Зодиакална академия – Прокълнати съдби – Книга 5 – Част 53

КЕЙЛЪБ

Изстрелях се от Дарси, докато тя хвърляше сенки по Сет и Макс, а те и крещяха да спре. Продължих да се съсредоточавам върху целта си, прокарвайки пътека през дърветата и заобикаляйки обратно към кучката, отговорна за това.
Озъбих кътниците си, докато се стрелях към Клара Орион, сенчестите ѝ очи се стрелкаха по пътя ми, докато идвах към нея, а усмивка изкривяваше устните ѝ, сякаш пристигането ми беше направило деня ѝ приятен.
– Ела да ме хванеш, вампирче – извика тя и се изстреля далеч от мен, докато обикаляше останалите, опитвайки се да ги постави между нас.
Изръмжах и, докато Дарси хвърляше камшик от сенки и Сет беше принуден да се предпази в последния момент, а хъркането му от усилие издаваше колко силен е бил ударът. Макс хвърли силата си нагоре, за да блокира Дарси, а тя ги помоли да бягат, докато още сенки се увиваха около ръцете ѝ.
Клара продължаваше да ги обикаля, смеейки се като малко момиче, като се опитваше да ги държи между нас, за да не мога да я стигна. Изръмжах от неудовлетвореност, като хвърлих влиянието си в земята в краката ѝ, за да я забавя, докато тя се опитваше да се изстреля отново от мен.
Тя се препъна в ямата, а лианите я връхлетяха за достатъчно дълго, за да се отчете скоростта ми.
Докато се освободи от тях, аз вече бях върху нея.
Хвърлих тежестта си върху нея, докато се блъскахме в ямата, която бях създал, и ръцете ми се сключиха около гърлото ѝ, докато пръстта се издигаше около нас, погребвайки я под мен.
Клара се засмя маниакално, докато я стисках по-силно, а дланите ми горяха от топлина, докато използвах огнената си магия срещу нея.
По ръцете ѝ се плъзнаха сенки, когато тя се протегна и обви пръстите си около китките ми, а аз изтръпнах, когато ледената им сила предизвика болка в тялото ми.
Освободих я за миг, изстрелвайки се обратно на брега на ямата, като използвах земната си магия, за да я заровя под земята, влагайки все повече и повече сила в атаката, докато тя се бореше да се освободи.
Изръмжах, като засилих силата си, задушавайки я с пръст и карайки земята да се свива и свива, докато…
Клара изскочи от пръстта, като се заканваше диво, носейки се на вълна от сенки, и скочи право към мен с оголени кътници.
Извърнах се настрани, като хвърлих огън в лицето ѝ, но пламъците бяха погълнати от сенките, докато тя ги насочваше да я защитят.
– Ти си пораснал в такова голямо момче, Кейлъб – захили се тя, докато чакаше следващия ми ход, а аз я игнорирах напълно. Това нещо не беше момичето, с което си играех, когато идвах в къщата на Дариус като дете. Каквато и да беше тя, това вече не беше фея.
Стрелнах се около ямата, но едно пипало от тъмната ѝ магия ме хвана за глезена и ме събори на земята, преди да успея да ѝ избягам.
Брадата ми се удари в земята и усетих вкуса на кръвта, когато кътниците ми се врязаха в езика.
Клара беше върху мен, преди да успея да направя нещо повече от това да се преобърна.
Плащ от черни сенки се увиваше около плътта ѝ, докато тя възсядаше бедрата ми, а сенките надничаха наоколо, докато тя ги насочваше към мен. Леденостудените ѝ ръце се притиснаха към гърдите ми и аз изтръпнах, когато тъмнината, която тя притежаваше, се впи в мен, преследвайки сърцето ми със смъртоносна точност.
Навсякъде, където сенките се докосваха, оживяваха от агония и караха черепа ми да отеква от спомените за всички най-лоши неща, които някога съм правил.
– Изглеждаш вкусно, Кейлъб – изстена Клара, облизвайки кътниците си, докато погледът ѝ обхождаше гърлото ми.
Изчаках я да се нахвърли и със светкавично движение улових челюстта ѝ в ръката си. Кожата ми пламна от огнена магия и тя изрева от болка, докато извивах челюстта ѝ с усилената си сила, докато не чух как тя се счупи.
Другият ми юмрук се удари в страната ѝ със същото движение и аз изтръпнах от облекчение, когато тя бе отхвърлена от мен, отнасяйки със себе си мръсните си сенки.
Скочих на крака с още едно ръмжене, като облякох ръцете си в огън и накарах земята да се разтресе под нея, докато тя отново се изправи.
Сенките се издигнаха навсякъде около нея, докато тя не заприлича на нищо повече от петно от мрак под дърветата. Бях си научил урока. Тези сенки нямаше да се доближат до мен отново и когато тя се затича към мен, аз се стрелнах встрани, хвърлих към нея поток от пламъци и изгорих тъмната ѝ магия обратно.
Тя изрева от неудовлетвореност, когато земята се изправи и се срути под нея, а аз хвърлих поглед към Сет и Макс, за да установя, че разсейването на Клара им дава предимство.
Дарси им крещеше да бягат, тъй като беше принудена да ги преследва със сенките, но без пълното внимание на Клара, която я направляваше, атаките ѝ бяха небрежни.
Това беше цялото насърчение, от което се нуждаех. Озъбих зъби на Клара, докато хвърлях дървени копия в ръцете си и ги изстрелвах едно след друго към нея.
Тя трябваше да прескочи едно, а следващото беше погълнато от сенките, но аз не забавих темпото, тъй като просто хвърлях все повече и повече от тях срещу нея.
Ако исках да спася останалите, трябваше да освободя Дарси от властта на Клара над нея. А имаше един сигурен начин да свърша тази работа.
Клара Орион трябваше да умре. И този път тя нямаше да се върне след това.

Назад към част 52                                                Напред към част 54

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!