ДАРИУС
Седях на любимия си стол в общата стая, като се преструвах, че се интересувам от разговора на заобикалящата ме група, наслаждавах се на топлината на огъня до мен и обмислях плановете си да изхвърля Вега от тази академия веднъж завинаги. Стомахът ми се свиваше за закуска, но аз я отлагах, чакайки нещо, за което вероятно не трябваше да си губя времето.
Погледът ми се насочи към стълбите, които водеха към общежитията, и челюстта ми се сви, когато открих, че някакво случайно момиче бърза надолу по тях, вместо онова, което чаках, откакто бях пристигнал тук преди половин час.
В стаята се говореше за публикацията на Милтън във FaeBook и всеки път, когато някой задник споменаваше колко много би му харесало да чука принцеса, търпението ми се изчерпваше. Не че бих казал нещо. Точно това исках да се случи, когато изгорих дрехите от тялото ѝ. Намерението беше да я унижа, макар че изглежда това имаше допълнителен страничен ефект, а именно, че получих много повече мъжка оценка за това колко шибано секси е тя, отколкото ми се искаше. Но не казвах и дума за това. Нямаше нужда да го правя. Сплетните вече бяха в мелницата за слухове, а за разлика от мен и останалите наследници, Вега не бяха свикнали всичко около тях да се появява пред очите на обществото. Това беше редовно явление в живота на най-могъщите хора в нашето кралство и те трябваше да научат това, преди да се увлекат във фантазии колко забавно би било да претендират за короната си.
Управлението на това кралство не беше забавно. Беше изтощителна, безкрайна работа и политически минни полета, които се нуждаеха от постоянно наблюдение и навигиране. Това беше изкуство, на което аз и другите наследници се учехме от деня на раждането си, и което две момичета, израснали със смъртни, никога нямаше да могат да усвоят по подходящ начин. Те дори не знаеха имената на различните части на кралството, да не говорим как да ги управляват и да им помагат да процъфтяват. Идеята те да дойдат на власт беше колкото нелепа, толкова и опасна. Особено при положение, че ситуацията с нимфите се влошаваше с всеки изминал ден.
Баща ми може да ми нареди да се отърва от тях, но аз знаех достатъчно добре за себе си, че независимо от това никога не може да им се позволи да се издигнат над нас. Не ставаше дума само за гордост или право. Те може и да бяха по-могъщи от нас четиримата, но нямаха знанията, които бяха необходими, за да управляват това кралство, а и нямаше как да научат всичко това. Не можеше да се компенсират годините, които бяха пропуснали да живеят тук и да научат какво е необходимо, за да управляват. Така че според мен те никога нямаше да са годни, независимо колко силни бяха.
Трябваше да ги накарам да се подчинят. И като се замислих за предизвикателството, което бях видял в очите на Рокси, установих, че идеята за това ми харесва много повече, отколкото би трябвало. Точно както ми беше харесало да разглеждам снимките, които Милтън ми беше изпратил, на които тя стоеше гола пред мен в същата тази стая. Дори не образите на голата ѝ плът бяха привлекли вниманието ми. Беше огънят, който виждах да гори между нас, докато тя ме гледаше, а аз се надвесвах над нея. Тя ме предизвикваше да я накарам да се поклони и аз изгарях от желание да го направя по повече от един начин.
Разкопчах горната част на ризата си, тъй като топлината на магията накара кожата ми да настръхне, и малко се увлякох от идеята да накарам Рокси Вега да ми се поклони в собствения си ум. Исках ръката ми да е свита в черната ѝ коса, устата ѝ да е върху моята и голата ѝ плът да е притисната към мен, докато тя шепти името ми като молитва към бог, а аз я погубвам като демон, роден за греха. Но трябваше да спра тези мисли в зародиш. Не на последно място, защото никога нямаше да мога да им се отдам. Докато приключа с нея, тя щеше да ме мрази прекалено много, за да си помисли някога да разтвори бедрата си за мен. За мое най-голямо съжаление.
Маргьорит се появи от нищото, изтръгна ме от фантазиите ми за Роксаня Вега и падна в скута ми, където се задъха, когато откри твърдостта на члена ми, забиващ се в дупето ѝ.
Тя се наведе, за да ме целуне, аз я привлякох по-близо, целувайки я силно и притискайки я надолу върху члена си, за да се опитам да получа облекчение от болката в него.
Затворих очи, докато я целувах силно, потапях езика си в устата ѝ и си мислех за едно момиче с тъмна коса и огън в душата. Но когато тя замяука като коте и се разтопи за мен, фантазията ми донякъде се развали. Може и да не познавах добре Рокси, но тя не изглеждаше като момиче, което се разтапя в локва, когато я целуна. Не, тя щеше да е цялата в огън и злоба и онзи вид похот, който изгаря покривите на къщите, докато ноктите ѝ издълбават линии в плътта ми.
Опитах се да изтласкам тази мисъл, като хванах дупето на Маргьорит и я разтърках напред-назад по члена си, но водех изгубена битка, защото тя отново мъркаше и крайниците и станаха толкова нестабилни, колкото ставаше членът ми, когато тя мигновено ми позволи да поема контрола.
Отпуснах хватката на кръста и, въздъхнах, като се отдръпнах и я оставих да започне да смуче врата ми, а аз просто гледах към тавана и чаках да стане отново по-интересно. Или може би просто да спре.
Но преди да успея да взема решение по този въпрос, гласът на Милтън привлече вниманието ми към другата страна на групата ни и аз моментално се вдигнах при думите му.
– О, хей, ти си Тори, нали? – попита той и аз побутнах Маргьорит настрани, за да погледна към въпросното момиче, където тя стоеше пред него, когато вдигна ръка и в него се заби цунами от вода.
Атаката го отхвърли от стола му и го блъсна на пода, но погледът ми беше прикован в яростните ѝ черти и извивката на пълните ѝ устни, докато го гледаше. Пулсът ми се ускори, когато тя го обсипа с още вода, която го търкулна по дървения под, преди да го притисне към стената.
Групата, която ме заобикаляше, подскочи от шок, а аз едва не изпуснах Маргьорит на задника ѝ, докато се изправях.
Рокси ни погледна за миг, сякаш очакваше някой да я нападне, но това не беше начинът, по който се работеше. Това беше борба на фея с фея. Тя беше започнала тази битка и тя или Милтън трябваше да я прекратят. Никой нямаше да се намеси. Но аз със сигурност щях да гледам шоуто.
Силата, която извираше от нея, беше толкова свирепа, че накара косъмчетата по тила ми да настръхнат, а по гръбнака ми да преминат тръпки. Исках да се приближа, да усетя повече от нея, да се потопя в дълбините на нейната сила и да видя какво ще направи с мен, когато се появя от другата страна.
Милтън крещеше нещо неразбираемо през водата, която почти го беше удавила, и тя намали потопа, така че вместо това се удари в гърдите му, държейки ръцете му притиснати, така че все още да не може да се съпротивлява, като същевременно му позволяваше да говори.
Умно момиче.
Може и да не използваше никаква хитрост, но грубата сила явно беше достатъчна, за да свърши работа, и когато подът започна да се наводнява, а един стол се отдалечи от нас към стълбите, трябваше да се запитам колко дълго може да продължи това, преди да се изчерпи.
– Изтрий снимката – изръмжа Рокси, грабна атласа на Милтън и го протегна към него с ръката, която не контролираше потока на водната ѝ магия.
– Махай се – отвърна Милтън, опитвайки се да звучи заплашително, докато един необучен първокурсник му риташе задника пред цялата Къща и аз почти му се изсмях.
Рокси щракна с пръсти и премина към въздушна магия толкова безпроблемно, че трябваше да се потрудя, за да скрия изненадата от лицето си. Милтън беше вдигнат на крака и притиснат до стената от силата на вятъра, която изглеждаше също толкова мощна, колкото и водата, която тя владееше допреди малко.
Избутах настрани няколко от останалите членове на групата ни, като се приближих малко, за да я наблюдавам, очарован от яростта в погледа ѝ и от това колко сигурна изглеждаше в себе си въпреки отказа му да направи това, което каза.
Тя се запъти напред, хвана ръката на Милтън и заби палеца му в Атласа, за да го отключи, след което отвори фотоалбума му, намирайки снимките, които беше направил с нея. Имаше още няколко, а не само тази, която беше споделил във FaeBook, и тя небрежно изтри всички, преди да ги премахне и от папката му за боклук, сякаш ограничаването на обучен фейри с въздушна магия беше напълно нормално явление за нея и не означаваше нищо.
Но то не беше нищо. Беше нещо. Това беше тя, тази демонстрация на неоспорима сила, която продължаваше и продължаваше. Тя беше ураган, затворен в буркан, и това беше само началото на бурята. Колкото по-дълго я наблюдавах, толкова по-ясно ставаше това. Знаех, че тези момичета са опасни, но наказващата сила на нейната мощ беше огромна, а тя едва бе започнала да се учи как да я владее. Мой дълг беше да се уверя, че те никога няма да се научат.
Рокси освободи Милтън и той се препъна напред, вдигайки ръка, за да се отбранява, а устните ми потрепнаха, докато чаках да видя как ще я постави на мястото ѝ. Защото той щеше да го направи. Тя беше силна, но той имаше две години обучение срещу нея и сега, когато тя направи грешката да освободи ръцете му…
Преди Милтън да успее да предизвика искра, която да хвърли по нея, ръката на Рокси се сви в юмрук и очите ѝ отново пламнаха от сила. Лианите оживяха около Милтън и го прихванаха, докато растяха толкова бързо, че той не можеше дори да се опита да ги изгори. Те притиснаха ръцете му отстрани и дори му запушиха устата, преди да се залюлее и да падне на мокрия килим със звучен плясък.
Магията на Рокси замря и сякаш статично електричество се настани в стаята, когато пресата и спря, карайки кожата ми да настръхне от желание да я почувствам отново. Около нас се възцари тишина, тъй като всички погледи останаха приковани в нея, а аз осъзнах, че това определено е нещо лошо. Всички тук бяха видели това, бяха видели как тя се издига и надвива ученик, с когото никога не би трябвало да може да се сравнява, камо ли да го победи с толкова малко тренировки, колкото имаше тя. Имаше шепот, който щеше да се разпространи за това, слухове за нейната сила и потенциала, който притежаваше. А това не можеше да доведе до нищо добро.
– Трябва да се научиш да уважаваш жените – изръмжа Рокси и сякаш възнамеряваше да го ритне или да го заплюе, преди да се обърне и да се запъти към изхода, без да ме погледне.
Но това нямаше да ми свърши работа.
– Той ми изпрати копия от тези снимки, нали знаеш – казах спокойно, гласът ми се носеше над спокойната стая и изместваше фокуса върху мен.
Рокси спря рязко и се обърна да ме погледне, а шок от връзката изгаряше гърдите ми, когато предизвикателните ѝ зелени очи срещнаха моите.
– Дай и урок, скъпи – изръмжа Маргьорит, карайки ме да настръхна от нейното прекъсване, но задържах езика си, тъй като вниманието на Рокси се премести върху нея.
– Ти си Маргьорит, нали?- попита тя, като изглеждаше определено невпечатлена и ми хвърли поглед, който сякаш осъждаше избора ми за гадже.- Оправи ли си космите от долу?
Почти се разсмях на глас, тъй като коментарът ѝ ме изненада, прехапах езика си, за да задържа звука, и едва потиснах усмивката си.
Рокси отново ме погледна и трябваше да принудя изражението си да се стегне, предлагайки и маската, която носех за пред баща си, и не позволявайки и да види нищо от това, което мислех за нея зад това. Защото нещата, които си мислех, едва ли щяха да са това, което тя очакваше, и докато погледът ми се плъзгаше по бронзовото пространство на бедрото под ръба на полата ѝ и начина, по който ризата ѝ прилепваше към гърдите ѝ, ми беше трудно да не се увлека и във фантазията, която продължавах да имам за нея.
Маргьорит тръгна напред, сякаш мислеше, че може да се намеси, но това беше между мен и Рокси. Наследникът на огъня и изгубената принцеса. Не исках нейното участие, а тя би трябвало да знае това по-добре, отколкото да приеме, че е нейна работа да го предлага. Размахах пръстите си раздразнено и тя рязко спря, като моментално се отдръпна, за да остави Роксания на мен.
– Значи ще се опиташ да ме накараш да изтрия копията си?- Натиснах я, като извадих Атласа си от джоба и го протегнах в знак на предизвикателство към нея да се опита да го поиска. И наистина се надявах, че тя ще опита. Само за да ми даде повод да я поставя на мястото ѝ точно тук, където всички могат да видят.
Рокси погледна от лицето ми към Атласа, желанието да ми го отнеме беше ясно изписано в чертите ѝ, но тя се сдържа, преди да свие рамене, сякаш ѝ е все едно.
– Задръж ги – каза тя пренебрежително, а очите ѝ ме пронизаха, сякаш не бях нищо повече от досада за нея.- Щом толкова отчаяно се нуждаеш от материал, за да се възбудиш, и да се погрижиш за нуждите на момичето.
– Сякаш той ще се възбуди от твоите снимки!- Маргьорит се изплю яростно, като думите ѝ отново ме изненадаха.
Бях толкова сигурен, че я имам. Толкова бях сигурен, че тя няма да устои на опита да ми го отнеме, след като явно са я вбесили толкова много. Но тя за миг отново се обърна срещу мен и някак си отново се оказах в неравна позиция, без да знам как най-добре да я ударя.
– Не се тревожи, Маргьорит – каза Рокси с подигравателен привкус в съблазнителния си глас.- Не си виновна, че той се нуждае от тях, за да задвижи двигателя си. Сигурна съм, че твоят космат храст го прави вместо него, щом започнеш да подскачаш в скута му.
– Мръсна, курва за два цента!- изпищя Маргарита, но аз я прекъснах, преди да успее да продължи с драматизма си, като я прекъснах в момента, в който проговорих.
– Мога да имам всяко момиче, което си пожелая – казах аз, без да харесвам намека в гласа ѝ или начина, по който някои от хората в стаята се подсмихваха на размяната ни.- Защо да се интересувам от разглеждане на снимки с теб?
Рокси вдигна невинно ръце и ме погледна с широки, подигравателни очи, които разпалиха огън във вените ми от желание да я поставя на шибаното ѝ място.
– Хей, пич, ти си този с голи мои снимки, а не обратното. И не може да имаш всяко момиче което ти харесва. Защото това е трудно с мен. Но можеш да се насладиш на фантазията, която създаваш с тези изображения, защото мога да те уверя, че имаш нулев шанс да се докопаш до истинското нещо.
Избухна разтърсващ смях, докато стисках зъби, изненадан от нейната линия на атака и не успяващ да намери думите, които да и подхвърли, преди тя да се оттегли от стаята с подигравателна усмивка за моя сметка и да изчезне от погледа ми.
Юмрукът ми се стегна отстрани, не на последно място защото това подигравателно отхвърляне действително попадна в целта, и в гърдите ми се разнесе ръмжене, докато се обръщах назад, за да погледна останалите идиоти в стаята.
– Изчистете тази гадост – изръмжах им, сочейки към Милтън, който все още беше увит в лиани на пода сред локвите вода, покрили килима.
Смехът в стаята умря бързо и всички се разпръснаха да направят това, което казах, а аз се отдалечих, за да си взема чантата от стаята.
Отворих Атласа си, докато вървях, извадих голите снимки на Рокси при посвещаването ѝ и изтрих всички със съскане на раздразнение. Нямаше да се възбуждам заради някакви голи снимки на момиче, което ме докарваше до лудост, а и нямаше да ѝ направя удоволствието да вярва, че съм такъв.