Глава 5
Верни на предсказанието на Боунс, открихме Тами на дансинга с Версес. Гулата също можеше да танцува като никой друг. Тами изглеждаше по-щастлива, отколкото я бях виждал през цялата седмица.
– Не може да е време да си тръгваме – каза тя, щом ни видя.
– Още не – отвърна Боунс.- Версес, приятелю, посочи един от най-информираните ви редовни посетители, но някой, който все още може да бъде приеман сериозно.
С височината си за Версес беше лесно да вижда над останалите хора. След няколко секунди той направи жест към бара, обслужван от красива вампирка, покрита само с тъмносин блясък по тялото.
– Виждаш ли сивокосия вампир, който седи на края? Казва се Попи. Разказва твърде много истории, за да му се повери някоя тайна, но не си измисля това, което не е чул.
– Страхотно. Ще ти бъда благодарен, ако кажеш на служителите ти да не споменават, че съм бил тук тази вечер – или жена ми. Трикси ни разпозна. Може би и още няколко от тях.
Версес погледна Боунс.
– „Хапчето“ е убежище за нашия вид. Не възнамерявате да нарушавате правилата ми, нали?“
Боунс го потупа по гърба.
– Няма да правя нищо на територията на твоето заведение. В края на краищата възнамерявам да се върна тук със съпругата си. Все още ни остават някои области за изследване.
Ако беше възможно, щях да се изчервя от явната инсинуация. Версес само се засмя. Тами изглеждаше отегчена.
– Защо не направиш каквото имаш намерение да правиш, докато аз остана с Версес и танцувам?- Предложи Тами.
Радвах се, че мога да сменя темата.
– Версес може да има и други неща за вършене, Тами.
– Да поддържаш една красива дама щастлива винаги е с приоритет – каза Версес и й намигна.
Боунс ме дръпна за ръката.
– Това няма да отнеме много време, котенце.
Оставихме Тами на дансинга с гулата, за да се насочим към блестящата синя барманка и сивокосия немъртъв клюкар.
*** *** ***
Седях на няколко места от Боунс на бара, като разпределях вниманието си между това да го подслушвам и да държа под око Тами. Засега тя изглеждаше добре, а и Версес беше прав; сбръчканият вампир до Боунс нямаше нужда от много подканяне, за да започне да бъбри. През първия половин час Боунс го остави да избира темите, а след това сам насочи разговора.
– Кървавата икономика ни е закъсала – заяви Боунс и изпи уискито си на една глътка. – Вземи мен. Преди три години живеех луксозен живот от инвестициите си. Днес охранявам един човек, за да се издържам. Ако можех да се забия на кол и да си спестя срама, бих го направил.
Попи се ухили.
– От какво охраняваш човек? Укриване на данъци?
И двамата се засмяха, а след това Боунс сниши гласа си заговорнически.
– Не, приятелю, срещу неин роднина. В интерес на истината се чудя дали не трябва да съм от другата страна на монетата.
Дори от другата страна на бара можех да видя блясъка на интереса в очите на Попи.
– Каква друга страна?
Боунс се наведе и снижи гласа си още повече, докато едва го чух.
– Страната, която получава повече пари, ако мрънкащото хлапе умре. Мамка му, ако знаех как да се свържа с ухиления братовчед на чичкото, щях да приема тази работа вместо тази, която имам. Тогава щях да получа и храна от нея.
Попи дъвчеше сламката на питието си.
– Не можеш ли да разбереш от момичето къде е този роднина?
– Тя не знае. Повярвай ми, попитах с включени светлини. – Боунс се потупа под окото си за акцент. – Не мога да издържа още един месец на това. Ще я изям и после няма да получа никакви кървави пари от никого.
Попи се огледа наоколо. Отвърнах поглед, преструвайки се, че изучавам питието си. Когато се напрегнах, долових отговора му.
– Снощи тук имаше един човек. Занимава се с намаляване на населението, ако разбираш какво имам предвид, и се смееше на една работа, в която наемници се опитвали да използват месомелачка, за да подредят нещата по договор, който се проточвал. Никога няма да познаете какво се е случило. По някакъв начин разфасовачът на кости се оказва мъртъв. Мъртъв! После знакът изчезва. Както чух, сега месото се притеснява, че договорът му ще бъде отменен.
Четиридесет минути по-късно, това най-накрая се отплаща , помислих си аз.
– Чувал ли си името на това месо? – Попита небрежно Боунс. – Може би ще се заинтересувам да му помогна, след като приключа с тази работа.
– Мисля, че чух, че колегата го наричаше Змиеносец. Това не е ли смешно? Месото се е преименувало точно както вампир.
Змиеносец. Щях да накарам Дон да изгори компютрите на този псевдоним веднага щом се приберем у дома.
– А, приятелю, длъжен съм ти. Следващият рунд е за моя сметка.
Боунс остана още двайсет минути, като остави Попи да бълнува още, докато не си представих как увивам с тиксо устата на вампира. Накрая Боунс се престори, че съжалява, че трябва да си тръгва, но каза на Попи, че ще се върне следващия уикенд. И се оплака, че ще вземе със себе си хлапачката наследница.
Веждите ми се повдигнаха. Какво си намислил, Боунс?
Назад към част 4 Напред към част 6
