това.
– Не беше нужно. Това е, което бих направил на негово място.
Отначало тя не знаеше как да отговори на това. Но след известно време каза:
– Може би това не е краят на света.
Ред се засмя.
– Може би не за теб. Но аз също толкова скоро бих си изкарвал прехраната с копаене на свински лайна, отколкото да работя за Кейн Райт.
– Сериозно ли говореше за другите неща, които каза?
– За унищожаването на компанията ми? – Попита Ред. – Да, сигурен съм, че беше.
– И може ли да го направи?
– Да. – Той я погледна и сенките по лицето му сега изглеждаха още по-тъмни. – Да, той може да ме унищожи. Но аз може би все още имам няколко трика в ръкава си.

Назад към част 8                                                          Напред към част 10

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!