ТОРИ
След като бях прекарала един ден избягвайки да си задавам въпросите за нощта която бях прекарала в танци с наследниците, бях готова да призная, че пияната Тори не ми беше направила никаква услуга за пореден път.
На следващата сутрин забелязахме Маргьорит и Кайли да ни хвърлят гневни погледи в момента, в който пристигнахме в Кълбото, сякаш проблемите в техните взаимоотношения се свеждаха до нас, вместо да са проблем с глупаците, които сами бяха избрали. За да избегнем нов сблъсък с тях, решихме да вземем закуската си, и да я изядеме по пътя към нашия урок, вместо да се занимаваме повече с техните глупости.
В края на деня се сбогувах набързо с Дарси, когато напуснахме класа по кардинална магия и се отправихме в противоположни посоки по сводестите коридори на зала Юпитер. Тя беше на път с Диего и София за учебна сесия в библиотеката на Венера, но аз просто не бях в настроение за повече работа. Имахме планове да се срещнем след два часа за вечеря в Кълбото, а междувременно имах намерение да подремна. Тези ранни часове за събуждане всяваха хаос с моите перфектни модели на сън и просто не можех да си наложа да си лягам дори и минута преди полунощ. Винаги съм била нощна птица и идването на залеза не беше време за легна да спя. Така че реших, че мога да наваксам с дрямка, без да се налага да се опитвам да променя времето си за лягане.
Докато вървях към задния изход на сградата, един ученик блъсна рамото си в мен достатъчно силно, за да събори чантата ми и да разпилее всичките ми книги.
Проклех го, като се борех да ги събера, докато останалата част от класа се тълпаха около мен и тръгваха надолу по стълбите към изхода. Благодарение на по-малко от случайно ритане, бях принудена да обикалям за да събера няколко разпръснати страници.
Коленичих, докато се опитвах да събера всичко и да напълня отново чантата си и звук на кикот достигна до мен от към стълбището.
– Побързай!- Познах гласа на Маргьорит.- Тази глупава крадла на гаджета ще бъде тук всеки момент и трябва да заснемеме абсолютно всечко от това на камерата – изсъска тя.
Замълчах, заслушах се за още, тъй като имах чувството, че знам точно кого чака тя.
— Не мислех, че двамата с Дариус се срещате официално? — попита друго момиче.
— Той принадлежи на мен — изръмжа Маргьорит.- Всеки с очи може да види това!
— Внимавай с тези лайна на Пегас, Бианка! — отсече Кайли.
Изправих се и се обърнах наполовина от стълбището, планирайки да извървя дългия път и да избегна какъвто и да е пълен с блясък ад, който бяха планирали за мен, но се спрях, преди да успея да избягам.
Никога преди не съм била човек, който бяга от битка, така че защо, по дяволите, трябва да бягам от куп злобни момичета, само защото те са претендирали за собственост върху мъж-курва и са искали да ме накажат, че се появих на пътя му?
Огледах стълбището, докато се опитвах да намеря решение. Стълбите бяха тесни и спираловидни към долния етаж и звучеше сякаш момичетата са доста наблизо.
Все още имах много малък шанс да победя някой от по-големите ученици с магията си, но имаше едно нещо, което лесно можех да направя.
Вдигнах ръце с усмивка и извиках вода, оставяйки силата си да нараства и да се издига, преди най-накрая да я пусна в порой, който излетя от мен и наводни цялото стълбище.
Момичетата изпищяха, когато подгизнаха, а аз се обърнах и хукнах в другата посока, преди те да успеят да разберат за мен.
Стъпките им бързо ме последваха от стълбите и аз се шмугнах в най-близката врата, като се ухилих на себе си, докато се заслушвах за звука от преминаването им. Техните викове на гняв и гръмотевични стъпки преминаха точно отвън и аз трябваше да прехапа устните си, за да се спра да не се изсмея. Те не ме бяха видяли и това означаваше, че днес имах поне един проблем по-малко.
— Да не се криеш от някого?- развеселен глас изгука зад мен и сърцето ми се сви като камък, докато се завъртях, за да огледам класната стая, която смятах, че е празна.
Погледът ми падна върху Кейлъб, докато той се усмихваше хищно от сенките, където седеше.
– Ами, по дяволите, избягах от гърба на хиени направо в устата на крокодил – измърморих аз.
— Не е ли лъв?- подразни се той и фактът, че дори не си беше направил труда да стане, само потвърждаваше факта, че нямах шанс да му избягам.
– О, не, те ловуват заедно, не ми се струваш като тип, който има нужда от помощ при завирането на плячката си в ъгъла.
– Понякога ми идва на крака, без да трябва да правя нещо – съгласи се той и аз улових следата на глад в тъмните му очи.
Поех спокойно дъх, отблъсквайки желанието да бягам. И двамата знаехме, че той ме има и препускането през коридорите, пълни със свидетели, преди неизбежно да се окажа прикована към стена и източена, всъщност не ме привличаше. Имаше някакво тихо достойнство просто да приема съдбата си. Един ден щях да бъда достатъчно силна, за да се преборя с него, но колкото и да ме ядосваше, този ден все още не беше дошъл.
— Тогава ще приключим ли с това? — попитах, пристъпвайки към него целенасочено. Ако щях да бъда използван като кутия за човешки сок, по-скоро щях да го направя при мои собствени условия. Още се приближавах когато дръпнах дългата си коса през дясното рамо, оголивайки гърлото си пред него.
Погледът на Кейлъб се плъзна към врата ми, преди да се спусне по-надолу, докато разглеждаше извивките ми, различен вид глад освети тъмните му очи.
Бавно той се изправи на крака и аз спрях на крачка от него, накланяйки глава, за да го погледна.
– Знаеш ли, усещам силата ти – въздъхна той, оставяйки пространството между нас празно и сърцето ми започна да бие малко по-бързо. Искаше ми се той просто да продължи с това, но не мислех, че да го моля да свърши, е най-добрият начин да отхвърля това мъчение, така че просто останах на мястото си.
— Някаква идея какво съм тогава?- Попитах аз, чудейки се дали различните ордени на феите имат различен вкус. С малко късмет нямаше да му стана фаворит.
– За съжаление не. Мога само да усетя дълбочината на силата ти. И ти си силна. След като се научиш да я използваш, имам чувството, че няма да мога да взема и грам от тебе без разрешение.- Устните му се изкривиха в усмивка и аз не можах да не ги погледна за миг, мислейки, че може да ми харесат малко повече, ако не скриеха зъбите му.
— Защо, по дяволите, изобщо бих ти дала разрешение? — попитах аз, извивайки вежда. Разбира се, че не се борих вече с него, но това не е разрешение; беше горчиво приемане. И двамата знаехме, че не мога да се преборя с него… все още. Но ако имаше някакъв шанс по дяволите да стана достатъчно силна, за да го спра, тогава знаех без съмнение, че ще направя точно това.
Кейлъб протегна ръка и докосна хладните си пръсти по трептящия пулс в основата на гърлото ми. По кожата ми се разпръсна нервна енергия в отговор и леко изтръпване от удоволствие, което отказах да призная, дойде заедно с това.
– Ти също си наследник. Ако преминете през Реконинг и завършите обучението си тук, в Зодиак, тогава има вероятност да бъдем в живота един на друг за много дълго време.
– Мислех, че целта на вашия клуб за малки момчета е да се уверите, че аз и сестра ми няма да успеем да преминем през Реконинг? Не искаш ли да си отидем?- настоях аз.
Кейлъб сви едно широко рамо и аз бях поразена от чувството, че може би не е толкова настарвен да се отърве от нас, както предполагах. Четиримата бяха такива задници, но на индивидуално ниво Кейлъб не беше направил много освен да ме хваща и хапе. Инцидентът в пещерата беше малко по-различен, но дори тогава той не беше прекалено гаден. Той изглеждаше по начин, който предполагаше, че всичко това е някаква голяма игра, която е принуден да играе, но никога не съм изпитвала същото чувство на злоба от него, както от другите. И сега, когато разбрах как работи светът на феите, знаех, че той ще направи същото с всеки, който оспори позицията му. Така че поведението му не беше непременно толкова лично посегателство, колкото изглеждаше.
– Интересно ми е да видя как ще се развие цялото това нещо – призна той.- Може би ще се провалиш и ще си отидеш до края на семестъра. Или може би ще се надигнеш и ще поискаш правото си по рождение. Преди да бъдат убити родителите ви, нашите семейства бяха техни съветници. Винаги щяхме да държим властта под вас, ако нещата не бяха станали толкова объркани с Дивият крал. Така че може би ще се провалите в Реконинг и ще бъдете върнати обратно към скучните си смъртни животи или може би изпитанията, които понасяте сега, само ще ви направят по-силни накрая и ще преминете.
– Така че с други думи, просто ще продължиш да вървиш заедно с другите Наследници и техните глупави игрички и винаги, когато не се правиш на гадняр, аз все още ще съм честна игра – троснах се аз.
— Точно така — засмя се Кейлъб.
Изпуснах дъх на раздразнение. Тук няма рицари в блестящи доспехи. Не че това беше голяма изненада. Освен това никога не ми беше нужен такъв, така че нямаше да го търся сега. Със сестра ми се бяхме грижили за себе си дълго време и веднага щом измислим как да впрегнем всичко, което имаме, от нашите Елементи и нашите Ордени, тогава тези задници щяха да разберат точно с кого са се забърквали.
– Можеш ли просто да приключиш с това? Имам много да уча.- Или да си дремна, но не е нужно да знае това.
— Не искаш ли да чуеш предложението ми, Тори? — попита Кейлъб, а гласът му погали името ми, докато навлизаше в личното ми пространство.
– Не мога да си представя нищо, което би могъл да ми предложиш, за да ме направиш доброволен участник в графика ти за вечеря – казах невъзмутимо.
– Може да има едно нещо – възрази той.
Преди да успея да поискам обяснение, той улови брадичката ми между пръстите си и притисна устата си към моята.
Сърцето ми замря от изненада, когато устните му уловиха моите, а езикът му се притисна към устата ми и изпрати тръпки от желание, заливащо крайниците ми. Разбира се, знаех колко е привлекателен; не можеше да пропуснеш изрязаните му черти или начина, по който мръснорусата му коса се къдри по този съвършено несъвършен начин.
Трябваше да го бутна назад; той беше един от тях. Но когато вдигнах ръце към гърдите му с пълното намерение да го отблъсна, вместо това открих пръстите ми да бродят по твърдите равнини на мускулите му.
Кейлъб издаде шум на задоволство дълбоко в задната част на гърлото си, когато ръцете му се придвижиха до кръста ми и ме поведе назад, докато бедрата ми не удариха твърдата линия на бюрото.
Той ме повдигна лесно, разбутвайки коленете ми, така че да може да се движи между краката ми и сърцето ми загърмя, докато доказателството за желанието му се притискаше към мен през тъканта на дрехите ни.
Плъзнах ръце около врата му, привличайки го по-близо, докато поглъщах вкуса му и изследвах косата му с върха на пръстите си.
Ръката на Кейлъб се придвижи до коляното ми, палецът му обикаля горната част на дългите ми чорапи, преди да започне изкачване нагоре по бедрото ми.
Дишането ми спря, когато пръстите му се задвижеха под полата ми и аз закачих другия си крак около него, подтиквайки го да продължи.
Не знаех дали го мразя или не, но знаех, че кръвта ми кипва и желанието се разгръща в мен като криле на птица. Той все още щеше да ме ухапе, да открадне част от силата ми за себе си, но може би това беше отговорът на чувствата ми по въпроса. Поне този един път можех да взема нещо и от него.
Усещах как тази нахална усмивка украсява устните му под моите и дръпнах долната му устна между зъбите си, захапайки достатъчно силно, за да се отдръпне от изненада.
Кейлъб се засмя, докато ме огледа, с ръката му все още под полата ми, докато спря на милиметър от ръба на бельото ми. Погледнах го с любопитство. Не исках той да спира, но се чудех дали това е просто поредната му изкривена игра.
– Защо? — попитах задъхано, исках да разбера, че това не са някакви предварително планирани глупости.
– Можеш просто да вземеш каквото искаш от мен. Така че защо да ме целуваш?
– Мога да взема кръвта и силата ти от теб – съгласи се мрачно той, докато погледът му се изплъзна от лицето ми, за да обиколи тялото ми.- Но аз желая повече от това. И аз съм Телец; когато насочим мислите си към нещо, не е лесно да се отклоним от него.
Леко се присмях на това. Все още ми беше трудно да се впусна във всеки аспект на нещата със знака на зодиите. Предполагах, че малка част от мен просто не може напълно да забрави онези глупави предложения във всекидневниците, към които толкова много смъртни се придържаха за успокоение. Макар че вероятно би трябвало да вярвам на всичко това, предвид сегашното ми обкръжение.
Не знаех дали трябва да му вярвам или не, имах известен ужасен вкус към мъжете и винаги, винаги избирах лошия човек. Но нищо не можеше да накара кръвта ми да препуска така, както да знам, че си играя с нещо, което не мога да контролирам, а Кейлъб Алтаир беше непредсказуем като вятъра.
— Не изглеждаше толкова против идеята онази вечер — подкани той, чакайки да отговоря.
– Това беше пияната Тори – възразих аз.- Тя е известна с това, че взема лоши решения, така че не бих се вълнувала много от нещо, което смяташ, че може да е направила с теб. Не бива да предполагаш, че всичко, което се случва, когато съм пияна, ще има някакво значение за трезвата Тори.
— И мислиш, че бих бил лошо решение? — попита Калеб с развеселение.
Устните ми се извиха в отговор.
– Взимала съм достатъчно лоши решения, за да разпозная едно, когато го видя.
— Колко точно? — попита той, навеждайки се, за да прокара устни по врата ми, а зъбите му дразнеха кожата ми.
– Достатъчно, за да разбера, че това е ужасна идея.- Дъхът ми спря, когато устата му стигна до ъгъла на моята. — Вероятно не достатъчно, за да ме отблъсне напълно.
Засмя се мрачно и звукът накара пръстите на краката ми да се свият, а хватката ми да се стегне на ръба на масата.
Той се спря за един момент, приковавайки ме с тези очи в цвят на нощното небе. Настъпи дълга пауза, докато се опитвах да преценя плюсовете и минусите на тази ситуация. Не беше като да ме примами тук; това беше просто случайна среща и не можех да отрека желанието на тялото ми, да изпита това. Сърцето ми биеше, кожата ми пламтеше под натиска на ръката му в най-високата точка на крака ми и наистина исках той да я премести само няколко инча по-високо… нещо много лошо, предвид нашето съперничество.
Погледът ми се плъзна по униформата му и прехапах устна, докато се протегнах напред, за да разкопчая горното копче на снежно бялата му риза.
Очите на Кейлъб се замъглиха от тъмно желание той ме наблюдаваше, докато си проправях път надолу по копчетата, и успея да пъхна ръцете си за да усетя твърдите линии на мускулите под дланите си.
Потръпна при докосването ми и се притисна напред, за да ме целуне отново. Този път изоставих последното си колебание и се отдадох на момента. Това, че съм на това място, не ми беше предлагало много удоволствие досега и бях повече от готов да взема това удоволствие от него.
Той възобнови действието си нагоре по бедрото ми, като палецът му натисна точно там, където исках, и ме принуди да изтена от удоволствие срещу устните му.
Кейлъб започна да кръжи с палец срещу мен през тънката преграда на бельото ми и аз извих гръб, когато кожата ми оживя под докосването му.
Целувките му станаха по-настойчиви, когато другата му ръка започна да разкопчава копчетата на ризата ми, а аз продължих да изследвам тялото му с ръцете си.
Усещах как възбудата нараства в мен, изисквайки повече от него, докато продължаваше да ме води към ръба. Ръката му се размести и той избута бельото ми настрани, преди да забие пръст в мен.
Изстенах окуражаващо, когато нуждата в тялото ми се приближи до избухване, а другата му ръка стигна до сутиена ми, като галеше гърдите ми през него.
Устата му се отдалечи от моята, прекарвайки линия от целувки през челюстта ми надолу кум гърлото. Напрегнах се, когато устните му докоснаха мястото където се усещаше пулса ми, но той не ме ухапа, още не, той се придвижи по-ниско и аз се наклоних назад, за да му дам по добър достъп.
Кейлъб бутна сутиена ми надолу, когато устните му стигнаха до гърдите ми, устата му засмука зърното ми точно когато заби друг пръст в мен.
Изстенах отново, този път по-силно забравяйки за заобикалящата ни среда, очите ми се затвориха, когато се разкрачих още повече и мускулите ми започнаха да се напрягат около него. Той продължи да се движи, хватката му се затегна, устата му настояваше за плътта ми, когато усети как се разпадам под него.
Дишането ми се ускори, докато пръстите му ме избутваха към края и аз се разпаднах с вик на удоволствие.
Устата на Кейлъб улови моята, и той погълна екстаза ми с ръмжене на собственото си желание и ме преведе през последните тръпки на това, което беше направил с тялото ми.
Разтопих се срещу него, когато той ме целуна сладко, дърпайки ръката си назад с нотка на съжаление.
Той се отдръпна с един инч, прекъсвайки целувката ни и аз примигнах към него от изненада.
– След минута идва ученик, за да научи изкуството на вампиризма от експерт – призна той неохотно.
Сдъвках устна, когато погледът ми се плъзна по отворената му риза, съвършенството на мускулите му, които образиваха перфектно V и изчезнаха под талията му, докато не видях доказателствата за възбудата му в панталоните.
— Значи това беше само за мое удоволствие? — попитах изненадано, докато бавно започнах да закопчавам ризата си.
Челюстта на Кейлъб се стегна от забавление.
– О, не, и аз получих много от това – увери ме той с поглед, който накара сърцето ми да се блъска в гърдите.
Започна да закопчава собствената си риза и болка от съжаление ме изпълни, когато тялото му отново беше скрито.
Краката ми все още бяха малко слаби и се задържах за бюрото, докато тишината се разпространи между нас. Не бях сигурен какво означава това; със сигурност не беше декларация в любов, но имах чувството, че може би просто сме като на среща. Средно положение, в което поне не се мразехме. И бях щастлива да призная, че всеки ден бих приемала такова приятелство от него.
Тъмносините му очи отново се плъзнаха към врата ми и аз въздъхнах драматично.
— Все пак ще ме ухапеш, нали? — попитах аз, а пръстите ми се извиха около ръба на бюрото в очакване.
– Би ли могла да гледаш на това като на възнаграждение за усилията ми – подразни ме той, очевидно дори не обмисляйки да ме пусне от куката.
– Е, това да те оставя със сини топки ме кара да се чувствам малко по-добре – отвърнах с усмивка.
Очите на Кейлъб блеснаха с обещание.
– Следващия път непременно ще отделя няколко часа, които да ти посветя – промърмори той.- И тогава нито един от нас няма да остане лишен.
Сърцето ми биеше развълнувано при перспективата за това, но отказах да го позволя да се покаже.
– Следващият път? — попитах, повдигайки вежда.
Кейлъб ме гледаше няколко секунди, преди да се приближи, за да прибере кичур от косата ми зад ухото.
— Ще ходиш ли на танците в петък? — промърмори той и пулсът ми леко се ускори от изненада. Щеше ли да ме покани на танците? Това, което току-що направихме, беше забавно, но едва ли се канех да започна да дефилирам из Академията с него, обявявайки се по някакъв начин за негова.
– Ами, да – казах аз, чакайки да видя накъде отива с това.
— Защо не ги пропуснеш? — попита той и аз примигнах към него от изненада. Той не ме покани на танците, просто се опитваше да ме спре да отида и да се забавлявам с приятелите си.
— Каква възможна причина бих имала да направя това? — попитах аз, накланяйки глава достатъчно, за да накарам ръката му да падне от лицето ми.
Устните на Кейлъб трепнаха, когато забеляза промяната в тона ми и вместо това прокара избутаната ръка надолу по ръката ми.- Защото тогава можех да се измъкна и да дойда в стаята ти. Можем да имаме цялата къща и цялата вечер за себе си – каза той.
— Това е доста самонадеяно от твоя страна, земно момче.
– Земно момче? — попита той с усмивка и протегна ръка към мен, тъмносиньо цвете цъфна в дланта му.
– Може би вече получих това, което исках от теб – казах аз, като се преместих напред, за да стана от бюрото, без да взема цветето от него.
Калеб остави цветето да се разтвори отново в нищото, когато пристъпи напред, за да ме спре, тъмна усмивка освети лицето му.
– Уверен съм, че ще се върнеш за още – увери ме той и сривът в пулса ми ме накара да се запитам дали е прав. Все пак нямаше начин да пропусна танците в негова полза.
Вратата се отвори зад нас и сърцето ми подскочи, докато се огледах и в стаята влезе вампир, който бях видяла в класа по Воден елемент. Очите му се разшириха, когато ни забеляза в компрометиращата позиция, но преди да успея да направя нещо, за да ни прикрия, зъбите на Кейлъб се плъзнаха в кожата ми.
Трепнах от изненада и се преборих с желанието да скимтя в отговор на болката, докато той се хранеше. Ръката му стисна в юмрук косата ми, за да ме задържи на място и аз стиснах зъби, докато чаках да приключи.
След няколко дълги секунди той се дръпна назад, очите му срещнаха моите за момент с искрица на забавление в тях. Юмрукът ми се стисна от отчаяното желание да го ударя, но се въздържах, знаейки, че най вероятно само ще си нараня ръката.
— Урок първи за днес, Теди — каза Кейлъб, насочвайки вниманието си към момчето, което ни прекъсна.
– Винаги ловете най-мощното същество, което можете да надвиете. Тори тук все още не е достигнала своите сили, така че в момента тя е източник. Макар, че за твое нещастие, вече я обявих за мой Източник, така че дръж зъбите си настрана.
Изправих се на крака, бутнах Кейлъб една крачка назад, докато вземах чантата си от земята до нас.
– Урок втори – казах хладно, докато погледнах Теди, който изглеждаше склонен да опита късмета си с мен въпреки предупреждението на Кейлъб.- Не подценявайте дълбините на отмъщението. Аз и сестра ми имаме повече власт от всички вас и ще бъдете глупаци да си помислите, че няма да си спомним какво преживяхме, докато се справяхме с това.
Ударих рамото си в рамото на Теди, докато минавах и той се спъна встрани, като се вслуша в предупреждението ми, докато се насочвах към изхода.
Отворих вратата, но преди тя да се затвори зад мен, гласът на Кейлъб ме последва.
— До следващия път, Тори!- обеща той. И докато оправях ризата си, се чудех дали се страхувам от това или го очаквам с нетърпение.