Зодиакална Академия – Книга 2 Безмилостни Феи-Част 22

ДАРСИ

Слязохме в залата, следвайки Лионел и другите Небесни съветници по дълги и криволичещи коридори, преди да влезем в огромна бална зала, в която имаше много хора. Невероятен гоблен, който обхващаше цялата стена, изобразяваше четири гигантски дракона в червено, златно, зелено и тъмносиньо, всички седящи върху планини от съкровища. Около тях се вихреше огън, а в центъра му бе изписан огромен герб, в чиято долна част с едър шрифт бе отпечатано Дом Акрукс.
Стаята беше също толкова пищна, колкото и останалата част от къщата, с подова настилка от тъмно дърво и три внушителни кристални полилея, висящи от тавана. В далечния край на залата имаше струнен квартет, който дрънкаше на инструменти, изработени изцяло от злато. Те свиреха в мрачен и зловещ ритъм, който съвпадаше с неравномерния ритъм на сърцето ми.
Изяществото на участниците в партито беше прекалено голямо; скъпоценностите и дрънкулките, които носеха, бяха почти ослепителни. Погледите се насочиха към нас, когато камериерът съобщи за пристигането на Лайънъл и другите съветници, след това на наследниците и накрая на нас.
Всички в залата ръкопляскаха, като напрягаха шии, за да се уверят, че са успели да видят добре двете изгубени близначки Вега. Въпреки че аплодисментите им бяха бурни, израженията им бяха пресметливи, оценяващи. Разменяха си шепот и потта започна да се стича по челото ми. Чувствах се като елен, показан пред ловците, въпреки че никой от тях все още не ни беше казал и дума. Но тези очи казваха всичко. Ние бяхме заплаха.
Някой ръкопляскаше по-силно от всички останали в залата, движейки се през тълпата и разделяйки я с широките си рамене. Устата ми се разтвори, когато мъжът с мускули си проправи път към предната част, и в мен се разля признание. По мустаците му, плешивата му глава и огромните му размери беше ясно, че това е човекът от снимката, която Аструм ни беше подарил. Погледнах към Тори и тя ме погледна с надежда.
– Браво!- Изкрещя той с удоволствие.- Добро представяне! Страхотна форма!
Това беше твърде щедър отговор на това, че просто стояхме там като някакви манекени, но той продължи да ръкопляска, докато останалата част от тълпата спря да ръкопляска и се впусна в оживен разговор помежду си.
Съветниците се разпръснаха заедно с Наследниците, като изпаднаха в нещо, което изглеждаше като добре свикнала рутина – да поздравят всички, да им стиснат ръцете и да прекарат по няколко минути в разговори.
Около ентусиазирания клакьор се събраха още няколко души, които ни се усмихваха жадно, и аз изпитах същото неловко чувство, каквото имах, когато В.С.О. погледне към нас.
Човекът се запъти напред, за да ни поздрави, и не можех да повярвам, че се е появил точно пред нас.
– Простете за езика ми, Ваши величества, но узря гроздето ми и ме наричайте Талула, за мен е абсолютна чест да се запозная с вас двете. Той протегна голяма длан и от мен се изтръгна смях, когато осъзнах с кого просто трябва да е свързан този човек.
– Познавате ли случайно Джералдин Грус?- Попитах и той кимна енергично.
– Дъщеря ми ми е разказвала просто всичко за вас – всичко. Но, дявол да го вземе! Къде са ми маниерите? Сигурно си мислите, че съм абсолютна гнида в устата и че съм ужасно невъзпитан, щом още не съм ви казал дори името си.- Той се поклони ниско, ръцете му се въртяха във въздуха от двете му страни, а краката му бяха кръстосани в глезените. Беше някак впечатляващо колко ниско се беше снишил в такъв неудобен поклон. Хората започнаха да се смеят и да мърморят, а сърцето ми се сви от раздразнение. За да се противопоставя на неприятните подмятания, които чувах да се изричат зад гърбовете ни, произнесох следващите си думи прекалено силно.- Джералдин е един от малкото хора в Академията, които са ни показвали доброта, господин Грус. Много сме благодарни, че я познаваме.
– О, мои солени султанки, какъв мощен комплимент.- Той се изчерви, като прокара ръка под огромната си квадратна брадичка.- Моля, моля, простете ми, Ваши величества. Устата ми отново ми избяга. Доста се срамувам от себе си, че говорих толкова грубо пред вас двете. Казвам се Хамиш Грус, но не се притеснявайте да ме наричате както пожелаете в отговор на непристойното ми поведение.- Приятелите му се засмяха от сърце зад гърба му, но не недоброжелателно. Те се приближиха, всеки от тях се представи и ние бяхме пометени от море от скандални комплименти, които бяха почти толкова неудобни, колкото и погледите, които получавахме от останалата част от тълпата.
– Мръсни краставици, простете ми. Колко съм груб, че ви карам да говорите. Моля, продължете с обиколката си из стаята, твърде дълго ви тормозим.- Хамиш отново се поклони ниско, като отведе останалите роялисти и ни остави на практика да си поемеме въздух.
– Е, поне тук има няколко души на наша страна – каза Тори и аз кимнах, грабвайки няколко чаши шампанско, когато един сервитьор мина с тях, едва спирайки до нас.
– Надявам се, че по-късно ще имаме възможност да го попитаме за знаеш какво – прошепнах, докато подавах на Тори една от чашите.
Тори кимна, отпивайки от питието си.
– Това парти донесе поне едно хубаво нещо.
Забелязах Орион да се промъква с бърза крачка през тълпата, а съпругата на Лайънъл, Каталина, се оглеждаше наоколо, сякаш го търсеше. Той мина покрай нас, като ни кимна, преди да продължи, и очите ми инстинктивно се насочиха към задника му. Може би в това парти има две хубави неща.
– Лайънъл изглежда като чаровник – коментира Тори.
Кимнах, потърсих Лайънъл из стаята и го намерих да се взира право в мен. Сърцето ми подскочи от разгневения му поглед и аз отпих бърза глътка от питието си, като се принудих да поддържам зрителен контакт с него. Беше доста трудно и очите ми сякаш щяха да се разтопят под интензивността на погледа му.
Някой мина пред него и в мига, в който го подмина, той изчезна. Като проклет призрак.
– Да – съгласих се аз.- Сигурна съм, че и той дава страхотни прегръдки.
Тори пусна злобен смях и погледна замислено към сервитьора, който сякаш активно ни избягваше.
– Момичета.- Гореща ръка се плъзна по гърба ми, придружена от вълна от вълнение. Макс обгърна с ръце и двете ни, привличайки ни към себе си, и макар да бях наясно, че силата му ни владее, очакването, което вливаше в кръвта ми, беше прекалено хубаво, за да го пренебрегна.- Да се позабавляваме.
Той ни преведе през балната зала и през една врата, която водеше към слабо осветена стая, която можех да опиша само като пушалня. Наистина ли хората все още имат такива? Явно да, защото на най-близката маса в златен пепелник се мъдреха угарки от пури, а във въздуха се носеше гъст аромат на тютюн. Кървавочервени кресла бяха разположени из пространството, а вдясно от тях до голямо дъбово писалище стоеше Дариус. Редица шотове бяха разположени по него пред бутилка водка и сърцето ми заби по-силно, когато Макс ме освободи, а даровете му се изпариха от организма ми.
Дариус вдигна един шот и го чукна обратно, като издаде доволно ахване, след като го погълна. Той взе още два, като ги протегна към Тори и мен, но никоя от нас не помръдна.
– Мисля, че ще си взема питиета от по-малко сенчеста стая, благодаря – казах аз, като поклатих глава.
– Да, ще откажа изнасилването на душата.- Усмихна се кухо Тори, а Дариус се подигра.
– Сякаш ще трябва да те дрогирам, за да те вкарам в леглото си – усмихна се Дариус.
– Продължавай да мечтаеш, драконово момче.- Тя сложи ръка на бедрото си и аз се усмихнах.
Обърнахме се, за да си тръгнем, и открихме, че Сет и Кейлъб влизат в стаята. Сърцето ми се разтрепери, докато те се промъкваха напред, препречвайки пътя ни навън.
– Добър вечер – каза Кейлъб, заобикаляйки ни, а очите му се спряха на Тори.
Сет се почеса зад ухото си, а аз прехапах устни, за да не се разсмея.
– Дай ми една от тези.- Той се движеше около нас, почесвайки се още по-енергично, докато вземаше по един шот от бюрото. Погълна един, после още един, преди да се захване с ризата си и отново да се почеше по главата.
– Какво става с теб, човече?- Макс се намръщи, когато Сет започна да се драпа под мишницата си.
– Нищо – изплю той, след което изпусна хленч, тъй като се почеса прекалено силно. Едва не изгубих ума си, когато Тори се разсмя с хълцане.
– Почти изглежда, че имаш бълхи – каза Дариус с подигравателна усмивка и Сет изръмжа дълбоко.
– Нямам бълхи – изръмжа той и аз не можах да помогна на смеха, който най-накрая се изтръгна от гърлото ми. Той се обърна, очите му се изостриха до прорези, но не каза нищо.
– Милдред е там – обърна се Кейлъб към Дариус.- Изглежда, че е дошла, облечена като тиквената каляска на Пепеляшка.
Раменете на Дариус се сковаха и той изпи още едно питие.
– Майната му на живота.
– Това ли е скъпоценната ти годеница?- Попита Тори, докато се приближавахме към вратата, подготвяйки се за тръгване.
Устните на Дариус се свиха, но той не отговори.
– Малко е обидчив на тази тема – подигравателно ни прошепна Кейлъб.
– Не съм обидчив – изръмжа Дариус и Кейлъб отстъпи крачка назад, но все още се усмихваше.
– Това беше убедително – промърморих аз, а Тори се захили.
И четирите чифта очи на звяра се втренчиха в нас и аз приех това като знак да си тръгнем. Хванах дръжката на вратата, но тя отново се отвори широко, преди да успеем да избягаме.
– Струваше ми се, че те видях да се шмугваш тук, хубавецо!- В стаята влезе момиче в яркооранжева рокля и трябваше да погледна нагоре към високия ѝ ръст и рамене, които почти съвпадаха с широчината на наследниците. Зъбите ѝ малко стърчаха от долната челюст, а очите ѝ сякаш се лутаха и никога не се спираха на едно място. Косата ѝ беше масивна кафява купчина с розова панделка, пристегната в горната ѝ част, която идеално подхождаше на жестоко яркия нюанс на сенките ѝ за очи.
Тя мина между мен и Тори, сякаш бяхме от хартия, като ни избутваше настрани с лакти, докато проправяше пряк път до Дариус.
– Милдред – каза той рязко, а очите му потъмняха, когато бъдещата му булка протегна ръка към него.
Кейлъб, Сет и Макс се ухилиха, когато Милдред се наведе за целувка, а Дариус успя да я спре само в последната секунда, като постави дланта си на челото ѝ с шумно пляскане.
– Не и преди сватбата – каза той твърдо и аз погледнах към Тори, която изпадаше в пристъп на тих смях и се държеше за страната. Опитах се да задуша кикота, който си пробиваше път от гърдите ми, но той се отприщи и Милдред ни заобиколи като гладно животно.
– Това трябва да са близначките Вега – каза тя студено.- Ами не си губете времето да се шмугвате около моя годеник. Татко казва, че се пази за сватбената ни нощ.
Макс изръмжа от смях и Милдред се обърна към него като към заредено оръжие, като го улучи право в гърдите. Усмивката на Макс изчезна, когато тя го загледа, сякаш беше следващото ѝ ядене.
– На какво се смееш, ти, израснала морска звезда?- Изиска тя, очите ѝ блеснаха в червено, а зениците ѝ се превърнаха в процепи.- Вече съм яла по-големи хапки от теб, така че не ме изкушавай, защото обожавам морските дарове.
Макс се протегна, сложи ръка на голата ѝ ръка и леко я отмести, когато пръстите му докоснаха косматата бенка.
– Успокой се, Мили, ние просто се забавляваме малко. Искахме да се запознаем с годеницата на Дариус. Защо не опиташ и ти?- Той кимна на Кейлъб, който веднага взе една чашка и я протегна на Милдред да я вземе.
– Татко казва, че от пиенето ще ми пораснат косми по гърдите – каза тя и го отказа.
– Твърде късно е за това – каза Сет под носа си и останалите започнаха да се смеят.
Възел от съчувствие се загнезди в корема ми, но Милдред изглежда не се интересуваше от подигравките им. Тя пристъпи към Сет с лукава усмивка и усмивката му се разсея.
– А и какво точно не е наред с това, Сет Капела? Харесваш косматите си момичета, нали?
Сет я зяпна в отговор.
– Какво, по дяволите, означава това?
– Харесваш вълчи муцуни – отвърна тя, изпъна брадичката си и аз забелязах, че от нея стърчат няколко жилави косъма.
Сет изръмжа, почесвайки се по корема, докато пристъпваше напред.
– Аз не чукам момичета във формата им на ордена, идиотко.
– Може би не, но ти го правиш, нали Кейлъб Алтаир?- Тя се нахвърли върху него и сега наистина започнах да харесвам Милдред, докато тя ги режеше всичките. Настроих се за шоуто, сгънах ръце и се усмихнах, докато я чаках да продължи.- Братовчедът на гаджето на сестра ми каза, че харесваш задници на пегаси. Той дори изпрати в Академия „Аврора“ видеоклип, на който се гърчиш с надуваема кукла „Пегас“ и той се разпространи в рамките на един ден.
Устата на Кейлъб се отвори и лицето му пребледня от ужас.
– Не съм я чукал!
– Не съм гледала видеото, но всички ми казаха какво има в него. Защо да искам да видя как чукаш пластмасово конче?- Тя сви рамене, след което се обърна към Тори и мен без абсолютно никаква доброта в очите си.
О, мамка му.
– Винаги ли просто стоите там и зяпате като тъпа и по-тъпо? Мислех, че трябва да отправяте предизвикателство за трона на Солария?
– Всъщност ние просто искаме нашето наследство… – започна Тори, но Милдред я прекъсна силно с баритоновия си глас.
– Нали разбирате, че единствената причина да сте на това парти е, че всички искат да се посмеят над това как ние, драконите, ще използваме костеливите ви тела като клечки за зъби, след като Дариус и аз се възкачим на законното ни място на трона?- Тя се приближи, наведе глава и се ухили.- Защо някой би се поклонил на двойка безпризорни, надути глупачки?
Зъбите ми се сключиха, а в гърдите ми разцъфна гняв.
– Донякъде ми харесва частта с гърдите – измърмори Кейлъб и Сет го удари с юмрук.
– Ние не сме въздухарки… – започнах, като разбрах, че не мога да отрека другите две неща – по дяволите.- И единствената причина да сме на това парти е, че Дариус помага на Тори в замяна. Това е нещото, което се случва.
– Дариус никога не би дал пишчето си заради някоя от твоите цици!- Изкрещя тя, а от ноздрите ѝ се издигаше дим.
Тори избухна в смях, но аз усетих опасността в тона на Милдред и побързах да използвам това, на което ни беше научил професор Персей, като изтласках около нас въздушен щит. Огънят струеше от отворената уста на Милдред и се отклоняваше над щита в мощна демонстрация на червени и златни искри. Сърцето ми заби бясно, докато Милдред хъркаше яростно, след което се втурна покрай нас и излезе от стаята. Тя затръшна вратата с разтърсващ стената трясък и раменете ми се отпуснаха с облекчение.
– Добра мисъл – каза Тори на един дъх.
Дариус потъна в един стол и отпусна глава в ръцете си. Приятелите му се групираха около него, а подигравателните им изражения отпаднаха. Сет се притисна към бузата на Дариус, а Макс протегна ръка, притискайки пръстите си към гърба му, докато Кейлъб започна да се разхожда напред-назад пред него.
Усетих, че това е подходящият момент да си тръгнем и двете се измъкнахме от стаята, без да кажем нито дума. Отдалечихме се, като се задържахме в края на тълпата, докато аз нетърпеливо ловях още една чаша шампанско. Ако имаше един начин да преживея тази нощ, той започваше с алкохол и завършваше с алкохол.
– Това парти е скучно, а?- Обърнах се при звука на гласа, откривайки до нас мъж, за когото предположих, че е в началото на трийсетте. Носеше елегантен костюм, горното му копче беше разкопчано, а блестящата му бронзова коса беше стилно отметната назад. Очите му блестяха с медни петънца, а усмивката, която ни подари, беше най-приятелската, която бях виждала през цялата вечер.
– Познаваме ли ви?- Намръщих се подозрително.
– Все още не – каза той, отпивайки от чашата с шампанско в ръката си.- Искате ли да се запознаеме?- Гласът му беше гладък, не съблазнителен, но все пак приканващ.
– Ще кажа не – каза Тори.
– Звучи почти правилно – промърмори той и аз не можех да не забележа колко е откъснат от тълпата, как сякаш витае без да има къде да бъде. Точно като нас.- Тогава се забавлявайте.
Той направи жест да си тръгнем, но Тори и аз се спогледахме и решихме да останем още малко.
– Как се казваш?- Попита Тори, като този път тонът ѝ беше малко по-топъл.
– Густав Вулпекула.
– Това е доста добро име – казах с подигравателна усмивка, а той ми се усмихна с перфектна усмивка.
– Така е. Предава се от баща на син от поколения наред. Но искаш ли да знаеш една тайна?- Той се наведе по-близо и палавостта в очите му накара Тори и мен също да се наведем.- Мразя го. Затова повечето хора ме наричат Гас.- Той ми намигна и се отдръпна.
– Какво те води в така могъщия дом на Дракона?- попита сухо Тори, а Гас се засмя.
Той се обърна, смъкна нещо от рамото си и открих голям фотоапарат в ръката му.
– Направих няколко нови портрета на лейди и лорд Акрукс преди бала. Всички ще получите по един преди края на нощта.- Очите му се стрелнаха по нас.- Е, може би не и вие? Чувал съм, че има малко напрежение между вас двете и съветниците.
– Кой ти каза това?- Попитах.
Той извърна очи.
– Стаята, госпожице Вега. Достатъчно е да се огледам и да видя начина, по който всички ви гледат.
– Ами точно така. Почти съм сигурна, че ни мразят, но се преструват, че не ни мразят. Аз съм Дарси – протегнах ръка аз.- Това е Тори.
Той кимна и стисна ръцете ни за кратко.
– Поне съм невидим тук, не бих искал да съм на прицел на всички тези остри погледи, както вие двете.- Той хвърли поглед през рамо към вратата, от която бяхме излезли.- Наследниците там ли са?
– Да – Тори извърна очи.- Като обичайно са си копелета.
Погледнах я бързо, несигурна дали трябва да говори за тях в стая, пълна с техни поддръжници.
Гъс погледна между нас със сериозно изражение, приближи се и снижи гласа си.
– Не говориш така с тях, нали? Трябва да внимаваш какво говориш на хора с такава власт.
– Ами обикновено те започват – казах аз, стискайки устни. Не исках точно това да обсъждаме, но нямаше да позволя на този непознат да прави предположения за нас, без да се защитим.
– Като на есенното парти?- Прошепна той със смъртно тих глас и аз изсмуках въздух.
– Знаеш ли за това?- Попита Тори, прибирайки кичур коса зад ухото си.
– Разбира се. В това училище има близо две хиляди деца. Разбира се, заради убийството на Линг Аструм то беше само на трета страница, вместо на първа, но все пак…- Той поклати глава, изражението му беше тъжно.- Вие двете сте минали през мелницата. Наистина ли са ти отрязали косата?- Попита ме той, като невярващо оглеждаше пълните ми кичури.- Или може би тази част беше преувеличена?
– Не – казах мрачно.- Сет го направи. А после носеше косата ми на китката си като трофей.
– Не го е направил – издъхна шокирано Гас.- Как се е доближил толкова близо до теб?
Прегърнах ръцете си, смутена, като прошепнах:
– Ами аз глупаво го целунах.
– Сет се държеше мило през цялата седмица – добави Тори.- Сякаш наистина го е грижа за Дарси. Беше порочен, точно като тях.
– По дяволите звезди – каза Гас под носа си.- Значи наистина са се опитали да те удавят?- Попита той Тори с ужас и тя кимна сковано.
– В „Лунен отдих“; принудиха ме да скоча в басейна, след което замразиха повърхността. Професор Орион трябваше да ме извади.
Гас нададе ниско свистене.
– Звучи, сякаш е било ад. Съжалявам.- Той се намръщи съчувствено. Попаднахме в дискусия за онази нощ и се почувствах някак добре да говоря за нея. Дори Тори и аз не бяхме говорили за нея оттогава. И започвах да чувствам, че тук имаме поне няколко души на наша страна.
Орион се промуши през тълпата като прииждаща буря и сграбчи ръцете и на двете ни с Тори.
– Какво правиш?- Задъхах се, докато се опитвах да освободя ръката си.
Той оголи кътниците си към Гас, а очите му пламнаха от ярост.
– Махай се оттук.
Гас излая като куче, след което се втурна в тълпата и изчезна за миг.
– По дяволите – изсъска Орион, оглеждайки се наоколо, докато хората ни гледаха. Придърпа ни по-близо, очите му се стрелнаха между нас и сърцето ми заби силно в гърдите при изражението му.
– Този човек е тевмесианска лисица и проклет репортер – изсъска той.
– Репортер?- Повторих с тревога.
– Да, и той е използвал дарбите на Ордена си върху теб. Лисиците са хитри, те проникват под защитата ти, сприятеляват се с теб и после извличат истината от устните ти. Защо Лайънъл смяташе, че е добра идея да позволи…- Той се отдръпна, погледна през рамо и ни придърпа още по-навътре в ъгъла на стаята.- По дяволите, Лайънъл те е подгонил. Мамицата му. Какво каза на този човек?
– Разказахме му за нощта на есенното парти – каза Тори с ужас.
Орион кимна твърдо.
– Повечето от това така или иначе е изтекло, така че е по-добре да се броиш за щастливка, че не е получил нещо по-обвинително за теб. Ако някой друг започне да те разпитва за онази нощ или за престоя ти в Академията, бягай по дяволите, ясно?
И двете кимнахме и той запретна ръкави, обръщайки се настрани.
Хванах ръката му.
– Къде отиваш?
Той ми се усмихна мрачно, което ускори пулса ми.
– На лов за лисици.- Изстреля се в тълпата и косата ми беше издърпана напред от неговия импулс.
– По дяволите, мразя тези хора – изсъска Тори и аз кимнах, а на лицето ми се появи мръщене.
– Колкото по-скоро ни научат да се защитаваме от други ордени, толкова по-добре.
– Беззърнеста мюсли, тези мехурчета от шампанско минават право през мен. Кой е пътят към банята?- Хамиш Грус извика с гръмкия си глас, появявайки се по-нататък в балната зала.
– Да тръгнем след него и да направим така, че това парти да си заслужава – прошепнах аз и Тори кимна, като умът ѝ явно беше на същата вълна.
– Ще го притиснем в ъгъла пред тоалетната – каза тя.
Втурнахме се след него, докато някой даваше на Хамиш указания през една врата и по един обширен коридор. Задържахме се, докато чакахме, а Хамиш тръгна напред, като си гукаше, докато вървеше. Скоро той зави през една врата и отвътре се носеше мирис на църква.
Спряхме под картина на дракон, който сякаш изяждаше цял пегас, а жълтите му крака стърчаха от челюстите на звяра.
Хубаво.
Хамиш се появи отново и ние се престорихме, че се възхищаваме на картината, докато той се приближаваше.
– Е, благословени мои гъсоци, самостоятелна аудиенция с кралските наследнички. Как ми светят звездите днес?- Той се поклони ниско и ние се усмихнахме любезно, като търпеливо изчакахме да приключи демонстрацията му.
– Това е доста интересно произведение, а?- Тори дръпна брадичката си към картината и Хамиш я погледна, а очите му потъмняха до смола.
– Това е мръсна обида за соларианските ордени. Драконите не са по-добри от всички останали, те просто обичат да си мислят, че са такива.- Той се приближи, като размаха гневно пръст към картината.- Ако питаш мен, те са банда хлъзгави откачалки.- Той стисна устата си от отвращение от това, което току-що беше казал.- Простете ми, Ваши височества, обикновено нямам толкова гнусен език, но просто съм толкова изнервен, когато става дума за равенство.- Той размаха юмрук.
– Честно казано, не ни обиждаш – казах аз.- И съм напълно съгласна с теб.- Направих гримаса на снимката. – Ако така изглеждат всички дракони, не искам да имам нищо общо с тях.
– Професор Орион изглежда много близък с Дариус – каза Тори ефирно и аз внимателно прецених реакцията на Хамиш.
Той стисна устни и кимна твърдо.
– Този гризлив корнишон и семейството му винаги са работили в тясно сътрудничество с Акруксите.- Веждите му се сключиха рязко.- За съжаление тези отношения невинаги работят в полза на Орионците.- Той въздъхна тъжно и аз усетих, че се доближаваме до това, което искахме да знаем.
– Господин Грус… познавате ли човек на име Клара Орион?- Попитах несигурно.
Гръбнакът му се изправи и той погледна нагоре-надолу по коридора.
– Грейви топчета, къде чухте това име?
– Само от един от учениците в училище – каза Тори бързо и Хамиш кимна бавно.
Той заглади големия си мустак, устните му потрепваха, докато сякаш решаваше какво да каже.
– Това е напълно секретно, но тъй като вие сте истинските владетели на моето кралство, ще ви разкрия каквото знам по въпроса. Виждате ли, след като горките ви майка и баща бяха убити, дарбите ми на кралски констебъл бяха по-добре използвани в FIB. Присъединих се към тях за дълги години, но последният случай, по който работих за тях преди четири години…- Той се премести неудобно, като отново погледна нагоре-надолу по коридора.- Това беше изчезването на една млада жена на име Клара Орион.
– Намерихте ли я?- Въздъхнах.
Той поклати глава, изражението му беше сериозно.
– Не, нещата наистина станаха много съмнителни, докато провеждах търсенето си. Разследването ми ме отведе до вратата на Акруксите. Последният път, когато са я виждали жива, е била тук, виждате ли, точно в тази къща
Сърцето ми гръмна в ушите, а в стомаха ми се образува студена ледена топка.
– Настоях за по-обстойно претърсване на територията му и за това Лайънъл да даде повече информация защо Клара не се е прибрала у дома онази нощ. Но между него и майката на Клара, Стела, не успях да получа нищо от тях. Връзката между семействата им е желязна. Дори Стела не беше отзивчива към информацията за собствената си дъщеря. Всъщност единственият, който изглеждаше съкрушен от загубата на Клара, беше брат ѝ Ланс Орион.
Ужас от съчувствие дръпна сърцето ми за Орион. Каквото и да се беше случило със сестра му, имах чувството, че е било нещо ужасно.
Хамиш погледна по коридора обратно към балната зала.
– Опасявам се, че Акруксите имат уши навсякъде тук – каза той зловещо.- Хайде, да се върнем на партито. Той тръгна по коридора, а ние с Тори тръгнахме след него.
Въпросите се въртяха в главата ми, но в момента, в който се върнахме в балната зала, тълпата се спусна към нас. Обсипаха ни с фалшиви комплименти и ни повлякоха в две различни посоки, докато лешоядите най-сетне си взеха парчетата месо.
Зад усмивките им се криеше пресметлив блясък, който ме разтревожи до дъното на душата ми. И се зачудих дали някой от тях не пази зли тайни за Акруксите, които засягат Клара Орион.

Назад към част 21                                                      Напред към част 23

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!