Зодиакална академия-Принцеса на сенките-книга 4-част 4

МАКС

Събудих се с най-удовлетворяващата болка, която се носеше в тялото ми. Мигове от миналата нощ преминаваха през съзнанието ми отново и отново, като придърпваха усмивка към устните ми и ме караха да се стягам за още един рунд.
Отворих очи и погледнах към стъкления купол, който представляваше стаята ми. Над главата ми светлината тъкмо започваше да се разлива в езерото и аз наблюдавах как водата се движи в леко течение.
Протегнах ръка през леглото и прокарах ръка по страната на Джералдин, като при усещането на откритата ѝ кожа под пръстите ми се изтръгна стон на копнеж.
През нощта тя се беше отдръпнала от мен, виждах само голия ѝ гръб и току-що разрошената ѝ коса. Исках още, имах нужда от това. Никога не бях изпитвал нещо подобно на това, което преживях миналата нощ. Бях свикнал да контролирам и да засилвам емоциите на други феи, докато се чукаме; момичетата полудяваха от допълнителната доза похот, която им давах. Но Грус не беше такава. Тя беше шибано имунизирана срещу мен. Достатъчно силна, за да ме блокира и да ме накара да се потрудя, за да я задоволя.
Което аз абсолютно правех. Звукът, с който тя крещеше името ми, беше най-възбуждащото и възнаграждаващо нещо, което някога бях чувал. И щях да го чуя отново след около пет минути.
Наведох се напред и я целунах по лопатката, проследих линията на целувките по гръбнака ѝ и се усмихнах, когато от нея се изтръгна сънлив стон. Когато тя се раздвижи, в мен се появи струйка похот и аз се спуснах по-ниско, като я завъртях леко, така че да се преобърне по гръб и да мога отново да получа достъп до цялата ѝ плът.
За момент просто я гледах надолу, докато подпирах ръцете си от двете страни на бедрата ѝ. Мускулите ми се напрягаха, докато се задържах. Ебаси, защо никога преди това не я бях погледнал както трябва? Толкова бях заслепен от роялистките глупости, които изричаше през цялото време, че бях пропуснал съвършенството на извивките ѝ. Никога досега не бях виждал толкова съвършени, заоблени цици и когато ме възседна, трябваше да се боря през цялото време, за да не избухна, преди да и дам това, от което се нуждаеше. Никога не бях правил такъв секс. И нямаше да я пусна скоро.
Натиснах целувка точно под пъпа ѝ и започнах да се спускам надолу. Щях да я събудя с викове и да бъда на осем сантиметра дълбочина с езика в нея, преди да си поеме отново дъх.
Устните ми стигнаха по-надолу и тя се завъртя под мен, когато слезнах още малко.
– О, святи маноли, спя в аквариум – изпъшка тя, когато отвори очи. Тези възклицания станаха много по-мръсни миналата нощ и нямах търпение да спечеля още от нея.
Потопих глава между бедрата ѝ, прокарах език право в центъра ѝ и застенах от желание, докато се готвех да я погълна.
– Сладки топчета от юфка, Макс, не започвай пак с това – каза тя, посегна да хване косата ми и да ме издърпа от нея.
– Какво?- Попитах с намръщена физиономия.
– Трябва да стигна до „Кълбото“ за закуска, преди маслените багети да са се изчерпали!- Тя ме избута настрани, сякаш нямаше никакъв интерес към това, което току-що се канех да ѝ направя, а аз се намръщих, като посегнах да прочета емоциите ѝ, без да разбирам какво, по дяволите, се случва.
Долових полъх на похот, но той избледня. По-силно се открояваха разочарованието и загрижеността.
-Ще помоля някой да донесе тук няколко багети – казах аз, като седнах, за да може тя да види добре коремната ми преса.- Не предпочиташ ли да се върнеш в леглото?
Джералдин се обърна да ме погледне, а от устните ѝ се отрони смях. – Защо изобщо бих искала да се търкалям отново в купата ти сено, Макс Ригел? Мога да добавя една чертичка на стълба на леглото си, когато се върна в собствената си стая, и направо да се върна към важните неща в живота.
– Важните неща?- Какво, по дяволите, се случва в момента?
– Да запазим ли тази малка макаронена издънка за себе си?- Попита тя, докато си навличаше бикините.
– Какво е това, по дяволите, макаронена издънка?
Тя се захили срещу мен и аз трябваше да гледам как прикрива перфектните си цици.
– Знаеш ли, глупаво мече. Когато лапсусът ти се забърка от Луната и ти се появят хормонални горещини за някой смешник. Това е просто малко смущаващо, не мислиш ли?
– Аз… притесняваш се, че ще се срамувам да разкажа на хората за нас?- Попитах, докато тя придърпваше роклята през главата си и ми открадваше последната надежда за сутрешен секс.
– Защо в Солария ще се срамуваш?- Попита тя, разширявайки тези големи сини очи към мен и ме заплени в тях.- Аз съм тази, която трябва да играе играта на срама. Тя произнесе думата, сякаш беше мръсна.
Взирах се в нея, докато тя наистина шибано трепереше, опитвайки се да разбера какво казва.
– Какво? Просто… изчакай. Искаш да кажеш, че се срамуваш от снощи? Не усети ли това, което аз усетих? Сексът беше шибано умопомрачителен.
– Да, да, беше напълно адекватен – каза тя, докато се движеше, за да се огледа в огледалото, стоейки до гардероба ми и оправяйки проклетата си коса.
– Адекватен??
– Е, не мога да стоя тук и да клюкарствам с теб цял ден, трябва да проверя ВСО и да видя кой още се е поддал на лудориите на Луната. Съмнявам се обаче някой друг да е имал такова изпускане на здравия разум като мен.- Тя отново се засмя.
– Чакай, изпаднала си в безсъзнание? Искаш да кажеш, че това няма да се повтори?- Изправих се на крака и я последвах, докато тя се насочваше към вратата, без да знам какво, по дяволите, се случва. Снощи тя беше там, бях и дал секса на живота ми. Това беше нещо повече от секс, беше като да се надрусаш с наркотици. Защо все още не беше в леглото ми и не молеше за още? И как, по дяволите, бях загубил от маслените багети?
– Разбира се, че няма, глупава наденица.- Тя се засмя, докато дърпаше вратата, без дори да си направи труда да ме огледа, докато стоях гол пред нея.- Ще се видим по-късно, печена пота!
Вратата се затвори със сурово щракване и аз останах с потъваща ерекция и без никаква представа какво току-що се беше случило. Ураганът „Джералдин“ беше преминал през спалнята ми и аз бях останал безсилен след нейното заминаване.
Стиснах зъби и се отправих да си взема душ. Това нямаше да издържи. Нямаше начин тя да не усеща тази връзка между нас. Нямаше как да стане. Така че щеше да се наложи да работя върху нея, докато не го признае.
Защото сега, когато бях опитал вкуса на Грус, нямаше да се предам. Това момиче щеше да бъде мое.

Назад към част 3                                                      Напред към част 5

 

 

 

 

3 коментара към “Зодиакална академия-Принцеса на сенките-книга 4-част 4”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!