ДАРСИ
От дланите ми избухнаха сенки, които се удариха в щита, който Сет бе хвърлил около тримата наследници, но силата на удара ги повали на земята. Клара ми върна гласа точно навреме, за да мога да изкрещя.
Тримата бяха отново на крака за секунди, обърнаха се към мен и се отдръпнаха, докато се вглеждаха в гледката на вдигнатите ми ръце и сенките, които се въртяха зловещо между пръстите ми.
– Не мога да го спра – изпъшках аз, а сърцето ми барабанеше в мощен ритъм. – Махнете се от мен.
– Майната му – изплю се Сет, като закрепи щита си около тях.
– Излез и се изправи сама срещу нас, страхливке! – Изръмжа Кейлъб в дърветата точно когато от мен избухна поредната вълна от сила.
Тримата бяха отблъснати, блъскайки се в храсталака, а тялото ми се обърна рязко към Макс, крачейки напред с вдигнати длани. От ръцете ми избухнаха сенки и ужасът ме скова, докато го молех да се махне. Тялото му се разтвори в нищото и аз осъзнах, че това е илюзия, която той беше оставил там, карайки сърцето ми да се свие от облекчение, когато го забелязах да се стрелка между дърветата пред мен.
Клара отново впрегна волята си в мен и изведнъж се затичах към Сет, взривявайки сенките върху него, така че той беше принуден да се изправи на крака и да се предпази с всички сили. Пипалата на мрака се увиваха около балона му за безопасност, притискаха го и го стискаха като питон около буркан. Той ревеше, докато хвърляше всичките си усилия, за да го поддържа, а аз се страхувах какво ще стане, ако преодолея защитата му.
– Престани! – Изкрещях на Клара, когато смехът ѝ се разнесе някъде от короната над нас.
Кейлъб се движеше размазано, катереше се по дървото със скорост, докато я преследваше и изчезваше сред клоните.
– Не можеш да ме хванеш! – Запя Клара, като гласът ѝ се носеше далеч от нас, но хватката ѝ върху мен не се отслабваше.
Сенките се увиваха все по-плътно около щита на Сет и аз усетих, че той започва да се огъва, а магията едва издържа под интензивността на Петия елемент.
Една тежест се сблъска с мен и аз се ударих в земята под цялата тежест на Макс, който сграбчи китките ми и завърза ръцете ми в лед, заключвайки ги над главата ми.
– Всичко е наред, няма да ѝ позволя да те вземе – изръмжа той, а очите му блестяха с това обещание и ми дадоха сантиметър надежда, за която да се хвана.
– Вържи я – поиска Сет, докато тичаше до мен.
– Побързай – помолих аз, докато сенките се натрупваха в дланите ми, бълбукайки срещу леда, докато се мъчеха да пробият.
– По дяволите. – Макс се премести обратно на колене, протегна ръце и завърза ръцете ми във все повече лед.
Едно петно зад него накара сърцето ми да се разтресе от ужас.
– Внимавай!
Клара прокара нож по гърба на Макс и той изръмжа, докато падаше от мен, а кръвта се просмукваше през бялата му риза. Сет хвърли мрежа от лиани, за да се опита да я хване, но тя изчезна на мига, а Кейлъб се втурна след нея. Тя хвърляше всичко, което можеше, на пътя му, взривяваше гората на парчета и караше дърветата около нас да стенат, докато стволовете им почти се чупеха под силата на нейната мощ.
Сет се хвърли напред, за да излекува Макс, а ледът започна да се раздробява и да се чупи около пръстите ми.
– Сет – помолих аз, а сърцето ми се разтуптя. – Махайте се оттук.
Ледът избухна от дланите ми и аз бях принуден да се хвърля към тях, като прихванах две въжета от сянка около гърлата им и ги накарах да се задушат.
Сет изхвърли една длан и вятърът избухна в мен, изпращайки ме да летя, преди да ме хване на въздушна възглавница, спасявайки ме от удара на твърдата земя. Въздухът продължаваше да ме притиска, но той беше наполовина съсредоточен върху лекуването на Макс и когато от тялото ми се изви още една вълна от сенки, магията му поддаде.
Бях принуден да се изправя на крака, тичайки към тях, а Клара отново ускори ход, поставяйки леден кинжал в ръката ми. Ужасът ме погълна, когато гласът ѝ ме повика обратно.
– Хайде да нарежем няколко наследници, Дарси! – Тя отново се засмя, сякаш се забавлявахме в някаква игра.
Стиснах зъби, докато тя накара хватката ми да се стегне около острието, и се запътих към Макс и Сет, които набързо се изправиха, вдигайки ръце, за да ме отблъснат.
– Не се сдържайте – помолих аз, а сърцето ми заби в ужасяващ ритъм, докато напрежението изписваше чертите им. – Трябва да ме спрете.
Назад към част 51 Напред към част 53