Глава 6
Извадих дрехите от сушилнята и потиснах проклятие. Петна от белина навсякъде. Тами беше на двайсет години; как може да не знае как да изпере, без да съсипе всичко?
Все пак поне Тами вече си пере сама. Или се опитваше да го прави. Това беше резултат от влиянието на майка ми. Двайсет годишна разглезена богаташка кучка нямаше шанс срещу четиридесет и шест години дисциплина, отгледана във ферма. Въпреки че бях много по-близка до възрастта на Тами и майка ми караше Тами да прави неща, които караха блондинката да ридае, за моя изненада майка ми беше човекът, с когото Тами сякаш се беше сближила.
Може би това беше моя грешка. Може би толкова бях свикнала да бъда в режим на търсене и унищожаване, че не можех да се справя с това да бъда в режим на възпитание вместо това. Мисълта беше странно депресираща. Проверете яйчниците ми, докторе, защото може би наистина не съм жена.
След вечерята – която майка ми все още настояваше да сготви, не че се оплаквах – седнахме до камината. Беше време да информирам Тами за това, което бяхме открили.
– Тами, ето какво се случва: Дон все още не е намерил братовчед ти, но Боунс разбра, че първоначалният наемен убиец, който е взел договора ти, е мъртъв.
Тами се свлече от стола си.
– Това е страхотно! Това означава ли, че вече мога да се прибера у дома?
– Не толкова бързо. Наемният убиец е починал при необичайни обстоятелства.
Тами седна обратно, а ентусиазмът ѝ угасна.
– Как?
– Гърлото му беше разкъсано – каза Боунс направо. – А компютърът и другите му вещи са били преровени, така че някой друг може да се е заинтересувал от недовършената му работа.
Връзките на Боунс от дните му на ловец на глави се оказаха по-бързи от компютрите на Дон, защото той откри, че Змиеносецът е мъртъв, преди чичо ми дори да разбере истинското му име. Дон все пак изпрати екип да проучи апартамента, в който беше намерен Змиеносецът – или Джеймс Дейли, както гласеше удостоверението за аутопсия. Въпреки че човекът умело прикриваше следите си, Дон можеше да каже, че някой е хакнал компютъра на Змиеносецът. Може би беше съвпадение, че някои от файловете, до които беше получен достъп, бяха за Тами или че Змиеносецът е бил убит от вампир. Знаехме, че Змиеносецът има връзки с немъртвите, тъй като беше изпратил един гул след Тами. Но може би това беше нещо повече от съвпадение.
– Казах ви, че вампирите обикновено не се притесняват от договори с хора, но животът не спира да изненадва – каза Боунс със сух тон. – Когато бяхме в „Хапчето“, казах на клюкаря, с когото говорих, че ще се върнем утре вечер. Ако все пак отидем, това ще ми позволи да се разровя за повече информация, но има вероятност това да се окаже опасно за теб.
Тами се изсмя.
– Колко опасно? Едва не ме удари ток, не ме застреляха и не ме изяде един гул, помниш ли?
– Ако друг вампир все пак реши да се захване с договора за теб, той или тя може да ни последва обратно тук и да се опита да те отстрани – казах тихо.
Тами ни погледна проницателно.
– И тогава бихте могли да ги хванете. Бих се обзаложила, че ще разберете къде е братовчед ми. Видях те в действие срещу онзи гул, Кат. Какво ще кажеш ти, Боунс? Ти си твърдо момче, нали? Защото искам това да приключи. Искам да си върна живота.
Фабиан се понесе в стаята.
– Бих могъл да бъда наблюдател. Никой друг вампир или гул няма да ме забележи. Бих помогнал на Тами да бъде в безопасност.
Бедният Фабиан, той беше прав. Известно е, че вампирите и духовете не се отнасяха с уважение към призраците. Те ги пренебрегваха повече, отколкото повечето хора пренебрегват бездомниците.
– Благодаря, Фабиан – казах аз. – Наистина можем да се възползваме от помощта ти.
– Толкова е странно, когато го правиш – промълви Тами.
Скрих усмивката си. Някаква част от мен си мислеше, че Тами не вярва, че Фабиан съществува и че просто се преструваме, че говорим с него, за да се подиграем с нея.
– Аз ще помогна да я защитим – каза майка ми. Лицето ѝ беше затворено, сякаш се бореше със спомените си. За пореден път намразих онова, което ѝ бяха причинили заради мен.
Боунс се надигна от стола си.
– Добре. Ако утре ще ходим в „Хапчето“, време е да се научиш да се защитаваш, Тами.
Тя го погледна изненадано.
– Нали за това ви плащам на вас двамата?
Не поправих Тами, като и кажа, че чичо ми и неговият отдел получават нейните пари, а не Боунс или аз. Надявах се, че Дон не води Тами по документи, но той беше държавен служител.
– Все пак трябва да знаеш основни умения. В края на краищата ти си хубаво момиче, а хищниците също могат да имат сърцебиене.
Тами сияеше от комплимента. Аз скрих усмивката си. Ласкателството щеше да я направи много по-сговорчива, както той знаеше.
Боунс отиде в кухнята и излезе с нож за пържоли. Той го подхвърли пред Тами, която го погледна със съмнение.
– Какво очакваш да направя с него?
– Прободи ме с него – отвърна Боунс.- В сърцето.
Устата ѝ увисна. За първи път я виждах безмълвна.
– Шегуваш се?- Измъкна се накрая тя.
– Трябва да се научиш как да се предпазваш от вампир. Разбира се, шансовете ти ще са плачевни, но предимството ти е, че никой вампир няма да те вижда като заплаха.
– Ето как успях да убия толкова много от тях, когато бях на твоята възраст – казах аз.
И аз се включих.
– Елементът на изненадата може да спаси живота ти.
Тами отново погледна към ножа.
– Не знам…
Боунс издаде възмутен звук.
– Джъстина, ела тук и й покажи как се прави.
Майка ми изглеждаше по-изненадана, отколкото Тами, когато започна целият разговор. Аз също бях изненадана.
– Искаш да те пробода? – Попита невярващо майка ми.
Боунс я дари с безцеремонна усмивка.
– Хайде, мамо. Колко пъти си сънувала това?
Майка ми стана, взе ножа и го заби право в средата на гърдите на Боунс. Той не изстена и не помръдна, за да я блокира.
– Виж, Тами, така биха си помислили да го направят повечето хора – каза спокойно Боунс. – Но Джъстина знае, че острието не е достатъчно дълбоко, нито пък е на правилното място. Сърцето е малко вляво, а не точно в центъра. И не е завъртяла ножа, което винаги, винаги трябва да направиш, за да убиеш вампир, освен ако не си пробола сърцето с повече от един нож.
Боунс извади ножа и го подаде обратно на майка ми.
– А сега, Джъстина, покажи и как се прави наистина.
Майка ми изглеждаше още по-изненадана, но взе ножа, този път се прицели по-внимателно и го заби с малка тръпка.
– Извърти – каза Боунс, сякаш това не го нараняваше, а то щеше да го нарани, дори ако стоманата през сърцето не беше смъртоносна. Само среброто беше.
Майка ми завъртя острието надясно. Боунс хвана ръката ѝ и я дръпна, силно, в накъсан кръг. Тами изтръпна от кръвта, която изцапа ризата му.
– Така се прави – каза той, гласът му беше неутрален, сякаш болката не го пронизваше. Аз обаче я усетих и всичко, което можех да направя, беше да не изкрещя и да поискам да спре. – Грубо, бързо и задълбочено, иначе няма да имаш втори шанс.
Той пусна ръката на майка ми и извади ножа, като го избърса в съсипаната си риза.- Нека сега покажем на Тами как се прави отзад.
Сълзи прободоха очите ми. Не заради болката от раната на Боунс; тя вече беше заздравяла. Беше, защото най-накрая разбрах какво прави той. Боунс не се опитваше да обучава Тами. Той показваше на майка ми как да се защитава – нещо, което тя никога не би му позволила да направи при нормални обстоятелства. Но мисълта, че това е в полза на Тами, я накара да следва инструкциите му, да се научи как да забива нож на правилното място отпред и отзад, а след това как да отклонява някои стандартни защитни маневри.
Фабиан улови погледа ми и ми намигна. Призракът също знаеше какво прави Боунс.
До момента, в който Боунс обяви, че е ред на Тами, се бях влюбила в него отново. Цветята и бижутата вършеха работа на повечето момичета като романтичен жест, но ето че аз бях със замъглени очи, докато го гледах как показва на майка ми как да го заколи.
Тами беше човек, така че и отне повече време да разбере същността на нещата. Все пак след един час тя беше потна, окървавена и много горда от себе си, че успешно е пробола Боунс няколко пъти в сърцето.
– Просто ме наричайте Бъфи – каза тя с усмивка.
– Уморена съм – казах аз, като симулирах прозяване. – Отивам да си легна.
Очите на Боунс светнаха. Фабиан изчезна през вратата, като каза, че иска да провери отново терена. Майка ми ме погледна. Само Тами изглежда не осъзнаваше, че никой вампир никога не се е прозявал истински.
– Ще се видим утре – каза Тами. – Все пак трябва да си взема душ.
Изкачих се по стълбите. Боунс остана долу и почака. Като чух как душът на Тами се включва, чух и леки, бързи стъпки, които се изкачваха по стълбите.
Когато Боунс влезе в спалнята, се бях убедила, че шумът от душа на Тами ще е достатъчен, за да заглуши слуха на майка ми. Или че майка ми внезапно е оглушала. И когато Боунс ме взе в прегръдките си, престанах да мисля за каквото и да било друго.
Назад към част 5 Напред към част 7
