Зодиакална академия – Пробуждането – книга 1-1 – Гледната точка на момчетата Част 27

КЕЙЛЪБ

Стоях встрани от залата, докато всички останали се наслаждаваха на танците. Но тази вечер нямаше да е забавна за нас. Всички знаехме какво се очаква от нас и въпреки съгласието ми с това, все още изпитвах нежелание.
Сет вече се беше отскубнал да танцува с Дарси, привличайки я в капана си като паяк, който примамва невинна мушица в мрежата си.
Погледнах към тях, а щастието в очите ѝ, докато той я въртеше по дансинга, накара стомаха ми да се свие. Това не ми харесваше. Сет винаги твърде лесно се изкушаваше от тъмнината, стигаше твърде далеч в шегите си и утвърждаваше господството си над другите феи с изблик на гняв, който понякога избухваше твърде сурово.
Само че в душата си знаех, че жестокостта, на която се поддаваше, не беше наистина негова. И когато се държеше така, не можех да не искам да го разтърся и да му напомня за нещата, които наистина му харесваха. Ако не се пазеше, понякога се притеснявах, че ще позволи на йерархията и политиката, в които се бяхме родили, да изгорят онази свободна и невинна светлина, която той винаги излъчваше, и мисълта за това караше сърцето ми да се свива от отчаяна болка.
Знаех, че той не е единственият от нас, който се превръща в нещо много по-жестоко, отколкото може би сме избрали да бъдем. Но не беше ли това смисълът? Ние нямахме избор, защото бяхме родени за власт. А с властта идваха и много отговорности, като най-малката от тях беше, че трябваше да поддържаме позициите си на върха на йерархията по всяко време.
Дариус все още не се беше показал и знаех, че и той не е много щастлив от това, което щяхме да правим тази вечер. Не че бях успял да го накарам да си признае. Почти ми беше отхапал главата, когато се опитах да го убедя да отстъпи.
Разбирах го. Баща му не беше като майка ми. Лайънъл Акрукс управляваше с железен юмрук и думата му беше закон. Макс ме беше убедил да се съглася, обещавайки ми, че това е най-доброто нещо за брат ни, а аз исках това, така че се съгласих.
Но когато погледът ми кацна върху Тори Вега, която стоеше сама на бара, изглеждайки напълно опустошително в черна рокля, която прилепваше към фигурата ѝ като разлято масло, тези съмнения отново се надигнаха в мен.
Тя си поръча питие и аз се стрелнах през тълпата, преди да успея да се спра, спрях до нея и се облегнах на бара, сякаш бях там от часове, а не от мигове.
– Не е твърде късно – казах, без да мога да се сдържа, като хвърлих бърз поглед из залата за другите наследници. Не бях съвсем сигурен какво са планирали за нея, освен че щеше да се състои в басейна, но знаех, че няма да е нищо добро.
Тори се обърна да ме погледне, предлагайки ми половин усмивка, докато ме оглеждаше солидно с тези нейни дълбоки зелени очи, които накараха гърдите ми да се издуят и членът ми да започне да обръща много повече внимание.
– Не е късно за какво?- Попита тя, отпи глътка от питието си и насочи вниманието ми към кървавочервеното червило, което носеше.
– За да се измъкнем оттук и да се позабавляваме истински – предложих аз, като протегнах ръка, за да прокарам върховете на пръстите си по ръката ѝ. Ако се съгласеше, тогава можех да я измъкна оттук за по-малко от един удар на сърцето, можех да я спася от този опит да се отървем от нея и да прекарам нощта, посвещавайки се на нейното удоволствие.
Казвах си, че предлагам това, защото тя е моят Източник и е мой дълг да я защитя, но това беше нещо повече от това, като това усещане в червата ми, че това, което аз и другите Наследници планирахме, беше погрешно. Грешен ход. Все още вярвах, че това ще ни направи да изглеждаме по-скоро слаби, отколкото силни, и въпреки че бях принуден да отстъпя срещу тримата, имах чувството, че това така или иначе дори няма да се получи. Тези момичета може и да не бяха израснали в това кралство, но бяха феи и бях сигурен, че ще се върнат в битката, независимо колко силно ще ги атакуваме тази вечер, така че защо да го правим?
Тори изглеждаше така, сякаш наистина обмисляше предложението ми, но после само леко поклати глава в знак на отказ, с което попари надеждите ми.
– Ако искаш да ме видиш, трябва да се потрудиш повече – подиграваше се тя и всяка друга вечер щях да бъда повече от готов да приема предложението ѝ, но тази вечер трябваше първо да ми позволи да я скрия в стаята си.
Наведох се малко по-близо, допрях уста до ухото ѝ, докато говорех съблазнително, опитвайки се да изтръгна съгласие от устните ѝ.
– Обещавам ти, че ще работя наистина усилено.
Тя ме погледна с топлина в очите и за момент си помислих, че съм я хванал, но след това леко сви рамене и поклати глава, сякаш изобщо не е обмисляла това.
– Изкушаващо… но не.
Стиснах устни от разочарование и отворих уста да кажа нещо друго, за да я убедя, но преди да успея да измисля какво би могло да бъде това, Макс и Дариус се появиха в другия край на бара.
Двамата стрелнаха мен и Тори със смъртоносни погледи, сякаш знаеха точно какво съм замислил, и стомахът ми се сви, когато се предадох на неизбежното.
Дариус ми направи знак и аз се изправих, потискайки въздишка. Може и да не ми харесваше това, но знаех къде е лоялността ми и тя винаги щеше да бъде точно до другите наследници.
– Тръгвай – измърмори Тори и аз се поколебах за миг, като не ми хареса намекът, че ме призовават като добро куче, но и не можех да отрека, че мястото ми е при тях. И ако трябваше да избирам, тогава всеки път щяха да бъдат братята ми срещу всяка алтернатива.
Усмихнах се унищожително, докато правех крачка встрани.
– Няма да сменям верността си, Тори – казах, примирявайки се с начина, по който трябваше да се развие нощта сега.- Без значение колко добре изглеждаш в тази рокля. Все още не можем да ти позволим да заемеш трона ни.
Отдалечих се, но чух думите, които тя измърмори горчиво на гърба ми.
– Не искам твоя проклет трон.
Искаше ми се само думите ѝ да са достатъчни, за да ги приемат съветниците.
– Какво и каза?- Попита Дариус с тихо ръмжене, когато се присъединих към него и Макс.
– Помолих я да се върне в стаята ми тази вечер, за да мога да прекарам вечерта, чукайки я, вместо да гледам гадното шоу, което ще последва сега – признах, защото бях дал достатъчно ясно да се разбере, че така или иначе не съм съгласен с този план и нямаше да излъжа братята си, дори и истината да не им хареса.
Дариус се изсмя.
– Значи предполагам, че тя те е отрязала – каза той злорадо и аз просто не можах да се сдържа, като отговорих.
– Предния път обаче не го направи.
От гърлото на Дариус се изтръгна ръмжене и той блъсна питието си върху бара достатъчно силно, за да го разбие.
Макс пристъпи напред и сложи ръка на ръцете и на двама ни.
– Тази вечер няма време за тези мачовски глупости – каза той твърдо, опитвайки се да ни успокои с даровете си, а аз му позволих да го направи, защото така или иначе тази вечер се чувствах твърде звездно нервен. Ако трябваше да правим тези глупости, исках просто да приключим с тях.
Огледах се за някаква следа от Сет, но открих, че той и Дарси липсват, което означаваше, че част от плана им вероятно вече е на привършване, и се отказах от всякакви по-глупави идеи да отлагам това.
Дариус погледна надолу по бара към Тори, която вдигна предизвикателно брадичка, преди да му отвърне, сякаш не се страхуваше ни най-малко от него. По дяволите. Тя беше шибано луда. Адски секси, но и с желание за смърт. Обърна му гръб, за да се почувства още по-зле, след което се смеси с тълпата.
Дариус изглеждаше склонен да тръгне след нея, но докато се отдръпваше от бара, атласът му започна да звъни в джоба и аз забелязах името на баща му на идентификатора на обаждането, преди да отговори.
– Да разбирам ли, че няма да ме разочароваш отново тази вечер?- Каза Лайънъл със студен глас, от който косъмчетата по тила ми се изправиха. Вероятно не трябваше да използвам дарбите си, за да подслушвам разговора, но Дариус вероятно трябваше да използва балон за заглушаване, ако все пак не искаше да го правя.
– Ще го направя – отсича Дариус.
– Добре. Защото брат ти е тук, в кабинета ми, заедно с мен, и чака да чуе от теб за успеха ти, нали така, Ксавие?
– Дариус?- Гласът на Ксавие беше накъсан от страх, но когато погледнах Дариус със загриженост, той явно разбра, че чувам разговора му, и хвърли около себе си балон за заглушаване, за да скрие останалата част от него от мен.
Това обаче нямаше значение. От начина, по който сърцето му биеше и кокалчетата му побеляваха там, където стискаше атласа си, можех да разбера, че се страхува от нещо.
– Сега виждаш ли защо трябва да направим това?- Изръмжа Макс с тих глас, а дарбите му явно го настройваха и към страха на Дариус и аз кимнах в знак на съгласие.
– Да – въздъхнах.- Разбирам.
Развълнуван писък разряза въздуха на парчета и аз се огледах, за да открия, че Джералдин Грус се втурва през стаята в огромна розова рокля, която приличаше на една от онези старомодни рокли с много волани.
Тя се хвърли към Тори с вълнение и двете се прегърнаха силно в знак на поздрав.
– Слава богу, че е добре – издиша Макс до мен и аз се обърнах към него с леко намръщена физиономия.
– Притесняваш ли се за Грус, голямо момче?- Подразних го, а той моментално откъсна поглед от нея и се отърси от загрижения поглед в очите си.
– Ами щеше да е гадно, ако някоя нимфа беше получила цялата и сила – каза той.- Освен това тя е една от малкото феи в нашия клас, който е дори полуспособен да използва магията си срещу нас, така че…
– И така?- Натиснах, но в този момент Дариус приключи разговора си и свали балона за заглушаване.
– Да продължим с това – каза той мрачно.- Къде отиде Рокси?
Забелязах я сред тълпата, когато се откъсна от Джералдин и тръгна към изхода, като насочих засилените си сетива към нея и я чух да пита онова момче с шапката дали знае къде е отишла Дарси.
– Хлапето с шапката току-що ѝ каза да отиде да потърси сестра си навън – казах аз, като посочих Тори точно когато тя се измъкна от вратата.
Дариус изправи гръбнака си, сякаш маршируваше в битка, и се отдалечи през тълпата, без да ни изчака.
Макс и аз го последвахме на известно разстояние, оставяйки го да поеме инициативата в това отношение, като той ни поведе навън и зави наляво от изхода, проследявайки стъпките на Тори, докато скриваше звука от своите в поредния заглушителен балон.
Тя дори не знаеше, че в тъмното я преследва чудовище, и когато отново започнах да се притеснявам какво правим, Макс ме хвана за ръката.
– Трябва да стане така – настоя той с тих глас и ме принуди да кимна в знак на съгласие.
– Това не означава, че трябва да ми харесва – промълвих аз.
Трептящи светлинни кълба маркираха двете страни на пътеките и Тори се насочи по тази, която водеше към сградата на Лунната зала, сякаш дори звездите направляваха съдбата ѝ към този момент. Дариус се приближи до нея, настигайки я, а тя нито веднъж не погледна назад.
В последната секунда тя се извърна към него, а очите ѝ се разшириха от изненада, когато той нарисува жестока усмивка, която го бях виждала да носи много пъти преди. Насочих дарбите си към тях, за да ги подслушвам, докато ние с Макс останахме извън полезрението на сенките, чудейки се дали тя може да се опита да отвърне на удара Фея на Фея. С достатъчно силен изблик на силата си може би дори ще успее да избяга от него, но сериозно се съмнявах, че съдбата ще бъде така благосклонна към нея.
– Излязла си на разходка?- Попита Дариус, когато Тори направи крачка назад.
– Нещо такова – отвърна тя и погледна отвъд него, сякаш се надяваше, че някой друг може да е тук, но не ни забеляза в рамките на заклинанията за прикриване на Макс.- Искаш ли нещо?- Попита тя, когато Дариус остана мълчалив и чух как сърцето му бие като военен барабан в гърдите, докато се подготвяше за това. Не му харесваше повече от на мен, бях сигурна в това. Но каквото и да се случваше с баща му, то беше достатъчно, за да го накара да го направи така или иначе.
– Последен шанс, Рокси. Вземи сестра си и напусни тази академия. Върнете се към малките си смъртни животи и оставете Солария в ръцете на хора, които са достойни за трона – каза мрачно, но чух и нотка на молба в тези думи, сякаш наистина се надяваше тя просто да се съгласи и да не се налага да минаваме през това.
-Няма да отидем никъде – отвърна тя предизвикателно.- Така, че ще трябва да се примириш с това.
– Това ли е окончателното ти решение?- Попита той, като направи крачка към нея, от което сърдечният ѝ ритъм се ускори, но тя все още държеше на своето като истинска фея.
– Да – изплю тя.
– Тогава предполагам, че ще трябва да променя решението ти – въздъхна Дариус.
Тя му се намръщи и направи крачка, за да се обърне, но ръката му се изтреля и я хвана за ръката, придърпа я към себе си и сложи край на ситуацията още преди да е започнала.
– Пусни ме – поиска Тори, опитвайки се да се изтръгне от хватката му.
– Не, не мисля, че ще го направя – изръмжа той.- Ще научиш един малък урок на уважението. Няма да позволя отново да ми обърнеш гръб.- В тона му имаше истински гняв, докато ѝ говореше, и имах чувството, че ѝ е ядосан за това, че просто не се е предала, не се е огънала пред волята ни, както трябваше. Защото сега щеше да се наложи да се превърне в чудовището, което толкова много се опитваше да не бъде, и предположих, че в очите му това беше изцяло по нейна вина.
Тори се бореше, но той хвана и другата ѝ ръка, придърпа я толкова близо, че дъхът им се смеси, докато тя се взираше в очите му.
– Не се бори с мен. И не крещи – каза той, а в гласа му се долавяше принуда.
На практика усещах как тя се опитва да отблъсне заповедта му, но пръстенът на силата, който беше използвал, за да я Принуди, все още тегнеше във въздуха и знаех, че той се е погрижил да няма никакъв шанс за това.
Дариус се усмихна, сякаш даваше път на дявола в себе си, после се обърна и започна да я води към сградата на лунната отпред.
Размених поглед с Макс, когато пусна магията, която ни беше скрила, а той погледна към мен.
– Да стигнем първи и да се уверим, че всички останали са на мястото си, за да гледат шоуто – каза той твърдо и аз кимнах, защото така или иначе сега не ми оставаше друг избор.
Хванах го и го прехвърлих през рамо, след което се стрелнах около страната на сградата и го занесох вътре. Сега вече нямаше връщане назад. А аз просто исках тази нощ да свърши.

Назад към част 26                                                                      Напред към част 28

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!