Глава 12
През последните няколко часа снегът валеше непрекъснато и когато таксито спря пред сградата им, студеният сив пейзаж на техния среднозимен квартал – пешеходните пътеки, оградите от ковано желязо, каменните навеси и скелетната мрежа от надвиснали клони – се бе превърнал в дебела покривка от неподправено бяло, която продължаваше да се натрупва, докато меките, дебели люспи се спускаха от нощта.
Тайлър изскочи навън в тишината, която никога досега не беше откривал на тази улица.
Откъм гърба му до ушите му достигна развълнуваният шепот на Маги.
– Красиво.
Той се обърна и я намери на половината път от таксито, с лице, обърнато към небето, с тези земни очи, ярки между трептенията на тъмните мигли, които улавяха снежинките. А усмивката ѝ… как нещо, с което беше толкова свободна, имаше силата да го разтърсва всеки път, той никога нямаше да разбере.
– Най-красивото нещо, което съм виждал – отвърна той, но гласът му изведнъж се оказа труден за овладяване.
Посягайки към ръката ѝ, а след това и около нея, той се засмя на задъхания ѝ писък, когато я притисна към себе си, оставяйки петите ѝ да висят на няколко сантиметра над снега.
С пръсти стиснала раменете на палтото му, Маги срещна очите му с изненадан поглед.
– Не е нужно да ме носиш.
Той кимна, държейки я здраво, докато си проправяше път нагоре по покритата със сняг пътека.
– Не бих искал тези секси токчета да се развалят.
На стълбите снегът се разреди до прахоляк, който свърши напълно на няколко метра от вратата.
Тайлър отпусна Маги на краката ѝ, като я държеше с една ръка, защото докато не се налагаше, не искаше да я пуска.
– Ти наистина си пълноценна компания – промърмори тя, а очите ѝ все още бяха втренчени в неговите.
– И какво се случва след целувката?
Тя преглътна, а после поклати глава.
– Влизаме вътре. В нашите апартаменти. Когато се видим след това, безмилостно се подиграваме на цялата тази среща. И един с друг. Определено един на друг.
Това момиче и нейната граничеща с нездравословност мания да говори глупости. Той я обичаше.
– Нищо не казва „просто приятели“ така, както малко кал.
– Това е идеята – съгласи се тя със смях, който той не можеше да не забележи, че звучи напрегнато. След това, като хвана долната си устна между зъбите, тя погледна настрани. -Тази вечер няма публика. Имаш късмет.
Плъзгайки ръката си под падащата и коса, той върна погледа и към своя.
– Имам късмет.
Но не защото Ава и момчетата бяха излезли за вечерта с билети за представлението на годеницата на Сам в театър „Степънволф“, а след това и за афтърпартито. Не. Беше късметлия, че имаше този единствен откраднат момент, който щеше да свърши почти преди да е започнал. Имаше късмет, че изобщо има Маги.
Тя се вгледа в него, прекрасните очи, в които бе видял да проблясват твърде много емоции през последните месеци, сега бяха тъмни в сенките на нощта. Устните ѝ бяха разтворени. Тялото ѝ беше близо.
Искаше му се да се задържи. Да направи така, че този миг преди да продължи още малко, за да не се налага да се сблъсква с момента след това, когато вече нямаше какво да очаква или да чака, защото всичко беше свършило. Зад тях.
Само като се взираше в леко обърнатото ѝ лице, той не можеше да чака.
Той прокара палец по гладката ѝ буза. Почувства гъделичкането на къдриците по кокалчетата на пръстите си, когато с притворени очи доближи устата си до нейната.
Една целувка.
Устните им се срещнаха в нежно, изпитателно притискане, което преминаваше от един дъх в следващия.
Боже, тя беше мека. Устните ѝ бяха еластични под намека за триене, което не беше достатъчно, но той искаше – трябваше да се наслади на това. Ниското бръмчене между тях започна да се усилва, концентрирайки се във всички места, които се докосваха, и в няколко, до които той никога не бе искал да допусне Маги.
Ръцете ѝ се сплескаха на гърдите му. Тя се наведе по-близо, давайки му леката тежест на тялото си и още стотици точки на контакт, превръщайки слабото бръмчене в тласък, който накара всеки негов нерв и чувство да се включи. Отказвайки се от този прекъснат първи контакт, Тайлър потъна в допира назад и напред на целувката, която се задълбочаваше с всяко бавно преминаване, докато устните на Маги не се разтвориха, а устата ѝ не стана негова за едно кратко поемане.
Той можеше да приключи това бързо. Приключи го сега.
Само че беше минало твърде много време, откакто някой от двамата не се беше целувал прилично – и, по дяволите, той искаше това.
Затова, вместо да се впусне в топлата, влажна кухина на устата ѝ, той се възпротиви. Вместо това възобнови бавното търкане на устните им, привличайки ги и попивайки, наслаждавайки се на гъвкавата им податливост и еластична покана.
Той прокара език в ъгъла на устата ѝ, веднъж и после отново, усещайки първото разклащане на сдържаността ѝ, когато следващият ѝ дъх прошепна името му и от тялото ѝ в неговото се появи трепет.
Очите ѝ се отвориха и срещнаха неговия горещ, замъглен поглед.
– Готова ли си? – Попита той, призовавайки достатъчно здрав разум, за да добави към въпроса си нотка на закачка и предизвикателство.
Тя отговори с усмивка. И тогава той отново скъси разстоянието между тях, като държеше здраво юздите на контрола си, докато се плъзгаше покрай устните ѝ.
Тя беше сладка.
Мокра.
Топла. И стенеше срещу бавното му навлизане и движение в устата ѝ. И този нежен звук – ако не внимаваше, това щеше да е краят му. Но той щеше да внимава, защото не беше готов да се откаже от това. Още не.
Държеше едната си ръка вплетена в меката копринена коса, а с другата я придърпа към себе си. Остави целувката да ескалира контролирано, да се разпространи от устата им до притискането на телата им. Твърдите набъбнали гърди, притиснати към гърдите му. Плоският и корем и малката извивка на бедрата й.
Почти се отдръпна, за да погледне лицето ѝ, за да види дали тя усеща това, което той чувстваше, но се улови, преди да направи фаталната грешка, която щеше да доведе до края на тази единствена целувка, която искаше да задържи.
Само че тогава това вече не зависеше от него и нямаше нужда да гледа, защото ръцете на Маги пълзяха по ребрата му, стискаха плата на палтото му от едната страна, преди противоположната ръка да се придвижи по-нагоре, хващайки се за рамото му, а после – за косата му.
А сладкият ѝ език се плъзгаше по неговия и го привличаше все по-дълбоко в устата си, докато го придърпваше по-силно към себе си.
Изстена отново и се вкопчи по-силно.
Устата ѝ беше толкова гореща. И влажна. И…
Изчезна.
Тя се отдръпна, в очите ѝ се появи зашеметен поглед, докато изсмукваше въздух на сантиметър разстояние.
Пръстите ѝ се бяха вплели в косата отзад на врата му и се бяха вплели в скалпа му, а дъхът ѝ се носеше по устните му на накъсани, прекъсващи малки издишвания.
Единствената им целувка беше свършила. Само че нито един от двамата не се отпусна. И изведнъж му хрумна защо трябваше да продължи да се разхожда онзи следобед, вместо да се върне и да поиска тази среща. Трябваше да знае – една целувка никога няма да е достатъчна.
Назад към част 12 Напред към част 14