ДАРСИ
Сблъсъкът на Тори с Макс снощи беше всичко, за което можехме да говорим по време на закуска. Може да е бил пълен задник, но това нещо с песента на Сирена беше малко прецакано. И въпреки че сега може би държим най-дълбокия му страх в хватката си, нямаше да се наведем до нивото му и да го използваме. Освен това знанието, че Тори знае най-тъмната му тайна вероятно беше достатъчно, за да го измъчва психологически.
Когато звънецът иззвъня, се отправих към Таро с Тори, София и Диего, а вътрешностите ми се завъртяха, докато преглеждах класната стая на Аструм. Явното напомняне за неговата насилствена смърт накара врата ми да настръхне, докато минавахме покрай участъка на земята, където беше намерен. Сега беше покрит с диви цветя от някой с Елемента на земята и аз предположих, че това означава, че FIB е взела каквото им е необходимо като доказателство от района.
Скоро пристигнахме в Меркурийните камери и докато слизахме по мрачното стълбище към класната стая, гласът на Кайли се донесе отзад.
– Бихте си помислили, че тя просто ще се обръсне. Всеки път, когато видя това грозно плешиво петно, се изкушавам да го направя вместо нея.
Стиснах челюстта си, решително я игнорирах и поклатих глава на Тори. Когато тя все пак сви пръстите си, аз я погледнах, казвайки с очи, че не си заслужава.
– Мислиш ли, че тя знае дори, че е там?- Прошепна кикотейки се Джилиан.
– Може би не – каза високо Кайли.- Хей, Дарси!- извика тя със захаросано сладък глас. Все още не се обръщах.- Знаеш ли, че ти липсва парче коса на тила?
– А сега, успокойте се.
Кръвта ми замръзна при звука от гласа на професор Уошър и когато тълпата се раздели пред мен, аз го забелязах на мястото на Аструм в центъра на стаята за Таро. Голямата кръгла маса обикаляше около него и макар че за щастие не беше полугол, както обикновено в нашия клас водни елементи, той все пак караше кожата ми да настръхва, изцяло облечен в бяла риза и вратовръзка с цветя. Той отметна лешниковите кичури от очите си, като ми хвърли изкривена усмивка, когато седнах на мястото си.
Разпери ръце на масата пред мен, наведе глава, за да говори само с мен.
– Не се тревожи за косата си. Все още има много, през което да прокараш пръстите си.
Потръпнах, когато той се отдалечи.
– Може би трябва да се обръснеш – прошепна Тори.
Засмях се и Уошър погледна назад през рамото си, хвърляйки поглед между нас с надежда, сякаш го викахме.
Малко вероятно професор Перверзник.
Уошър плесна с ръце, за да привлече вниманието на всички.
– Сега, въпреки че всички сме дълбоко натъжени от загубата на нашия изключителен професор по Таро, аз поех ролята временно, докато Академията не наеме заместник. Не съм толкова умел в четенето на картите, колкото той, но ви уверявам, че знам как да използвам ръцете си. Така че днешният урок ще се съсредоточи върху хиромантията.
От няколко момичета, които бяха надарени с Елемента на водата, прозвуча тихо пъшкане и аз споделих това мнение. Кайли се изправи, сякаш не осъзнава твърде познатото поведение на Уошър с учениците му, докато му хвърли ярка усмивка.
Той отново прокара ръка по косата си, като ризата му се вдигна и разкри загорялата кожа отдолу.
– Повдига ми се – каза Тори под носа си, симулирайки повръщане до мен.
Покрих устата си, докато тя продължаваше действието и очите на Уошър се плъзнаха върху нея.
– Всичко наред ли е, госпожице Вега?- Той се приближи към нея и четката на подаръците на неговата Сирена ме гъделичкаше като пера по кожата ми.
Тори се отдръпна и бързо кимна.
– Добре съм.
– Добре – измърка той дълбоко, но не си тръгна, като протегна ръка да я хване.- Ще започна с няколко демонстрации на хиромантия.
Тори направи гримаса, когато позволи на Уошър да я хване за ръка и започна да рисува с пръст линии по кожата и. Очите и малко се разфокусираха и замечтана усмивка дръпна устата и, докато се взираше в него. Исках да ударя шамар на човека, че натрапва емоции на сестра ми. Какво, по дяволите, не беше наред с този гад?
– Имаш доста вълнуващ вкус към любовниците, не ти ли липсва Вега?- измърка той съблазнително лицето на Тори леко се намръщи.
София беше обяснила, че най-мощните Сирени всъщност могат да гледат спомените ви и очевидно Уошър е достатъчно силен, за да надникне в главата на Тори. Направих му гримаса, бутнах Тори в ребрата, за да се опитам да и помогна да се измъкне от хватката му.
Когато той се отдръпна и погледът му падна върху мен, аз набързо се спуснах да ровя в чантата си, преструвайки се, че търся химикалка.
– Ръката ти, Дарси – насърчи Уошър с дяволска нотка в тона си.
Ерг- не не не.
Влиянието му се втурна в мен и усетих как той открадва съпротивата ми, заменяйки я със съвършена воля. Взрях се в него, докато протегнах ръка и похотта капеше през тялото ми, дърпайки всичко вътре в мен. Как можех да си помисля, че е толкова отвратителен само преди минути? Лицето му беше толкова хубаво… ръцете му толкова гладки… кожата му в такъв идеален златист оттенък.
– Вашата любовна линия ми казва, че в бъдещето ви има забранена романтика – прошепна той, като пръстът му кръжеше по малкото прекъсване на линията на дланта ми.- Идва бурно море, госпожице Вега, но вие ще го преплувате успешно.
Въздъхнах тихо, но в съзнанието ми нещо ми измърмори. Той е сирена. И развратна свиня.
Отдръпнах се срещу влиянието му с всичката си сила, насочвайки сила във вените си и силата на неговата хватка започна да отстъпва. Той се засмя, отдръпвайки се.
– Кой е следващият?
Диего скръсти ръце, гледайки Уошър с празен далеч израз, но това нямаше значение, Уошър имаше очи само за мускулите на човекът до него, като се наведе с хищнически усмивка.
– Боже – прошепнах на Тори.- Как му се разминава?
– Чух, че получава много свобота заради Ордена си – въздъхна София, навеждайки се покрай Тори, за да говори с всички нас.- Позволено му е да използва силите си върху нас, защото има нужда от емоции, за да се регенерира.
– Предполагам, стига да не чука студенти, това е добре – каза Тори саркастично и стисна устни. – Предпочитам да си отрежа носа, отколкото да сложа ръка върху него или който и да е друг учител в това училище по този начин.
– Дори и Орион?- измърморих, преди да успея да се спра.
Тори ме погледна, очите и се разшириха от изненада.
– Да, особено Орион, Дарси. Ти сериозна ли си?
– Той просто разбра, че се случва… знаеш, че са замислели нещо.
– Имаш предвид фактора задник по-добър от тях?- попита тя.
– Точно този. Не бих пипала там всъщност. Очевидно.- Избухнах в смях и се обърнах да погледна бележките на моя атлас, за да се опитам да скрия изчервяването си.
– Учителите наистина не биха посмели да поставят ръка върху учениците – каза тихо София.- Прочетох книгата с правила, когато пристигнах тук…
– Разбира се, че си го направила – помайтапи се Диего и тя му хвърли палава усмивка, преди да продължи.
– Всеки учител, който прекрачи тази граница, няма да бъде просто уволнен, той ще бъде засрамен от Небесния съвет. Лишен от ранга си в цяла Солария. Можеш ли да си представиш?- Тя потръпна ръцете и настръхнаха наистина.
– Може би мога, не мисля, че биха могли да потънат много по-ниско – казах аз с полувдигане на рамене.
София поклати сериозно глава.
– Не, Дарси, по-лошо е, отколкото си мислиш. Целият свят на феите би ти обърнал гръб.
– Донякъде съм с Дарси тук – каза Тори.- Това вече звучи много познато.
София отново поклати глава.
– Повярвайте ми, ако бяхте засрамени от властта, нямаше да имате място в това училище. Ще трябва да си проправите път нагоре от самото дъно, да се опитате да спечелите уважение дори от най-слабите феи…
– Така!- Уошър извика към стаята, отстъпвайки към центъра на кръглото бюро.- Искам всички да се сдвоите, да използвате бележките на вашия атлас, за да прочетете на дланта линиите на живота на другия. Ако откриете, че сте обречени да умрете утре, моля, отнесете плача си в коридора, където ще дойда и ще ви утеша.
Обърнах се към Тори, като открих същото отвратително изражение на лицето, което беше и на моето.
– Предпочитам да умра утре, отколкото да ме утешава Уошър в коридора.- Прошепнах аз и Тори изпусна лай от смях, който накара Уошър да погледне отново към нас с надежда.
Ние многозначително го игнорирахме и Тори ме хвана за ръката, започвайки да следва линията, извиваща се по горната част на дланта ми.
Докато тя работеше, очите ми се плъзнаха през стаята към големия стенопис на отсрещната стена. Зодиакалните съзвездия бяха изрисувани красиво в сребърни пръски с въртящи се имена, отбелязващи всяко от тях. Риби, Овен, Везни, Лъв, Козирог, Телец. Прави линии, свързващи всяка звезда, подчертават формите, които създават между тях. Който и да беше направил стенописа, беше невероятно сръчен и аз се чудех смътно дали Аструм го е рисувал сам. При тази мисъл сърцето ми натежа по-тежко в гърдите и погледнах Тори намръщено.
– Мислиш ли, че някога ще разберем това, което Аструм искаше да знаем?
Тя не откъсваше очи от дланта ми, но челото и се сбърчи силно, докато обмисляше думите ми.
– Вероятно не.
– Тори – натиснах аз и тя вдигна поглед с дразнеща усмивка.- Може би трябва да покажа картата на Орион. Може би знае какво означава това.
Тори помисли за това за момент, след което кимна.
– Не му вярвам точно, но след като ми спаси задника от Наследниците, загрях към него с един процент.
– Добре, ще го направя.
Изучавахме линиите на живота още известно време и изглеждаше, че аз и Тори нямахме за какво да се тревожим в този момент, въпреки че имахме тревожно количество „потенциални смъртни случаи“, които Уошър посочи, че могат да настъпят във всеки един момент. Добре е да се знае.
– А сега, нека да смесим нещата – каза Уошър остро.- Ще се сдвоите отново, след което ще интерпретирате любовните си линии.- Той започна да насочва хората към различни места и сърцето ми се сви драматично, когато ме сдвои с Кайли.
Перфектно.
Грабнах нещата си и се придвижих да седна на освободния стол от Джилиан, докато тя се насочи да вземе моя до Тори. Кайли се отдрупна от мен, сякаш нося бяс, а горната и устна се изви назад. Ръката и се изстреля във въздуха, когато се обърна към Уошър.
– Сър! Бих искала да се сдвоя отново с някой, който не се опитва да открадне трона на гаджето ми.
– А сега, бъди вежлива, скъпа моя.- Той погледна между нас.- Вие правите прекрасна двойка.- Вътрешностите ми се развихриха, докато той ни разглеждаше твърде дълго и усетих, че Кайли също се отдръпва от него.
– Пълна гадост – прошепнах, когато той се отдалечи, надявайки се поне да мина през часа, без това да е напълно непоносимо.
Тя ме погледна за момент със стегнато нацупено лице, след което най накрая кимна.
– Да, правилно си разбрала.- Тя грабна ръката ми, обърна я изучаваки любовната линия, а ноктите и деряха кожата ми.
Мълчанието между нас стана толкова неудобно, че просто трябваше да го наруша.
– Значи ти си Медуза…
– И?- тя се защити и аз въздъхнах, отказвайки се вече от това.
– И никога не съм виждал момиче да изкарва змии от главата си, това е всичко.
– Обзалагам се, че ти се иска да можеш, за да могат да покрият това ужасно плешиво петно – каза тя незабавно и аз се намръщих, измъквайки ръката си от ноктите и.
— Защо ме мразиш толкова много?- Прошепнах, вече ядосана, че тя продължава да се отнася с мен по този начин. Не беше ли достатъчно, че косата ми беше подстригана от нейния безсърдечен приятел? И тя дяволски добре беше заснела цялата работа.
– Ти си заплаха за трона на Сети – каза тя, очите и проблясваха, а раменете и се изправиха.
– Не искам неговия трон – казах аз за хиляден път, откакто пристигнах в Солария.
– Разменете ръцете си – извика Уошър и аз хванах ръката на Кайли. Тя неохотно разгъна пръстите си, за да ми позволи да видя дланта и, но не можах да се съсредоточа, за да опитам да прочета.
– Мислех, че феите се бият сами – казах аз, като се взрях решително в ръката и, докато гневната енергия гореше във вените ми.
– Аз се боря за собствената си битка. Боря се да откъсна погледа му от теб – изтърси тя, след което замръзна, сякаш не е искала да го каже.
Погледнах към нея, шокирана, че тя все още си мисли, че на Сет му пука за мен. Или че някога му е пукало.
– Той се преструваше, че ме харесва, отряза ми косата и ти го записа. Как може да мислиш, че съм заплаха за теб?
Тя премигна тежко и за момент си помислих, че ще заплаче.
– Защото си красива и всеки път, когато си в стаята, той се взира в теб. И когато не си там, той не може да спре да гледа тази отвратителна гривна от коса, която си направи. Той иска да му се поклониш, но ако му дадеш половин шанс, той ще го зграбчи с две ръце и ще те задържи до себе си – каза тя почти всичко през зъби и стана яркочервена, докато го направи. Сълзи се плискаха по бузите и, а аз останах в пълен шок, когато тя скочи от мястото си и избяга от стаята.
Изведнъж забелязах колко близо беше Уошър и усетих силата му да се излъчва във въздуха. Той се хранеше с нейната болка, нейната тъга и беше изтеглил всичко това, за да го чуя, а той да се наслади. Всички ли в това училище просто ловуваха за следващото си проклето парче месо?
Той я последва към вратата и на Джилиан отне само половин секунда повече, за да изтича след тях, викайки името и.
Умът ми бе шокира от казаното и трябваше да заключа, че е напълно заблудена.
– Ха! Публикувано. Кайли ще се побърка.- Тайлър започна да се смее, когато приключи с публикуването на нещо във FaeBook. Силен сигнал ми каза, че съм маркирана и си поех дъх, за да се подготвя за предстоящо земетресение, като докоснах известието на екрана си.
Тайлър Корбин:
Току-що станах свидетел на голям срив, след като Уошър изсмука две истини и една лъжа от устата на @Кайли Мейджър.
Истината: @Дарси Вега кара @Сет Капела да се лигави
Истината: Всички сме го виждали как подушва гривната (никой не те обвинява, брато)
Лъжа: Той всъщност няма да задържи Вега близначка до себе си, но може да вземе една под чаршафите си веднъж или два пъти.
#голям провал
– Копеле – въздъхнах аз, когато из стаята се разнесе смях. Погледнах нагоре и видях, че Тайлър ми се усмихва, докато се преструва, че небрежно масажира изкривяване на рамото му.
Яростта се разби в гърдите ми на вълна.
– Сет Капела не…- Динг!
Погледнах надолу към екрана си и открих, че Сет е отговорил на публикацията на Тайлър. И това показваше нещо, тъй като Наследниците рядко отговаряха на нечии публикации.
Сет Капела:
ЗАБАВНА игра. Нека я обърнем и изиграем две лъжи и една истина @Тайлър Корбин.
Майка ти беше най-добрият човек в леглото ми.
Баща ти беше вторият.
Лицето ти преминава през тухлена стена следващия път, когато те видя.
(намек: и двамата ти родители са смучещи в леглото).
Сърцето ми заби в тон, когато усетих гнева зад думите му. Тайлър побеля като чаршаф, когато остави своя атлас на бюрото и го загледа, без да мигне.
Когато класът най-накрая беше разпуснат, бях повече от щастлива да избягам от стаята и да се върна във Дом Въздух. Денят най-накрая свърши и аз напълно възнамерявах да не правя нищо, освен да мързелувам в стаята си цяла вечер с приятелите си и да практикувам малко магия на елемента.
Докато вървяхме по кръговата пътека около Кълбото, на моя Атлас се появи известие. Бях наполовина изкушена да го игнорирам, сигурена, че няма да е нищо друго освен поредната публикация във FaeBook, предназначена да развали деня ми. Но любопитството ме надви и аз го извадих, намирайки официално съобщение, което ме чака.
Вашата връзка с професор Орион е пренасрочена за 19 часа тази вечер.
Лека усмивка се прокрадна по лицето ми и аз бързо я скрих, преди другите да я видят, пренареждайки чертите ми в разочарование.
– Изглежда, че няма да мога да се мотая цяла нощ. Орион пренасрочи моята връзка.
– Можеш да му покажеш картата – напомни ми Тори.- Може би ще знае нещо.
– Сигурен ли си, че това е добра идея?- попита неуверено Диего.
– Той им е помагал и преди – каза София.- Освен това, най-лошото, което може да стане, е да не знае и тогава те пак са в същото положение.
— Предполагам, че е вярно — каза Диего, свивайки рамене, като се насочи към София и обви ръката си около раменете и. Тя се наведе към него, превръщайки се в пастелен нюанс на розово, докато той разроши косата и. Двамата не бяха дефинирали нещата официално и се чудех дали Диего някога ще събере смелост да я покани официално.
Тори ги заобиколи идвайки до мен и завъртя очи заб гърба им. Слънцето вече беше ниско на хоризонта и къпеше кампуса в мътни кехлибарени нюанси. Хороскопът ми беше казал, че днес ще бъде началото на една дълбока, неумираща любов и имах чувството, че това означаваше любовта ми към тази Академия. Може да е пълна с злобни феи и опасност да дебне зад всеки ъгъл, но това беше и най-прекрасното, завладяващо заклинателно място, на което съм била. И започнах да се чувствам като у дома си.
***
Седем вечерта и Орион закъсня предсказуемо. Дори бях влачила петите си по пътя към офиса му, за да не го чакам, но той все още не беше пристигнал.
Въздъхнах, на ръба да се откажа, когато изтекоха още няколко минути. Дупката, която бях изрязала през вратата му, вече беше затворена и се чудех дали и бюрото е оправено. Не очаквах с нетърпение съботното си задържане този уикенд. По какъвто и начин Орион да дисциплинира учениците, си представях, че изобщо не е забавно. Не каза ли той веднъж, че телесното наказание тук е напълно законно? По дяволите, надявам се да не е това…
Беше минал почти половината час, когато се отказах и се върнах през коридорите на зала „Юпитер“ с намръщено лице, врязано в чертите ми. Картата на Аструм изгаряше дупка в джоба ми и толкова копнеех да попитам Орион за това. Наред с други неща. И добре, може би имах половин процент нетърпение да го видя. Не знаех какво ме привлича към него. Очевидно изглеждаше добре. Той също беше мега задник през повечето време. Но тези две неща бяха опасна комбинация и определено бяха опасни за мен.
Излязох от сградата, следвайки извитата пътека около Кълбото, свежият нощен въздух докосваше кожата ми. Тръгнах напред, потапяйки се в тишината, докато се чудех дали останалите все още ще се мотаят в стаята на Диего, където бяха, когато си тръгнах.
– Виж коя не е – гласът на Сет удари в ушите ми.
Кръвта ми истина, когато го забелязах с Кайли и група от неговата вълча глутница, застанали под светлината на фенер. На земята между тях беше Тайлър Корбин с окървавено лице, носът му изкривен на една страна и вдигната ръка, докато се опитваше да задържи момче, което държеше пламъци в ръката си.
Спрях на пътя, чувствайки се като елен пред светлините на фарове, които се разпростряха по пътеката, за да ме спрат да продължа.
Сет се приближи до главата на групата с усмивка, увита около красивите му черти.
– Тя не е кралицата на Солария. Не е обект на моите чувства и не е момиче със синя коса.
Кайли надигна гърди от думите му и аз се намръщих, очите ми паднаха върху Тайлър. Може и сам да си е причинил това, но аз все още го съжалявах; той беше брадавичаща свиня, която щеше да бъде разкъсана от глутница лъвове.
– Оставете го на мира – казах на Сет, а ръцете ми започнаха да треперят, когато страхът ме обзе силно.
— Той получи това, което поиска — изръмжа Сет. — Точно както и ти, Вега.- Очите му бяха две замръзнали езера и аз се борих с желанието да се отдръпна, когато той направи още една крачка към мен.
— Хей, вълци? — извика той на глудницата си, като поклати глава, за да ги подкани напред.
Кайли се отдръпна, за да ги пусне да минат и групата се затвори около Сет, притискайки ръцете и врата му. Той ми се усмихна жадно, тупайки с ръце по гърбовете на приятелите си.
– Кой иска да отиде на лов?
Страхът ме обхвана, когато вълците започнаха да вият към небето, обвивайки ръце около устата си. Сет тръгна напред и в акт на ярост аз вдигнах ръце и привлякох магия към дланите си. Огънят трепна и аз хвърлих цялата си енергия към него, изхвърляйки я от мен в свирепа вълна. Изпадна извън контрол, огромен пламък избухна към тях, сякаш беше захранван с бензин.
Сет вдигна ръце и блестящ син щит се изви около него и приятелите му, разтваряйки огъня, когато го докосна. Изгубих ги от поглед зад мъглата от дим, а разтуптяното ми сърце се разби в гръдния ми кош.
Пронизителен вой разкъса въздуха и огромното бяло тяло на Сет избухна от дима, което ме накара да изкрещя от страх. Избягах. Това беше единственото логично нещо. Не бях обучена. Не можех да се бия с толкова много наведнъж, но можех ли да изпреваря проклетия върколак?
Няма шанс!
Завих рязко надясно, щракането на челюстите прозвуча опасно близо до ухото ми. Спринтирах към най-близката сграда, наполовина паднах в библиотеката на Венера и затичах по първата пътека.
Вратите се отвориха с трясък зад мен и аз изпсувах, когато звукът от тежки лапи се разнесе през помещението.
— Господин Капела! — изкрещя библиотекарката.- Изнесете игрите си навън, тук има древни текстове, които не се нуждаят от слюнката ви навсякъде. Ако търсите момичето Вега, тя тръгна натам. Но моля, продължете лова си във форми на фея.
Мислено нарекох библиотекаря милион имена под слънцето, докато бързах към задната част на библиотеката. Да продължат лова си? Ти кучко!
Отпред светна авариен изход и надежда премина през мен, докато тичах към него, бутайки щангата.
Аларменият звънец иззвъня и паниката ме прониза, докато вой разряза въздуха на парченца.
– Във форма на фея!- помоли се библиотекарката, но блъскането на лапите беше всичко, което трябваше да чуя, за да разбера, че не се подчиняват.
Изтичах на тревата, завих наляво и се втурнах в сенките, полусляпа, докато препусках към прикритието на следващата сграда. Прокарах ръка по задната стена на Лабораториите на Марс, отчаяно търсейки път вътре.
– Аууууу! Хванете я Сети!- Гласът на Кайли плаваше след мен, последван от смеха и имах чувството, че язди един от вълците.
Ръката ми не напипваше нищо освен камък и аз отново ускорих темпото си, въпреки че всяка секунда, която загубих, ме приближаваше до това, че ме хванат.
Хайде, трябва да има вход. Моля, моля.
Не бях достатъчно бърза. И нямаше начин да вляза вътре. Нямаше накъде да бягам.
Ръка се изстреля от нищото и ме повлече през врата точно пред мен. Бях потопена в абсолютен мрак и писък захапа гърлото ми точно преди длан да се удари върху устата ми. Бях притисната до твърдо тяло, когато вратата щракна тихо и се затвори, зад гръб ми.
Ароматът на канела разпали огън в корема ми и аз се стегнах, когато осъзнах кой ми се е притекъл на помощ.
– Абсолютна тишина – въздъхна той в ухото ми и аз кимнах срещу ръката му.
— Погледни там — гласът на Кайли беше приглушен отвъд вратата и устата ми пресъхна.
Отдръпнах се към Орион, едва дишайки, докато чаках да бъде намерена тази врата. За да ме откъснат вълците от ръцете му и да ме разкъсат. Професор или не, той със сигурност не би могъл да поеме цяла вълча глутница, ако бяха решени да забият зъби в мен.
Звукът от тежки лапи се носеше силно отвъд сградата и сърцето ми биеше като на заек в клетка, толкова силно, че се страхувах, че ще го чуят. Орион вероятно би могъл с разширените си сетива. Но вълците още не ме бяха намерили, така че това трябваше да е нещо добро.
Кожата ми настръхна от горещина там, където пресата на гърдите и стомаха му срещнаха гърба ми. Затворих очи, насочвайки се към мислите си защо се крия и нищо друго.
– Тя не е тук – въздъхна Кайли разочаровано.- Опитайте близо до зала Юпитер.- Звуците на глутницата се отдалечиха и дъхът излезе от дробовете ми в треперещ стон, когато Орион махна дланта си от устата ми.
Мускулите на краката ми потрепваха, докато се готвех да се раздвижа, но ръката на Орион изведнъж застана около кръста ми и ме спря да пристъпя напред. Сърцето ми заби забранена мелодия и аз замръзнах напълно, замръзнах на място.
Бяхме претиснати един до друг. И разбрах колко интимно беше това едва сега, когато вече не се страхувах за живота си. Но аз не се опитах да се движа отново, както и той. Не бях сигурна дали задържах дъха си или въздухът просто беше заседнал в дробовете ми и отказваше да излезе.
Най-рационалната причина той да ме държи, беше, че щеше да ме ухапе. Той ме спаси от изправяне срещу Наследник, така че предположих, че му го дължа. Другата причина обаче… о, по дяволите другата причина…
Пръстите му намериха кожата между ризата и талията и топлината изплете неистов водовъртеж през корема, натискайки по-надолу в най-дълбоките части на тялото.
Така, че нарушавах правилата. Трябва да се преместя. Но искам да остана.
Усетих дъха му в косата си, топлината, желанието. Инстинктите ми подсказваха, че ме иска, това беше чиста лудост. Но не можах да измисля по-добри аргументи. Той направи мислите ми мъгливи и морала ми разбит. Той беше мой учител. И знаех, че ще загуби работата си, ако някой ни види така. Може би повече. И може би мога да загубя мястото си в Зодиак.
Движи се, Дарси, движи се!
Обърнах се, намирайки решителността си, но ръката му остана на мястото си, така че вместо това лежеше на гърба ми. Пръстите му се свиха на кълбо, държейки ме близо, не ми позволяваше да избягам. Беше тъмно, но от една врата по-надолу по коридора вляво от нас излизаше цепка светлина. Достатъчно, за да го видя.
Ако вдигна поглед към него, мисля, че ще се разпадна на милион разгорещени фрагменти.
Но ако не го направя, никога няма да видя отговора на въпроса си в очите му.
Принудих погледа си да срещна неговия и усетих как магията се разпада, разбита на парчета от твърдия поглед в очите му. Лицето му се превърна в нещо каменно, далечно. Главата му се поклати и той ме избута силно назад.
– Няма ги, така че се движете – изръмжа той, като ме разтърси от внезапната сила на звука.
Отстъпих, гледайки го, когато гневът ми започна да расте. Не бях направила нищо. Той беше този, който ме обгърна с проклетата си ръка.
Със сигурност си тръшна задника срещу него.
Може би за една секунда, но това беше!
– Сър…
– Да не си посмяла да ми отговориш – изръмжа той и отвори вратата.- ХОД!
Изтичах на тревата, бясна на себе си, на него. На тази глупава академия. На Сет, че ме докара тук като лисица, преследвана от хрътки.
Сълзите ми изгаряха гърлото, очите, но нямаше начин да паднат, докато не се заключих в стаята си, без шанс някой да ги види. И дори тогава знаех, че би било по-добре просто да ги глътна, без да оставя да потече нито една сълза, докато един ден не се задавя с всичките. Една сирена щеше да има щастлив ден, ако ме намери сега, поглъщайки цялата тази емоция, която минава през мен.
— Къде, по дяволите, мислиш, че отиваш?- Изръмжа Орион и гръбнакът ми се изправи, когато го погледнах през рамо, докато той стоеше на прага. Носеше риза и елегантни панталони, но косата му беше подозрително влажна, говорейки за скорошен душ.
Вдигнах ръце, гледайки го със смаяно изражение, напълно объркана от въпроса му.
– Ъъъ, обратно в стаята ми?
– Имаме да завършим сесия за връзка.
– На което не се явихте – изтъкнах аз, недоволна, че той изведнъж се държеше, сякаш съм била лоша ученичка. Той определено инициира това дупе да се претисне в чатала му!
– Тренировката по питбол сега приключи. И освен това, сега съм тук, нали? Това се брои за идване.- Обърна ми гръб и се насочи през тревата в посока залата на Юпитер, сякаш очакваше да го последвам.
– Това не се брои. И какво правихте, дебнейки из задната част на Лабораториите на Марс?
Той хвърли поглед през рамо и повдигна вежда от тона ми. Сърцето ми замря, но укорът, който очаквах, не дойде.
– Не дебнех, госпожице Вега, дойдох да проверя суматохата. Сега, ако сте приключили с разпитите ми, нека тръгваме.
Останах на мястото си, едновременно ядосана и разтревожена от лудите промени в настроението му.
– Няма да дойда – изсъсках аз, знаейки, че той ще ме чуе, колкото и тихо да го кажа. Обърнах се в обратната посока, скръстих ръце, докато марширувах към пътеката, исках да се върна в стаята си, преди Сет да се появи отново.
Замъгляване в периферията ми ме предупреди с една секунда твърде късно, когато Орион ме помете от краката ми и ме прехвърли през рамото си. Извиках уплашено, инстинктивно ударих ръката си в гърба му.
– Пусни ме долу! Луд ли си?!- Донякъде се надявах, че друг учител ще чуе, но докато той ме носеше по пътеката под пълната светлина на лампите, усетих, че няма никакви притеснения, че ще го видят. Но със сигурност това беше против правилата?
– Професор Орион пуснете ме на секундата!- казах аз, а бузите ми пламнаха. Поне имах предвидливостта да сложа проклети дънки на мястото на ученическата си пола. Или това би било сто пъти по-неудобно в момента.
– Добър вечер, професоре. Имате малко проблеми с ученик?- Гласът на директор Нова се разнесе отпред и устата ми се отвори в недоверие.
– Няма за какво да се притеснявате, просто мис Вега пропуска Връзка.
– Е, радвам се да видя, че я водиш.- подхвана Нова, минавайки покрай нас без втори поглед.
Въздъхнах от ужас и Орион се засмя тихо.
– Ще вървя, става ли? Просто ме остави долу – наредих аз.
Той не каза нищо повече, докато не влязохме в кабинета му няколко минути по-късно и ме остави на мястото пред бюрото си.
Изгладих накъсаните краища на косата си, които сега стърчаха навсякъде, разтърсени до основи. Орион се прозя широко, отпусна се в своя трон от другата страна на бюрото и небрежно извади бърбана си, като си наля чаша.
Стиснах пръстите си, за да ги спра да не треперят, гледайки го със смесица от гняв, разочарование и абсолютно смущение. Исках да ми каже на какво, по дяволите, си играеше, като прокара ръце по мен преди пет минути и след това се обърна срещу мен като вражески войник. Но устните ми просто не се разделиха. Гласните ми струни бяха блокирани, така че просто гледах, чакайки обяснение, което вероятно нямаше да получа.
Орион въздъхна доволно, като изпи по-голямата част от уискито, която си беше сипал, след което остави чашата на бюрото си.
– Мисля, че е най-добре да поговорим за ситуацията с Нимфите в Солария. Изведоха те от клас преди края на урока ми онзи ден, така че ще ти го предам сега.
Присвих очи, чудейки се дали има някакво личностно разстройство, за което не знаех. Той премина от вулканично горещ към ледниково студен за пет секунди и очевидно беше забравил всичко за това.
– Сър…- започнах аз, несигурна как да изразя това по начин, който всъщност щеше да получи отговор.
– Да Мис Вега?- попита той с абсолютно невинно изражение, сякаш нямаше представа какво ще кажа.
Промених въпроса в последната секунда, осъзнавайки, че имам друг начин да подходя към това.
– Мислех, че Фея не трябва да се намесва в битките на други хора.
Той се почеса по брадата, след което сви рамене.
– Това беше вълча глутница. Различно е.
– Така ли?- Присвих очи. Поне ми отговори.
– Мое задължение е да ви защитавам като ваш професор.- Той каза, думата професор много твърдо, така каточили иска да постави точка на този въпрос.Повдигна ръкава си, веждите му се сбръчкаха, докато търкаше червената татуировка на знака Лъв.
– И така, нимфи – каза той твърдо и аз усетих, че това е краят на моята линия на питания.
Въздъхнах, примирих се, когато седнах обратно на мястото си. Може би за момент имаше някаква неочаквана връзка между нас, но правилата си бяха правила. И очевидно сега той ги спазваше.
– Всички трябва да бъдат бдителни в кампуса. Не трябва да вървиш сама. Ако Нимфа погълне магията на могъща фея като теб, това може да бъде пагубно за цяла Солария.
Ужасът се впи в червата ми.
– Със сигурност има нещо, което можем да направим? Не можем ли да ги спрем да влизат в кампуса?
– Очевидно е, че имаме защитни заклинания, но как Нимфата е влязла все още е загадка за FIB. Което означава, че не можем да сме сигурни, че няма да удари отново.
Зърна страх се търкулнаха по гръбнака ми и аз кимнах.
– Значи отсега нататък ти и сестра ти ще се разхождате из кампуса с поне още един студент, особено след залез слънце, разбирате ли?
– Разбира се – съгласих се аз, повече от щастлива да се съобразя с това. Не исках да бъда хваната неподготвена, ако се появи нимфа. Идеята беше ужасяваща.
Той изпи остатъка от бърбъна си и погледна часовника.
– Е, това е краят на сесията.
– Шегуваш ли се?- въздъхнах.
– Осем е – каза той, като сви рамене и се изправи.
– Не – чакай.- Аз станах, бръкнах в джоба си и извадих картата на Аструм.
Той се намръщи, когато я оставих на бюрото му, а сърцето ми трепна лудо, като я бутнах към него.
– Аструм даде това на мен и Тори и се чудехме може би… ако знаеш какво означава. Той каза, че никога не сте се виждали очи в очи, но не знам, може би греша?
Устните на Орион се притиснаха в остра линия, докато вземаше картата от бюрото и я разглеждаше.
– Аструм никога не се е интерисувал много за мен и семейството ми – измърмори той, най-вече на себе си.
– Защо беше така?- попитах нежно, докато очите му останаха втренчени в съобщението, изписано върху картата.
– Той ме учише, когато бях в Зодиак. Беше роялист, а аз твърдо бях против тях. И ме мразеше заради собствените ми вярвания… наред с други неща.
– О – прошепнах аз, кимвайки.
Орион вдигна поглед от картата, сякаш извлечен от замаяност. Той се намръщи по начин, който ми каза, че някакво дълбоко нараняване е скрито под всички онези твърди слоеве, зад които се криеше. Заобиколи бюрото държейки картата към мен.
– Не знам какво означава това. И силно се съмнявам, че съм човекът, от когото би искала да търсиш отговори.
Той остана близо до мен, като посегнах към картата и я извадих от пръстите му.
– Какво не ми казваш?- попитах аз, сигурна, че се въздържа от нещо. Стягане нарасна в гърдите ми, сякаш самото му присъствие можеше да изсмуче въздуха от дробовете ми.
Той се наведе по-близо, дъхът му беше вкусен коктейл от бърбън и опасност.
– Има много неща, които не казвам и има основателна причина. Но ще ти кажа това… Прекарах по-голямата част от живота си, мразейки Дивия крал и всички, свързани с него. Включително теб и сестра ти, когато за първи път се появихте тук.- Очите му блестяха със сенки, които заплашваха да ме разкъсат.- Но аз отдавна научих, че кръвта не определя човека, така че не трябваше да те съдя толкова бързо. Нямате късмет да носите титлата, която имате. И никога не бих се поклонил на нито една от вас по много причини. Но вие не сте лоши хора. Като се има предвид…- Очите му пътуваха надолу по мен, усещане за топлина премина по линията, която направи с очите си.- Ще направя всичко необходимо, за да гарантирам, че Дариус и другите наследници сядат на трона на Солария. Никога не подценявайте този обет.