Осмели се да обичаш-Книга 1-Истина или предизвикателство-част 24

Глава 23
АПРИЛ

– Не приличат на пръсти на труп – изсумтя Маги, обръщайки телефона с камерата си от прясно изсъхналия двуслоен педикюр в зелено на морска пяна към лицето си. След две седмици, в които основно се движеше по пътя на ежедневното си съществуване, опитваше се да не се поддава на повече от едно тайно подсмърчане в рамките на двадесет и четири часа и се опитваше да не се вглъбява във всички начини, по които и се искаше нещата да са различни, тя беше решила, че днес е денят да се съвземе и да сложи край на гнева за Тайлър.
Да стъпи на земята и да го нарисува.
– Те са сладки. Кокетни, с малко острота.
Ава запрати към телефона си мокър на вид картофен чипс с жест, за който Маги беше сигурна, че не е трябвало да звучи толкова заплашително, колкото звучеше.
– Те са посмъртни. Мухлясали, с нотка на гниене от зомби апокалипсиса.
Няма как.
Маги размърда пръстите си.
– Ти просто ревнуваш, защото не съм ти направила и на теб.
– Ревнувам, че си приключила за вечерта, а това – тя разтърси каквото беше останало в омазнената торбичка, която беше донесла от камиона с храна – е моята вечеря, преди да се върнем на работа. Но пръстите на краката? Не-не. И така, какъв е твоят план за сряда вечер? Вече е, колко, осем там. Излизаш ли, оставаш ли вкъщи? Знаеш, че обичам да съм в течение.
Да, Маги знаеше. И още повече, че бяха помолили Ава да удължи престоя си с още шест седмици и тя се беше съгласила.
– Ти го гледаш. Обмислям да изпробвам някой нов сериал на Netflix, но тогава има риск да изгледам всичките седемдесет и шест епизода през следващата седмица, само защото са там, а аз обичам да приключвам. Знаеш какво се случи с „Дневниците на вампира“ миналата година…
Ава кимна.
– Все още държа на намесата си. Знам, че Иън Сомърхолдър е сериозен, но маратона с два сезона за пет дни беше нелеп.
– Той беше толкова секси – каза Маги с трепет, който заплашваше със сериозно отстъпление. – И толкова лош!
Но дали Иън щеше да е достатъчно горещ и лош, за да отвлече мислите ѝ от Тайлър, който тичаше по стълбите, когато тя се качваше след работа тази вечер? Той изглеждаше добре. Тъкмо изкъпан и обръснат. Косата му беше укротена по начин, който я караше да иска да я разроши.
Панталон от въглен и втален черен пуловер.
Тя почти го беше погълнала с очи, усещайки същата тази мехурчеста възбуда, която се надигаше вътре в нея, докато не осъзна защо изглеждаше така, както изглеждаше. Беше се срещнал с Джина. Която не беше напуснала Рей. Не му беше позволила да види Чарли. И използваше любимото рамо на Маги като парцал, на който да плаче, докато тя хленчеше за Рей и как той е баща на Чарли и как тя толкова много се опитва да му даде шанс да се държи като такъв.
Тайлър не трябваше да я мрази.
Маги беше поела задачата и за двамата.
– Да, добре, така че забрави за телевизията. Какво става със Сам и Форд?
Маги поклати глава, като все още гледаше ноктите на краката си и с всяка изминала минута се чувстваше все по-малко сигурна в тях.
– Домакинята на суши заведението, което Сам опита миналата седмица, има братовчед си в града.
– А. – Ава се наведе достатъчно близо до телефона, така че на екрана се виждаше само едно око. След това, като сниши гласа си, попита: – Ами Тайлър? Знам, че решихте да го прекратите, когато започна да изглежда твърде сериозно, но сега, когато минаха няколко седмици, си помислих, че може би… в малките часове… може да ви стане малко самотно и, знае ли се.
Мислите на Ава определено бяха от шантаво естество, но да обяснява защо точно това не се случва, не беше работа на Маги. Така че тя се постара да го опрости.
– Не. Дори в малките часове.
Добре, все още страдаше от случайна слабост в малките часове. Всяка вечер. Заедно с ежедневната болка в сърцето и цялостната липса като цяло. Но нямаше какво да се направи по въпроса. Те все още разговаряха малко. В коридора. Мимоходом. Проверяваха важните събития в живота на другия. Но висенето навън? Да бъдат един за друг? Колкото и да и се искаше обратното, завръщането към приятелството със столицата само от мястото, на което бяха, нямаше да стане за една нощ, за няколко седмици или може би никога.
Като прибавим към това и ишиаса на другата жена, който я обземаше всеки път, когато попиташе Тайлър нещо лично? Нямаше значение, че това нещо с Джина все още не беше напреднало отвъд обикновения потенциал. То беше налице и това беше достатъчно.
– Ела ми на гости.
Маги се засмя.
– Разбира се. Ще се кача на полет тази вечер. Вземи ме след шест часа.
Надничайки през телефона си, Ава направи онези нелепи кучешки очи, които биха накарали всеки с по-малко опит да потърси електронен билет.
– Говоря сериозно. Това е само един уикенд. Не си си взимала истинска ваканция от повече от година. Не може ли Хеда да ти даде няколко мизерни почивни дни?
– Не мога да я накарам да ми се обади по телефона. А дори не съм я виждала от три седмици, така че предполагам, че няма да е склонна да работи цяла смяна през уикенда. Което всъщност е за добро. Щеше да се страхува, че ще остави тамяна да гори до терпентина и мястото щеше да е изгоряло до основи, когато се върна.
– И тогава какво щеше да правиш с всички тези трудно спечелени стотинки, които си трупал? – На заден план зашумяха хартии и Ава набута в устата си наведнъж цяла една трета от бургера от бързата закуска. Говорейки около неприличната хапка, тя направи невярваща физиономия. „Фурреал“, дъвчеше, дъвчеше, дъвчеше. Глътка, глътка. – Тя все още не отговаря на обажданията ти – какво е това?
Маги сви рамене. Това не беше първият път, в който Хеда се държеше уклончиво с нея. Но Маги вече се беше справила с данъчните и застрахователните документи, така че какво ставаше с не отговорените имейли и съмнителните гласови съобщения, връщани в извънработно време? Защо единственото посещение на Хеда в галерията беше в почивен ден за Маги?
По врата ѝ се появиха бодли.
Ава спря да дъвче.
– Какво?
– Вероятно е нищо. Не се притеснявай за това… Господи, не слагай толкова много храна и в устата си! Има ли изобщо някой там, който да ти даде Хаймлих, ако се задавиш?
Още една глътка и кимване.
– Да, но вероятно са твърде заети, за да забележат дали имам нужда от помощ. Ето защо би трябвало да отлетиш. За да можеш да ме спасиш. – Ава смачка хартията на бургера си и я изстреля от екрана, след което намигна. – Всичко свише и се връщам към работата. По-късно, алигаторе.

***

Следващата сутрин беше студена и влажна, а Маги съжаляваше, че не е приела предложението на Ава, вместо да остане твърде дълго до късно и да гледа поредните епизоди на „Бойна звезда Галактика“, да проверява телефона си дали Хеда ще отговори на последното ѝ обаждане, а след това да лежи в леглото и да се чуди как е минала срещата с Джина.
Маги изкара една досадно неприятна сутрин. Когато стажантката им се появи в три часа, за да направи някакво оформяне, Маги я помоли да покрие предната част, докато тя отиде в съседната стая. Защото, ако някой щеше да знае какво става с Хеда, това беше Долорес.
Както винаги, винтидж бутикът я накара да се усмихне.
Макар че галерията „Шрон“ беше ярка осветена с бели стени, висок таван, светла твърда дървесина и отворено, просторно усещане, което приканваше посетителите в пространството да спрат и да си поемат дълбоко, спокойно дъх, „Спрелият часовник“ беше смесица от открити тухли, мрачни стъклени витрини и редици от високи, претрупани рафтове, които частично закриваха пресованите медни таванни панели и правеха осветлението сложно начинание. Пространството беше тъмно, тясно и също толкова любимо на верните клиенти, колкото и на собственика му.
– Здравей, момиче – поздрави я Долорес от малкия си стол зад касата.
Маги се усмихна, тъй като не я беше забелязала, когато беше влязла през входната врата. Беше толкова оживено и пълно с хора – въпреки че изглеждаха единствените двама души в заведението.
– Много клиенти?
В този магазин никога не можеше да бъдеш сигурен, че си сам, без да попиташ.
– Не, прилична сутрин, но след обедния наплив с дъжда се забави. – Долорес присви яркочервените си устни към стъклената витрина и нежно потупа спретнатите ролки на косата си на момиче от петдесетте години. – Няма начин да изляза от тази врата, докато не се прибера вкъщи. И как се държиш?
Това беше странен въпрос, но Долорес познаваше всички. Възможно беше дори да е прихванала някоя клюка за Тайлър, макар че честно казано момчетата сякаш бяха изгубили интерес към нощните ѝ занимания след първото залавяне, а и Маги не смяташе, че Ава познава Долорес достатъчно добре, за да поддържа връзка от Калифорния. Може би нямаше нищо общо.
Никога не е нищо – предупреди един тих глас.
По-добре се заеми с това.
– Добре съм, но Хеда е изчезнала от мрежата и не мога да разбера защо. Знаеш ли нещо?
Двете жени бяха приятелки от години, тъй като и двете бяха отворили фирмите си по едно и също време, и обикновено на Долорес можеше да се разчита, че знае накъде духа вятърът при шефката на Маги. И разчиташе, че ще го каже набързо, без драматизъм, какъвто предполагаше изборът ѝ на мода.
Днес обаче тези очертани с кехлибар очи се отдалечиха, когато, оттласквайки се от стола си, тя издиша тихото „Абе, по дяволите“, от което коремът на Маги се сви бързо.
– Какво става?
Отиде до входа на магазина, Долорес обърна табелата „Затворено“ и завъртя ключалката.
– Кълна се, че ще ти каже сама.

***

Хеда продаваше галерията. На някой друг.
Гърлото на Маги се стегна и в продължение на няколко отчаяни секунди тя мигаше, за да отблъсне сълзите, които поне веднъж не бяха за Тайлър. За щастие, преди да бъде принудена да рухне в ръцете на някакъв непознат на Милуоки авеню, тя се съвзе достатъчно, за да продължи да върви, без да се срине напълно.
Това не беше краят на света.
Имаше си здраве. Имаше покрив над главата си. По дяволите, все още имаше работа.
Единствената разлика беше, че всички години, всички планове, обещания и жертви вече не означаваха това, което тя си мислеше, че означават. Тя беше глупачка. Отново.
Пристигайки вкъщи, Маги изкачи стълбите към апартамента си и още преди да е взела решение, се качи и на следващия етаж, където почука на вратата на Тайлър.
Когато тъпа болка започна да се разнася по ръката ѝ, тя осъзна, че е стояла там повече от минута, чукайки отново и отново. И дори без много сила зад гърба си, повтарящият се контакт болеше достатъчно, за да я извади от мъглата.
Колко беше часът? Не беше минала покрай бягащия Тайлър, както правеше обикновено. Но пък и следобедът беше минал някак в мъгла, след като беше говорила с Долорес. Беше летяла на автопилот с няколкото клиенти, които се бяха случили. Помагаше при всякакви въпроси, говореше за художниците, за работата им, защото знаеше информацията, както знаеше собственото си име. Но когато вратите се затвориха зад тях и тя отново остана сама, умът ѝ се завъртя в спиралата на наученото, на онова, в което не искаше да вярва, на онова, което нямаше да ѝ се случи, независимо колко сигурна беше, че ще се случи.
Накрая разбра, че тъмнината не е просто времето, и се затвори и се прибра у дома. Дойде тук, в апартамента на Тайлър.
Може би той вече е излязъл за през нощта.
Облегнала чело на вратата, тя си пое дълбоко дъх и си каза, че трябва да слезе долу. Вземи се в ръце. Това беше само първата хлъзгава крачка от това, което изглеждаше като спускане по склона, което не беше предвидила. Подпряла двете си ръце на вратата, за да се оттласне, тя изпусна писък на изненада, когато тя се отвори пред нея.
– Уау, Маги – засмя се Тайлър, когато тя се препъна в апартамента му. Но в следващия миг той пристъпи напред, а между веждите му се появиха бразди от загриженост. – Хей, какво става?
Тя си пое въздух, търсейки на тавана подходящите думи, за да обясни, че пътят, който е следвала от години, току-що се е срутил под краката ѝ. Беше заличен от избухливия характер на шефа ѝ и собственото ѝ нежелание да го разпознае, преди да я е заслепил.
Топли и нежни пръсти обгърнаха челюстта ѝ, докато Тайлър привличаше очите ѝ към себе си.
– Господи, Маги, говори ми.
Тя преглътна надигащия се възел от емоции.
– Искаш ли да си вземем пица?
Първата сълза проби язовирната стена и се спусна по бузата ѝ по-бързо, отколкото тя успя да я избърше. И тогава тя обеща, че може да му бъде приятел. Че не иска нищо друго. Просто се нуждаеше от него за няколко минути, ако не трябваше да ходи някъде другаде.
Думите все още се разливаха, когато Тайлър ѝ даде това, от което толкова отчаяно се нуждаеше, и я обви в ръце, които бяха силни, топли и познати.

Назад към част 23                                                  Напред към част 25

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!