ДАРСИ
Седях на пясъка до Тори с бира в ръка, заобиколена от клуба на „ВСО“ пред пламтящ огън. София и Тайлър се целуваха, сякаш нямаше утре, и едва си поемаха дъх. Доколкото знаех, Диего не беше слязъл тук тази вечер и ми стана някак тъжно, че пропуска забавлението. Надявах се, че скоро ще успеем да оправим отношенията си, но все още ми беше доста трудно да преодолея думите му. Особено като се има предвид, че той дори не се беше извинил.
Забелязах Макс, кацнал на една скала като мускулеста мъжка версия на „Малката русалка“ по-нататък по плажа, заобиколен от момичета. Тъмносините му люспи бяха на показ, подчертаваха всяка твърда част от тялото му и блестяха от морските пръски. Всеки път, когато казваше нещо, момичетата около него се кикотеха, а той прокарваше ръце по тях, за да се наслади на щастието им. От него се излъчваше странно бръмчене и когато хвърляше око на някое момиче от другия край на плажа, те ставаха и се присъединяваха към нарастващия му харем.
– Той примамва ли ги? – Попитах Тори, побутвайки я, а тя погледна към него с намръщен поглед.
– Изглежда така. Нека не му хващаме окото. Не искам да бъда негова плячка тази вечер.
Обърнахме се и аз отпих още една глътка от бирата си, усмихвайки се на лика на пълната луна над нас. Сиянието ѝ сякаш си проправяше път под кожата ми и право във вените ми. Всеки път, когато я погледнех прекалено дълго, дивият звяр, който живееше в мен, свиваше крайниците си, сякаш беше на лов. А този, когото търсеше, безспорно беше Орион.
– Проклета луна – промълвих аз, отпивайки от бирата си.
– А? Каза Дракон? – Тори се обърна към мен, веждите ѝ стигаха до линията на косата, а в очите ѝ блестеше надежда.
– Не, Тори. – Потупах я по ръката, знаейки, че в момента преминава през подобен на моя ад. Дори и човекът, когото тя желаеше, да искаше да ни унищожи, Луната искаше това, което искаше, така че какво можеше наистина да направи, освен да го изчака?
Въздъхнах вътрешно. Нямаше как Орион да се присъедини към нас тази вечер, а аз не можех точно да се разхождам в парцела на учителите, обладана заради луната – макар че част от мен наистина ужасно го обмисляше. О, здравейте, директор Нова, просто търся професор Орион, защото ако не го прецакам шест пъти до неделя, Луната ще се разплаче.
Дариус се появи на плажа, очите му паднаха върху нас и устните му потрепнаха. Намръщих се през рамо към него, когато той погледна Тори. Тя все още не го беше забелязала и се чудех дали да и го посоча, преди да е изпълнил това обещание в очите си и да дойде.
Той стоеше там толкова дълго, че беше някак неловко. Голямата му реч от тази сутрин прозвуча в главата ми и по гърба ми пламна гневна топлина, която сякаш се разпространи по кожата ми. Мигнах и той тръгна, да се разхожда по плажа като си взе бира от щайгата в основата на скалата на Макс.
Умът ми се върна към Орион и аз поклатих глава пред огромното сребристо същество над нас в небето. Дай ми почивка, господин Луна. Не мога да го имам тази вечер.
Някой пусна реге музика от високоговорител и бавният, подвижен ритъм ме заля. Бяха ни казали, че цялото парти е затворено в заглушителен балон, създаден от самите наследници, за да не могат учителите лесно да ни открият. Въпреки че си представях, че ако искат, няма да им се наложи да търсят толкова усилено.
Джералдин се изправи на крака, смъкна горнището си и разкри големия си бюст.
– Кой е готов да се потапя, приятели? – Тя свали останалата част от дрехите си и аз се засмях, когато още от ВСО скочиха. Анджелика свали развълнувано роклята си, преди да се втурне във водата ръка за ръка с Джъстин, а голите им задници ме накараха да се разсмея още повече.
Джералдин сложи ръце на хълбоците си, докато ни гледаше с блясък в очите. Трябваше да се възхищавам на увереността ѝ и в интерес на истината, тялото ѝ беше толкова във форма, че не можех да я виня.
– Отивам в дивите и мокри води! – Тя се запъти, но дълбоко бръмчене изпълни въздуха и тя рязко обърна глава към Макс. Погледнах в неговата посока, открих, че очите му капят по Джералдин, неговата сила на сирена я подтикваше да отиде в харема му.
Тя започна да се движи натам и аз скочих, за да хвана ръката ѝ, но тя раздвижи пясъка под краката ми, за да ме накара да седна обратно на задника си.
– Джералдин! – Тори извика след нея с тревога.
Тя се придвижи до ръба на скалата му и той махна с ръка, за да накара момичетата около него да се разотидат, примамвайки я.
– Здравей, Грус – мърмореше той.
– О, мои солени морски краставици, ти си доста добро парче, нали?- Изцепи се тя и аз отново се изправих, движейки се напред заедно с Тори, готова да я измъкна от него.
– Да, бейби. Искаш ли да видиш морската ми краставица насаме?- Предложи Макс.
Преди да стигнем до нея, Джералдин се обърна към морето.
– Всъщност, можеш да си запазиш мазните делфински ластари за себе си, Макс Ригел.- Тя се втурна в морето, а той шокирано се загледа след нея.
– Тя развали чара му – казах аз със смях и с Тори се оттеглихме в нашата група.
– Тя е толкова лоша.- Тори падна обратно на пясъка и аз се преместих до нея.
Атласът ми забръмча в чантата и аз го извадих, докато Тори се впусна в разговор с Тайлър и София, които най-накрая се разделиха. Прехапах долната си устна, когато разбрах от кого е, и бързо погледнах съобщението.
Ланс:
Трябва да се видим. Въздушната кула. Десет минути.
Да, да, да!
По дяволите, как ще се измъкна? Мразя да лъжа Тор, по дяволите.
– Мисля, че ще отида да си прибера чантата в стаята. Вещите ми се разпиляват – казах на Тори, знаейки, че това е гадно извинение, но тя беше малко под пийнала, така че може би щеше да проработи. Освен това всичките ми мечти току-що се бяха сбъднали, така че майната му.
– Разбира се. Иди и почукай на Диего, докато си в там – каза тя. – Той трябва да си оправи нещата и да се извини. Няма смисъл да изпуска тази вечер, само защото е мрънкач.
– Да, ще се опитам. – Изправих се на крака с прилив на вълнение, тръгнах нагоре по плажа и изчистих пясъка от полата си, докато вървях. Когато излязох от топлия мехур, който ВСО беше хвърлил, за да запази топлината на огъня, се разтреперих от зимния въздух.
Забързах към пътеката, която водеше нагоре от заливчето, а крачката ми се ускори, когато лунната светлина се впи в кожата ми. Чувствах, че летя високо, неудържимо. И знаех точно какво искам. Беше висок, брадясал и имаше лош характер, когато го провокираха. Ако не го видех, луната определено щеше да ме накара да побеснея. Бях неин роб и по дяволите, ако ми пукаше.
Въздушната територия беше мъртвешки тиха, докато се насочвах през голата равнина към Въздушната кула. Топлина заля вените ми, докато се придвижвах към входа, оглеждайки се за Орион с адреналин в кръвта. Когато той не се появи, му изпратих съобщение.
Дарси:
Къде си???
Той отговори бързо.
Ланс:
Поларис гледа през прозореца като убиец с брадва.
План Б: Ела в Плачещата гора.
Дарси:
Кой сега прилича на убиец с брадва?
Ланс:
Никога не бих те убил с брадва.
Ще използвам зъбите си.
Захилих се и ускорих темпото си до бягане, докато се насочвах към гората, а лунната светлина проблясваше от пътеката и изпращаше в кръвта ми трепетна енергия.
Затичах се по пътеката, промъквайки се между съчките, като за първи път не се страхувах да дойда тук в тъмното. Тази вечер бях непобедима.
Забавих темпото си, когато сенките се спуснаха над мен, преминавайки от оранжевото сияние на един стълб към следващия.
Когато навлязох в един дълъг участък от тъмнината, сърцето ми заби по-бързо и аз се спрях, като усещането за бодване по тила ми подсказа, че не съм сама.
Горещи ръце хванаха ръцете ми и ме притиснаха към най-близкото дърво с лице напред, като ускориха пулса ми до небето. Бузата ми се притисна към кората, а ароматът на Орион ме обгърна. Дори не обръщах внимание на болките в ръцете ми, а усмивката се отскубна от устата ми.
– Ти си в беда, мис Вега – каза той в ухото ми. – Излязла си след полицейския час.
– Учителят ми каза да го направя – казах задъхано, наслаждавайки се на играта.
– Винаги ли правиш това, което ти е казано? – Той прокара кътниците си по шията ми и цялото ми тяло се сви.
– Не… ще ме накажеш ли? – Вдъхнах опасния въздух, излъчван от него, обърнах глава, за да се опитам да уловя устата му с моята, но той ме избегна.
Ръката му се притисна здраво към долната част на бедрото ми и топлината на кожата му прогони студа, впивайки се в плътта ми.
– Искаш ли да бъдеш наказана?
По дяволите, да, искам.
Кимнах, сърцето ми биеше като крилата на колибри, докато чаках, дали ще се осмели да го направя.
Той вдигна ръката си и я удари по задната част на бедрото ми, като ме накара да изтръпна. Той наистина го направи!
Едва успях да се съвзема, преди да го направи отново, този път по-високо, като повдигна полата ми. Между бедрата ми пламна топлина и от мен се изтръгна хлипане на удоволствие. Той или беше хвърлил балон за заглушаване около нас, или бяхме поели адски голям риск, защото между пляскането на ръката му и моите викове беше съвсем очевидно какво се случва, ако някой беше достатъчно близо, за да чуе. Бях толкова опиянена от поривите на настъпващото затъмнение, че дори не ми пукаше, просто го исках. И ръцете му. И неговия…
Дланта му се допря до дупето ми и аз изстенах, като хванах врата му, привлякох го надолу и обърнах глава, за да намеря устните му. Преди да успея, той ме обърна, придърпа ме плътно в обятията си и вкара езика си в устата ми. Всеки сантиметър от тялото ми оживя от тази целувка. Почти можех да усетя вкуса на лунната светлина, която движеше инстинктите ми тази вечер, горяща в мен като сребърен пламък, който никога не можеше да угасне.
Той прекъсна отчаяната целувка много преди да съм готова да го направя, бутна главата ми настрани и вместо това впи кътниците си в гърлото ми. Острата болка отстъпи място на удоволствието и животинското в мен взе изцяло връх. Той ме притисна на място към дървото, а аз задрасках с нокти гърба му, като по гръбнака и лопатките ми се разнесе парещо усещане.
Имах нужда от нещо конкретно. Но не можех да кажа какво.
Орион беше бесен, докато ме хапеше, и знаех, че се опитва да се сдържи, а силата на Затъмнението висеше над него и изкарваше на преден план глада на формата на Ордена. Той се нуждаеше от това точно както аз се нуждаех от… от какво?
Свих врат, разочарована, докато свивах рамене, и ме болеше за някакво освобождаване, което не разбирах.
– Много си неспокойна – каза Орион, когато се отдръпна и ми се усмихна.
– Знам – изпъшках, като прокарах ръка в косата си. – Просто чувствам, че имам нужда от нещо. Като… като… – Поклатих глава, мъчейки се да довърша изречението.
– Секс? – Попита той с надежда и аз се засмях. – Мислиш ли, че можем да се промъкнем в стаята ти? Мисля, че искам да те накажа още малко.
– Ланс – захилих се аз. – Не става дума за това. Искам да кажа, добре, че е малко и това. Но е и нещо друго. Раменете ме сърбят и… не знам.
Той се намръщи и най-сетне ме взе на сериозно.
– Обърни се.
Повдигнах вежди към него.
– Пак ли ще ме напляскаш?
Той се засмя мрачно.
– Не точно сега. – Хвана ме за раменете и ме обърна на другата страна. След това вдигна ризата ми, като нежно прокара палци по лопатките ми, предизвиквайки божествена тръпка в мен.
– Ооо, това е толкова хубаво.
Той го направи отново със смях и аз се извих в ръцете му, отчаяна за още.
– Криле – обяви той. – Ще имаш крила. Дариус реагира по същия начин, когато… – Той не довърши изречението.
– Галиш лопатките му? – Довърших вместо него, като избухнах в смях.
Той въздъхна, освобождавайки ризата ми.
– Връзката, която имаме с него, ни кара да правим странни неща понякога, ясно?
– Разкажи ми повече за това. – Обърнах се с лице към него и видях, че искаше да го направи, но тогава защитата му се повиши и той смени темата.
– Казах ти, че ще бъдеш Дракон. Затъмнението прави нуждите на формите на нашия Орден по-бързи. Като например точно сега, когато искам да те ухапя и… да те ловя. Макар че всъщност никога не бих направил второто нещо. – Той се намръщи мрачно. – Родителите ми донякъде обичаха да ловуват плячката си, но това не е шега. Феи са били убивани, играейки си с тази част от природата на вампира.
Майната му. Бележка към себе си: кажи на Тори да спре да прави това с Кейлъб.
– Да се придържаме към ухапването… може би искаш да ме ухапеш някъде другаде тази вечер? – Поставих ръката си на гърдите му, като завързах пръстите си в ризата му, а той кимна развълнувано. – Ще отвлека вниманието на Диего на горния етаж, докато ти се промъкнеш в стаята ми.
Очите му блеснаха гладно и той се наведе към ухото ми с игрива усмивка.
– Ще прекарвам езика си по лопатките ти, докато не издържиш.
Захилих се и се отдръпнах от него на пътеката.
– Надявам се, че не си правил това на Дариус.
Той се засмя.
– Можеш ли да побързаш? Вече си губя ума по теб.
Обърнах се, сърцето ми се издигна в гърдите, като започнах да тичам обратно към Въздушната кула с вълнение, което избухна в мен като фойерверк.
Някой ден скоро ще имам проклети крила!