ДАРСИ
В понеделник вечерта ще се проведе първият ни клас по астрология в Земната обсерватория. И той започва едва в осем часа. Бях разсеяна по време на връзката си, докато Орион седеше срещу мен на бюрото си и се опитваше да обясни по-подробно анатомията на нимфата, докато аз се опитвах да не се чудя как ли бих почувствали тези устни на повече места от врата ми.
Обзалагам се, че целувките му имат вкус на бърбън и сила.
– Мис Вега?
Примигнах, като се откъснах от последното си мръсно съновидение, когато Орион стана от мястото си.
– Времето изтече – отговори той на въпросителното ми изражение.- Толкова се радвам, че не си губих времето тази вечер. Ти слушаше толкова внимателно.- Свитите му очи ми подсказаха, че това е сарказъм, и аз му подадох извинителна усмивка. Е, все пак се забавлявах.
Събрах чантата си, като ми се искаше да се върна в стаята си, да си взема душ и да се преоблека от тази униформа. Но според имейла, който получих, когато класът беше добавен към разписанието ми, трябваше да се появяваме облечени в униформата на „Зодиак“ дори за часовете след часовете.
– Ще те заведа до дома ти – каза Орион.- И може би по пътя ще можеш да ми кажеш за какво точно си мисли през последния час.- Той се запъти към вратата с усмивка и аз го последвах през стаята, а сърцето ми се разтуптя.
– Не, благодаря, сега имам астрология, сър – казах, без да казвам абсолютно нищо повече за бляновете си. Те никога не могат да видят бял свят.
– Тогава ще те заведа в Земната обсерватория.- Орион излезе в коридора и ме изчака, докато го последвам.
Намръщих му се.
– Мисля, че мога да се справя с десетминутна разходка и сама.
– Ами аз така или иначе съм тръгнал в тази посока, така че може и да вървим заедно.- Орион тръгна, а аз застанах в крачка до него, борейки се с въртенето на очи.
Тръгнахме по пътеката отвъд Юпитер Хол и една прозявка се откъсна от устата ми, когато завихме по посока на Земната обсерватория. Учениците се изсипваха от „Кълбото“ и се връщаха към домовете си, но аз не ревнувах. Въпреки дългия ден, който имах, бях развълнувана да присъствам на първия си урок по астрология. Предполагаше се, че графикът ни ще се запълни още повече, след като преминем Разчетите. Или ако го преминем. Боже, надявам се да го направим. Може би все пак ще се окажем обратно в Чикаго. Дори златото на Дариус не ме кара да се чувствам много по-добре от това.
Прекарах по-голямата част от свободното си време в практикуване на елементарна магия с Тори и останалите в подготовка за изпита. Орион все още отказваше да ни научи на каквото и да било практическо занимание в клас и аз наполовина се чудех дали мъглявите му обещания за практически уроци наистина някога ще се сбъднат.
Погледнах го, докато вървяхме в пълно мълчание, и изненадващо не ми стана неудобно. Забелязах дълбокия поглед на очите му, начина, по който раменете му бяха леко напрегнати, а пръстите на ръцете му леко се свиваха.
– Да не очакваш засада?- Подиграх се и той ме погледна, а изражението му беше смъртно сериозно.
– Винаги трябва да очаквате засада, госпожиче Вега.
– О – въздъхнах, като си помислих, че вероятно е прав, като се има предвид начинът, по който светът на феите съществува. Не се бях замисляла какво би било да живееш някъде отвъд стените на Академията. Дали там щеше да е също толкова безмилостно, колкото тук?
– Дарси!- Гласът на София привлече вниманието ми и аз я забелязах отпред заедно с Диего, застанали пред обсерваторията. Тя ми направи знак и аз спрях да вървя, като погледнах към Орион, за да се сбогувам. Той също се обърна към мен и между нас премина странна енергия, докато просто стояхме там много по-дълго, отколкото беше необходимо.
Защо изобщо спираме, за да се сбогуваме? Защо просто не си тръгна сега?
Той наклони наполовина глава, след което се стрелна на висока скорост, изчезвайки обратно по пътя, по който бяхме дошли.
Значи не се беше запътил насам. Знаех го. Непринуденото му преследване явно беше свързано с притесненията му, че нимфа може да вкара сондите си в магията ми.
– Дааарсиии!- София запя и аз се обърнах обратно към тях, като я открих на гърба на Диего, размахвайки ръце.
Изненадана избухнах в смях и побързах да се присъединя към тях.
Диего пусна София с усмивка.
– Орион ли те доведе до тук?- попита той объркано.
– Е…- Започнах, но София затанцува около мен, разрошвайки косата ми и кикотейки се. За миг кожата ѝ сякаш заблестя като диамант. Странно.
– Дарси го обича. Погледни лицето ѝ.
– Какво ти е станало? И ти блестиш ли?- Взирах се в нея, докато тя се завъртя няколко пъти в кръг, усмихвайки се от ухо до ухо.
– Не го ли усещаш?- въздъхна тя и спря, докато ми се усмихваше безгрижно.
– Хм… не?- Отговорих, като започнах да се смея.
София отново започна да се върти, а полата ѝ се въртеше около бедрата ѝ.
Диего се премести по-близо.
– Тя прелетя през една дъга точно преди залез слънце. Оттогава е така.
– Затова ли не беше на вечерята?- Попитах със смях.
– Да – каза Диего.- Всички пегаси са се надрусали със сок от дъгата.
– Хей, здравейте!- Тори се затича към нас, облечена в джинси и синьо горнище. Тя погледна униформите ни с изненада.- О, не трябваше ли да се преобличаме?
– Не – казах със закачлив тон.- Не прочете ли имейла?
Тори направи жест към дрехите си.
– Изглежда ли, че съм прочела имейла, Дарси?
Започнах да се смея.
– Да се надяваме, че професорът не е задник – казах аз, като я погледнах с поглед, който подсказваше, че това е много малко вероятно.
Забелязах класа, който се вливаше в обсерваторията преди нас, и се преместихме, за да се присъединим към тях. Внушителната сграда беше изградена от блестящ ониксен камък и се издигаше високо над нас до огромен черен метален купол, който се извисяваше на върха ѝ. Сърцето ми се развълнува, когато се отправихме навътре и пристигнахме в слабо осветен атриум, където ни очакваше голям асансьор. Вратите се отвориха, когато някой натисна бутона за повикване и около петдесетте първокурсници се вмъкнаха в огромното пространство.
Влязох до Тори, която погледна униформите на всички със стиснати устни.
– Може би трябваше да отида да се преоблека, онзи ден задържането ти звучеше гадно – прошепна тя в ухото ми.
– Вече е късно – казах с половин уста.
Вратите отново се разтвориха и всички излязохме в огромния купол в горната част на сградата. Кръг от столове обграждаше сцената в сърцето му, а мястото за сядане се спускаше надолу към нея. На сцената имаше масивен бронзов телескоп, насочен под ъгъл към дупка в самия връх на покрива, а до него имаше две кадифени седалки с възглавници.
Над всички се възцари смразяваща тишина, а в мен нахлу очакване, докато се придвижвахме, за да седнем.
Отпуснах се на един стол на задния ред до Тори и тъкмо когато извадих атласа си, върху двете ни падна ослепителен прожектор. Вдигнах ръка, за да прикрия очите си, примижавайки срещу силната светлина.
– Близначките Вега са сред нас! Поклонете се пред славата им!- мощен женски глас огласи стаята.
– О, не – въздъхна Тори и сърцето ми се пръсна като съмнителен фойерверк.
Страхотно.
Когато очите ми се приспособиха към ярката светлина, видях първо море от зяпащи ученици и атласа на Тайлър Корбин, вдигнат, за да заснеме всичко. Второ, забелязах професора, който водеше нашето Пробуждане, да се провира през столовете към сцената. Дългата ѝ гарванова коса падаше чак до кръста, а острите черти ѝ придаваха неясен вид на птица.
Тя посочи плюшените столове, разположени на сцената.
– Елате, момичета, станете на крака. Заемете полагащото ви се място в центъра на залата.
– Хм, всъщност тук е добре – обади се Тори надолу към нея.
– Глупости, слезте тук веднага.- Очите ѝ станаха вулканични, гласът ѝ беше ужасяващо свиреп и не предлагаше място за преговори.
Двете с Тори се изправихме и кожата ми изтръпна от всички погледи, вперени в нас, докато слизахме по наклонения под към сцената.
– Аз съм професор Зенит – обяви тя, когато пристигнахме, след което направи нисък реверанс, издърпвайки полата на дългата си тъмна рокля.- Вашата скромна учителка и горд спонсор на Обществото на всемогъщия суверен.
О, човече,мисля,че щях да предпочета задник пред Задник. Сега всички се взират в нас.
Тя се изправи, хвана всяка от нас за ръка и ни насочи право към креслата. Ноктите ѝ се впиха в кожата ми, докато ме настаняваше здраво в него.
– Простете ми, малко се превъзбудих – прошепна тя и очите ѝ се разходиха по нас, докато се отдалечаваше отново. Тя се обърна към стаята, където хората ни гледаха с поглед, изпълнен с откровена омраза, някои се подсмихваха, а други си шепнеха.
Бузите ми изгоряха и се преместих неловко на стола си, когато Зенит се оттегли зад телескопа и след малко се върна с огромна кошница. Тя я постави в краката ни, като отвори горната и част, за да разкрие цял пикник с ягоди, сирене и хляб, допълнен с бутилка шампанско.
– Моля, почерпете се – насърчи тя и отново се поклони, като се премести да застане пред класа.
Искаше ми се да се свия на кълбо и да изчезна, когато около нас се чуха няколко подигравки. Но ако Зенит ги беше чула, тя не ги отрази.
Силното изпукване на тапата на шампанското прозвуча като клаксон и Тори сви рамене, докато пълнеше две чаши.
– Така или иначе всички ни мразят за това – промърмори ми тя.- Така че може да си пием.
Изхърках през смях, приех чашата, която ми предложи, и я изпих бързо.
– А сега – каза Зенит с дълбок тон, очите ѝ се засенчиха, докато махаше с ръка пред себе си. Стаята веднага потъмня, така че виждах само нея и бледосиньото сияние на магията, която държеше в дланите си. Тя говореше директно на Тори и мен, сякаш никой друг в класа не съществуваше.
– Днес, момичета, ще имам честта да ви науча на Звездните връзки.- Тя извика красива светлина в ръцете си и тя се разпръсна, издигайки се все по-високо и по-високо. Столовете на мен и Тори започнаха да се накланят, а бръмчащият шум в стаята ми подсказа, че това се случва и със седалките на всички останали.
Куполният покрив оживя с магия, таванът се превърна в безкрайно нощно небе.
– Съзвездията определят всичко за природата на феите – обясни Зенит и аз се зарадвах, че вниманието на класа вече не е насочено към нас.
Между звездите се появиха сребристи линии, които маркираха подредбата и вихрения почерк, наречен на всяка от тях.- Първо, зодиакалните съзвездия – каза Зенит с тон, който накара сърцето ми да забие. Може би беше малко прекалено ентусиазирана, но със сигурност знаеше как да предизвика интерес. Едно по едно съзвездията светнаха над нас и устата ми се разтвори от очарование. Беше красиво, пъстро море от светлини, които се преплитаха и образуваха невероятни форми.
Сред тях различих зодия Близнаци, сгушена между Рака и Телеца.
– Въпреки че някои звездни знаци могат да предизвикат сблъсък между фаеристите в ежедневието, възможно е всички знаци да създадат приятелства и връзки. Звездната връзка обаче е нещо наистина много специално, което е много по-силно от всяка нормална връзка.- Звездите избледняха малко и бележките ни от лекциите се появиха върху платното със сребрист почерк.
Трите вида звездна връзка:
Съюзници в мъглявината
Елисейски партньори
Астрални противници
Веждите ми се повдигнаха, когато прочетох думите, а любопитството ми се повиши още повече.
Зенит започна да обяснява:
– Вашите съюзници от мъглявината са най-разпространените от звездните връзки, но все пак са много специални. Те са приятели, които сякаш ви разбират почти от първия момент на контакт. Някой, който кара енергията ти да се покачва и винаги търси най-доброто за теб в живота. Съюзниците от мъглявината са най-дълбоките видове приятели, които можете да намерите. За да разберете, че сте намерили такъв, трябва само да оцените връзката между вас двамата.- Съзвездията се върнаха на фокус и думите избледняха. Помислих си за Тори и се зачудих дали тази връзка се отнася за нас и дали това, че сме близнаци, означава, че автоматично я имаме.
– Съюзник на мъглявините възниква, когато и двамата сте родени при едни и същи условия на Космическия календар – продължи Зенит и изображението се измести горе, за да покаже звездните знаци Водолей и Скорпион, които се движат на фокус.- Например, ако Водолей и Скорпион са родени с Юпитер в осми дом, те могат да създадат звездна връзка като съюзници в мъглявината. Вие ще сте склонни да гравитирате към тези хора, усещайки, че те са сродна душа. А щом веднъж са в живота ви, едва ли някога ще си тръгнат.
– Какво е Дом?- Промълви Тори, но Зенит веднага скочи на въпроса, явно я е чула.
– Зодиакалните съзвездия създават небесен часовник помежду си, мис Вега.- Небето над нас се промени и показа зодиакалните символи в кръг. Създавайки вътрешен пръстен между тях, имаше дванадесет кутии.
– Планетите, слънцето и луната се движат постоянно и докато провеждат своите цикли, се движат между дванадесетте къщички. За да откриете точните позиции на тези небесни обекти, когато сте се родили, ви трябват само конкретният час, датата и годината на вашето раждане.
– Е, на нас никога не са ни казвали часа на раждането ни, а и ние така или иначе сме Сменени, така че вероятно няма как да знаем със сигурност. Дори рожденият ни ден може да е грешен, като се замисля – казах аз и Зенит издиша въздух.
– Но, мили мои принцеси, забравяте, че аз съм ваш верен последовател. Разбира се, запомних точния момент, в който животът ви започна в това ниво на съществуване. Направих карта на звездите точно през кралската бременност до точната милисекунда, в която всяка от вас се появи.
– О, Боже – прошепна Тори и аз се преборих със смеха, докато извивах врат, за да се опитам да погледна Зенит в стаята. Беше толкова тъмно, че единственото, което успях да различа, беше променяща се сянка на няколко метра от нас.
Тя се приближи, като се наведе между нас.
– Роксания Вега е първата, родена точно три минути и единадесет секунди след полунощ на единадесети юни.- Тя се стрелна към мен.- А Гвендалина беше втората родена, точно в единадесет минути и три секунди след полунощ. Имаш ли представа колко силни са тези числа? Три и единайсет са най-силните числа във Вселената, а вие и двете сте родени с тях, запечатани в небесната ви ДНК.
– Значи това е… добре?- Попитах, доволна, че рожденият ни ден е същият, какъвто е бил в света на смъртните. Нямах нищо против да приемем фамилията на кръвните ни родители, но всичко повече от това ми се струваше твърде голяма промяна. Не исках да загубя това, което бях преди.
– Добре – не е точната дума. Невероятно, невъобразимо, необяснимо. Защото това не е всичко. Не е дори близо. Слънцето управлява дома на Близнаците, момичета. Най-мощното небесно същество в Слънчевата система.- Тя опря ръце на облегалките на седалките ни, сякаш се стабилизираше.- При звездите, аз съм крайно развълнувана да разбера от кой орден ще излезете. Дори аз не мога да го предвидя.- Тя се отдалечи, а аз открих, че устата ми е пресъхнала от думите ѝ. Знаех, че сме силни, но понякога имах чувството, че сме най-слабите фейри в училището, защото не сме използвали силите си. Изведнъж ми хрумна, че когато успеем да го направим, ще бъдем сила, с която трябва да се съобразяват. Тогава Наследниците няма да посмеят да ни докоснат с пръст.
– А сега да се върнем към урока – обади се Зенит и до ушите ми достигнаха няколко мърморещи прозявки. Сред тях бяха думи като „фаворизиране“ и „вегански курви“. Втората определено беше дошла от Кайли.
Образът на небето отново се промени и аз се насилих да не се дразня, докато се взирах в тавана.
– Елисейските партньори са най-непредсказуемите от всички Звездни връзки – започна Зенит.- Елисейският партньор е твоята абсолютна идеална половинка. Твоята втора половина, твоята сродна душа, твоят пламък близнак, твоята единствена истинска любов. Тя има много имена. Но в Солария я наричаме така. Твоята Елисейна половинка е свързана със Звездата някъде в този свят. И ако влезете в контакт един с друг, Зодиакът ще ви събере като два края на въже, вързани за въртящо се колело. И колкото повече време прекарвате заедно, толкова повече ще бъдете привличани магнетично и неизбежно един към друг. Но…“- Тя замълча и сърцето ми заби по-силно, докато небето над нас стана кървавочервено. Две звезди се носеха по небето от противоположните краища на тавана и се стремяха една към друга на курс на сблъсък.- Звездите ще те изпитат. Колкото по-дълго сте в компанията един на друг, толкова по-нестабилна ще стане вселената. И ако преминете всички изпитания, които звездите ви подхвърлят, ще ви се представи вашият Божествен момент.
– Тази сутрин имах божествен момент под душа – обади се Тайлър.
– Тихо, нахално дете!- Развика му се Зенит, че потиснах кикота си.- Твоят Божествен момент е моментът, в който се решава съдбата между теб и твоя елински партньор. И двамата ще бъдете призовани под нощното небе и ще ви бъде представен изборът да скрепите връзката си завинаги. Ако изберете да останете заедно, любовта ви ще бъде запечатана върху вас, образувайки сребърен пръстен около ирисите ви. Но ако изберете да се разделите…
Звездите се сблъскаха в небето над нас и огненият спектакъл сякаш се изсипа върху класа. Изтръпнах и някои хора изкрещяха, когато пламъците се изсипаха над нас, но те угаснаха, преди да достигнат главите ни.
– Ще бъде разкъсана от звездите и около ирисите ви ще се образува черен пръстен, който ще бележи любовта ви като обречена от самите звезди. От този ден нататък всяко небесно същество във Вселената ще работи срещу вас, принуждавайки ви да се разделите.
Устата ми се отпусна при това.
– Какви изпитания ще има преди Божествения момент?- Кайли попита.- Моят и този на Сети вероятно ще дойде всеки момент и искам да съм подготвена.
– Сет Капела?- Попита професор Зенит, като произнесе името му, сякаш беше мръсно.
– Да – каза Кайли развълнувано.
– Ха – издекламира Зенит.- Е, ако такова събитие е на път към теб, то аз не мога да те просветля. Нито един тест, даден от звездата, не е еднакъв. От единия от вас може да се изисква да спаси другия от самата смърт, а може би изкушението ще дойде под формата на друга жена, предназначена да отвлече половинката ви от вас.
Усетих, че очите на Кайли ме гледат през стаята, стеснени до най-тънките прорези.
– Може би последното ми изпитание вече е започнало – прошепна тя шумно на Джилиан и аз извъртях очи.
– Въпреки че мнозина активно търсят своите елински половинки, мнозина също така не го правят – мрачно каза Зенит.- За някои рискът е твърде голям, а за други е въпрос на кръвна линия. Човек не може да избере своя елински партньор. Така че, ако една фея се надява да създаде деца от същия орден, то може да избягва своята половинка на всяка цена. Вероятността да са от един и същи Орден е малко вероятна, тъй като Вселената не се интересува от такива неща, но веднъж открити, ще бъде невъзможно да им се устои.
– Как можеш да разбереш дали си го открил?- Попита срамежливо София.
– Любовта ви ще пламне с интензивността на свръхнова – отговори Зенит.- Ще бъдеш привлечена от тях отвъд всяко обяснение, те ще се заровят толкова дълбоко под кожата ти, че никога няма да си спомниш време, в което не са били там. Но страстта може да бъде измамна. Може да си мислите, че сте намерили единствения, а всъщност да сте намерили съюзник от Мъглявината, който има и сексуална химия с вашия звезден знак.
– Надявам се да съм Елисейски партньор с Макс Ригел – прошепна едно момиче, кикотейки се с една от приятелките си.
– И аз също – добави едно момче от другата страна на стаята.
– Тишина!- Поиска Зенит.- Сега преминаваме към последната ни звездна връзка. Астрални противници.
Побиха ме тръпки и в слабата светлина погледнах към Тори, двете явно мислехме едно и също. Ако някой са нашите Звездна връзка врагове, то това са Наследниците.
– Астралният противник формира връзка на силна омраза между двете страни. Макар че те са рядкост и не всеки притежава такъв, някои са достатъчно нещастни, за да имат няколко. Астралните противници обикновено са от Звезден знак, който влиза в яростен сблъсък с вашата природа. Освен това техните натални карти ще се противопоставят на вашата в много отношения. Ако вие сте родени през нощта, те ще са родени през деня. Ако вие черпите духовната си енергия от Слънцето, те ще я черпят от Луната. Светлина и тъмнина, нощ и ден. Сблъсъците между астралните противници често завършват фатално. За съжаление, за разлика от Елисейските приятели, те са длъжни да се сблъскват с вас отново и отново, докато единият от вас не бъде унищожен. Затова, ако имате такъв, внимавайте.
Ужасът се промъкна в стомаха ми, като си помислих колко близо бяха наследниците до убийството на Тори. Нима наистина можехме да бъдем обвързани с тези четирима боклуци, обречени да се сблъскваме отново и отново, докато не завършим с катастрофа?
Наистина се надявам да не е така.
Останалата част от урока прекарахме, седейки изправени на столовете си, докато изработвахме наталните си диаграми на атласите си. Зенит почти не обръщаше внимание на останалите ученици, докато се суетеше около Тори и мен, обяснявайки какво означава да имаш определени планети в различни домове, когато си се родил. Всичко това беше много за възприемане, особено когато тя непрекъснато ни доливаше чаши с шампанско (но коя съм аз, че да откажа безплатна напитка?).
Главата ми беше замаяна, когато тя прекрати занятията и ние се върнахме с асансьора в атриума, излизайки на пътеката отвъд Обсерваторията.
Кайли говореше оживено отпред и гласът ѝ привлече вниманието ми.
– Удивително е, че съм намерила своята половинка толкова млада. Вероятно със Сети скоро ще започнем да планираме сватбата.
– Но не трябва ли да се ожени за някой от Ордена на върколаците?- Попита я Джилиан.
– Не, Джилиан – отвърна Кайли.- Познавам семейството му през целия си живот. Израснала съм в съседство с него. Майка му на практика вече е семейство. На нея няма да ѝ пука, ако Сети не се ожени в неговия орден. Ние сме влюбени, тя би искала да сме щастливи.
Гласовете им се понесоха надалеч и забелязах как Тори върти очи, когато спряхме да се сбогуваме.
– Ще се видим на сутринта. Пазете се от астрални противници на връщане към въздушната територия – обади се Тори и се засмя, докато тя и София се отделяха от Диего и мен.
София сякаш се беше свестила от дъгата, прозя се широко и ни помаха със сънливи очи.
Диего и аз тръгнахме към Плачещата гора, а аз обмислях наученото, докато вървяхме. Когато наближихме дърветата, посегнах към чантата си, за да използвам фенерчето на атласа си. Докато не овладея огнената си магия или не науча как да създавам светлинните кълба, които често виждах да хвърлят учениците, бях щастлив да разчитам на добрата стара технология.
– По дяволите – проклех, когато не го намерих в чантата си.
– Какво?- Попита Диего, когато спряхме.
Въздъхнах разочаровано.
– Трябва да се върна, забравих си Атласа.
– О, чика, ще си загубиш главата, ако не беше завита.
Усмихнах му се косо, като го побутнах по рамото.
– Ще се видим утре, нали?
– Ще дойда с теб – каза той, поглеждайки през рамо в тъмната гора.- Не е безопасно да се разхождаш сама в кампуса.
Група студенти мина покрай нас, като си говореха весело, докато вървяха.
– Всичко е наред, все още има много хора наоколо. Плюс това FIB пълзяха из цялата Академия само преди дни, сигурно още се спотайват някъде и ни държат под око.
Той се намръщи, но накрая кимна.
– Просто побързай, добре? Без спирки.
Съгласих се и той ми махна за довиждане, докато се отправяше към гората. Започнах да тичам обратно към Земната обсерватория и скоро се втурнах през вратата в атриума. Насочих се към асансьора, натиснах бутона, за да го извикам, и се зачудих дали Зенит все още е в класната стая. Ако беше така, щеше да ми се наложи отново да се сблъскам с прекаленото ѝ ласкателство, а единственото, което наистина исках, беше да се върна в Дом Въздух и да упражня малко магия в подготовка за Развръзката.
В най-добрия случай не обичах да бъда център на внимание и въпреки че бях свикнала с методите на Джералдин, определено не исках това да се случва от учител пред всички останали ученици. Следващия път, когато имахме астрология, щях да седна на последния ред и да откажа да се преместя. И си представях, че Тори ще се чувства по същия начин.
Вратите се плъзнаха и огромен орел с размерите на лабрадор изхвръкна навън, втурвайки се над главата ми във ветрило от бронзови пера. Примрях от тревога, а сърцето ми се блъскаше в гръдния ми кош, докато се обръщах и гледах как се издига от вратата със златиста дамска чанта, стисната в ноктите му.
О, предполагам, че това е Зенит.
Насочих се към асансьора, сърцето ми се забави, а от гърлото ми се изтръгна смях, докато се изкачвах в обсерваторията. Това място никога не става скучно.
Пристигнах на последния етаж и влязох в стаята. Вратите се плъзнаха зад мен, угасяйки светлината от асансьора, така че се потопих в тъмнина. Ядосах се, докато търсех ключа за осветлението, но не го намерих, докато ръката ми се движеше по стената.
Когато очите ми се приспособиха, видях лунната светлина, която се процеждаше през кръглия отвор в средата на покрива. Сцената беше осветена в неясното сребристо сияние и аз напипах първия ред столове, проправяйки си път между тях към нея.
Препънах се в нещо и проклех, когато се хванах за облегалката на един стол, придвижвайки се по-внимателно към първия ред. Насочих се към мястото, където бях седнала, прокарах ръка по седалката и открих Атласа си, заклещен отстрани на една възглавница. Докоснах екрана, за да включа фенерчето, но захранването беше прекъснато. С въздишка го пъхнах в чантата си.
По дяволите. Предполагам, че късметлийските ми звезди не светят днес.
Вратите на асансьора се отвориха и аз застинах, взирайки се в горната част на обсерваторията, където светлината се изливаше от асансьора.
– Здравей?- Обадих се, а сърцето ми се качи в гърлото. В асансьора нямаше никой. Може би просто бях натиснала бутона за повикване, когато търсех ключа за осветлението…
Шумът от скимтене превърна кръвта ми в лед и точно преди вратите да се затворят, по стените на асансьора се появи трептяща сянка. Тъмнината отново се възцари, а пред очите ми изплуваха бели призраци. Примигнах, за да се опитам да ги прочистя, и побързах да се измъкна оттам колкото се може по-бързо.
Изминах половината път по пътеката, преди зад гърба ми да се чуе ужасен, стържещ, дрънчащ звук. Ужасът настръхна във вените ми и разкъса сърцето ми. Нимфа!
Кладенецът на моята сила сякаш беше покрит с дебел плащ и ми беше все по-трудно да го извадя на повърхността на кожата си. Ужасът ме поглъщаше отвътре навън. Затичах се колкото можех по-бързо, ускорявайки се към асансьора и успявайки в същия миг да принудя магията да се появи на върха на пръстите ми.
Смучещ, щракащ звук прозвуча ужасно близо до ушите ми и аз ударих по бутона за повикване, за да отворя вратите.
Хайде, хайде.
Обърнах се, вдигнах ръце, готов да се боря с всичко, което имах. Вратите се отвориха зад мен и аз се запътих право към задната стена. На ръба на светлината, хвърляна от асансьора, се очертаваше сянка, огромна и ужасяваща, която изпрати спирала от страх в мен.
Помислих си за класа на Орион, а съветите му изникнаха в главата ми наведнъж. Ако не можеш да се бориш, тогава бягай. Тръгнах напред, натискайки с пръст бутона за първия етаж, удряйки го отново и отново.
Хвърлих цялата магия, която можех да изтръгна от тялото си, и лианите се разпростряха пред вратата, препречвайки пътя на съществото към мен, докато вратите се затваряха.
Силата ми беше почти напълно обездвижена. Бях отслабнала отвътре навън.
Свих се на колене, задъхвайки се от страх, докато се опитвах да задържа остатъците от магията си. Светлините над мен затрептяха, а звукът от затварянето на вратите на асансьора погали ушите ми.
Въздишка разцепи устните ми, когато той започна да се спуска и аз възвърнах контрола над силата си. Тя ме изпълни като балон, след което плавно се върна във вените ми.
Вратите се отвориха отново на долния етаж и някой веднага разтвори лианите, които бях хвърлила. Той се изстреля към мен, като ме издърпа в прегръдките си.
– Какво стана?- Изръмжа Орион, очите му бяха отчаяни, докато ме притискаше по-близо.
– Там горе има нимфа – изпъшках, хванала се за ръцете му, докато ме държеше изправена.
Лицето му пребледня и в очите му се появи страх; това беше единственият път, в който го бях виждала да изглежда уплашен. Той ме изведе от асансьора и ме изправи до стената.
– Остани тук – изръмжа той и се върна в асансьора.
– Чакай!- Задъхах се, но вратите се затвориха, преди да успея да го спра. Това не беше безопасно. Трябваше да потърсим помощ.
Събрах разсъдъка си и избягах от обсерваторията, търсейки някой достатъчно близко, за да го повикам. Всичко беше тихо и преди дори да успея да се сетя кого да потърся, Орион се стрелна обратно към мен в размазано движение.
– Там горе няма нищо – изръмжа той, а аз се обърнах към него и поклатих глава.
– Грешиш – издишах, прегръщайки с ръце тялото си.- Усетих го.
Орион ме погледна строго, след което се обърна и погледна нагоре към върха на Обсерваторията с лаконично намръщване. Проследих линията на погледа му, осъзнавайки какво си мисли.
– Излязло е от покрива?- Прошепнах, смразена до кости, докато гледах нагоре-надолу по пътеката, която се отклоняваше в двете посоки.
Дали онова нещо беше в кампуса след убийството на Аструм, или отново беше намерило начин да се промъкне отвъд защитата на „Зодиак“?
Орион извади своя „Атлас“ и се обади на някого по него, чукайки по високоговорителя. Нова отговори и той започна набързо да обяснява какво се е случило.
– Господи – въздъхна Нова.- Веднага ще се обадя в FIB и ще изпратя екип да го издирва. Върни мис Вега в стаята ѝ, преди да се присъединиш към нас.
– Да, госпожо – каза той, след което закачи слушалката и ме хвана за ръката, като изведнъж ме повлече със страшна скорост.
– Ей – протестирах аз, опитвайки се да се отскубна от него, но той не ме пусна. – Нараняваш ме – изригнах, опитвайки се да откъсна пръстите му от мястото, където те се впиваха болезнено в ръката ми.
Вместо да разхлаби хватката си, той я затегна.
– Мислите ли, че ви следвам из кампуса за забавление, мис Вега? – изръмжа той и сърцето ми се сви.
– Какво?- Изригнах, тъй като на практика трябваше да започна да тичам, за да не изоставам от безумно бързата му крачка.
Той не отговори, докато не навлязохме в Плачещата гора и ледената тишина на мястото не ни притисна от всички страни. Той ме спря под кехлибарената светлина на един фенер, като ме придърпа към себе си за реверите на сакото ми.
– Господине!- Изкрещях, привличайки магията към върховете на пръстите си в отчаянието си да го накарам да спре.
– Казах ти да не ходиш никъде сама, особено след като се стъмни.
Гласът му разпали дълбок и пулсиращ огън в корема ми и аз го погледнах с ярост.
– Пусни ме.- Извиках въздуха в дланите си и той се отдръпна няколко крачки назад. Един кичур от перфектно оформената му коса падна свободно и той бавно го вкара на мястото му, а лицето му бе смъртоносно намръщено.
Той се втурна към мен в движение и въздухът едва не изхвърча от дробовете ми, когато ме преметна през рамо и заключи ръцете си около краката ми, ускорявайки се по пътеката с ужасяващо темпо.
Само след миг той отново ме запрати надолу и аз се спънах, като се ударих в една стена и се хванах за нея, за да се подкрепя. Огледах се наоколо и открих, че се намирам пред кулата на Въздух, а вятърните турбини високо над нас стенеха от вятъра.
– Започнете да се разхождате из кампуса по двойки или ще ви назнача личен ескорт – изръмжа той.
Не можех да повярвам колко се е ядосал.
– Мислех, че точно това правиш. Продължаваш да ме следваш навсякъде, а вече даде да се разбере, че не искаш нимфата да се докопа до силите ми.
– Точно така, момиченце.
– Не ме наричай дете.- Отблъснах се от стената, а в мен се прокрадваше ярост.- Тази Академия може и да ме кара да нося униформа като ученик в гимназия, но аз съм на осемнайсет и така или иначе съм се грижила за себе си през по-голямата част от живота си. Мислиш ли, че щеше да е различно там, ако имах приятел с мен? Ние сме първокурсници. Не сме обучени да се бием с нимфите.
Челюстта на Орион потрепна, докато възприемаше думите ми. Накрая кимна, а очите му се преместиха, за да погледнат към кулата. В далечината се чу вой и той погледна през рамо.
– Ловът е започнал, трябва да отида и да се присъединя към тях.
– Бъди внимателен – прошепнах аз.
Той ме погледна намръщено, а в очите му за миг блесна нещо съкрушено и отчаяно. Той примигна силно и изражението му се превърна в свирепа гримаса.
– Престани да ме гледаш така – изръмжа той и аз се преборих с желанието да се отдръпна от ужасяващия му тон.
– Как?
– Знаеш ли какво – отвърна той.- Аз съм твой учител.
– Знам – отвърнах аз, ужасена от това, което ми намекваше. Че по някакъв начин може да прочете колко много го искам.
– Дали? – той пристъпи напред.
Кимнах твърдо, макар да не бях сигурна, че тялото ми е разбрало посланието, защото ми се прииска да се увия около него и да го целуна за сбогом. Беше абсолютно лудо. Но това, че ще бяга след нимфата, ме накара да се ужася от мисълта, че няма да се върне.
– Тогава спри да ме гледаш така.
Смущението ме заля като цунами, но аз го отблъснах, отблъсквайки срама си с лакти. Защото как се осмели да ме обвини, че съм непристойна? Преди няколко дни той ме беше обгърнал с ръце и също ми беше крещял за това. Бях приключила с глупостите му. Затова пристъпих напред, като го погледнах право в очите, докато ръцете ми започнаха да треперят.
– Тогава престани да ме преследваш, Ланс.
Оставих го с изненадано изражение на лицето, докато се обръщах, хвърляйки въздух към символа над вратата. Тя се отключи със силен трясък и аз се хвърлих вътре, като я затръшнах зад себе си, без да погледна назад.