Осмели се да обичаш-Книга 1-Истина или предизвикателство-част 21

Глава 20

ФЕВРУАРИ

Следващите няколко седмици бяха период на пренастройване. Възстановяване на границите. Очертаване на граници и изпробването им в рамките на тази ново определена връзка между тях.
Те отново бяха приятели. От типа на възстановените просто приятели. Приятели с открито съзнание за скрито привличане, на което са се отдавали веднъж – или пет, може би шест пъти – но вече не са действали. Излизаха като група или изобщо не излизаха.
Опитът беше доказал, че така е по-лесно да се остане в рамките на границите.
Или поне толкова близо до по-лесното, колкото е възможно.
Очите на Маги се пренесоха през претрупаната дневна на Ава към мястото, където Тайлър стоеше до Сам и наблюдаваше как Ава и Форд се надпреварват кой пръв ще сглоби новата им поставка за телевизор, без да използва упътването.
Единствената и свободна събота в месеца и тя я прекарваше така.
– Това е моето момиче – развесели се Сам. – Ава, ти го изпревари поне с две стъпки. По дяволите, Форд, как, по дяволите, функционираш всеки ден?
И добре. Всъщност тя нямаше много оплаквания.
– Тя има онова нещо „всичко в едно“, което и купихте – изръмжа Форд. – Пълно предимство.
Ава мълчаливо злорадстваше, твърде съсредоточена върху победата, за да я коментира. Но по преценка на Маги Форд можеше да се окаже прав. Сам имаше навика да пазарува вкъщи до късно през нощта, което беше основната причина жилището на Ава да изглежда по този начин. Всеки път, когато видеше нещо готино, което смяташе, че Ава може да използва, той го купуваше. Така например завивката на дивана ѝ беше „Снуджи“. Стаите на Ава бяха осеяни с чудодейни решения за упражнения, спа центрове за крака и отломки от „Както се вижда по телевизията“, докъдето стигаше погледът. Маги обичаше да се подиграва, но в действителност някои от тези неща бяха много полезни. Като например инструмента, с който Ава работеше в момента.
Форд потърка тила си и промърмори:
– Освен това според правилата не ти е позволено да говориш. Току-що си и казал, че има право.
На Сам не му беше позволено да помага заради естествената му склонност към всичко пространствено. Момчето можеше да сглобява тези неща със затворени очи и с момиче от „Хутърс“ в скута си, докато Форд беше по-скоро – ами, Форд. Той се занимаваше с дълбоки мисли и хобита, от които по невнимание печелеше купища пари.
– Първо позволяваш на малката си сестра да те засрами… и после плачеш? Пич!
Маги се засмя за кратко, но твърде бързо вниманието ѝ се върна към Тай. И начинът, по който той постави едната си ръка на върха на главата си, докато гледаше, карайки плата на тениската на „Ню Йорк Никс“ да се оформи към раменете и бицепсите му и да се издърпа нагоре точно толкова, колкото да проблясне половин сантиметър гола плът над дънките му.
Тя преглътна и се опита да отвърне поглед, но се отказа напълно, когато лявата му ръка срещна дясната на върха на главата му и, уау, дали това късче черно беше поглед към бельото му?
Тя знаеше как изглежда в това бельо и в нищо друго. Знаеше как изглежда, когато го съблече.
Добре.
Погледът ѝ се спусна по-надолу към прегръдката на тъмния деним по бедрата му. Боже, този човек имаше най-хубавите крака.
Просто приятел нямаше да я погледне.
И се върна обратно към топографската феерия на фланелката му. Тези дънки не оставяха много на въображението. И дори не беше като да са тесни.
Гледай. Настрани.
Тя искаше да го направи. Наистина искаше. Знаеше, че трябва. Защото ако не го направи, Тайлър щеше да забележи. Или някой друг щеше да го забележи.
– Маги?
И ето го. Тихият упрек на Тайлър.
Виновна, виновна, виновна.
Тя се насили да срещне очите му и да направи единственото нещо, което можеше.
Предложи виновен поглед, който казваше: Да, правех точно това, което изглеждаше. ИЗВИНЯВАЙ.
И понеже беше Тай, погледът, който получи в отговор, беше от рода на: О, наистина ти хареса това, което видя, нали?
Отговорът беше едно гигантско, звучно „да“. Но тъй като между тях вече не беше така, Маги се върна към старите си навици и принудително сви рамене, като направи невпечатлена физиономия, която само се надяваше да подкрепи. Може би щеше да е по-лесно да го продаде, ако Ава не беше използвала този момент, за да вдигне поглед от задачата си и да отбележи:
– Маги, цялата си червена.
Тогава Тай се обърна изцяло, пъхна ръце в предните джобове и направи онова нещо с раменете и ръцете си, от което мускулите му изпъкнаха, дънките му седяха достатъчно ниско, че да изискват рейтинг R, а умът ѝ се замая.
– Да, Маги – попита той, а кривото изкривяване на устните му подсказваше, че знае точно в кой мръсен влак са се качили мислите ѝ. – Горещо ли ти е или нещо такова?
О, не, не беше.
И с усмивката „какво ще направиш?“ също?
Е, за това ще видят.
– Просто си спомних един сън, който имах миналата нощ – излъга тя и срещна очите на Тай за миг, преди да добави: – Мръсен сън.
Две седмици преди това момчетата щяха да са се нахвърлили върху това, безмилостно подигравайки се с тях за закачката им. Но след няколко дни те бяха загубили желанието си за това. Вероятно защото Тайлър изглеждаше напълно незасегнат от подигравките, а на хоризонта нямаше и следа от бис.
Сам не си направи труда да вдигне поглед от проекта на Форд.
– Скъпа, трябваше да се обадиш и аз щях да превърна тези мечти в реалност.
Ава се изпусна и се ухили.
– Сега продават вибратори по QVC, Сам?
Погледът на Тай за миг се разфокусира, след което се плъзна бавно надолу по тялото на Маги, като едното ъгълче на устата му се плъзна нагоре.
– Мръсно, а?
Виждайки начина, по който я гледаше, с цялото това самодоволно задоволство, тя наистина не можеше да се сдържи.
– Наистина мръсно. – Тя прехапа устни, като се опитваше да изглежда като плаха съблазнителка. – Форд, ти беше невероятен.

***

– Толкова съжалявам – каза Маги поне за тридесети път, откакто бяха влезли в спешното отделение преди десет минути, а ръката на Форд беше увита в кървава кърпа.
Тя беше толкова близо до сълзите, колкото Тай никога не я беше виждал.
За какво и трябваха тези глупости.
Мръсни сънища за Форд, глупости.
А сега човекът имаше двусантиметрова рана по дланта си, откъдето беше загубил контрол над отвертката.
Ава се върна от рецепцията с купчина документи в ръка и виновна усмивка, която продължаваше да потрепва в ъгълчетата на устата ѝ, дори когато сякаш се опитваше да я скрие.
Погледът му се върна към Маги, която все още се извиняваше на Форд, като се кълнеше, че това не е вярно. Че не си проправяше път през момчетата от групата на приятелите си, защото те бяха по-безопасни за чесане на сърбеж, отколкото мъжете от списъка и за запознанства.
Очевидно успокоен, Форд кимна, след което преметна ръка през рамото ѝ за съвсем кратка прегръдка, преди да продължи да я притиска с ръка.
Каква група луди. А любимата му беше в центъра на всички тях.
Маги.
По дяволите. Плъзгането обратно към изключително приятелската уговорка не вървеше толкова гладко, колкото се надяваше.
По дяволите, той знаеше, че известно време ще я гледа по начин, по който не бива. Но това, на което разчиташе, беше, че Маги няма да има подобен проблем.
Очакваше, че за нея ще бъде по-лесно.
Само че всеки път, когато улавяше очите ѝ да се задържат върху него, усещаше изгарянето на погледа ѝ на места, на които не биваше, да му се налага да не я вземе в прегръдките си, за да я притисне в някое тихо пространство и да направи всичко онова, което знаеше, че тя обича най-много.
А те се бяха съгласили, че това не може да се случи.
Така че нямаше да се случи.
Като стисна носа си, Тай се изправи на крака.
– Момчета, отивам на разходка.

***

И така, сега Маги знаеше как изглежда човек, който е ударил с лопата по лицето си. Поне ъгловият ръб на лопатата. Изглеждаше окървавен. Наистина кървав. Със зееща рана под окото, която правеше тази на Форд да изглежда като прорез от хартия. Боже.
Беше минал малко повече от час, откакто бяха пристигнали. По пътя Сам се беше сблъскал с една изключително привлекателна червенокоса кардиохирургка, която познаваше отнякъде, и като обеща да ги настигне в чакалнята, тръгна с нея. Тайлър се беше отбил няколко пъти, но не изглеждаше склонен да се задържи наоколо, особено след като отведоха Форд обратно в кабинета за прегледи и Ава го последва.
Оттогава Маги седеше сама. Задушаваше се от вина и срам.
Това беше нейна вина. Ако просто беше успяла да запази очите си за себе си, те нямаше да са тук. Единственото нараняване, което Форд щеше да понесе, беше накърняване на гордостта му, когато малката му сестра го изпревари при сглобяването на мебели.
Главата ѝ се отпусна назад и тя си пое дълбоко дъх.
Какво си беше помислила?
Не си беше помислила. Това беше равносметката. В очите ѝ попаднаха чифт ниско разкопчани дънки и всички умствени функции, които не бяха от сорта на флирт, престанаха напълно. Трябваше да се овладее.
Защото приятелството ѝ с Тайлър означаваше нещо за нея. И не искаше да го загуби заради някаква поредица от недобре планирани пристъпи, породени от либидото, които изглежда не можеше да контролира.
Със затворени очи Маги усети как някой се настанява на стола до нея. Искаше и се това да е Тайлър, готов да разчупи леда и да премахне неловкостта в ситуацията между тях. Или може би дори Сам, защото да чуе за приятеля си лекар щеше да е добро разсейване. Но гласът до ухото ѝ каза, че не е нито едното, нито другото.
– Трябва да спрем да се срещаме така.
Тя отвори едното си око, за да потвърди подозренията си, и след това се усмихна.
Точно така: Горещият Доктор се беше върнал в града.
– Планираш да се откажеш? – Попита тя, облекчена от откъсването от мислите си. – Защото нямам много контрол върху това, че приятелите ми се нараняват.
Разбира се, веднага щом думите излязоха от устата ѝ, тя изсумтя, поглеждайки надолу към ръцете си.
– С изключение на днешния ден. Защото този ден беше по моя вина.
Лео се засмя на седалката до нея.
– Отново се забъркваш в неприятности, хм. Трябва да призная, че това ми харесва в теб.

***

Някакъв мъж в престилка си говореше с Маги и я гледаше така, сякаш тя беше точно този тип кафе-пауза, на която се беше надявал. Горещия доктор.
Трябваше да е той.
Изглеждаше… спретнат. Спретната коса, скъпо подстригана. Тайлър не можеше да види никакви черва. Нямаше страшен поглед или надуто отношение.
Изглеждаше приятен.
Почти като Форд, но в умален размер.
Дори седнал, Тайлър видя, че човекът не е чак толкова висок. Нито пък широк.
Макар че Форд беше по-слаб, той все пак носеше рамене, каквито този човек нямаше. Но онова, което липсваше на доктора в телосложението му, той компенсираше с фокус, който Тайлър бе виждал у Форд само когато пишеше бележки за някоя от игрите, които бе проектирал. И този фокус беше насочен изцяло към Маги.
От мястото, на което стоеше, той можеше да види само малка част от лицето ѝ. Но тя изглеждаше спокойна, позата ѝ подсказваше, че не бърза да изгуби момчето. Добре де, позата ѝ не подсказваше нищо, наистина.
Едва тогава тя прибра един кичур коса зад ухото си по онзи несъзнателно секси начин, който имаше, и червата му се свиха – защото очите на доктора със сигурност бяха навсякъде. Гледаше ухото ѝ, сякаш мислеше да го докосне. Чудеше се дали цялото това копринено русо е толкова меко, колкото изглежда.
Беше.
Силно потупване по рамото извади Тайлър от настъплението му към смехотворно неоправдана ревност, докато Сам го дърпаше през чакалнята към жената, която не можеше да спре да гледа, и към лекаря, който искаше да получи парче от нея.
– Нямаш нищо против, Три? – Попита той, изненадвайки Тайлър с този въпрос.
– О, да. – Майната му на това, но това трябваше да каже един мъж. Особено когато ставаше дума за живота му, предотвратяващ дори възможността за повече. – Напълно съм добре.
– Готино. Опитай се и да изглеждаш така. – Приближавайки се до Маги и доктора, Сам протегна ръка. – Прословутият Горещ Доктор?
Докторът изви вежди към Маги.
– Горещият доктор, а?
Стомахът на Тай се сви. Сякаш този човек имаше нужда да надуе егото си.
Бузите на Маги придобиха същия розов оттенък, какъвто бяха имали за него преди няколко часа.
– Съжалявам – каза тя, без да иска да срещне ничии очи, макар че изведнъж повече от всичко Тай искаше да го погледне в неговите. – Това е прякор от времето, когато лекуваше Ава.
Сам се включи.
– Те много държат на прякорите. Но повечето от тях не са чак толкова ласкави, ако разбираш какво имам предвид.
Мускулите на Тай се сгърчиха, докато очите му се стрелкаха към приятеля, когото не искаше да мрази.
Докторът се засмя, уверено и сигурно.
– По дяволите, колкото и да ми харесва звученето на Горещия Доктор, най-често се казвам Лео. Лео Мартин.
– Сам Фароу. А това е Тайлър Уелс. Но той се казва предимно „Апартамент три“.
Тайлър му подаде ръка, като изписа усмивка и няколко думи в устата си, докато се концентрираше да запази погледа си от тази страна на двойката.
– Приятно ми е да се запознаем.
Горещият доктор обърна поглед обратно към Маги.
– Приятно ми е да се запознаем, но кажете, момчета, имате ли нищо против да взема Маги назаем за минута?

Назад към част 20                                                             Напред към част 22

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!