ОРИОН
Застанах от едната страна на вратата на „Кълбото“ и останах в сянка, докато партито ставаше все по-диво, а кожата ме сърбеше от желание да си тръгна. Но не да се прибера у дома, да се върна там, където бях оставила Дарси със Сет, защото имах ужасното усещане, че съм сбъркала, като съм последвала съвета на Гейбриъл.
Тайлър Корбин профуча покрай мен със София Сигнус през рамо, сякаш току-що я беше отвлякъл, и аз гледах безучастно как той се спъва в собствените си крака и те се блъскат в една маса, бутайки купа с пунш, докато те избухват в смях, а аз прокарвам ръка по лицето си, търпимостта ми към тази нощ започва да се изчерпва.
Измъкнах се през вратата, като реших да проверя Дарси за последен път. Това не можеше да навреди. Бях спазила инструкциите на Гейбриъл, беше десет минути след девет, така че какво наистина можеше да се обърка сега?
Усилих темпото си, когато заобиколих „Кълбото“, сърцето ми биеше неприятно, във въздуха се носеше усещане за страх, което ме изнервяше.
Намалих скоростта и стигнах до мястото, където ги бях оставил, като намерих Дарси на земята пред една пейка, с ръце, притиснати върху проскубаната и коса, и я напускаха задушаващи ридания. Замръзнах, по гръбнака ми капеше леден студ, когато я намерих съкрушена, знаещ точно кой ѝ е направил това, без да е необходимо нито една дума да излезе от устните ѝ. В гърдите ми сякаш се заби острие на ярост, което никога нямаше да се откъсне.
Трябваше да искам това. Да я видя на колене с разбита на парчета сила, но вместо това усещах болката ѝ толкова остро, сякаш беше моя собствена.
Изстрелях се напред, като притиснах ръката си към рамото ѝ. Тя се стресна от контакта, завъртя се и изхвърли дланта си с ръмжене на устните си. Огромна пукнатина се разнесе по пътеката, когато земната магия я напусна, и аз се стрелнах встрани, преди да ме събори. Ебаси.
Очите ѝ пламнаха с адската ярост и за секунда видях феята в нея, преди да се обърне и да се опита да скрие лицето си от мен, оставяйки гърдите ми на възли.
Не… Блу.
Паднах на колене пред нея, а в мен кипеше омраза към Сет Капела. Той беше безсърдечен, бях го виждал и преди. Но това издигаше нещата на ново ниво и виждах, че означава нещо много по-дълбоко за нея, отколкото някога щях да разбера.
– Дошъл си за да ми кажеш, нали ти казах?- Захапа ме тя, докато сълзите продължаваха да се стичат по бузите ѝ и единственото, което исках да направя, беше да я придърпам към себе си и да ги избърша. Това момиче не заслужаваше да плаче долу в калта. Това беше грешно. Може би исках да се справят с Вега, но никога по този начин.
– Ставай – подканих я, хванах я за ръка и я издърпах на крака. Трябваше да използва този гняв, да го превърне в броня и да го носи на тялото си, когато искаше да отмъсти на Сет. Това беше начинът на нашия вид и тя трябваше да го знае, но думите нямаше да минат през устата ми, защото бяха думи на предател. Трябваше да се радвам, че Сет е направил това, но някаква част от мен не го допускаше. Това беше мръсна, шибана тактика.
– Защо се върна?- Изхлипа тя, издърпа ръката си от хватката ми и отново обви с ръце главата си.
Беше направил истинска бъркотия в косата ѝ, беше отрязъл всички сини краища и беше оставил на показ участък от скалпа и, но косата можеше да порасне отново. Трябваше ѝ само подходяща отвара. Тя търсеше очите ми, гледайки толкова недоверчиво към мен, че някаква отдавна изгубена част от личността ми се събуди, опитвайки се да ѝ предложа нещо, което да подобри настроението ѝ.
– Паякообразните ми сетива изтръпнаха – казах аз с тих смях и тя се намръщи към мен. Чудесно, това се получи добре. Идиот.
– Това шега ли беше?- Попита тя, гласът ѝ беше суров и примесен с объркване.
Устата ми се разтегна в ъгъла, докато се опитвах да изкопча усмивка от нея. Имах нужда светлината ѝ да се върне по егоистични причини и очевидно не ми беше чуждо да се правя на глупак в опит да я накарам да се усмихне отново.
– Беше – каза той.- Доста добра според мен.- Придърпах я по-близо, вдишвайки я и продължавайки по този път на лудостта, по който бях поел, решен да подобря настроението ѝ.- Сега синьото изчезна, как ще разбера коя близначка коя е?
Тя се разсмя под формата на хълцане, а вътрешният ми звяр замърка.
– Прав беше, доволен ли си признах си?- Тя подсмърча, избърсвайки влажните си очи с дантеления си ръкав, размазвайки спиралата по бузите си.
Все още изглеждаше красива с разбитото си сърце, съсипаната си коса и линиите от сълзи, прошарени по лицето ѝ. Унищожението ѝ беше жестоко произведение на изкуството, но не и такова, от което не можеше да се възстанови. Тя беше повече фея от това. Но когато отворих уста, за да изрека тези пророчески думи, въздухът бе прорязан от писък, който разкъса главата ми.
Паниката се разпръсна в мен, когато разпознах гласа на Тори Вега и в душата си знаех кой е отговорен за този писък. Пуснах Дарси и побягнах към източника на този звук, но не толкова бързо, че да я оставя сама. Все пак трябваше да побързам, защото Дариус и другите наследници очевидно бяха адски решени да тероризират Вега тази вечер и беше ясно, че не са близо до края.
Назад към част 29 Напред към част 31