Зодиакална академия-Принцеса на сенките-книга 4-част 21

МАКС

– Чух, че си извел Тори Вега на среща, Кал – каза Сет, докато стоеше над Дариус и му асистираше на лежанката.
Всички тренирахме във фитнеса, който бяхме създали в долното ниво на Кралската дупка, за да можем да се уединим от любопитните погледи на останалите ученици. Беше събота вечер и тази вечер щяхме да останем в Кралската дупка, да наваксаме с всичко, което се беше случило през последната седмица с нимфите, и да се опитаме да разберем какво изяжда Дариус. Не че той беше наясно с тази част от плана, който останалите бяхме направили. Хвърлих към Сет раздразнен поглед, когато той спомена Тори Вега, която изглеждаше като най-лошия избор на тема, ако планирахме да накараме Дариус да бъде в достатъчно добро настроение, за да ни се отвори. Сет само вдигна рамене, тъй като любопитството му както винаги не познаваше граници.
– От кого го чу?- Попита Кейлъб, като се надигаше на сигурно стотното си повдигане, използвайки лост, израснал от корените на дървото, в което стояхме. Тази стая се намираше в ствола на огромното дърво, което поддържаше скривалището ни, скрито зад стълбището, което даваше достъп до основната структура горе. Широкото пространство беше осветено от огньове, които горяха ярко в камини по края на помещението.
– Небесни времена – отвърна Сет с вдигане на рамене.- Макар че те не го наричаха среща. Казаха, че са те видели да даряваш благотворително времето си, за да развеждаш Роксания Вега из Тукана.
Подсмъркнах от смях. Този вестник беше толкова навътре в задниците на родителите ни, че никога нямаше да посмеят да пуснат статия, в която да пише, че той се е срещал с Вега, дори и да имаха снимка как я чука.
– О, точно така – измърмори Кейлъб.
– И така…?- Настоя Сет.
Дариус стисна зъби, а мускулите му се сгърчиха, докато продължаваше да вдига четиристотинкилограмовата тежест над гърдите си. Намръщих се на тежестта, като мислено се подготвях да се опитам да се справя с нея, макар да знаех, че не мога. Драконовият ни брат винаги щеше да бъде най-големият от нас физически. Не че това ми пречеше да искам някой ден да му набия задника.
От Дариус се изплъзваше струйка раздразнение от промяната в разговора, а физическото му натоварване го затрудняваше да се концентрира върху това да ме държи далеч от главата си.
– И какво?- Попита Кейлъб, като падна на земята и взе кърпа, за да избърше потта от челото си.
– Случвало ли се е? Защото си мислех, че просто я чукаш – настоя Сет.
Кейлъб не скри раздразнението от чертите на лицето си в отговор на това, но то беше прекъснато от усещането за раздразнението му, което ме заливаше. Той почти никога не си правеше труда да ме блокира. За разлика от Дариус, Кейлъб изглеждаше достатъчно щастлив, за да знам как се чувства през повечето време.
– Ами реших да пробвам да се срещам с нея – призна Кейлъб.- Но беше шибана катастрофа, така че не съм сигурен, че ще го направим отново.
Дариус допусна малко забавление да се изплъзне от него при това признание, а аз въздъхнах, като взех една гира и започнах с няколко клека. Това момиче отнемаше твърде много от вниманието му. И на Кейлъб също.
– Искам подробности – каза Сет като развълнувано петнайсетгодишно момиче, което току-що е било поканено на бала. Избухнах в смях, а той ми се усмихна.- Къде я заведе?
– Добре – каза Кейлъб и се спусна да седне на края на пейката до тази на Дариус.- Заведох я в онова заведение за суши и караоке в източната част на града.
Дариус се засмя, като постави тежестта си обратно върху стойката и седна. Мускулите му бяха изпъкнали от тренировката, а татуировките на Феникс и Дракон, които танцуваха една с друга на гърба му, блестяха от потта.
– Нищо чудно, че тогава всичко е отишло на майната си – подиграваше се той.
В отговор Кейлъб сведе очи към него.
– Ами да? Защо?
– Ами от една страна, Рокси не яде риба, месо или нещо претенциозно, което се предлага на малки квадратчета. Така че се обзалагам, че сушито ѝ се струвало шибано отвратително – отвърна Дариус с подсмърчане от забавление.
– Да, така е – призна Кейлъб раздразнено.
– А и тя не ми прилича на човек, който обича да аплодира идиоти, които се правят на глупаци. Или пък като момиче, което обича да се качва на сцената и да се радва на това, че я зяпат, докато тя изпълнява най-добре някоя силова балада.- Дариус изглеждаше леко отвратен от факта, че Кейлъб изобщо я е завел там, и трябваше да призная, че това не изглеждаше точно като най-добрия избор на място.
– Ами тя обича да се забавлява – защити се Кейлъб.- Знаеш ли, преодолява граници и други неща, така че реших да опитам да я изтласкам от зоната ѝ на комфорт.
– Това е толкова далеч от зоната ѝ на комфорт, че бих си представил, че не е останала дори един час – подигра се Дариус.
Кейлъб направи физиономия, което само по себе си беше признание, и аз му се усмихнах.
– Значи ти си ударил на камък?- Попитах, макар че не можех да се забавлявам твърде много за негова сметка, защото Грус все още не се съгласяваше дори да седне с мен на закуска, камо ли да излезе на среща с мен. Всъщност цялата тази ситуация ме побъркваше. Не можех да изхвърля от главата си нощта, която бях прекарал с нея, а тя се държеше така, сякаш това не означаваше нищо за нея. Това бяха глупости. Пълни глупости. Но засега нямаше нищо, което да направя, за да я накарам да го признае.
Дариус, от друга страна, нямаше никакви проблеми с това да му се подиграва и се засмя, предлагайки на Кейлъб посърнала усмивка, която наполовина си просеше шамар.
– Е, щом я познаваш толкова добре, тогава ми кажи къде би я отвел, задник – изстреля Кейлъб и извърна очи, сякаш не смяташе, че Дариус все пак ще успее да се справи по-добре.
Дариус се наведе напред, опрял лакти на коленете си, докато отговаряше, без дори да се замисля.
Бих я завел в парка „Клиърмонт“ в западната част на града – отвърна той.
– Мислиш ли, че тя ще иска да се разходи в парка?- Подигра се Кейлъб.
– Не. Бих я завел там, защото всяка събота вечер до главната порта е паркиран най-добрият бурито камион в града, а тя на практика получава оргазъм всеки път, когато яде мексиканска храна.
– О, по дяволите, точно така!- Изпищя Сет.- Това момиче определено издава сексуални звуци, когато яде!
– В леглото е по-гръмогласна от това – отвърна Кейлъб, с което си спечели намръщване от Дариус.- Тогава това ли е мечтаната среща, която ще и предложиш? Храна от съмнителен камион?
Дариус сякаш се двоумеше дали да отговори, но в крайна сметка го направи.
– След като се нахраним, ще я заведа на паркинга на улица „Евърленд“, точно когато се стъмни.
– Мислиш, че тя ще иска да отиде с теб на паркинга, защото си ѝ купил бурито от ресторант на колела?- Изсмя се Кейлъб.
– Не. Всяка събота на този паркинг има среща на мотористи. И улични състезания за спечелване на мотор. Така че бих я завел на тях и след като победи всеки шибаняк там и спечели моторите им от тях, я водя в Блу Лейк – добави Дариус.
– Защо? Този бар дори не е в западната част на града – посочи Кейлъб.
– Знам. Но те имат на склад петдесет различни вида текила и в менюто им има над сто текила коктейла. Освен това пускат хубава музика, а тя обича да танцува.
Кейлъб стисна раздразнено устни.
– Това звучи като идеалната среща за нея – каза Сет с вдигане на рамене.- Ако приемем, че харесва текила.
– Харесва – отговори Дариус с достатъчно увереност, за да каже, че е сигурен в това. Очевидно и беше обърнал доста голямо внимание, защото нямах шибаната представа, че тя дори може да кара мотор, да не говорим за останалото.
– Жалко, че те мрази прекалено много, за да се съгласи някога да я изведеш – изстреля Кейлъб към Дариус, който само сви рамене в отговор.
– Никога не съм казвал, че ще я поканя. Но ти ме попита къде ще я заведа, ако го направя – отвърна той.
– Е, за човек, който няма да покани момиче на среща, изглежда си мислил адски добре какво би направил за такава – обвини го Кейлъб.
– Не, не съм. Ти попита и аз измислих това.- Отговори Дариус и аз усетих само честността, която идваше от него, карайки ме наистина да повярвам в това. Което по свой начин беше притеснително, защото това означаваше, че е обръщал достатъчно внимание на Тори Вега, за да разбере всички тези неща за нея и да ги знае толкова добре, че дори не му се е налагало да мисли за отговора, преди той да изскочи от устните му.
Кейлъб ме погледна за потвърждение и аз леко му кимнах.
– Ами защо не?- Попита с раздразнение Кейлъб.- Тя ми каза, че двамата с нея почти сте се закачали на „Затъмнението“. И ми се струва доста шибано очевидно, че я искаш. Тогава защо не си се опитал да я вземеш?
Размених поглед със Сет, чудейки се дали това може да се превърне в спор. Доколкото знаех, двамата всъщност не бяха обсъждали това толкова откровено досега.
Дариус замълча, очите му се спуснаха към ръцете, докато обмисляше отговора си.
– Мисля, че е секси, но и мен ме дразни – каза той пренебрежително, но не пропуснах да отбележа напрежението в позата му.- Освен това, дори да не беше така и дори да не бях направил всички гадости, които съм и причинил, и тя да не ме мразеше толкова, колкото е физически възможно да мразиш мъж, какво мога да и предложа?
– Не ми казвай, че имаш комплекс за малоценност – подиграх се аз, като се стремях да запазя темата възможно най-лека, докато упражнявах дарбите си и за всеки случай разпространявах усещане за спокойствие и приятелство между нас. Те щяха да усетят, че влиянието ми ги докосва, но аз винаги приемах липсата на оплакване като разрешение да използвам дарбите си, когато ставаше дума за другите Наследници.
Дариус се усмихна, хвърляйки на Кал преувеличено оценяващ поглед. – Е, не мога да се конкурирам с онова изгубено момче, което има – каза той.- А и ако тя си пада по момчета с руси коси и сини очи, тогава не мога да направя много по въпроса.
– Да, кой, по дяволите, би искал всички тези мускули, тъмнината и татуировките…- Сет се измъкна, докато демонстративно проверяваше Дариус, и всички се разсмяхме.
– Искам истинския отговор – каза Кейлъб, преди темата да бъде отхвърлена.- Какво имаш предвид, с „какво можеш да и предложиш?“
Дариус се изправи и започна да сваля тежестите на стелажа, докато Сет сменяше позицията си с него.
– Просто искам да кажа, че не мога да я поканя на такава среща, нали? Дори и да се съгласи, баща ми ще си изгуби ума, ако ме види да я развеждам из Тукана – каза той пренебрежително. Но това беше онзи непринуден тон, който звучеше фалшиво.
Дариус ме погледна, умствените му щитове отново бяха подсилени, така че ми беше адски трудно да го разбера. Но както винаги, когато говореше за баща си, в очите му имаше мрак.
– А тя така или иначе няма да каже „да“, така че това е безсмислен разговор. Както казахте, тя ме мрази.- При тази забележка погледът на Дариус потъмня още повече и за миг можех да се закълна, че усетих… болка. По дяволите.
Сет посегна да хване щангата, но се спря и погледна Дариус.
– На Лайънъл никога не му е пукало с кого се чукаш преди. Щом все още си сгоден за Милдред, какво значение би имало това за него?
– Не бъди идиот, Сет – казах аз, пуснах гиричката и седнах до Кал. Сет вдигна тежестта над гърдите си и започна своята серия.
– Вега не са просто някакви момичета. Те могат да провалят всичко. Никой от родителите ни няма да е доволен, ако си помисли, че се сближаваме с някоя от тях. Освен ако не се надяват, че можем да използваме тази връзка по някакъв начин.- Хвърлих страничен поглед към Кал, който сви рамене.
– Мама не е казвала нищо, което да забранява – отвърна той.- Но и не ме е разубеждавала да прекарвам време с Тори. Харесва ѝ да чува как напредва магията ѝ и други неща, мисля, че вярва, че запазването на сладките Вега не може да навреди в дългосрочен план. Просто в случай…
– Просто в случай, че се надигнат, поискат своето място и ни свалят от трона?- Подигра се Дариус.- Не се притеснявай, баща ми ще ги убие, преди да настъпи този ден. Защо мислиш, че работя толкова усилено, за да ги държа под нас?
Вдигнах вежда при това, защото звучеше подозрително, сякаш Дариус се опитва да защити Вега, като ги измъчва, вместо мотивите му да са свързани с поддържането на собствената му власт. Нашата сила. Да ги защити от гнева на баща си ми се струваше второстепенен приоритет. Всичко, което правех с тях, беше за сигурността на нашия трон. За нас. За Солария. Защитата на Вега никога не ми беше минавала през ума.
– Лайънъл обаче не би ги убил в действителност, нали?- Попитах с половин смях.
Дариус пъхна езика си в бузата, отвори уста, после отново я затвори. Долових от него нотка на разочарование, но той не отговори.
Размених поглед с Кейлъб. Имаше нещо, което бяхме започнали да подозираме за Лайънъл от известно време, но никой от нас нямаше смелостта да го попита направо. Но на мен ми беше писнало да танцувам около темата.
– Това е, че не искаш да ни кажеш ли?- Попитах бавно.- Или че не можеш?
– Какво имаш предвид, че не мога?- Попита Дариус, вперил поглед в тежестта, с която Сет се бореше. Точно когато изглеждаше, че Сет ще я изпусне, Дариус протегна ръка и му помогна да я насочи към стойката.
– Имам предвид дали те принуждава да не говориш за определени неща с нас? Отговори Дариус.- Натиснах го.
Дариус вдигна поглед, улавяйки очите ми, докато отваряше уста. Мълчанието увисна за дълъг миг, преди да отговори.
– Никой не може да използва нормална принуда върху мен – каза той накрая.
Кейлъб изръмжа, четейки между редовете също като мен.
– А какво ще кажеш за тъмната принуда?- Попита той с тих глас. Тъмната принуда беше напълно незаконна, а ако бяхме прави, че Лайънъл я използва, това означаваше, че е затънал в наистина съмнителни неща. Винаги е имало слухове, че Акруксите използват тъмна магия, но никога не са били потвърдени. Орионците бяха забъркани в това заедно с тях, ако вярваше на половината от глупостите, които се шушукаха за семействата им или се печатаха в „Дейли Солария“.
Дариус не отговори, което само по себе си беше нещо като отговор. Разбира се, ако беше принуден да не ни казва с помощта на тъмна магия, тогава така или иначе нямаше да може да го направи. Погледът му издаваше разочарованието му, но когато погледна в моя посока, в очите му проблесна надежда и той изведнъж спря да ме блокира.
Вдишах рязко от внезапната атака на емоциите, които се изливаха от него, осъзнавайки колко успешно ме е блокирал и за колко дълго, тъй като почти се удавих в усещането, че всичко това ме връхлита наведнъж.
– Има някои неща, които не мога да ти кажа, което е наистина шибано разочароващо – каза Дариус с груб глас.- Но може би можеш да се досетиш какво искам да ти кажа, ако успееш да го усетиш.
– И така, той използва ли тъмна принуда върху теб?- Почти прошепнах, сърцето ми се разтуптя от последиците, които натежаха при отговора на този въпрос.
– Не – отговори Дариус. Но това беше лъжа. Можех да усетя нечестността, разочарованието, вината му, която се усилваше, докато беше принуден да ни лъже.
– Свята работа – издишах аз.
– Той излъга ли?- Попита Сет, а погледът му се въртеше между мен и Дариус, сякаш не беше сигурен къде да търси отговорите си.
– Излъга – потвърдих аз.
Раменете на Дариус се отпуснаха и облекчението го обзе на вълна. Можех само да го гледам, а главата ми се въртеше от всички последици, породени от отговора му. Следващият отговор, който трябваше да знаем, беше от колко време продължава това. И за какво е бил принуден да лъже. Но щеше да е почти невъзможно да разберем това, ако не можеше да ни каже. Щеше да се наложи да зададем точните въпроси, така че да мога да прочета лъжите, които се изсипваха от устните му.
– Кога започна това?- Попита Кейлъб, а очите му бяха разширени от ужас.
Дариус се намръщи за миг, преди сякаш да осъзнае, че може да отговори на този въпрос.
– Откакто се пробудих. Откакто той започна да ме подготвя да заема мястото му в Съвета. Не че вярвам, че някога наистина ще ми позволи да заема мястото му, докато той все още е жив – измърмори Дариус.
– И какво ти пречи да ни кажеш?- Попита Сет, като се намръщи и сякаш осъзна, че това е глупав въпрос.- В смисъл, какви неща?
Дариус погледна между всички ни за дълъг момент, след което въздъхна.
– Най-лошите неща – каза той накрая, давайки отговор, който изобщо не беше отговор.- Вижте, знам, че искате да помогнете и ви обичам за това. Но няма как да ми помогнете с баща ми. Не можеш да се изправиш срещу един съветник, по дяволите, дори не можеш да очакваш това от родителите си. Това би нарушило баланса на силите, би разстроило Солария, докато нимфите са най-силни от много време насам. В голямата схема на нещата моето нещастие не е от значение.
Дариус ни остави и се обърна, излизайки от стаята, преди да успеем да кажем нещо в отговор. Маратонките му тупнаха по стълбите, издълбани в кухия дънер отвъд вратата, и аз погледнах между останалите с намръщена физиономия.
Сет изхлипа и започна да се разхожда, вълчите му инстинкти го караха да бъде неспокоен.
– Не ми харесва начинът, по който току-що каза „моето нещастие“, сякаш това е някакво постоянно състояние, в което се намира – каза той.- Искам да кажа, че не е чак толкова зле, нали? Не сме били толкова слепи, че да сме пропуснали тотално шибания факт, че Дариус всъщност е толкова нещастен… нали?
Размених си натоварен поглед с Кейлъб и прокарах ръце през косата си, докато изпусках дъх.
– Той ме е блокирал от главата си от адски дълго време – казах с намръщена физиономия.- Но той просто отпусна стените и… ебаси, мисля, че наистина се прецакахме. Той не просто е нещастен, той е кълбо от тревожна енергия, мрак и болка. Дори не знам как да свържа това с момчето, което ме разсмива всяка сутрин на закуска и се бори с мен във „Воден елементар“. Толкова дълго е крил тази гадост, че дори не мисля, че вече знае как да свали маската.
– И какво, по дяволите, ще правим с това?- Попита Кейлъб, изправяйки се на крака, сякаш се готвеше да се втурне след Дариус още тази секунда.
– Аз…- Погледнах между двамата и бавно поклатих глава.- Нямам никаква шибана представа. Но каквото и да е, по дяволите, ще го направим. Дай ми една минута насаме с него, за да видя дали ще продължи да ми позволява да разчитам емоциите му. Може би ще ми е по-лесно да измисля как да му помогна, ако успея да добия по-ясна представа за проблема.
– Добре – съгласи се неохотно Кейлъб и Сет отново захлипа.
– Една минута – каза Сет.- След това се качваме, за да се справим с това. Заедно.
– Добре – съгласих се аз.
И двамата кимнаха и аз излязох от стаята, следвайки Дариус на горния етаж.
Той седеше на сивия диван, когато се качих, като все още не криеше емоциите си от мен, докато разглеждаше нещо на атласа си. Каквото и да беше това, то адски много го объркваше. Имаше някаква похот, копнеж, гняв, раздразнение и адски много болка. Приближих се и изтръгнах Атласа от ръката му, преди да успее да ме спре.
Обърнах го, за да го разгледам, като очаквах нещо от баща му или може би статия от вестник. Не очаквах да видя снимка на Тори Вега по бельо и чифт мръсни ботуши за ходене.
Дариус го изтръгна обратно от ръцете ми с притежателно ръмжене и бързо заключи екрана си.
– За какво, по дяволите, става дума?- Попитах.
– Нищо – отвърна той ядосано.
Хвърлих балон за заглушаване, за да не чуе Кейлъб отговора ми.
– Глупости. Мисля, че каза, че между теб и Тори не се случва нищо.
– Не е така – изпъшка той.- Тя ми изпрати това в нощта на затъмнението. Нямам никаква шибана представа защо, а и не мога да я попитам, защото от онази нощ насам единственото, което прави, е да ме игнорира, освен ако не съм буквално в лицето ѝ и не я вбесявам толкова много, че тя няма друг избор, освен да ми обърне внимание.
– Защо си толкова обсебен от нея?- Попитах.- Не би могло да се стигне до нещо сериозно, дори и тя да се интересуваше. Да не говорим за всички шибани причини, поради които изобщо не бива да се сближаваш с Вега. А Кейлъб…
– Наясно съм, че той се вижда с нея – изръмжа Дариус, ревността и гневът се смесиха с дрънкане на притежание и болка.- Няма нужда да ми напомняш.
– Да. Е, аз също не мисля, че трябва да ти се напомня. Тези момичета са само неприятности. За теб, за него, за нас, за цяла Солария! Не бива да се измъчваш заради нея, а да се съсредоточиш върху това да се отървеш от нея.
Дариус ме погледна със странен вид отчаяние в погледа си.
– Знам – изръмжа той. Но с все още широко отворените му към мен емоции можех да усетя колко силно го разкъсва тази мисъл. Всъщност го болеше да мисли да се отърве от нея.- Не знам какво не е наред с мен, Макс, никога не съм… не мога да спра да мисля за нея, да я искам и да я мразя едновременно.
Отворих уста, за да отговоря, но до нас достигна звукът от приближаването на Сет и Кейлъб по стълбите. Те не можеха да чуят разговора ни отвътре в балона, но щяха да искат да знаят защо го пазим в тайна, ако не го прекратя бързо.
– Трябва да опиташ – казах твърдо.- Опитай се да си спомниш всички огромни, шибани причини, които променят света и бъдещето, поради които трябва да премахнем Вега. Обещай ми, че ще го направиш.
– Добре – измърмори той и се отпусна на стола си.
Сърцето ми се разтуптя, когато усетих, че от него идва болка, насочена към мен. Току-що се беше опитал да ми разкаже за чувствата си към Тори, а аз го бях отблъснал. Но какво друго можех да кажа? Дори идеята, че той я харесва, беше безумна. Не беше като да може да има бъдеще с нея, така или иначе, и ако чувстваше всичко, което изпитваше към нея сега, когато още не се бяха целунали, тогава какво, по дяволите, щеше да чувства, ако успееше да започне нещо с нея, само за да го прекрати, когато се ожени за Милдред? Не исках да го наранявам, но той трябваше да се откаже от всичко, което, по дяволите, мислеше или изпитва към Тори Вега. Както и Кейлъб. На него също щях да му го кажа.
Пуснах балона за заглушаване, когато Сет и Кал влязоха, хвърляйки любопитни погледи към нас.
– Мислех, че искаш да говориш с мен за баща ми?- Попита Дариус
раздразнено, явно приключвайки темата за Тори Вега. Което вероятно беше за добро, докато Кейлъб беше тук. Тази ситуация беше толкова прецакана.
– Искаме да говорим с теб за всичко, което те кара да се чувстваш по начина, по който се чувстваш – отвърнах аз.- Защото прекалено дълго си крил цяла пропаст от шибани тъмни гадости зад тези твои психически стени. Ние сме твои братя. Можеш да ни кажеш всичко! Не ни ли вярваш?- Попитах, осъзнавайки, че и аз изпитвам собствена болка. Как е възможно да е крил това толкова дълго време? Разбирах, че Тъмната принуда му е вързала езика за някои неща, но да загърби страданието си по този начин беше погрешно на много нива. Отдавна можехме да му помогнем да се справи с това. Той трябваше да иска да го направим. Другите Наследници бяха първото ми пристанище, на което се обаждах, когато имах нужда от нещо, и винаги съм смятал, че това важи за всички нас. Но това разкритие ме накара да преосмисля това. Наистина ли си мислеше, че не може да ни помоли за помощ, когато толкова ясно се нуждаеше от нас?
Дариус задържа погледа ми за дълъг миг, а мисловните му стени трептяха на място, докато се бореше с желанието да ме блокира отново.
Накрая въздъхна и прокара ръка по челюстта си, докато ги оставяше настрана.
– Не е това – отвърна той и честността в думите му ме накара да се отпусна малко.- Аз просто… не исках да ви въвличам в това. Мога да се справя с това. Ланс ми помага да тренирам и скоро ще бъда достатъчно силен, за да предизвикам баща си за позицията му в Съвета. Щом успея да се отърва от него, всичко ще се оправи. Ще мога да правя собствените си избори, да живея собствения си живот, да помагам на Ксавие… Всичко ще бъде по-добре – потвърди той, явно не планирайки да развива подробности. Но аз не бях пропуснал страха, който се появи при споменаването на името на Ксавие.
Спуснах се във фотьойла до неговата позиция на дивана, а Кейлъб се премести да седне до Дариус, разменяйки объркан поглед с мен.
Сет се отправи към кухнята, като взе четири бутилки бира и ги раздаде, преди да седне на подлакътника на дивана до Дариус. Той протегна ръка, за да погали косата на Дариус, и той за първи път не се опита да го отблъсне. Дори усетих, че от него идва струя утеха в отговор на действията на Сет.
– Защо си толкова притеснен за Ксавие?- Попитах нежно, молейки го да отговори и поне да ни позволи да помогнем до колкото можем.
Дариус отвори уста, за да отговори, но страхът, който изпитваше, се изостри и вместо това той поклати глава.
– Това е нещо, което си бил принуден да не казваш ли?- Попита Кейлъб.
– Не… просто, ако ти кажа, ще си длъжен да кажеш на родителите си. Не искам да поставям никого от вас в това положение.
Сет промърмори и ме погледна, сякаш можех да имам някакво магическо решение на този проблем.
Прехапах долната си устна, чудейки се какво, по дяволите, може да е то, щом смята, че не може да го сподели с нас по тази причина. Това ме накара да се замисля за моята собствена тайна. Тази, която пазех от всички тях. Тази, която Тори Вега пазеше за мен.
Пулсът ми се учести, докато обмислях дали да им кажа за произхода си. Дали щеше да ги интересува? Дали щяха да подкрепят претенциите, предявени от по-малката ми сестра, когато навърши пълнолетие, само защото тя беше законна, а аз не? Не ми се струваше така. И може би се бях придържал към тази лъжа твърде дълго. Може би беше време всички да се доверим повече.
– Ами ако си разменим клетва за тайна?- Предложих.- И аз също ще ви разкрия цялата си тайна?
Дариус се намръщи, като се наведе напред на стола си и ме погледна. – Каква тайна?- Попита той.
Аз само се усмихнах и му предложих ръката си, докато призовавах магията, която щеше да ми е необходима, за да изпълня това заклинание. След като тя бъде направена, ще можем да си кажем лъжите, които сме задържали, но ще бъдем обвързани с магията, така че няма да можем да говорим за тях отново извън това място.
– И аз ще ти кажа една тайна – съгласи се Кейлъб и се приближи, като притисна крака си към този на Дариус. Четиримата се бяхме сгушили толкова близо един до друг, че би трябвало да е неудобно, но някак си не беше така. Това беше връзката на нашето братство. Дариус имаше нужда от нас и ние щяхме да му покажем, че ще бъдем тук независимо от всичко.
– И аз – съгласи се бързо Сет.
Дариус се поколеба само още миг, преди да кимне и да плесне с ръка в моята. И двамата свалихме бариерите на магиите си и аз вдишах при атаката на силата му, която си проправяше път под плътта ми, образувайки прилив със собствената ми магия, така че двете да се размият напред-назад между нас. Бяхме равностойни, но топлината на огнената му магия се разгоря под плътта ми, докато въздушната ми сила се разля под неговата. Водната ни магия се срещна и набъбна, като силата ѝ разцъфна, докато се съединяваше за малко.
Кейлъб протегна ръка и я стисна върху нашата отляво, докато Сет ни хвана отдясно. Когато те свалиха бариерите около собствените си магии, земната сила също зашумя през връзката. Не ми се струваше, че някога досега всички бяхме споделяли силата си по този начин. Четирите дълбоки кладенеца на нашата магия набъбваха и се обединяваха в нещо наистина ужасяващо. Поотделно бяхме природна сила, а заедно силата ни беше катаклизъм.
– По дяволите – тежко изстена Сет.
Кейлъб се засмя и аз също се усмихнах. Беше повече от смазващо, но се чувствах наистина шибано добре. Дори Дариус се усмихна, когато вълните на енергията се плъзнаха между нас и всеки от нас беше застигнат от вълна от сила, толкова сурова, че беше опияняваща.
Работих върху поставянето на клетвата за секретност върху силата ни и усещах как Дариус, Сет и Кейлъб подсилват заклинанието, докато вкарват в него и собствената си магия.
Не бях сигурен дали Дариус ще проговори веднага, затова реших да се отворя първи, за да му покажа колко много му вярвам.
– Майка ми не е моя майка – казах аз, гласът ми трепереше, докато изричах тези думи на глас за първи път в живота си.
– Какво?- Попита Дариус, явно изненадан, че тайната ми е била толкова тежка. Сет и Кейлъб ме гледаха, сякаш не можеха да повярват на казаното от мен, а аз продължих, като исках да го изплюя, преди да съм си изпуснала нервите.
– Баща ми трябваше да се ожени за жената, която вие смятате за моя майка, заради уговорка за власт. Но той обичаше истинската ми майка преди това да бъде решено. Държал я е близо до себе си и я е забременил преди съпругата си. Прикрили са го, престорили са се, че съм законен, за да скрият скандала. И съм почти сигурен, че доведената ми майка е отровила истинската ми майка, за да се отърве от нея, след като е родила законните си деца.
– Но…- Дариус се намръщи и се отдръпна, докато обмисляше казаното от мен.- Иска ли тя и ти да си отидеш? Смяташ ли, че Астрид ще те оспори за твоето място след време?
– Не съм сигурен какво ще направи сестра ми – признах аз.- Не мисля, че тя знае… но мащехата ми винаги е налагала съревнование между нас. Между мен и нея няма никаква любов и очаквам, че ако мащехата ми не може да ме убие, в крайна сметка ще иска Астрид да ме предизвика. Почти съм сигурен, че единствената причина, поради която все още дишам, е, че татко ми е поставил протекции. Той даде ясно да се разбере, че иска да седя на неговото място. Той не се интересува от моята легитимност, а от скандала, който може да предизвика…
– Знам – изръмжа Дариус.- Но ние бихме те подкрепили дори ако целият свят разбере, че си син на смъртен, да не говорим, че си копеле. Каква е разликата все пак? Силата ти идва от баща ти. Така че майната му на всеки, който се интересува, че кръвта ти не е достатъчно чиста. Няма по-добър мъж или жена, които да седнат на мястото на баща ти след теб, и ако мащехата ти си мисли, че може да те замени с Астрид, значи е шибано заблудена.
– Твърде шибано прав си – съгласи се Кейлъб, като ме гледаше право в очите.
– Винаги съм смятал, че майка ти е задник – добави замислено Сет.
По лицето ми се разля топла усмивка и хватката ми върху ръката на Дариус се затегна. Защо винаги съм се страхувала, че другите ще разберат за това? Не трябваше да се съмнявам в тях. Не трябваше да се съмнявам в него. Но Акруксите бяха добре известни с убежденията си за чиста кръв. Дариус вече беше сгоден за втората си братовчедка, само за да е сигурен, че ще запазят рода си чист. Мощен. Дракони. Мислех си, че това може да означава, че и той има предразсъдъци, но може би наистина означаваше, че може да разбере позицията ми по-добре от всеки друг.
– Благодаря – казах аз, оглеждайки братята си, а сърцето ми се разтуптя от емоции заради неизменната вярност и любов в очите им.
Погледнах между тях, чудейки се кой от тях ще разкрие тайната си следващ, докато потокът от нашата магия продължаваше да се разпространява между нас.
Дариус сякаш искаше да говори, но се поколеба и Кейлъб се намеси, за да го предпази от необходимостта да изкаже това, което го преследваше, преди да е готов.
– Няколко месеца след като се пробудих, едва не убих едно момиче – каза той, дъвчейки долната си устна.- Позволих си да изчерпя магията си и пиехме… тя беше цялата по мен, молеше ме да я ухапя и аз го направих. Но предполагам, че съм бил прекалено пиян, защото разкъсах кожата ѝ прекалено много и тя започна да кърви навсякъде. Тогава не знаех как да излекувам някого с магия, така че трябваше да бягам за майка ми…- Той прочисти гърлото си, преди да продължи.- Тя дойде точно навреме. Спаси момичето, а после плати на семейството му. Дала им огромно имение в другия край на страната и прикрила всичко, за да не предизвика скандал. Затова ме накара да се върна у дома на „Затъмнението“, за всеки случай… Но не бих го направил отново – добави той защитно.- Сега съм внимателен. Знам, че никога повече няма да се повтори, но понякога все още сънувам как тя лежи там, кърви и кърви…
Сет прохъмка съчувствено и Дариус протегна свободната си ръка, за да го потупа по рамото.
– Знаем, че не би наранил никого така нарочно – каза той твърдо.
– Никога не съм се притеснявал, че ще ме нараниш, когато ме ухапеш – добави Сет, усмихна се вълчи и разчупи напрежението, когато Кейлъб се усмихна в отговор.
– Добре.
– Ксавие се появи като пегас – въздъхна Дариус, преди Сет да получи възможност да предложи тайната си.
Всички се взирахме в него за дълъг миг, като шокът ни караше да онемеем.
Сет наистина изрева, а Дариус отпусна глава назад със стон.
– Не знам какво да правя. Баща му го е затворил в стаята му като шибан затворник. Не го пуска да излезе, не му позволява да се присъедини към стадо или дори изобщо да се преобрази. И всеки път, когато изгуби контрол над формата на Ордена си и се превърне в проклетия люляков пегас, е… наказван.
Последната дума сякаш заседна в гърлото му и имах чувството, че това е едно от нещата, които не му беше позволено да каже.
– Искаш да кажеш, че Лайънъл го бие?- Изръмжах, защото ми беше писнало да се правим, че не знаем за тези глупости.
Дариус стегна челюстта си, но емоцията, която долових от него, го потвърди.
– Той никога не е обръщал внимание на Ксавие, но откакто той се появи…
– Ебаси – каза Кейлъб, макар че всъщност не беше необходимо.
– Ще го спасим – закле се Сет.- По някакъв начин.
– По-скоро ще го убие, отколкото светът да разбере какво представлява – каза Дариус и безнадеждността, която струеше от него, пречупи нещо в мен.
– Това няма да се случи – изръмжах аз.- Кълна се в това.
– И аз – обеща Кейлъб.
– Четиримата можем да направим всичко, ако се захванем с това – уверено каза Сет.- Ние сме най-силната глутница, която Солария някога е виждала. Най-могъщите алфи на нашето поколение, всички свързани помежду си чрез любов и братство.
Тежестта върху раменете на Дариус сякаш се отпусна малко в отговор на това и той въздъхна.
– Добре. Ще го разберем заедно.
– Хайде тогава, Сет – призова Кейлъб.- Каква е твоята тайна?
– О… ами аз винаги ви казвам големите неща, така че моята не е много важна…
– Изплюй я – поисках аз, усещайки смущението му, докато усмивката се закачаше в ъгълчето на устата ми.
– Добре.- Сет погледна между нас тримата и си пое дъх.- Така че аз… може да съм опитал отново това нещо със зърната след всичко…
– Не искам да го чувам!- Дариус се изсмя и се отдръпна с отвращение.
– Аз съм заклещен между болезненото очарование и пълното отблъскване – призна Кейлъб.
– Не. Не, по дяволите, нямам нужда да чувам нищо повече за теб и онова странно смучещо нещо. Този таен сеанс официално приключи – казах аз.
Сет се усмихна и всички се отдръпнахме, освобождавайки хватката си един за друг и привличайки собствената си магия обратно под плътта си.
Кожата ми беше сурова, докато се настанявах обратно в собственото си тяло, силата в мен беше позната и дълбока, но вече не беше всепоглъщаща.
Погледнах между братята си, когато след откровенията ни настъпи момент на мълчание, и в този момент се почувствах по-близък до тях, отколкото някога съм смятал, че съм бил.
– Трябва да се съсредоточим върху укрепването на силите си – казах бавно, обръщайки внимание на различните проблеми, с които се сблъсквахме.- Лайънъл е най-големият проблем, с който се сблъскваме.
– Не мисля, че той би направил нещо срещу останалите съветници – каза Дариус с поклащане на глава.- Нито пък на вас. Поне не и ако не е напълно сигурен, че може да ги предизвика и да спечели. Така че, освен ако нещо не се промени…- Той прекъсна, сякаш това наистина можеше да се случи, и аз се намръщих.
– Така или иначе той е наш проблем – казах твърдо.
– Твоите проблеми са наши проблеми – съгласи се Кейлъб и хвана Дариус за рамото.
– В това отношение сме заедно, както и във всичко останало – каза Сет и кимна твърдо.
– И какво ще правим?- Попита Дариус, а в очите му блесна слаб проблясък на надежда.
– Първо – казах аз.- Трябва да махнем Вега от пътя. Те ни отвличат вниманието от по-големи проблеми. Казвам да продължим с плановете си да ги унищожим веднъж завинаги на Хелоуин. След като репутацията им бъде унищожена и самочувствието им бъде накърнено, няма да ни се налага повече да се тревожим за тях. Те ще си знаят мястото и ще се придържат към него, вместо да ни пресичат отново.
– Съгласен съм – каза Сет твърдо.
Кейлъб се намръщи, но не изрази отново протеста си от името на Тори. Всички погледи паднаха върху Дариус.
– Добре – каза той накрая, макар че не пропуснах да забележа мига на душевна болка, който му костваше тази дума.- Нека просто приключим с това. Вега са имали достатъчно шансове да се поклонят доброволно.
Обърнахме се към Кейлъб. Той не беше прегласувал; това беше частта, в която щеше да се реши.
Устните на Кейлъб се разтвориха и той се изправи на крака. Усещах как под кожата му се зараждат аргументите, които искаше да изкаже, но той ги задържаше, докато не се задави и не се отдалечи от нас, за да си вземе още една бира от ледената кофа.
Свали капачката на бутилката и изцеди бирата на един дъх, като хвърли празната бутилка в кошчето за боклук.
– Добре – каза мрачно той.- Но по-добре това да е краят. Ако не се получи, тогава трябва да помислим за други варианти.
– Ще проработи. Няма начин да успеят да се отскубнат от това, както от всичко останало. Никой никога няма да го забрави – каза Сет развълнувано.
Аз също се усмихнах и станах, за да взема втора бира за себе си.
– Да се напием – предложих аз.- Имаме нужда от една свободна вечер.
– Ебаси да – съгласи се Дариус и хвана още една бира, когато му я подхвърлих.- Да пием, докато не забравим кои сме.
Избухнах в смях, чудейки се дали наистина иска това. Щеше да е адски трудно да го постигнем, но предполагах, че понякога е хубаво да не мислим за натиска върху нас. Или за отговорностите, които ни се налагат и които вървят ръка за ръка с претенциите ни. Да бъдеш наследник дори не беше нещо, за което имахме право на глас. Ние бяхме най-могъщите феи от нашето поколение. От нас зависеше да докажем това, но то никога нямаше да спре да бъде вярно.
Ние бяхме родени да управляваме.
Просто се надявах, че когато седнем в Небесния съвет, все още ще можем да го правим. Че все още ще бъдем толкова близки, колкото бяхме сега, все още ще се обичаме като братя. Защото за мен нямаше нищо по-важно от тримата мъже в тази стая. И един ден щяхме да управляваме света заедно.

Назад към част 20                                                              Напред към част 22

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!