ДАРСИ
Събудих се с биещи барабани в главата и пустиня в устата. Започва махмурлук от ада…
Изстенах, преобрърнах се молейки се да не намеря Наследник в леглото си. Не беше в моя стил, но след ваната с алкохол, която изпих снощи, всичко беше възможно. Там нямаше никой. Въздишка на облекчение предшества вълна от безпокойство.
Преиграх събитията от снощи, опитвайки се да наместя всичко на мястото си като пъзел с липсващи части.
Спомних си страховитата алея, бара, танците – о, Боже, танците – после Джералдин
– По дяволите!- Седнах, а ръката ми полетя към гърлото, където зъбите на Орион се бяха вкопали в мен и поеха почти всяка унция магия, която имах.
Джералдин беше наранена, а Орион… беше целият в кръв и с напълно изцедена от сила.
Станах, пъхнах ръка в заплетената си коса, опитвайки се да я извадя от гнездото, в което се беше превърнала. Сини нишки надвиснаха над лицето ми и знаех, че приличам на немъртва, още преди да зърна себе си в огледалото в банята. Спиралата и очната линия бяха размазани под очите ми, но успях да си сложа горната половина на пижамата, преди да припадна, което броях за победа.
Влязох под душа, оставяйки го да изстине, за да помогна за пренастройване на мислите ми.
Орион говореше за убийство на някого.
Тогава Джералдин се появи наранена и той беше първият на сцената. Беше твърде подозрително.
Трябваше да говоря с нея. Трябваше да знам със сигурност. Но защо да я напада, не можех да разбера.
Оставих косата си да изсъхне на въздух, докато висеше мокра около раменете ми, след което облякох черен пуловер и дънки. Убух си джапанки, краката ме боляха твърде много, за да понеса да бъда прикована към някакви обувки.
Отворих вратата и сърцето ми заби, когато се изправих лице в лице със Сет, вдигнал юмрук, за да почука.
Изглеждаше отвратително добре за някой, който беше легнал толкова късно колкото и аз снощи. Спомените ме удариха на вълна. Аз и той танцуваме. Дупето ми се върти срещу неговото… о, мили боже.
— Добро утро, скъпа. Той се усмихна, очите му блестяха от всички спомени, които ме преследваха в момента.
– Хей – казах лаконично, пъхвайки влажен кичур зад ухото си.
— Позволете ми да ви помогна с това. Вдигна ръка и горещ въздух нахлу в косата ми, увивайки я, докато изсъхне напълно.
Пристъпи напред, притискайки нос в нея с въздишка.
– Чери, моята любима миризма. Говорейки за череши, твоята разпука ли се снощи? Той хвърли подозрителен поглед към стаята ми и аз се притиснах с рамо към вратата, за да предпазя личното си пространство.
– Не е твоя работа.- И особено не беше негова работа, че миналата година беше одкъсната от човек на име Остин, който беше перфектният джентълмен в продължение на три месеца до момента, в който получи това, което искаше. И това беше не толкова смешната точка в историята на връзката ми. Самият спомен за ужасния ден, в който ме беше зарязал, кръжеше в края на съзнанието ми и аз се опитвах да го блокирам възможно най-силно.
– Мога ли да го направя моя работа?- измърка той, обви голямата си ръка около гърба ми и ме издърпа до гърдите си.
– Какво, правиш по дяволите?- Притиснах го назад, когато крехкото ми тяло се разлюля от махмурлука.
– Мислех, че сега сме приятели… нали знаеш, след като засмука долната ми устна, а после ми прошепна мръсни неща в ухото.
— Не си спомням никакво шепнене. Изчервих се, защото аз си спомних други неща. Ярко. И докато гледах устата му, в стомаха ми се навиваше топка.
Той се изсмя мрачно.
— Спомняш ли си това нещо? Той премести устата си до ухото ми и беше на половин секунда от захапването му, както беше снощи, извиках и го избутах да се отдръпне. Той ми позволи да го преместя, отстъпвайки назад със злобна усмивка. Затворих вратата и я заключих здраво, докато излизах в коридора.
Бягайш или се бориш?
— Хайде, ще те заведа на закуска. Прехвърли ръка през раменете ми и аз се опитах да се отдръпна. Но той ме държеше здраво и този познат, примамлив аромат изплува от кожата му и насади изкривени мисли в главата ми.
– Защо се държиш мило с мен? Играли сме тази игра и преди и не си падам по нея, Сет.
– По дяволите, кажи това отново – каза той, захапайки юмрука си.
– Какво?- Гледах го объркано.
– Частта, в която изричаш името ми, сякаш го милваш.
– Това не е вярно.- Поклатих глава, правейки нов опит да избягам и се провалих.
Какво, по дяволите, се случваше в момента?
– Трябва да отида да видя Джералдин – казах аз загрижено, като го погледнах, в случай че има новини за състоянието и.
– Да, изглежда, че горката мацка е пострадала сериозно.
— Добре, че Орион е бил там, за да помогне — казах сухо аз.
– Уау – Сет ме обърна към себе си, очите му бяха остри като бръснач.
– Какво?- ахнах.
— Имаме сериозен проблем, скъпа.
– Какъв? — попитах неистово. Знаеше ли нещо за атаката? Беше ли видял Орион да го прави?
– Ти просто произнесе името на друг мъж по същия еротичен начин – обвини той смъртоносно сериозно.
Устните ми се разтвориха и топлина се втурна нагоре-надолу по гръбнака ми.
— Шегуваш ли се в момента?
– Това не е шега. Знаеш, че не можеш да излизаш с учители, нали? Това са правилата. И ще съм благодарен, ако не изричаш името му пред мен.
– Можеш ли да спреш да поставяш думи устата ми? Не е нищо.
– Това е нещо. — каза той със свиване на рамене.- Току-що го направих нещо.
– Ти си невъзможен – въздъхнах аз, обърнах се и тръгнах да се отдалечавам от него. Трябваше да оставя Момчето Вълк, да намеря Тори и да отида да видя Джералдин. Нямаше да си губя повече въздуха да си говоря глупости с него.
— Чакай — извика той, без шеговития си тон. Той улови ръката ми, навирайки пръстите си между моите. – Виж, знам, че се изложих много и мислиш, че съм голям задник, нали?
Обърнах се към него в пълен шок. Той сериозно ли се канеше да направи това, което подозирах?
Той пое дълбоко дъх.
– Съжалявам, става ли? За първата ти нощ…за това, че се опитах да те накарам да си отрежеш косата и след това, че те покрихме с кал с моите приятели и го публикувахме онлайн… и след това те оставих в гората при езерото със сестрати…“
— Разбрах — срязах го. — Помня всичко доста ясно.
Опитах се да измъкна ръката си, но той не я пусна.
— Просто си помислих… след снощи.- Той се прокашля.
Това да не беше израз на уязвимост в очите му?
– Просто мислех, че нещата са се променили. Но явно съм сгрешил.- Той пусна ръката ми и аз го изгледах, опитвайки се да разбера какво мисли наистина, но не успях да преценя.
– Снощи бяхме пияни – казах аз, а сърцето ми биеше като лудо, докато се готвех да разкарам едно от най-популярните момчета в училище – но със сигурност това все пак е някаква шега?
— Знам, но… — той сви рамене.- И какво от това? Все още знам как се чувствам тази сутрин, нали?
Не отговорих. Защото как бих могла да отговоря? Дори не мислех, че имам отговор. Този човек беше моят заклет враг вчера и няколко прекалено мръсни танца нямаше да променят това.
Поклатих глава и той ми хвърли най-тъжния поглед на кученце, който някога съм виждала. Чувство за вина се разля в стомаха ми.
— Нямам ти доверие — признах аз. Или на когото и да е. Но особено не наследник.
Очите му просветнаха, сякаш току-що му дадох най-малката надежда, от която се нуждаеше.
— Мога ли да се опитам да те накарам да ми се довериш?- попита той.
Стиснах устните си и прокарах пръсти през сините връхчета на косата си.
Най-важното нещо, което научих в живота? Не можеш да вярваш на хората. И особено не можеш да се довериш на момчета със злобни усмивки и също толкова лоши намерения. Той вече беше отишъл твърде далеч. Подигра ме, направи първата ми седмица в Зодиак възможно най-трудна. И така, какви още доказателства ми трябваха, за да стоя по дяволите далеч от него?
– Не – прошепнах аз, болката от миналото ми внезапно беше твърде близо, за да мога да дишам. Продължих да вървя, но той се изпречи на пътя ми и ме накара да срещна отново това негово умоляващо изражение.
Всъщност не мога да се съглася с това, нали? Да оставя Сет да се опита да поправи нещата?
Беше лудост да му вярвам. Но сега той ме гледа като малко котенце, очите му ставаха все по-големи и аз бях напълно запленена от неговото Котаракът в чизми-лице.
– Ъъъ, добре – поддадох се, само за да се отърва от това изражение.
Той се ухили от ухо до ухо.
– Целувка?- попита той.
– Не!- Аз ахнах, когато той се наведе.- Луд ли си?- Избутах го обратно и той започна да се клати на пети.
– Луд по теб.
– Това е най-странното нещо, което съм чувала – засмях се аз.
– Да всъщност, не повтаряй това на никого, скъпа. Давам ти кредит на доверие и всичко останало. – Той намигна, грабна отново ръката ми и ме дръпна.
– Няма да идваш с мен – казах аз, искайки да поставя твърди граници тук.
Преместихме се в стълбището и забелязах Диего да се спуска от своя етаж. Изглеждаше уморен и се надявах, че София не му е създала много проблеми снощи. Погледът му се спря върху ръката на Сет около моята и аз веднага я издърпах.
– Ще се видим – стрелнах към Сет с твърд поглед „стой далеч“.
Той прокара език по долната си устна, след което тръгна надолу по стълбите, оставяйки стомаха ми на възел.
– Диос мио, кажи ми, че не си спала с този мръсник – ахна Диего, когато ме настигна на стълбите.
Бузите ми пламнаха.
– Разбира се, че не.
— Тогава защо той е навсякъде по теб?
– Очевидно той иска да бъдем приятели – казах аз, като недоверието ми в този факт беше очевидно.
– Пффф, късметлийка си – засмя се Диего. — Просто не се връзвай на неговите глупости, става ли?
– Няма – заклех се аз. — И така, как е София?
– Тя все още спи.- Той посочи с жест към стаята си и аз повдигнах вежда.
– О, нищо не се случи! Спах на пода. Но тя не искаше да бъде сама, така че…- Той сви рамене, след което се намръщи.- Чух за Джералдин. Какво точно се случи снощи? Слуховете, които се носят, са различни, не знам на какво да вярвам.
Докато слизахме по стълбите, аз обясних всичко, като пропуснах частта, в която се борих срещу Сет повече от час. Трябва да спра да мисля за това.
Излязохме навън и съжалих, че не си взех палтото, тъй като силен дъжд ме удари право в лицето. Атласът ми избръмча извадих го, намирайки съобщение от Тори.
Тори Вега:
Стана ли?
Ако е така, да се срещнем в Кълбото след десет минути?
Написах бърз отговор и се насочих към Кълбото с прозявка, която ми разтягаше устата. Посегнах към следите от ухапване на шията, но пръстите ми преминаха по гладка кожа. Наскоро научих в Кардинална Maгия, че феите се лекуват по-бързо от простосмъртните, след като силата им е пробудена, но това изглеждаше изключително бързо, след като почти бях изцедена от Орион. Дори сега кладенецът на силата вътре в мен се чувстваше почти празен и тъй като не знаех моята форма, нямах идея как да я попълня.
Стиснах зъби, ядосана от това, което беше направил. Той не просто ме беше унизил пред приятелите ми и ме беше накарал да се чувствам малка като фъстък, той ме беше оставил уязвима за кой знае колко дълго.
Докато галих кожата, която той беше ухапал, ми се върна мъглив спомен от автобуса. Бях полузаспала, облегната на рамото на Сет, когато той излекува раната ми, а магията му се разнесе по кожата ми като шепот. О мамка му!
Пристигнахме в Кълбото и аз с нетърпение зачаках Тори да се появи, радвам се, че има някой, който е в същата лодка като мен. Начинът, по който танцува с Дариус и Кейлъб снощи, на практика беше порнографски и не мисля, че скоро ще го преживее.
Тя се появи, бягайки по пътеката идваща от посоката на Огнената територия, коженото и яке се развяваше зад нея, а лицето и представляваше жалка картина.
– Аааааа – изпъшка тя, когато пристигна, подпряла ръце на коленете си.- Чувствам се като умряла. Но сякаш съм умряла в локва лайна.
Избухнах в смях, опирайки ръка на рамото и за секунда.
– Чувствам болката ти.
– Наследниците – прошепна тя, сякаш беше някаква, ужасна тайна, която споделихме. И честно казано беше.
Диего поклати глава към двете ни, сякаш беше нашият разочарован баща. Вероятно за първи път имахме такъв.
– О, не ме гледай така – каза Тори.- Обвини текилата.
– И ромът… и уискито. Напомни ми никога повече да не смесвам напитки.- Потърках главата си, сигурна, че главоболието скоро ще се появи. Засега бях заседнала в безумните часове, преди наистина да изтрезня. След това…всичко беше ужасно.
– Как е София? — попита Тори Диего.
Докато той и обясняваше, се отправихме към Кълбото, за да попитаме за Джералдин. Въпреки че кого щяхме да питаме, не знаех. Погледнах през кипящото море от студенти и забелязах професор Уошър от другата страна на стаята, ядящ голяма порция закуска.
— Страхотно — изсумтя Тори.
– Или него или мякой ученик – измърморих аз и от гадните погледи, които получавахме от околните второкурсници, предположих, че е най-добре да попитам Уошър. Колкото и да кара кожата ми да трепери.
– Хайде, той не може да е отвратителен, докато яде – казах аз.
– Искаш ли да заложиш?- Тори се засмя и ние се отправихме през стаята, като спряхме пред масата му.
Той ни погледна, явно толкова махмурлия, колкото и нас.
– А, ето и вкусната напитка, която поръчах със закуската си.- Той ни погледна одобрително, докато Диего се намръщи, гледайки язвително в неговата посока.
— Е, неточно — казах аз.- Просто се чудехме къде е Джералдин? В болница ли е?
– Не, тя е в Уран – каза дъвчейки хапка храна.
– Извинете ме? — изтърси Тори.- Наша приятелка беше наранена, а вие смятате, че е подходящ момент да започнем да си правиме шеги?
— Не — каза той невинно.- Тя е в болницата на Уран, до кулата на Нептун.
– О.- Тори почервеня и аз избухнах в смях, когато тя се отдалечи.
Уошър ме привлече по-близо с усмивка и усетих силата на Сирената му да се просмуква над мен. Приближих се, когато поток от топлина изпълни гърдите ми.
– Уран е любимата ми сграда – прошепна той.
Диего грабна ръката ми, отдръпвайки ме, докато похотта изтече в тялото ми.
Докато бях на половината път през Кълбото с Диего, силата на Уошър ме напусна и аз силно потръпнах.
– Боже, този човек е гад. Той прави всичко да звучи мръсно.
Когато се отправихме към изхода, забелязах, че Тори е спряла пред група момичета. Ускорих темпото си, намръщих се, когато се присъединих към нея и открих Кайли да стои там с ръце на бедрата. Приятелките и я заобикаляха и морето от розови гланцови усмивки се нареди на пътя ни.
– Искаш ли да обясниш това ?- Кайли вдигна своя атлас, пускайки видео върху него, за да го видим.
Жега нахлу в тялото ми, докато гледах видиото на Тори и мен, танцуващи с Наследниците. И става е много по-зле виждайки допрените ни тела. Очите ми бяха затворени, докато хващах врата на Сет и той обви крака ми около бедрото си. Тори беше затворена около Дариус почти по същия начин, ръката му се издигаше по задната част на бедрото галейки кожата и.
Тори погледна хладно Кайли с изправени рамене.
— И какво те интерисува…?
По дяволите, сестра ми имаше топки. Опитах се да си предам същата сила, но усилията ми се проваляха. Аз бях тази, накацала върху предполагаемото гадже на Кайли в това видео. Точно когато си го помислих, писък на възмущение удари ушите ми и приятелката на Дариус, Маргьорит, се появи, тичайки покрай нас, за да се присъедини към редиците на Кайли.
Пламъци избухнаха в ръцете на Маргьорит, когато тя погледна яростно Тори.
– Мислиш ли, че той наистина се интересува от теб? Беше пиян и грабна най-близкото нещо с пулс.
– Е, ако това е стандартът на Дариус, сега разбирам защо е с теб – каза Тори весело и аз не можах да не се усмихна.
Около нас се образуваше тълпа и при думите на Тори се издигна хор от оооо.
Диего беше изтласкан от нас от няколко от по-големите ученици и се опитваше да се върне бутайки с лакти.
Вдигнах длани и само малка струйка сила срещна пръстите ми.
Проклет да си, Орион!
– Кучка!- Маргьорит се обърна към Тори и пристъпи напред със заплашителен вид.
Кайли ме изгледа гневно, изглеждайки по-емоционална от Маргьорит.
— Изчука ли го? — прошепна тя, а долната и устна потрепери.
— Не — казах аз сериозно.- Това беше просто танц, това е всичко.- Сърцето ми се сви. Виждах колко е наранена. Исках да обвиня уискито във факта, че безсрамно налазих гаджето и, но предполагах, че трябва да поема и известна отговорност за това.
Ръката на Кайли се размахна настрани и струя въздух се разби в лицето ми в най-тежкия шамар в живота ми. Чиста отрова се изля от очите и, сякаш в нея живееше отровна змия.
– Хей!- Тори излая, когато обхванах болната си буза с трепване.
– Добре е – казах през зъби, поглеждайки назад към Кайли. Предполагам, че го заслужих .
Погледът в очите им казваше, че не са близо до края.
– Извинете ме! Движи се, движи се, движи се!- Гласът на директор Нова извика зад групата, когато тя се опита да влезе в Кълбото.
Тълпата се разпадна Тори и аз направихме път през нея и се стрелнахме през пролуката. Тори грабна няколко енергийни блокчета от ръката на шокиран член на ВСО, който се усмихна, сякаш това е най-доброто нещо, което му се е случвало, докато бягахме по пътеката.
Погледнах обратно към вратите, не можах да видя Диего, да ни следва, но не исках да оставам повече там.
Тори ми подаде барчето с палава усмивка и аз се разсмях, напрежението в гърдите ми се разпадна.
– Хей! Не сме приключили с вас!- Гласът на Кайли ни последва.
– Искаш ли да се бием с тях? — попита Тори с маниакална усмивка и аз почти бях увлечена от тази луда идея, когато си спомних нещо важно.
– Не мога, аз се движа на изпарения.
Тори въздъхна.
– Проклетият Орион. Тогава да бягаме от тук.
Започнахме да бягаме, вятърът дърпаше косите ни назад и тръпката от бягството танцуваше около нас във въздуха. Смехът се освободи от гърлото ми и Тори се присъедини към мен, докато се отдалечавахме от Кълбото и всяка ядосана вещица в него.
Следвахме обикалящата пътека чак до Урановата болница. Огромната сграда приличаше повече на старо имение, отколкото на болнично отделение и докато се насочвахме вътре, забелязах табели, сочещи към различни класове. Мястото беше дом на магията за изцеление и възстановяване и се чудех кога ще започнем да учим такива умения. Сериозно щеше да е полезно в кампус, пълен с животни, половината от които сякаш искаха кръвта ни.
Във фоайето имаше голяма камина с две стълбища, разделящи се към източното и западното крило. Следвахме табели към отделението, бягайки покрай редове портрети в позлатени рамки по каменните стени. Очите на миналите лечители ни наблюдаваха как вървим, всички облечени в сини роби и бял пояс на гърдите си.
Насочихме се по-дълбоко в сградата, по коридор, осветен от пламтящи факли. Кожата ми настръхна от топлина и дълбоко изтръпване обля тялото ми.
– Надявам се, че Джералдин е добре – казах аз, след което сдъвках притеснено устната си.
— Тя е корава — каза твърдо Тори.- Тя ще се оправи.
Стигнахме до дълъг коридор от врати и забелязах жена в сини дрехи да излиза от една от стаите.
– Извинете ме?- Забързах към нея и тя вдигна очи. — Джералдин Грус тук ли е?
– О, да, тя е тук. Премина през лечебния процес за една нощ и току-що се събуди. Все още е малко сънлива, нараняванията и бяха доста лоши – каза тъжно тя.
– Какво се е случило с нея? — прошепнах аз, а сърцето се блъскаше лудо в гърдите ми.
Тя погледна нагоре-надолу по коридора.
– Не мога да говоря за това. Обвързана съм от поверителността на лечителя.
— Можем ли да я видим? — попита Тори и жената се взря между нас несигурно.
— Не трябва да пускам никого, докато Бюрото за разследване на феите не говори с нея. Тя хвърли поглед през раменете ни, след което се наведе по-близо, завъртайки ревера си назад, за да разкрие лъскава значка на ВСО.- Нейната приятелка ми даде една от тях тази сутрин. Знам, че не е моментът, но… толкова съм щастлива да се запозная с вас двете.- Тя наведе глава и аз погледнах Тори неловко.- Само няколко минути – прошепна Лечителката с конспиративна усмивка, бутвайки вратата на стаята.
– Благодаря – казах весело, насочвайки се вътре. Веднъж да си наследник на Вега се беше изплатило.
Стаята беше тъмна и миришеше гадно на сладък тамян. Топлината ме обля от огън зад решетка от едната страна на стаята и сякаш се втурна под кожата ми със своята интензивност. Дебелите завеси бяха дръпнати и стаята изглеждаше по-подходяща за герой от Абатство Даунтън, отколкото за ранен студент.
Джералдин изстена, обръщайки се под пурпурните чаршафи, а ръката и падна, да виси отстрани на леглото.
– Здравей Джералдин – казах нежно, придърпвайки дървен стол до нея.
Тори кацна на леглото и й се усмихна тъжно.
Джералдин се обърна към нас и бледото и лице се разкри между гнездото от чаршафи.
– Гамбол с цариградско грозде! — ахна тя.- Какво правите тук, ваши величества? Сигурно не сте дошъл за да ме видите?
— Разбира се, че за това сме тук — каза твърдо Тори и я потупа по китката.
– Ооооо!- Джералдин изплака.- Чувствам се толкова уморена.
Намръщих се, а гърдите ми се стегнаха, докато я гледах.
– Добре ли си? Помниш ли какво се случи?
Тя кимна, като се изправи и разкри старомодната бяла нощница, която носеше. Чудех се дали е нейна или на лазарета и имах чувството, че е първото.
– Хванах пряк път надолу по една алея към бар Одисей, реших, че натам ще се отправите. Но докато вървях, чух този ужасен шум. Смучещ, стържещ, тракащ шум. И така се уплаших, че изпуснах всичките си значки. Така че коленичих, събирайки ги, когато тази ужасна тъмна сянка падна върху мен.- Тя потръпна, гледайки между нас и чувство за вина обви стомаха ми във възел. Тя си пое премерено въздух и затвори очи за секунда.- Тогава нещо ме проряза точно между лопатките. Като нож или вилица, не съм сигурна. Но болката беше непоносима. Всичко потъмня и някой коленичи над мен, а магията ми се източваше толкова бързо, сякаш беше изсмукана направо от мен. И всичко, което помня, е този аромат… канела.- Тя поклати глава, сякаш полудява, но сърцето ми биеше все по-силно и по-силно. Погледнах към Тори и веждите и се присвиха във въпрос.
— Ще те оставим да си починеш, Джералдин — каза нежно Тори и се изправи.
— Да, може би, когато се оправя, ще закусим отново заедно? — извика тя, когато се придвижихме към вратата.
Погледнах обратно към нея, кимвайки твърдо.
– Това е сигурно.
Тя изпищя и вдигна ръка за сбогом, когато излязохме от стаята. Коридорът беше тих и Тори веднага ме погледна, а веждите и се вдигнаха.
– Какво мислиш?
— Орион е — изсъсках аз. — Той мирише така.- Жега пропълзя по врата ми от факта, че знаех това. Но не си струваше да се крия от срам.- И ако се чувства изтощена, може би той я е ухапал?
– Той каза, че е помогнал на Джералдин – прошепна Тори, но на лицето и беше изписано съмнение.
– Но какво, ако не го е направи? А какво да кажем за Дариус? Двамата напуснаха бара заедно. И който и да беше, трябва да ни е последвал. Чухме същия странен шум.
— Как можем да сме сигурни? — попита Тори, като прокара ръка през косата си.
– Ние ще се изправим срещу тях – казах аз с изненадващо яростен тон. — Следващия път, когато ги видим. Сърцето ми заби луда мелодия при идеята да кажа нещо подобно на Орион. Но в името на Джералдин бих го направила. Бяхме я разочаровали, като я оставихме сама снощи. И бях решена да се опитам да го направя правилно. Дори това да означаваше да се изправя срещу моя кардинал по магия в най-отвратителното му настроение.
***
Магията ми се върна. Не бях сигурна как и кога, но в неделя сутринта бях забелязала остротата на присъствието и бях почти сигурна, че се е попълнила в някакъв момент в събота.
До понеделник станах още по-нетърпелива да се изправя срещу Орион. Същата вечер имах срещата си за връзка с него и ми се стори идеалната възможност да засегна темата.
В момента FIB е на посещение при Джералдин и аз бях нетърпелива да чуя последния им доклад. След петък новините бяха неясни и не разкриваха много подробности. Но днес се очакваше да обявят своите констатации. И се надявах, че това означава арест на извършителя. За предпочитане Орион, преди да трябва да се изправя срещу него един на един.
Не ми беше даден такъв късмет.
Стоях пред офиса му в седем и петнайсет вечерта със стегнато гърло, когато се появи. Късно както винаги. Носеше черен спортен комплект с всичките четири символа на Елементал, отпечатани отпред в бяло. Той беше опръскан в кал и подгизнал от дъжда, който се лееше в кампуса през целия ден. Лицето му беше издълбано със строги линии и сърцето ми биеше предупредителна мелодия в ушите.
О, мамка му, той е пълен задник. Шегувах се, когато казах, че ще се изправя срещу него в най-отвратителното му настроение, вселено. Дай ми почивка!
Той не ме погледна, докато забиваше ключа си в ключалката на кабинета, бутна вратата и влезе вътре без да каже и дума. Стиснах зъби, когато вратата се затвори пред лицето ми, поех премерено дъх.
Аз съм Дарси Вега. Явно наследник на трона на Солария. И няма да бъда потърпевша от настроенията на някакъв учител. Който също може да се окаже психо убиец. Мамка му.
Стегнах се и бутнах вратата. Порив на вятъра напусна дланта ми в същия миг и вратата се блъсна силно в стената. Упс.
Изглежда, че Орион дори не забеляза, когато се отпусна в османския си стол и продължи да чисти калта от себе си с махване на ръка.
Прокашлях се, исках проклето внимание, преди да започна да хвърлям обвинения.
Той вдигна ръка, размахвайки я настрани и вратата се затръшна точно толкова силно, колкото я отворих. Пулсът ми се повиши от нула на милион.
Не трябваше да идвам тук сама. Ужасен план. Прекратяване на мисията.
-Застани пред бюрото – изведнъж заповяда Орион, а от гласът му се стичаше Принуда.
Силата на това се блъсна в мен и аз хвърлих умствен щит в последната секунда, точно както се учех да правя през цялата минала седмица. Командата се опита да си пробие път през стените ми и затворих очи, докато се фокусирах върху това да я спра. Мускулите на краката ми потрепериха, но не помръднах, борех се с принудата с цялата си сила, докато накрая не изчезна.
Изпуснах дъха, който беше задържан в дробовете ми, отворих очи и погледнах триумфално Орион.
Той цъкна с език.
– Добре. Нека да продължим с вечерната сесия.- Погледна часовника си. — Всичките тридесет и пет минути.
Завъртях очи, паднах на мястото си срещу него, опитвайки се да събера смелост да го обвиня в убийство.
Може би трябва да намекна за това.
— Джералдин се справя по-добре — казах аз, като го изгледах внимателно за реакция.
— Да, благодаря на звездите — каза той тихо.- Тя може да се върне към това да дразни всички ни, като проповядва за „Истинските наследници“.- Той всъщност го цитира иронично и аз стиснах устни.
— Някаква идея кой я е нападнал? — попитах възмутено.
— Каквото и да знам или не знам за този инцидент, не е твоя работа.- Той ме погледна остро, но аз отказах да помръдна.
Не съм приключила с този разговор, глупако. Колкото и да си плашещ.
Стиснах пръсти в черната пола, която носех, опитвайки се да реша следващия въпрос на разпита.
– И така, как върви подобряването на формата?- Той се облегна на стола, събра пръстите и сложи ръце на корема си. Тениската му се издигна и разкри линия от тъмна косми, водеща под талията му, и някаква нечестива част от мен се изви от желание.
Принудих погледа си да срещне неговия и не пропуснах проблясъка на забавление в погледа му.
– Ами знам, че не съм върколак – казах аз, като свих рамене.
– Да, чудесен начин да разбереш дали си върколак е да танцуваш с някой от тях, сякаш ти е платено за това.- Той ме изгледа остро с твърд поглед, който издърпа вътрешностите ми и ги заплете като канап. Беше ме видял със Сет. Разбира се, че ме беше видял, беше в бара. И изведнъж ми стана твърде горещо и този стол стана много твърд. Размърдах се нервно, а подигравателният му поглед премина по тялото ми.
Нямах отговор на това, не знам какво точно искаше да кажа. Да го отрека ли? Не можех. Или да го потвърдя? Не беше необходимо.
Той взе писалка и я завъртя между пръстите си. Очите му не изпускаха моите, сякаш се опитваше да пробие път в ума ми и да види цялата информация, която искаше.
— И това, че го изчука, също не извади вълка в теб? — попита той спокойно, разумно, сякаш имаше право да попита това. Сякаш той не беше моят проклет учител и не беше толкова неуместно, че исках да крещя.
Устните ми бяха стиснати толкова здраво, че не знаех дали изобщо ще се отворят за да отговоря.
— Не съм — изсъсках аз. — И не би било твоя работа, ако го направя.
Приближи се напред в стола си и голото му коляно докосна моето. Зарових петите си, като се придвижих назад, докато сърцето ми трепна от контакта.
Той се наведе напред и аз задържах погледа му.
– Моя работа като ваша връзка е да се грижа за вас. Наследниците ще ви сдъвчат и изплюят, мис Вега. Просто приятелско предупреждение.
Нищо в лицето му не казваше приятелско. Всъщност, ако потърся точно обратното на приятелско в речника, щеше да има негова снимка.
Опрях длани на бюрото, навеждайки се, вместо да се отдалеча, както исках. Сърцето ми биеше неистово и ме молеше да бягам към хълмовете. Но аз не бих избягала. Този човек трябваше да знае, че знам за него. И нямаше какво да направи по въпроса в собствения си офис. Не можеше да се уличава така. Поне на това разчитах.
— Колкото и да е смешно, сър, напоследък проявявам интерес към вашата работа. Позволих на енергията на тази предстояща гръмотевична буря да го достигне.
Той наведе глава, а устата му се изви нагоре в ъгъла.
— Е, не ме дръжте в напрежение, госпожице Вега. Умирам да чуя речта, която сте написали по този повод.- Той се усмихна мрачно и в този момент знаех, че знае какво ще кажа. Защото вече реагирах като ритнато кученце, когато той дойде да ме преследва в тоалетната в петък вечер. Знаеше, че се страхувам от него. Знаеше, че го подозирах, че преследва мен и Тори. Така че той вече беше събрал две и две и разбра, че го подозирам, че е атакувал и Джералдин. Но той не знаеше откъде знам.
Скръстих ръце и изоставих речта си, защото, по дяволите, той беше прав за това, репетирах я цял ден. Затова реших да бъда напълно откровена и да изложа всички факти.
Вдигнах ръка, за да ги преброя.
– Ти и Дариус сте против Тори и мен, откакто влязохме през вратата. Срещате се тайно и говорите, че продължавате с плана да убивате, сякаш е напълно нормално. Бъбриш с някакъв глупаво горещ модел в бар, която очевидно е наясно с твоите убийствени планове и после ме притискаш в ъгъла на женската тоалетна като психопат. След това по-късно същата вечер ти и Дариус изчезвате удобно точно преди Джералдин да се окаже почти мъртва при странна атака. О, и кой случайно е първият на сцената? Вие. Покрит с кръв и миришещ на канела.
Веждите на Орион се бяха повдигнали по време на списъка ми и сега се хилеше, трапчинката му излезе с пълна сила.
– Канела?
— Да — казах твърдо.- Джералдин го е помирисала, а ти миришеш така…- Изчаках избухването му. Ожесточен отказ или той да падне на колене и да ме моли да не ходя във FIB. Но той просто седеше и ме гледаше, сякаш съм любимото му телевизионно шоу.
— И на колко хора сте разказали това, госпожице Вега? — попита той спокойно. Твърде дяволски спокойно.
– Достатъчно, че ако ми се случи нещо, цялото училище ще разбере какво правиш още преди полунощ. Триумфът прокара път през тялото ми, но нещо в изражението му ми подсказа, че все още не съм спечелила съвсем.
– Изглежда, че прекарваш много от времето си в шпионирането ми – и очевидно ме душиш. Но все още чакам да поставиш доказателствата на бюрото ми?- Той гледаше ръцете ми, подигравайки се, очаквайки да направя нещо, докато червата ми се свиваха на топка.- Нищо? — попита той подигравателно.- Няма видео, снимка, аудио запис? Нямаш никакви доказателства?
Останах напълно неподвижна, отказвайки да отстъпя. Може и да нямах доказателства, но беше само въпрос на време, докато FIB го хване.
Орион спокойно извади Атласа от чантата си, постави го под носа ми и извади новинарски репортаж, публикуван преди по-малко от половин час.
Раните на студент от Зодиакалната академия вече са потвърдени като атака на нимфа.
Под него с удебелен шрифт бяха думите:
Очаква се професор Орион (ръководителят на неговата област по кардинална магия в Зодиакалната академия) да бъде награден с Благородния герб, след като неговият акт на храброст я спаси миг преди смъртта й.
– О – въздъхнах аз, когато светът се срина около мен.
– Да – о. Сега можем ли да се върнем към вашата сесия или имате още луди обвинения, които искате да хвърлите? Принципал Нова разпространява ли наркотици под трибуните на стадиона на Питбол? Или професор Пиро подпалва огън в Плачещата гора? Той се засмя на собствените си думи и аз се изправих, събаряйки стола си в бързината.
– Знаеш ли какво? Приключих с тези сесии. Знам какво чух, сър. И може би не си нападнал Джералдин, но знам, че замисляш нещо. Тръгнах към вратата, но Орион излетя пред мен, а вампирската му скорост го постави на пътя ми.
Сърцето ми заседна в гърлото, докато той ме гледаше.
– Не ме хапете – изръмжах аз, отстъпвайки назад в ярост.- Взехте почти всичко от мен онзи ден и току-що си върнах пълната сила.
Веждите му се събраха.
– Върнахте ли я? Как?
Поклатих глава.
– Не съм сигурна.
— Обърни внимание следващия път. Той пристъпи напред и аз ударих ръка в гърдите му, а сърцето ми изпищя.
— Недей — заповядах аз.
– Нямаше да те ухапя – каза той и раменете ми увиснаха от облекчение. Той отстъпи назад и посочи стола ми, като щракна с пръст, за да го изправи.- Седни. Да завършим сесията.
Погледнах леко към вратата, несигурна вече на какво да вярвам.
— Първо ще ми отговориш ли на нещо?
— Зависи какво е — каза той с чакълест тон.
— Искаш ли мен и сестра ми мъртви? Приковах го с най-твърдия си и непоколебим поглед. За Тори. За мен. Трябваше да чуя отговора му, дори и да беше лъжа.
Очите му омекнаха, пробягайки по лицето ми с леко намръщени вежди.
– Не, Блу. Неискам.