Зодиакална академия-Принцеса на сенките-книга 4-част 43

ДАРСИ

На вратата ми се почука и аз се събудих със стон, премествайки се под тежестта на една тежка ръка. Поех си дъх, осъзнавайки, че Орион е останал през нощта, когато определено бяхме планирали той да си тръгне преди зазоряване.
– Дарси!- Тори се обади през вратата.- Отвори.
Изпуснах дъх на облекчение и се измъкнах от леглото, докато Орион потъна по-дълбоко под завивките. Облякох ризата му, побързах да отида до вратата и да разпръсна балона за заглушаване, който бяхме хвърлили снощи.
– Сама ли си?
– Да – отговори тя и аз я пуснах да влезе, като бързо затворих вратата след нея.
Беше облечена в бяло зимно палто с качулка от изкуствена кожа, а в погледа ѝ имаше блясък.
– Какво става?- Попитах.
– Наследниците ни предизвикаха на бой със снежни топки, ето за какво става въпрос – каза тя с маниакална усмивка.- Това е нашата игра, Дарси. Ще ги разбием!
Засмях се развълнувано.
– О, аз съм в играта.
Орион се изстреля към нас за един миг, боксерките му бяха на мястото си.
– Трябва да видя това.
– Само едно нещо…- Тори прехапа устна, поглеждайки Орион, сякаш искаше той да си тръгне. Тя вдигна ръка, хвърляйки стегнат балон за заглушаване около мен и себе си.
– Какво става?- Намръщих се, когато Орион сгъна ръцете си с израз на раздразнение.
– Снощи може би отново се свързах с Дариус.
Не съди сестра ми. Недей, недей, недей.
– Сигурна ли си, че знаеш какво правиш?- Попитах загрижено. – Той те нарани, Тор…- Като почти те удави в басейна!
– Напълно контролирам ситуацията. Кълна се.
Кимнах, като се отпуснах малко. Тя можеше да се справи с това.
Тори пусна заглушаващия балон и погледна Орион.
– Да, така че аз прочетох по устните цялото това нещо – заяви той.- Радвам се, че го правиш щастлив.- Усмихна се той.
– Пич!- Изропта Тори.- Това не е готино.
– Ти го направи толкова лесно, когато езикът ти се изплези, докато казваше „Дариуус“ – подигра се Орион и тя го бутна в ръката.
Изсмях се, без да мога да се сдържа, и погледът на Тори се насочи обвинително към мен.
– Трябваше да видиш лицето на Блу, когато и казах, че си се закачила с него първия път.- Засмя се Орион и очите на Тори се разшириха.
– Какво, така че ти и Дариус просто сте клюкарствали за мен като двойка момичета? После си казал на сестра ми, преди да имам възможност?
– Технически погледнато, можеше да ми кажеш, но ние, нали знаеш… не си говорехме.- Повдигнах невинно рамене.
– Това е вярно. И както и да е, Тори, не беше като Дариус да ми каже за интимния ти орган или нещо подобно – подиграваше се Орион и очите ѝ пламнаха от предизвикателство.
– Прав си, точно това правим с Дарси с момчетата, с които се чукаме. Знам всичко за теб и за твоите гнусни постъпки, сър.
– Със сестра ти – отвърна той и носът на Тори се набръчка.
– Ех, можем ли да спрем този разговор точно сега?- Настоях, но те ме игнорираха.
– Не е в това въпросът – изсъска тя.- И можеш да кажеш на Дариус, че ако опише и една луничка по тялото ми, ще му отрежа топките.
– Какво става с теб и отрязването на топките на хората?- Веждите на Орион се свиха.- Просто се стреми към югуларната вена или нещо друго, дивачка.
Тори се усмихна и двамата се погледнаха един друг като добри приятели. Чувствах се адски невероятно да ги видя да се гледат така.
– Добре, обличай се – чакат ни – каза Тори развълнувано.
– Разбира се, веднага след като направя няколко от онези гнусни неща на сестра ти – обади се Орион и тя притисна ушите си с ръце, докато тичаше през вратата, а смехът ѝ се носеше към нас. Не бях сигурна, че съм я виждала толкова щастлива от много време насам. Но дайте на сестра ми възможност да затрупа наследниците със сняг и това се равняваше на една усмихната Тори. А може би това просто беше свързано с двойното Д, което беше получила снощи (Драконовият член на Дариус).
– Колко гадно?- Обърнах се към Орион с игрива усмивка.
– Толкова дяволски гадно.- Той хукна напред и аз изпищях, докато тичах към банята, втурвайки се към душа, докато той се стрелкаше след мен.
Бяхме закъснели допълнително за срещата с наследниците, когато се приготвихме за тръгване, но аз бях адски доволна.
Носех зелено яке в цвят каки и топли ръкавици, а Орион се изстреля до стаята си, за да облече нови дрехи.
Когато излязох от стаята си, той ме чакаше на стълбите, облечен в кожено яке, дънки и ботуши, изглеждаше божествено и сякаш стоеше там и ме чакаше от цяла вечност. Проклетият вампир.
– Тори е излязла навън – обясни той.
Тръгнахме през двореца и излязохме от главния вход, като намерихме Тори да разговаря с Ксавие покрай наследниците, които всички стояха на каменните стъпала, които водеха надолу от двореца.
– Къде, по дяволите, сте били?- Зачуди се Дариус.
О, по дяволите.
– Е…- Започнах, а Сет вдигна вежди, наслаждавайки се на шоуто, докато аз се мъчех да намеря извинение.
– Ами сблъсках се с Дарси и тя настояваше, че знае изхода, но десет грешни завоя по-късно и ето ни тук – плавно каза Орион, а аз стиснах устни.
– Да, плюс това минахме покрай една етажерка и Орион видя някаква нумерологична книга на нея и в общи линии трябваше да спре и да получи оргазъм заради нея – казах с вдигане на рамене.
– Ха, това си ти – засмя се Дариус.- Обзалагам се, че е била наистина гладка книга с твърди корици.
– Да, и гърбът беше толкова красив – заигра се Орион и аз прехапах устни, за да не се усмихна.- Можех да пипам тези страници цял ден.
– Добре, стига с това, което се случва в момента, нека да отидем в гората.- Посочи към западния ъгъл на терена Макс и тръгна да води.
Разходката дотам беше почти километър и започнах да се чудя дали това няма да е просто поредната шега на наследниците, която да добавят към колекцията си. Но бях приятно изненадана, когато стигнахме до широка поляна в сърцето на боровата гора и никой не се нахвърли върху нас.
– Добре, започваме. Няма да мина и крачка по-нататък – каза Тори, като се премести на моя страна.
– Чакай, вие двете не можете да се съюзите – каза Макс, сгъвайки ръце.
Тори сложи ръце на хълбоците си и аз повдигнах вежди.
– Защо не?- Казахме едновременно.
– Защото правите това нещо с общуването с ума, което ви дава предимство – каза Макс твърдо.- Можете да бъдете капитани на отборите.
– Ами…- Аз се поколебах, а Тори се нацупи.
– Готово. Това е играта „Сделка или не“ – каза Сет и ни махна да се разделим.
– Добре – отстъпи Тори и аз свих рамене.
Останалите наследници си размениха погледи, но не спориха, като се наредиха до Орион и Ксавие, за да можем да избираме.
– По-младата избира първа – обади се Орион и аз се усмихнах.
– Добре, избирам вас, професоре – казах, поглеждайки към Тори с предизвикателна усмивка, а тя ми отвърна с такава. Орион светкавично се приближи до мен с изблик на вампирска скорост, загреба една снежна топка и я замрази в дланта си до твърда буца лед.
– Уау, психопат. Целта ни е да убиваме ли?- Попитах и той се усмихна лениво, а втвърдената топка се издигна над дланта му на съвършено въздушно торнадо.
– Всеки тук може да се предпази с щит.- Сви рамене той.
– Еми, аз не съм Пробуден, все още не разполагам с магията си – обади се Ксавие.
Орион избухна в смях.
– Честно казано.- Той остави леда да се върне към сняг.- Сигурен ли си, че все още искаш да играеш?
– О, няма да играя просто така. Ще унищожавам – каза Ксавие с огън в очите.
– Хайде, избери някого, Тори – насърчи я Макс, подскачайки развълнувано на петите си.
– Кейлъб – каза тя леко и обикновено безгрижното изражение на Дариус се изпари. Очите му се стесниха върху Кейлъб, който се присъедини към страната на Тори и преметна ръка през раменете ѝ. Тя веднага се отърси, но това с нищо не успокои яростта в очите на Дариус.
Дариус – подхванах аз и Тори ме стрелна с изражение „О, ти ще играеш мръсно, нали? А аз отвърнах с такова, което казваше, че не взимам пленници, Тор.
По дяволите, нямаше да откажа да имам дракон в отбора си. Дори да беше глупав деветдесет и девет и девет процента от времето.
– Не знаех, че си толкова съревнователна, Блу – промърмори Орион, докато леденият вятър поривисто ни заобикаляше, а тонът му ми подсказваше колко точно му харесва да открива това за мен.
Погледнах го с усмивка.
– Когато става дума за бой със снежни топки, аз съм безмилостна.
– Можеш ли да пренесеш този отборен дух на следващото занимание по питбол?- Подиграваше се той.
– Ако ми помогнеш да спечеля, ще го донеса на всяка сесия по Питбол.- Протегнах ръка и той я пое, а устните му се отвориха, когато между нас се разнесе плясък на магия.
Дариус вече беше приковал Кейлъб в погледа си и аз задуших смях, като погледнах към Тори, за да видя кого ще избере следващ.
– Макс – каза тя.- Да видим какво може да направи Водният наследник с целия този сняг.
– По дяволите – промълви Ланс.- Ксавие е отговорност, но искам да сритам Сет направо в задника.
– Чух това – каза Сет с намръщена физиономия.
– Пич – Дариус стрелна Орион с объркан поглед, но той избегна погледа му.
Намръщих се, разглеждайки последните си възможности. Всъщност не познавах Ксавие, но фактът, че нямаше магия, не беше точно добър знак. Дали обаче исках Сет Капела в отбора си? По дяволите, не. А дали исках да имам повод да му набия задника в бой със снежни топки? Да, по дяволите.
– Ксавие – изрекох аз.
Сет изсумтя и се насочи към Тори, която веднага хвърли балон за заглушаване около отбора си.
Аз направих същото и се обърнах да обсъдим тактиката.
– Всички трябва да изберем една цел – каза Орион и аз вдигнах ръка, за да го спра точно там.
– Аз съм капитанът – казах аз и се усмихнах мило.- А Ксавие няма магия, така че не може да се справи с някого сам.
– Ако някой от вас ме закрие, имам добър мерник.- Размърда вежди Ксавие с надежда.
– Обичам те, братче, но няма да те държа за ръка през това, ще бъда прекалено зает да затрупам лицето на Кейлъб със сняг – каза Дариус с мрачна усмивка.
– Той е вампир, няма да му нанесеш нито един удар – каза Орион.- Аз ще взема Кейлъб.
– Добре, Рокси е моя – каза Дариус с усмивка, като изглеждаше, че подозрително бързо се присламчи към тази идея. Стиснах устни, знаейки какво точно бяха правили той и сестра ми вчера, и се надявах, че няма да я нарани. Защото беше очевидно, че тя изпитва нещо към него, дори и никога да не си го признае.
– Остават Макс и Сет – казах замислено аз.
– Макс ще язди Сет – каза Дариус.- Залагам претенциите си на това.
Орион кимна твърдо, като отново придоби онзи капитански поглед, който казваше, че иска победа.
– Можем да ги поемем.- Казах аз.
Погледнах през рамо, за да видя, че Сет вече се съблича, и се обърнах към Ксавие с една идея.
– Какво ще кажеш да се преобразиш във формата си на Орден, а аз да те… яздя? Ако нямаш нищо против?
Ксавие пребледня като лист и аз веднага разбрах, че съм казала нещо погрешно.
– О, аз не мога – заекна той, поклати глава и погледна през рамо, сякаш някой можеше да се появи точно зад него.
– Намираме се на почти една миля от двореца – каза Орион с вдигане на рамене.- Никой няма да види. Просто не летя.
Дариус потърка кокалчетата на пръстите си по челюстта, веждите му бяха плътно свъсени.
– Искам да кажа, че ще е добре за теб, Ксавие. Сигурно отчаяно искаш да се преобразиш.
Ксавие дъвчеше устните си и ме заболя, като видях колко му е неприятно от идеята за нещо толкова естествено. Баща му трябваше да отговаря за толкова много неща и това ме караше да се ядосвам от негово име.
– Не си длъжен да го правиш, ако не искаш, но това е моят дом, Ксавие. И ако искаш да се преобразиш, тогава се преобрази.
Ксавие погледна към брат си с толкова много надежда в очите, че това донякъде разби сърцето ми. Дариус сложи ръка на рамото му и се усмихна, докато кимаше.
– Баща ни няма да напусне двореца, прекалено зает е да шпионира наоколо, опитвайки се да изкопае мръсотия за Вега.
– Какво прави?- Въздъхнах, но Дариус ми махна със смях.
– Какво ще намери? Че разширяваш убежището си за птици, за да приемаш заблудени жаби?- Дариус ми се усмихна по начин, който беше напълно лишен от глупости. Той споделяше с мен една вътрешна шега. Чудовищна вътрешна шега.
Избухнах в смях, след което свих рамене.
– Добре, правиш ли това, Ксавие?
– Правя го – каза той, сякаш все още не беше сигурен, но посегна към ризата си.
– Чакай, още не – каза сериозно Орион.- Трябва да избягаме в дърветата, да се разделим и да заобиколим обратно към тях. Запази Ксавие за елемента на изненадата.- Той се поклащаше на петите си и преди да успея да му се скарам, че отново ми е откраднал капитанската шапка, стомахът ми се сви на топка от това, че изглеждаше толкова дяволски сладък. Освен това идеята беше страхотна.
Откъснах очи от него, а адреналинът се раздвижи във вените ми.
– Добре, Ланс спечели ни време да се измъкнем с водната ти магия, а после бягай, сякаш има огън в задника ти – което вероятно ще стане – казах аз, осъзнавайки, че съм използвала първото му име, но не изглеждаше другите двама да са забелязали.
– Както желаете, капитане.- Той пъхна ръка в косата си, докато очите му ме проследяваха.
Определено му харесваше това.
– Готова ли си?- Обади се Тори и аз се обърнах към нея, като кимнах, докато пусках балона за заглушаване.
Сет беше в огромната си форма на бял вълк, а Макс се беше покатерил на гърба му. Кейлъб беше насочил погледа си към Дариус, но той нямаше елемента на водата. Което правеше Макс и Тори най-силните в отбора им. Разбира се, не виждах как ще успеем да нанесем удар на някой, който притежаваше огън. И като се замисля, тя наистина имаше трима наследници в отбора си, а аз само един. Но един могъщ и обучен учител трябваше да се брои за поне един Наследник – може би обаче не Пегасът, който се страхуваше да се смени. Все пак по-добре един аутсайдер в отбора, отколкото един задник.
– ВЪРВИ!- Изръмжа Макс и Сет се втурна напред.
Обърнах се бързо и побягнах към дърветата отстрани на Ксавие. Земята се разтресе силно и аз погледнах през рамо, когато Орион хвърли огромна снежна стена към другия отбор и Сет и Макс се сблъскаха с нея. Орион се изстреля в дърветата, а аз побягнах по-бързо, благодарна най-сетне за двуседмичните занимания по питбол и уроците по физическо усъвършенстване, които бяха вкарали задника ми във форма.
Дариус се стрелна между два дебели клона и аз го забелязах да се катери по един от тях с невъзможна лекота. Маймунски дракон!
Държах се на страната на Ксавие, докато той сваляше дрехите и ги връзваше в ръцете си.
Зад гърба ни се разнесе вой и аз увеличих темпото ни, преди да повлека Ксавие зад един огромен бор.
– Готов ли си?- Прошепнах с надежда.
Той кимна, постави дрехите си в основата на дървото и се обърна с гръб към мен, разкривайки голия си задник. Погледнах през рамо, като хвърлих плътен въздушен щит около нас, докато се ослушвах за приближаващи стъпки.
– Добре ли си?- Попитах, а сърцето ми се разтуптя, докато Ксавие се колебаеше още малко.
– Да, просто… не ми се удава да правя това често, така че… ето.- Той скочи напред и от тялото му се освободи блестящ лилав пегас.
Загледах се в красотата му със страхопочитание, а той изхърка щастливо, тръгна към мен и потърка нос в рамото ми. Зад гърба ни прозвуча друг вой и аз се преместих от страни на Ксавие. Той спусна едно крило, за да ми позволи да се изкача, и радостта ме изпълни, когато се настаних на гърба му.
– Да спечелим това нещо – казах решително и Ксавие изпръхтя от вълнение, вдигна се и ме накара да се вкопча в него за живота си, преди да се изстреля напред към дърветата.
Беше безумно бърз, светът беше размазан, докато се носеше по заснежената земя, издигайки бял прах зад нас. Осъзнах, че заобикаля обратно по пътя, по който бяхме дошли, и събрах буря от въздух около нас, подготвяйки се да издухам снега и да го хвърля по първия срещнат противник.
Смехът ми се изтръгна, докато Ксавие се провираше през дърветата толкова плавно, сякаш летяхме, а копитата му едва докосваха земята. Някъде вляво от мен се чу писък, който ме накара да се обърна и да видя Дариус който беше скочил от дървото върху Тори. Смехът ми отекна по-високо, докато те се бореха на земята, търкаха сняг в косите си и се смееха така, сякаш не се мразеха в червата.
Пред нас се стрелна бяло петно и аз изкрещях, когато Макс вдигна ръце на върха на Сет и зад него се надигна приливна вълна от сняг. Освободих бурята около себе си, хвърляйки листове сняг върху него в опит да го изтръгна от гърба на Сет. Макс пое удара с цялото си тяло, но запази равновесие, явно не се предпазваше, тъй като използва магията си, за да вдигне огромната линия сняг зад него още по-високо.
Очите му се спряха върху Ксавие и той се усмихна широко.
– Погледнете, малкия пич! Шибано асо в ръкава. А сега да видим колко бързо можеш да бягаш!
Изпищях от вълнение и тревога, когато Ксавие се измъкна от тях и чух как целият снежен склон се втурна след нас.
Сет изпревари вълната, докато Макс вдигаше двете си ръце, събирайки всяко късче сняг, което можеше да добави към стената си.
Две петна се промъкнаха и предположих, че Орион и Кейлъб провеждат своя собствена високоскоростна версия на играта, тъй като от тях се разпръсна сняг.
– Бягай!- Помолих Ксавие и той нямаше нужда да бъде окуражаван два пъти, като се втурна през гората като ураган.
Извиках към небето, докато изпреварвахме Сет, но грохотът на целия този сняг зад нас не стихваше. Погледнах назад и открих, че Сет и Макс са се откъснали, като са се измъкнали от пътя на снега, който се разбиваше през дърветата и ни преследваше с двойна скорост.
– По дяволите!- Изкрещях, като погледнах през рамо и вдигнах ръка. Огънят разцъфна в дланта ми и аз хвърлих огромни топки от него към вълната, без да се сдържам, докато разтопявах колкото се може повече от нея. Беше ужасяващо и вълнуващо, но не беше достатъчно, за да ни спаси.
– Дръж се спокойно – помолих Ксавие, пуснах гривата му и внимателно се обърнах с лице в другата посока. По дяволите, по дяволите, това е глупаво и безразсъдно и толкова забавно!
Вдигнах ръцете си по-високо, призовавайки по-дълбоката сила в себе си, пламъците на Феникс се извиха около ръцете ми. Пуснах ги и два горящи канала от червен и син огън се врязаха в снега, стопявайки огромни дупки направо в него.
Стената изведнъж се срути и аз ликувах триумфално, обърнах се и потупах Ксавие по рамото. Той заскимтя щастливо и забави ход до тръс, докато обикаляхме обратно към поляната, където бяхме започнали играта.
Когато пристигнахме, Тори се измъкна от дърветата и запрати по нас снежни топки с въздушна магия, а Ксавие вдигна крило, за да ги блокира. Аз се засмях, скочих и загребах сняг, като оставих щита си спуснат, докато ги запращах обратно към нея. Ксавие затанцува с тръс около нас, после обърна задницата си към Тори и започна да рита сняг със задните си копита.
– Ксавие!- Извика тя през смях и изхвърли стена от огнена магия, за да разтопи снега, който той хвърляше по нея.
Една ръка се сключи около кръста ми и аз изкрещях, когато един вампир се затича с мен през поляната. Разбрах, че е Кейлъб, когато ни блъсна в едно дърво и го разтърси силно, за да изхвърли целия сняг от клоните. Той изчезна на мига и аз закъснях да го спра, тъй като снега се сгромоляса върху мен, оставяйки ме в замръзнала купчина до кръста.
Смехът му огласяше гората, докато препускаше насам-натам, след което секунда преди той и Орион да се появят в центъра на поляната, прозвуча ах! Орион го беше замразил до шията в твърд лед и забавлението ме разкъса, докато се измъквах от снега, за да се присъединя към останалите.
Кейлъб стисна челюст, когато освободи огнената си магия и ледът започна да се разпаря. Но той явно беше достатъчно силен, за да го държи под контрол още малко.
– Хванете го!- Извика Тори въпреки факта, че той беше в нейния отбор.
Аз и Орион се присъединихме към нея, като започнахме да удряме главата му със снежни топки.
Ксавие изръмжа от забавление, разтърсвайки гривата си, така че около него на земята паднаха блестящи парченца.
Дариус се появи зад Тори с огромна снежна топка, която държеше над главата си, но като видя какво прави сестра ми, я спусна и погледна към Кейлъб, замръзнал в центъра на пространството.
– Снежен човек – каза той весело, тръгна напред и отново вдигна огромната си снежна топка нагоре.
– Дариус – предупреди Кейлъб.- Не се д…
Дариус подхвърли огромната снежна топка над главата си и аз се разпаднах от смях, падайки на земята, като се хванах за страната си. Сет и Макс пристигнаха, но никой от тях не продължи играта, разсмивайки се заедно с останалите, докато Кейлъб се размърда. Огънят най-сетне пламна и снегът и ледът се разтвориха около него, оставяйки го мокър и намръщен. Това не продължи дълго, тъй като той разцепи усмивка, след което скочи върху Дариус, разроши косата му и двамата изпаднаха в игрива борба в снега.
Орион падна до мен и аз се преборих с желанието да облегна глава на рамото му, като вместо това споделих усмивка с него.
Ксавие тръгна към гората и аз предположих, че отива да си вземе дрехите, тъй като играта беше към края си.
– Спечелихме – изпях аз.
– Ер не, това е само полувреме – каза Макс и падна да седне до Сет, докато той си дърпаше дрехите. Той посегна към тях, изтегляйки водата от тях, без да каже и дума, а Сет го гушна в знак на благодарност. Всички се заеха да се подсушават един друг и аз се усмихнах, когато спокойствието на момента ме обзе. Иска ми се винаги да е така.
Атласите на наследниците изпищяха едновременно, но никой от тях не ги извади.
– О, време е всички да си вземете лудите хапчета ли?- Подиграваше се Тори, а Дариус скри усмивка с палеца си.
– Не, скъпа.- Кейлъб се изправи, като протегна ръце над главата си.- Това означава, че пресата е тук.
Атласите им пипнаха отново и Сет се изправи на крака с намръщена физиономия.
– И това означава, че моята PA се побърква, защото не стоя точно до нея, готов да давам интервюта. Шибаната Шарън.
Атласите им продължаваха да избухват със съобщения и аз извадих моя, като открих няколко текста от Джералдин. Бях го оставила на тих режим и дори не си бях помислила да го проверя.

Джералдин:
Нощни похитители на люлки! Пресата ще е тук след трийсет минути – върнахте ли се от сутрешната си авантюра?

Джералдин:
По дяволите с раницата ми! Къде сте ти и сестра ти? Петнайсет минути!!

Джералдин:
Разположих рокли в стаите ви, но обърнете моите парчета, че сте ги скъсали, Ваши величества!!

Джералдин:
Този скитник Вълпекула е тук!! Елате да му покажете как изглеждат истинските кралски особи и да му вкарате доблестта си в дупката за стафиди!

Джералдин:
Тронната зала ви очаква! Празната и утроба вече е плодородна и готова за нови кралици – елате тук и я засадете с вашето величие!

– Засади и своето величие?- Промърмори Орион, като се наведе над рамото ми.
Избухнах в смях и го отблъснах.
– Извинете ме, снопоукротителю, имам тронна зала за оплождане. Изправих се и всички се намръщиха на това, което бях казала.- Джералдин – добавих в обяснение.- Хайде, Тор. Трябва да тръгваме.
Тори стисна устни, докато се изправяше.
– Наистина ли трябва да забавляваме някакви скучни репортери цял ден?
– Трябва, ако искаш да имаш подкрепата на обществеността, малка Вега – каза Макс и също се изправи на крака.- Така че може би трябва да останеш тук.- Той намигна, тръгна да прекосява поляната, а ние го последвахме.
Скоро се върнахме в двореца, като се промъкнахме през входа за прислугата в западното крило, за да не ни забележи никой. Залите бяха тихи, докато вървяхме, никой от нас не беше сигурен накъде да тръгне, докато обикаляхме из криволичещите коридори.
Атласите на всички отново започнаха да звънят, но никой не ги извади. Аз дори не проверих моя, защото знаех, че така или иначе сме закъснели адски много.
– Спрете – казаха Кейлъб и Орион едновременно.
– Какво? Защо?- Попитах, но останалите наследници се бяха спряли зловещо неподвижни, гледайки към Кейлъб, който слушаше нещо.
Приближих се до Тори, споделяйки тревожен поглед с нея, докато въздухът около нас се преплиташе с напрежение.
– Ебаси – издиша Орион и очите му се насочиха към мен, изпълнени с вихрен ужас.
– Какво става?- Поиска Тори.
Отдалеч се разнесе смразяващ кръвта писък, който ме смрази до дъното на душата ми.
– Какво става, какво чуваш?- Макс притисна ръка към рамото на Кейлъб, лицето му се изкриви, докато попиваше емоциите му.
Кейлъб и Орион си поделиха погледи и сърцето ми заби на най-висока предавка. Преди който и да е от тях да отговори, те минаха покрай нас в мъгла и се хвърлиха към вратата в края на коридора. От ръцете на Кейлъб се освободиха лиани, които се разпростряха по дървото, а Орион замрази ключалката и ръбовете на рамката на вратата.
Инстинктивно вдигнах ръце, а паниката ме връхлетя на вълни. – Какво става?
Огромна тежест се блъсна във вратата, която те държаха затворена, и рамото ми се удари в рамото на Тори, докато се притискахме една към друга в тревога.
Дариус, Сет и Макс се преместиха, за да застанат от двете ни страни с високо вдигнати ръце, а Ксавие застана на крачка зад нас.
– Влезте във формулярите си за поръчка!- Изкрещя Орион, когато вратата се удари с още един разтърсващ трясък.
Стряскащ, смучещ звук изпълни въздуха и страхът се впи в сърцето ми с ледени нокти.
– Нимфи – изпъшка Ксавие зад нас.
Свалих палтото си и Тори направи същото. По навик тези дни под дрехите си бях сложила спортен сутиен с деколте и когато свалих горнището си, крилата се освободиха от гърба ми в същия момент, в който и тези на Тори. Наследниците се придвижиха напред, докато огнените ни крила се разстилаха зад нас, а топлината се разнасяше из въздуха.
Свързах ръце с Тори, а в съзнанието ми се въртяха спомени за последната битка, която бяхме водили. Страхувах се, но нямах намерение да бягам. Нашата сила можеше да ги убие. Ние бяхме оръжие, което трябваше да бъде използвано. Но как бяха влезли в двореца? И колко от тях бяха тук?
Сет скочи напред, преминавайки във вълчата си форма, и люспите пропълзяха по кожата на Макс, надничайки под дрехите му. Дариус стоеше твърдо, а в ръцете му пламтеше огън.
– Ксавие, смени се!- Подкани го Тори.
Той се поколеба още секунда, преди да се превъплъти във формата си на пегас, да наведе глава и да насочи рога си към вратата, докато си проправяше път между Тори и Дариус.
– Отдалечете се!- Кейлъб хвана ръката на Орион и го издърпа далеч от вратата, като двамата се спънаха, когато силите на нимфата започнаха да владеят магията им.
Огледах се за друга врата, но това беше единственият път напред. Джералдин стоеше някъде отвъд този коридор, плюс слугите, пресата. Не можехме просто да бягаме, трябваше да се борим, трябваше да помогнем.
– Можем да вземем няколко нимфи – изръмжа Дариус, когато Орион се присъедини към него с твърдо кимване.
Сет изръмжа в знак на съгласие и се наведе, готов да се нахвърли, когато вратите се разтресоха от още един тежък трясък.
– Ще ги поемеш по-добре във формата си на дракон, а и така е по-безопасно – промълви Орион.
– Ще се преместя, когато има място за летене – отвърна Дариус, а челюстта му се закова.
Огромна пукнатина се разцепи по средата на вратата и магията на Тори потече във вените ми, а моята се върна в нейните.
Нашите феникси бяха будни и готови да изгорят света.
– Пригответе се!- Изръмжа Орион и аз вдигнах свободната си ръка по-високо, докато червените и сините пламъци се гонеха в дланта ми.
Вратите се разтвориха и през тях премина звяр, дошъл направо от Царството на сенките, а височината му хвърли над нас платно от мрак. Тялото му беше изподрано като кора, а червените му очи светеха от жажда за кръв, докато протягаше опипващите си пръсти и се опитваше да изсмуче магията направо от нас.
Цялата сила на мощта му се вряза в мен и усетих как блокира магията ми. Но то не можеше да докосне силите на моя Орден. И знаех, че силата на нашия огън може да го унищожи.
Тори стисна ръката ми и ние освободихме силата си едновременно, хаотичната вихрушка от пламъци се изстреля към врага ни. Енергията, която създадохме помежду си, се сля в ледено синя струя, която се вряза право в тялото на нимфата. То се взриви на дъжд от пепел, а аз изтръпнах от опустошението, което бяхме причинили обединени.
Сет се втурна напред, когато друга нимфа пристъпи в разбитата врата, изстреля се във въздуха и разкъса гърлото на съществото. Двете с Тори се втурнахме напред, отприщвайки чудовищен огнен камшик, който отряза главата на нимфата от раменете ѝ, преди тя да се пръсне в дъжд от сажди.
Някъде напред се чу ужасен писклив звук и аз се превих от него, когато към него се присъедини друг глас, после още един и още един. Дворецът беше обсаден. Домът ни беше нападнат.
– Трябва да ги унищожим – изръмжа мощно Тори и аз кимнах в знак на съгласие.
– Да вървим – издишах аз.
Тръгнахме напред и останалите от групата ни ни последваха, докато заобикаляхме една дълга камера.
– Знам къде води това, хайде!- Обади се Дариус, като ни изпревари.
Орион побърза да се доближи до мен и лекото докосване на рамото му беше достатъчно, за да успокои малко бясното ми сърце. Ксавие тръгна зад брат си, а Макс отново седна на гърба на Сет.
Когато Дариус отвори огромната врата в края на залата, Кейлъб се стрелна към него и двамата преминаха през нея заедно. Отвъд вратата се чуваше сблъсък на битка, в ушите ми звучаха крясъците на нимфите и стенанията на феите.
Тръгнахме след тях и сърцето ми се разтуптя, когато навлязохме в огромната тронна зала.
Съветниците се бяха вкопчили в битка с петнадесет нимфи, а в ушите ми се разнасяше хриптящата им, смучеща сила. Антония се беше преобразила в кестенявата си форма на върколак, а бащата на Макс, Тиберий, беше показал блестящите си нефритени люспи. Не можах да забележа Лайънъл или Мелинда в битката. Телата бяха пръснати по плочите на улицата в купчини пепел, но не можех да определя кои са те.
Сърцето ми се разтуптя, когато наследниците се отделиха от нас, втурвайки се безстрашно в битката.
Ксавие се втурна право към една нимфа и я намушка с рога си, преди Антония да разкъса гърлото ѝ и тя да се разпръсне на пепел.
– Дариус!- Обади се Орион и те споделиха кимване, когато Дариус разкъса дрехите си, експлодирайки в невероятната си форма на златен дракон. Четири люспести крака се забиха в земята, но не за дълго, тъй като той разпери криле и се издигна във въздуха, заобиколи сводестия таван и изпусна свирепа струя Драконов огън върху главата на една нимфа.
– Лети – нареди ни Орион.- Вървете.- Той стисна ръката ми, след което излетя светкавично, преди да успея да го спра. Повали една нимфа на колене с вампирската си сила, а Дариус заобиколи, за да я довърши, като движенията им бяха толкова плавни, че изглеждаха сякаш са го правили хиляди пъти.
– Хайде.- Тори пусна ръката ми и аз разперих криле, като се издигнах и полетях над надигащата се битка долу.
Забелязах група феи до задната стена, докато две нимфи се приближаваха към тях, крадейки магията им и повличайки я в себе си.
Посочих ги на Тори и ние се спуснахме към тях, като ръцете ни се докоснаха. Когато силата ни се сблъска, ние я пуснахме върху нимфите, превръщайки ги в прах, преди да успеят да направят още една крачка към жертвата си.
Облекчението ме изпълни, докато кръжахме над тях и групата се взираше в нас, сочейки и задъхвайки се, докато ни разпознаваха.
Във въздуха се разнесе ужасен писък и сърцето ми се сви от паника, когато разпознах гласа на Джералдин. Обърнах се, търсейки я отчаяно, и я забелязах по гръб под една нимфа. Баща ѝ лежеше до нея неподвижен и чист ужас ме изпълни, докато с Тори се втурнахме да ѝ помогнем.
Боен вик напълни ушите ми и Макс се хвърли върху гърба на нимфата, стисна ръката сѝ около гърлото и дръпна назад с всички сили.
Джералдин се отскубна, дърпайки ръката на баща си, а сърцето ми се повдигна, когато той се размърда, пълзейки след нея.
Рев на болка отекна в стаята и Тори панически погледна през рамо.
– Иди да помогнеш на Дариус – подканих я и тя кимна, хвърляйки се в посоката, от която беше дошъл ревът.
Нахвърлих се върху нимфата, която Макс държеше, а челюстта ми се сви от ярост. Този звяр се беше опитал да нарани приятеля ми.
– Макс, пусни я!- Извиках и той падна от гърба на нимфата, като се строполи на земята в момента, в който пуснах силите си. Две усукани ленти от адски огън разкъсаха звяра и аз се приземих, протегнах ръка на Макс и му помогнах да се изправи. Той улови погледа ми и за един безкраен миг между нас премина странно чувство на другарство.
Чу се стон от болка и се обърнах, за да видя Джералдин, която стискаше кървава рана на ръката си. Макс изтича да я излекува и през мен премина облекчение. Огледах опустошенията и видях силата на всички, които се бореха обединени. Заедно бяхме неудържими. Заедно можехме да победим.
Ръката на нимфата се заби в ребрата ми и аз прелетях през стаята, задъхвайки се, докато пред очите ми избухваха звезди. Ударих се на земята в ъгъла на стаята и болката прониза гръбначния ми стълб, докато се опитвах да помръдна, но не можех. Ушите ми бучаха, а зрението ми се замъгляваше, докато се борех да си възвърна сетивата.
Нимфата, която ме беше нападнала, се приближи, наведе глава, а от езика ѝ се чуваше гнусно щракане. Сърцето ми затрепери, когато сянката ѝ падна върху мен.
Ръцете ми не помръдваха, пръстите ми потрепваха, но нещо ужасно не беше наред. Огънят се извиваше около ръцете ми, но не можех да го насоча, тъй като нимфата се надвесваше над мен, с гладен поглед, сякаш бях пиршество, което трябваше да бъде погълнато.
Буца напираше в основата на гърлото ми, когато огънят изпълзяваше от кожата ми, отчаяно опитвайки се да достигне чудовището пред мен, но не можех да го подчиня на волята си. Не можех да помръдна, тялото ми не реагираше. Ужасът достигна до сърцевината ми и ме взе за заложник.
Не можех да се боря. Не можех дори да крещя.
В периферията ми се появи сянка, която се сблъска с нимфата, докато тя протягаше изпитата си ръка. Орион проби дупка в гърдите ѝ и звярът изпищя толкова силно, че прозорците се разтресоха.
Той го постави на колене с груба сила, като хвана главата му и я разкъса с всички сили. Чу се хрущене и нимфата се взриви на въглени, които танцуваха около Орион във въздуха, докато той се обръщаше към мен с отчаян страх в очите.
Той падна на колене, прокара ръка под мен и аз се задъхах, когато болката отново се разпръсна в мен.
– Всичко е наред, имам те – нежно каза Орион и аз кимнах, доверявайки му се, че ще оправи това.
Изтръпнах, когато под дланта му върху гърба ми се разля топлина, и въздъхнах, когато болката отшумя, а гръбнакът ми заздравя под въздействието на силата му. Той се отпусна напред, когато го обзе изтощение, а аз се изправих, притискайки го към себе си.
Защитно ръмжене се изтръгна от мен, докато насърчавах Орион да се изправи на крака и отмятах косата от врата си.
– Пий – изисках аз, придърпвайки го към себе си. Той впи кътниците си в гърлото ми и започна да поглъща кръвта ми толкова бързо, колкото можеше.
Загледах се в разрухата над рамото му и страхът се загнезди в мен, когато осъзнах, че вече нямаме надмощие.
Антония беше притисната от крака на нимфата, докато Тиберий отчаяно се опитваше да я освободи. Джералдин се бореше безстрашно между баща си и Макс, но те бяха притиснати в ъгъла и виждах как силите им намаляват с всяка секунда.
Предсмъртният грохот на нимфите отекна във въздуха и се заби в черепа ми. Някой във формата на Немейски лъв беше набучен на края на сондата на нимфата и кръвта се лееше по пода като река. Колкото повече гледах, толкова повече смърт виждах, толкова повече безжизнени тела и безнадеждни лица.
– Блу – прошепна Орион с нотка на страх, когато две нимфи се обърнаха към нас.
Стиснах челюст и потърсих сестра си в другия край на стаята. Очите ѝ се втренчиха в моите в знак на разбиране и точно в същия момент формите ни на феникси се изтръгнаха напълно от плътта ни. Огънят загреба дрехите ми, обви се около мен като сатен, обгърна крайниците ми и погали тялото ми.
Застанах пред Орион и разперих криле, за да го предпазя от двете нимфи, които ни приближаваха, а пламъците на огъня ми се отразяваха в безжизнените им очи.
С вик на ярост вдигнах ръце, разсичайки въздуха, докато огънят ми на феникс пламтеше, образувайки собствени крила и унищожавайки двете нимфи, без да се замисля. Ожесточението на моята сила беше смазяващо, когато тя проряза сърцата на чудовищата, премина през стаята и унищожи съществото, което държеше Антония в лапите си.
Тори унищожи две от нимфите, които напредваха към Джералдин, а Макс и Дариус се спуснаха след нея, като вдигнаха още една нимфа от земята и я хвърлиха през огромния витраж. Сблъсъкът отекна в ушите ми. След това звънливият звук на хиляди парчета изпълни стаята, когато те се стовариха върху една нимфа и я изпратиха право в небитието.
Очите ми бяха привлечени към стълбището, когато от вратата се изсипаха Лайънъл Акрукс, Каталина и Мелинда Алтаир. Тримата бяха посипани с пепел, хубавите им дрехи бяха съсипани, а очите им се въртяха между мен и сестра ми.
Още една нимфа стана жертва на огъня ми, а чувството за непобедимост се разнесе из кръвта ми и ме опияни. Аз не просто бях могъща, аз бях въплъщение на силата. Формата ми на Орден беше доминиращо същество, което се съизмерваше единствено с неразрушимата сила, която беше сестра ми.
Накъсан дъх ме напусна, когато Тори довърши последното същество в стаята, а ръцете ѝ все още блестяха от искри, докато се носеше над трона.
Дариус се приземи с трясък и се върна във формата си на фея.
За дълъг миг се възцари мълчание, после някой издигна радостен възглас, към който бързо се присъединиха и други. Представителите на пресата се изсипаха от скривалищата си, а слугите, сгушени по ъглите, побързаха да се присъединят към тях, ръкопляскайки и възхвалявайки ни. Отне ми минута, за да осъзная, че някои от тях скандират
– Вега Кралици, Вега Кралици, Вега Кралици!
Джералдин подхвана скандирането заедно с баща си, като избута Макс настрани, докато той се опитваше да я провери за наранявания.
Забелязах, че Гъс Вълпекула се измъква откъм стълбището, с овчедушно изражение на лицето. Ръждивочервената му коса беше разрошена и покрита с прах, широките му очи шокирано разглеждаха пепелта на падналите нимфи.
Ксавие побърза да се приближи до Дариус, като заскимтя трескаво. Погледът на Лайънъл падна върху него, докато слизаше по стълбите, а в чертите му бе изписана отвратителна ярост.
– Ксавие се крие – каза Дариус гръмко, преди Лайънъл да успее да каже каквото и да било, преструвайки се, че пегасът до него не е неговият брат.- Той е в безопасност, отче.
Лайънъл наведе глава все така леко, но погледът, който хвърли на Дариус, говореше, че все още има проблеми.
Тори се приземи до мен и аз я придърпах в прегръдките си, толкова доволна, че сме преминали невредими през това. Огънят все още се увиваше около телата ни, спасявайки скромността ни, и докато се прегръщахме, той пламна по-ярко.
– Как са влезли?- Попита Хамиш, обгръщайки с ръка раменете на Джералдин.
– Стражите са паднали около двореца. Трябва да са владеели някаква наистина мощна магия, за да се справят – отговори Лайънъл, поемайки контрола над стаята, когато всички погледи се спряха на него.- Но както знаем, те са се справяли и преди…
– Има ли още от тези страховити изроди в крилата?- Попита Хамиш.
– Всички са мъртви – потвърди Лайънъл.
– Благодарение на Вега – каза една прислужница, избърсвайки сълзите изпод очите си.- Не можем да ви благодарим достатъчно.
Лицето на Лайънъл се превърна в камък. Очите му ни проследиха и сърцето ми се разтуптя в такт.
– Феникси – изръмжа той, а думата наряза въздуха на лентички. – Вие изобщо не сте Огнени харпии.
Наследниците погледнаха между нас в смесица от ужас и изненада.
О, по дяволите.
Орион хвана ръката ми и в същия миг се хвърли към тази на Тори. Той изсъска, когато огънят ни го изгори, и аз веднага поех контрол над него, за да не бъде наранен от него. Той все още се държеше здраво за Тори и аз видях как тя извива собствените си пламъци около него, така че те да го галят вместо нея.
– Какво правиш?- Изсъсках.
– Отвеждам Вега на сигурно място – обяви Орион и гласът му изпълни стаята.
– Ти си длъжен да се грижиш за сина ми – каза Лайънъл със смъртоносен глас.
Дариус сгъна ръце, като кимна леко на Орион. В един миг звезден прах падна върху нас и бяхме изтръгнати от вихър от светлини. Задъхах се, мразех да си тръгвам, когато толкова много хора лежаха мъртви на земята. Толкова много изгубени животи, феи, които бяха служили на семейството ни, които искаха аз и сестра ми да седнем на трона.
Сърцето ми се сви, докато се приземявахме в кабинета на Орион в академията, а умът ми се въртеше, докато се опитвах да преценя какво се беше случило току-що.
– Трябваше да ви взема, дворецът е компрометиран – каза Орион с мрачен тон.- Единственото място на света, където сега сте в безопасност, са тези стени. И то не само заради нимфите. Лайънъл знае какво представлявате. Въпрос на време е да се опита да ви убие.
– По дяволите – издиша Тори.
– Трябва да отвърнем на удара – изпъшках аз.
– Още не – предупреди Орион.- Още не сте готови.
– Току-що превърнахме онези нимфи в пепел, може би сме готови – възразих аз, а огънят все още пламтеше около мен и се разнасяше из вените ми. Не знаех дали това беше адреналинът от битката, но се чувствах готова да превзема света точно тогава.
– Да! Да си сготвим Дракон – решително каза Тори.
– Незнаеш на какво е способен, когато освободи пълната си сила – изръмжа Орион.- Виждал съм го. Твоят огън може и да превръща нимфите в прах, но Лайънъл е напълно обучена фея. И то не каква да е. Той е един от най-могъщите феи в света.
Кръвта ми се смрази и разбрах, че е прав. Може и да имахме този мощен огън, но какво да кажем за магията ни? Все още не можехме да правим дори някакви напреднали заклинания. Лайънъл вероятно можеше да ни убие по хиляди начини, за които дори не знаехме, че съществуват.
– Ти просто ни спираш, за да може Дариус да има възможност да се справи с него – обвини го Тори.- Знаеш, че ако се изправим, ще спечелим.
– Не предполагай, че знаеш начина, по който мисля – изръмжа Орион решително и Тори се намръщи, но кимна в знак на съгласие.
Хванах ръката ѝ и я приближих към себе си с въздишка.
– Трябва да бъдем разумни, иначе ще се окажем мъртви.
– Но ти ще се изправиш срещу него заедно с мен?- Попита тя с надежда.
– Разбира се. Когато сме обучени. Когато сме готови.
– Време е да започнете да мислите за съюзници – каза Орион с тих тон.- Трябва да изградите отношения, които ще ви помогнат в политическо отношение.
– Имаш предвид Наследниците – каза Тори язвително.
– Наистина?- Натиснах го и Орион кимна.
– На чия страна си ти?- Присви очи Тори.
– Аз съм на страната, която се изправя срещу Лайънъл Акрукс – каза той, челюстта му се стегна и сърцето ми заби неравномерно от силата в погледа му.- Това е единствената страна, която има значение.

Назад към част 42                                                             Напред към част 44

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!