Зодиакална Академия – Книга 2 Безмилостни Феи-Част 34

ДАРСИ

С наближаването на края на мача Зодиак успя да се доближи до изравняването на резултата, въпреки че все още имаше какво да направи, ако искаше да спечели.
Джералдин използва море от лиани, за да хвърли топка над главите на пазителите на „Звездна светлина“. Тя се промъкна през защитата им, навлезе в зоната, забранена за магия, и улови топката от въздуха под хор от възгласи. Бях станала от мястото си, крещейки за нея да вкара точката с покачващ се адреналин и тя я хвърли в Ямата под оглушителен възглас.
Рундът завърши със Звездна светлина с десет точки и Зодиак с пет. Последният рунд щеше да започне, но Орион извика за събиране, привличайки намокрения, кален и притеснен на вид отбор към края на игрището. Напрегнах ушите си, докато те се групираха около него в полукръг. Червата ми се свиха леко, когато Макс потърка възпалените си ръце – там започнаха да се появяват лилави рани. Не исках да се чувствам зле, но не можех да се сдържа, докато той стенеше от болка. Мислех си, че ще се откаже от играта, за да отиде да потърси помощ, но той упорстваше в агонията си и това ме накара да се почувствам гадно.
Той заслужава това, по дяволите.
В очите на Джералдин имаше огън, но тя изглеждаше изтощена, комплектът ѝ беше целия в кал, а по ръцете ѝ блестяха синини. София беше споменала, че на играчите не им е позволено да попълват магията си по време на мач, освен на полувремето, така че всеки грам трябваше да бъде запазен за тактиката на терена.
Орион ги погледна напрегнато.
– Изоставаме с пет точки, знаете какво означава това.
Всички кимнаха.
– Правете това, което трябва да направите, за да спечелите. Вярвам във вас.- Орион говореше предимно на Дариус, след което групира десетте в кръг и започна скандиране, което се преля в публиката на „Зодиак“, докато целият стадион не се разтресе от силата му.
„Зодиак“ няма да бъде победен! „Зодиак“ може да понесе жегата!“
Беше толкова запомнящо се, че скоро и аз се присъединих, а една група далеч горе на трибуните също подхвана мелодията. Почти всеки един студент, преподавател или родител, който беше там, за да подкрепи нашето училище, ръкопляскаше в такт с ритъма. Беше раздираща ушите какофония, която заглуши възгласите на „Звездна светлина“, и за първи път бях свидетел на такова обединение на феите в името на една кауза.
Сърцето ми биеше в такт с мелодията, докато отборът на „Зодиак“ вдигаше ръце във въздуха, тичайки обратно към игрището. Орион висеше на ръба на терена с ниско наведена глава и ръце, пъхнати в джобовете. Раменете му приличаха на стена от напрежение, а челюстта му беше каменна.
– Хайде, Зодиак – прошепнах аз и погледнах към Тори.
– Мразя „Наследниците“, но някак си искам нашето училище да спечели – каза тя, повтаряйки мислите ми.
– Освен това Джералдин ще бъде герой след това, ако успеят – казах развълнувано.
– Ще стане жестоко – каза София сериозно, сякаш цялата игра не беше една дълга, жестока кавга. – Единственият начин „Зодиак“ да спечели или да завърши наравно е, ако „Звездна светлина“ получи минус пет или повече точки. Така че те трябва да накарат противника да изпусне топката или шестима от техния отбор да бъдат изгонени от терена.
– Мамицата му – въздъхна Тори, свивайки ръце в юмруци на коленете си.
Прехапах отчаяно устните си, докато гледах към мястото, където двата отбора се преместваха в своите елементални полета. Очите на Сет бяха вперени в Олеф, въздушния нападател на „Звездна светлинат“, докато ръцете му се свиваха, принуждавайки се да не се почеше. Макс поклащаше главата си настрани, но също държеше ръцете си далеч от горящата си кожа. Дариус изглеждаше така, сякаш се канеше да убие някого, а начинът, по който очите му бяха вперени в Куентин, ме караше да подозирам, че ще се заеме с него в момента, в който се чуе свирката.
Джералдин вкопчи пети в земята като бик, който се готви да атакува, и ми стана жал за всеки от отбора на „Звездна светлина“, който щеше да се изправи пред гнева на Зодиак.
Свирката се разля във въздуха и от Огнената дупка избухна топка, която профуча през атмосферата в горяща огнена следа, нажежена до червено. Светлината на звездите се втурна към нея, а техният Воден щит изстреля струя течност нагоре, за да охлади топката, преди тя да бъде хваната умело от Огнения нападател.
Четиримата наследници изядоха земята, ускориха се напред и се врязаха в четирима от отбора на „Звездна светлина“, опитвайки се да ги свалят на земята колкото се може по-бързо.
Топката беше подхвърлена на техния Въздушен нападател, който хукна бясно към Ямата.
– Не!- Изкрещях, а сърцето ми туптеше в гърдите, когато той хвърли мощен порив въздух към пазителите на Зодиака.
Момичето от Баджървил беше издухано настрани, но Джъстин стоеше на мястото си, стиснал зъби, докато изпращаше огнен пламък обратно към въздушния елементал. В същия момент Дамиан Евъргрийл се блъсна във Въздушния страж, грабна топката и побягна към противоположния край на игрището.
– Какво прави той?- Задъха се Тори.
– Те не могат да вкарат топката!- София извика над ревящия шум.- Кръгът ще приключи, а една точка не е достатъчна, за да се спечели мачът.
Трима от отбора на „Звездна светлина“ преследваха Дамян с висока скорост, докато наследниците и Джералдин се опитваха да повалят петима от противника на земята.
– Бенсън, Тулиса, Куентин, вие сте вън!- Обяви Престос, а Зодиак се зарадва бурно, докато Макс, Дариус и Сет се изправиха, за да ги пуснат. Само Тулиса излезе сама от терена, докато другите двама бяха изнесени на носилки.
– О, Боже мой – издишах аз, напълно зашеметен от бруталността, която се разигра пред мен.
Човекът, когото Джералдин се опитваше да принуди да падне на земята, продължаваше да и нанася тежки удари, принуждавайки я да се върне назад, и аз изтръпвах всеки път, когато тя поемаше удар. Дариус спринтира напред, за да помогне, следван плътно от Кейлъб, и двамата се хвърлиха върху Джералдин, за да задържат играча на “ Звездна светлина“ на земята.
Свирката на Престос засвири пронизително и тъпанчетата ми едва не се пръснаха от шума, който се разнесе от тълпата на „Зодиак“.
– Ейвъри, ти си аут!
Четирима от „Звездна светлина“ бяха аут. Бяха останали само шестима членове в играта, но те се стараеха да оцелеят, за да получат топката от Дамян, който обикаляше терена колкото може по-бързо. Изглеждаше изтощен и докато тичаше покрай Кейлъб, му подхвърли топката. Кейлъб се развихри и се отдалечи от тримата членове на „Звездна светлина“, които все още го преследваха.
Дариус и Сет се втурнаха към своите пазители, търсейки по-лесна плячка, докато Кейлъб отвличаше вниманието на останалата част от отбора им. Двамата избягаха, оставяйки вратата широко отворена, но явно знаеха тактиката, която „Зодиак“ играеше. Нашият отбор не искаше да вкара топката, а да принуди още двама играчи на „Звездна светлина“ да излязат от игра, за да си осигурят победата.
Пазителите бяха бързи и се зачудих дали това не е тактика, с която са добре свикнали в последния кръг. Дариус и Сет бяха като хищници, които преследват газела, а очите им бяха насочени към най-бавния от двамата играчи. Сблъскаха се с пълна сила с нея и ужасен звук от щракане изпълни въздуха, докато я поваляха на земята. Тя лежеше ужасяващо неподвижно и когато минаха няколко секунди, свирката на Престос се разнесе.
– Линг, ти си аут!
Момчетата слязоха от нея и двама медици се втурнаха на терена с носилка, за да я отлепят от земята. О, по дяволите.
– Равенство е – изпъшка Диего. Това означаваше петима играчи извън игра. Нямаше как „Звездна светлина“ да я върне толкова близо до края на кръга. Часовникът отброяваше десет секунди и цялото училище изрева, когато Кейлъб се втурна към ямата.
– Все още можем да спечелим!- София изкрещя, докато Кейлъб се устремяваше към ямата, а устата му се изпъваше от победоносна усмивка.
Никой не видя, че Въздушния щит на „Звездна светлина “ идва. Той нанесе удар в страната на Кейлъб, който го запрати в калта, а ръката му се изкриви неловко под него. Той падна отгоре му, грабна топката и я хвърли в Ямата с вик на усилие.
Около мен се проточи колективно въздишане на абсолютен ужас.
Академията „Звездна светлина“ съвсем полудя, когато таймерът удари нула и на таблото проблеснаха крайните резултати. Зодиак: 5 Звездна светлина: 6
Поклатих глава, когато отборът на „Зодиак“ падна на колене върху разкаляната земя. Орион се обърна и ритна седалката си толкова силно, че тя се счупи на две. Нова отпусна лице в ръцете си, докато директорът на „Звездна светлина“ танцуваше победен танц до нея.
Загледах се в терена с пълно недоверие.
По дяволите, ние загубихме.

Назад към част 33                                                             Напред към част 35

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!