Осмели се да обичаш-Книга 1-Истина или предизвикателство-част 20

Глава 19

Облегнала бедро на кухненския плот, Маги пусна миксера да работи, като разбиваше маслото, захарта, яйцата и ванилията, докато се уверяваше, че можеше да бъде и по-зле. Хиляди пъти по-зле.
Добре, може би само сто пъти, но както и да е. Тайлър беше разпитан от приятелите ни за действията им от предишната вечер, нещо, което се бяха съгласили да запазят в тайна само преди няколко часа. Беше неловко и неудобно, но той прие подигравките, без да му мигне окото, дори предложи бира в разгара им.
Тя беше впечатлена.
Впечатлена от това как е запазил хладнокръвие под напрежение.
Впечатлена от това, с каква лекота е запазил пространството между тях, докато на нея ѝ е било необходимо всичко, за да не посегне да докосне ръката му, косата му…
Свали миксера на ниска степен и добави сухите съставки. Бързо комбиниране, остъргване на стените и шоколадът беше наред.
И беше особено впечатлена от това как, когато беше поднесла последното си сърдечно извинение, докато си тръгваше с всички останали, той успя дискретно да се наведе до ухото ѝ, за да ѝ каже… и само на нея… че си е струвало.
Идва ред на обръщането на корема и горещите, болезнени места.
Ужас.
С лъжица от тестото върху чакащите я листове за бисквити Маги вкара първата партида във фурната.
Единадесет минути по-късно те се охлаждаха на решетката, а апартаментът на Маги ухаеше на дом. Като петъчните следобеди с майка ѝ и всеки специален повод, който си спомняше.
Трябваше да я успокои, но с начина, по който умът ѝ се промъкваше към Тайлър, неможа съвсем. Тя пъхна в устата си една все още твърде гореща бисквита и дъвчеше мрачно.
Тези пет, може би шест пъти с Тайлър бяха създали чудовище. Сексуално лудо, напълно обсебено чудовище, което точно в този момент обмисляше да стигне до най-ниското ниво – да използва бисквитите си като примамка за спалнята. Отваряйки входната врата, в коридора се разнесе миризмата на разтопен шоколад и изпечена кафява захар. Да играе така, сякаш няма представа какво прави, и просто да види какво ще се случи.
Би трябвало да се срамува.
Още една бисквитка, само умерено по-студена от предишната, срещна устата ѝ.
Тя се срамуваше.
Защото имаше големи шансове да излапа цялата тази партида, желаейки да има само още една нощ с Тайлър.

***

– Признай си, че го направи отново – поиска Ава, хрупайки една от малкото останали бисквити от предишната вечер. След като Маги поклати глава, Ава се намръщи, но веднага след това се разсъни и се зае със следващата си идея. – Но ти непременно ще го направиш. Защо иначе ще правиш всички тези адски преобръщания на щуката?
Маги спря по средата на щуката, с високо вдигнат във въздуха задник, а основните ѝ мускули горяха, сякаш ги беше запалила.
– Моля те. Това е мъчение, защото снощи изядох две дузини бисквити и само Бог знае колко тесто. Това е корективно действие, това е всичко.
Ава изхърка.
– Това е подготвителна поддръжка. Ти го обичаш и ще се омъжиш и ще живееш щастливо до края на дните си.
Уф.
– Аз го харесвам. Така че не ходи да избираш рокли за шаферки.
– Твърде късно. Мислех си, че нещо в ледено синьо би било хубаво.
Сваляйки се от топката за упражнения, Маги разкрачи краката си и избърса потта от челото си. Тя посегна към една бисквитка, въпреки че се беше заклела, че никога няма да яде друга.
– Недей да ми правиш дъжд на парада след мръсен секс с твоите сватбени приказки. Знаеш колко съм раздразнителна от тези неща. – Имаше момент, в който беше толкова погълната от фантазиите си за бяла рокля, че не беше в състояние да види нищо друго. Не беше успяла да види надписа на стената. Не е искала.
Толкова много бе искала да се омъжи за Кайл. Искаше всички, които и предлагаха да забавят темпото, да си отидат и да си гледат работата, за да може тя да се заеме със собственото си щастие.
Но не така се беше случило.
И сега, дори всички тези години по-късно, тя не можеше да чуе думата сватба, без стомахът ѝ да се свие и всички горчиви уроци, които никога нямаше да може да забрави, да се притиснат здраво на преден план в съзнанието ѝ.
Глупости.
Егоистична.
Разрушителка на дома.
– Съжалявам, знам. Чувствителна си по отношение на сватбата. Но предполагам, че си помислих, че ако се появи правилният човек, може би няма да бъдеш?
Маги се усмихна, подгъвайки коленете си.
– Тайлър не е правилният човек, Ава. Ние сме приятели с една-единствена невероятна нощ помежду ни. Но това е всичко.
Ава се доближи до нея, така че и двете се бяха облегнали на дивана.
– В известен смисъл си мисля, че ти си нещо повече от това. Маги, ти не допускаш никого до себе си, но този човек…?
– Да, този човек е доста невероятен. Но връзката между нас просто не е на дневен ред. Никой от нас не иска това, което имаме, да бъде нещо повече от това, което е.
– Как можеш да си толкова сигурна? Искам да кажа, че може би с малко време ще осъзнаеш, че искаш…
– Не – прекъсна я Маги, защото истината беше, че тя дори не искаше да мисли за „може би“ или за нещо друго, което може да обърка това, което беше съвсем ясно. – Тайлър дори не е сигурен, че ще остане в Средния Запад.
Тук ставаше трудно, защото Ава знаеше само толкова много за това, което го беше довело в Чикаго. Имаше една жена и връзката не беше проработила. Тя не знаеше, че е имало бебе, нито че разбитото сърце от загубата му е било толкова голямо, че Тайлър все още не е можел да го сподели с повечето хора.
Завъртайки очи, Ава се отлепи от пода.
– Знам, знам. Фирмата за ухажване от Ню Йорк. Но той все още не е заминал. Ами ако реши, че тук му харесва и иска да остане?
Ако Тайлър останеше, то щеше да е, защото животът му по същество беше спрян, докато чакаше възможност да си върне сина.
Работейки, за да овладее въздишката, която се бореше да се освободи, тя отговори с истината.
– Все пак няма да е като това, за което говориш.

Назад към част 19                                                         Напред към част 21

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!