Глава 30
Първите дни след завръщането в Ню Йорк бяха жестоки. Тайлър не се беше шегувал, че трябва да си оправи главата. Беше се объркал. Всички гадости, които се беше принуждавал да държи под око през последната година, изведнъж се бяха отприщили и кипяха всеки път, когато осъзнаваше какво е загубил.
Родителите му, и двамата, се разплакаха, когато им разказа какво се е случило. И по някаква причина го изненада, когато майка му сподели, че сълзите ѝ са били за него. За собственото и малко момче и за безпомощността, че не може да облекчи болката му. Брат му Райън се обади и му говори цял час от Нова Зеландия. А Мич беше дошъл на вечеря първата вечер, обади се на втория ден следобед и после се появи сутринта с чанта си за пренощуване и подозрително непринудено отношение, допълнено с потупвания по гърба и коремни смехове.
Тайлър си помисли, че знае какво идва от момчето, но е добре да го изчака, докато подреди разхвърляната касапница на емоциите си. Яростта, чувството за предателство, облекчението и вината.
Искаше му се да се обади отново на Маги, но тя беше права, че трябва да знае какво иска, преди да го направи. Той вече беше объркал достатъчно, що се отнася до нея, и тя заслужаваше много повече от някакъв глупак, който дава куп обещания, които не може да изпълни. Той нямаше да и го причини отново.
– Имаш ли минутка?
Тайлър вдигна поглед от лаптопа, отворен на бюрото му, към мястото, където брат му Мич се беше облегнал на рамката на вратата с кърпа, увита около кръста му, и друга, за да изсуши мократа си коса.
Време е за разговор.
– Какво си мислеше, човече? Джина е отрова. Как можа да не го видиш? – Брат му чакаше родителите му да си легнат, точно както когато бяха деца, за да може да премине към нефилтрираната истина за нещо, което трябваше да бъде казано.
Тайлър поклати глава. Брат му нямаше деца. Доколкото знаеше, Мич дори никога не беше имал сериозна връзка, така че не можеше да разбере какво е чувството да държиш в люлката на ръцете си скъпоценен нов живот и да го обичаш толкова много, че да си готов на всякаква жертва, за да му осигуриш безопасност и щастие.
– Мич, това никога не е било за Джина. От момента, в който разбрах, че е бременна, ставаше дума само за Чарли. За това да направя това, което е правилно за момчето, което обичах повече от собствения си живот.
Брат му кимна, а веждите му се смръщиха.
– По дяволите, знам. Съжалявам. Знам, че го обичаш. И знаеш, че и аз го обичам, нали?
Да.
– Знам.
– И какво ще правиш сега? Фактът, че си се върнала тук, означава ли, че си готов да започнеш да живееш живота си отново? Че си разбрал как да го оставиш да си отиде?
Тайлър поклати глава.
– Не знам дали някога ще мога наистина да го пусна да си отиде. Дори не мисля, че искам да го направя. Но най-голямата ми пречка през цялото това време беше чувството, че не мога да се откажа, защото – кръв или не – аз бях единственият баща, който Чарли имаше. Както Джина разказа, Рей не е дал достатъчно на нито един от двамата. Той не е осигурявал достатъчно. Не е бил достатъчно наблизо. Не се е грижил достатъчно.
Стискайки носа си, той си помисли за нощите, в които се е събуждал в студена пот, парализиран от мисълта, че детето му се нуждае от помощ, а той не може да му я даде.
– Докарваше ме до лудост мисълта, че му липсва баща, който го обича и иска, родител, който го поставя на първо място, вместо да го използва като разменна монета, когато аз бях точно тук. Единственото, за което можех да мисля, беше, че не мога да се откажа. Не можех да го изоставя.
Брат му изпусна тежък дъх.
– Какво, по дяволите, не е наред с нея, за да постъпи така с теб? Не беше ли достатъчно да излъже, че ти си бащата, и после да чака една година, за да ти открадне детето? Трябва да те измъчва и с глупости за това, че мързеливецът, с когото се е свързала, е гаден баща?
Никога не се е съмнявал, че има нещо сбъркано в начина, по който Джина се отнасяше към момчетата. Как винаги е трябвало да държи един, който да чака на резервната скамейка. Как се нуждаеше от големи жестове и голяма драма.
Но ако сега погледнеше назад, имаше само един човек, който да е виновен за динамиката между тях през последната година.
– Това е по моя вина.
Мич изглеждаше така, сякаш се канеше да избухне, но Тайлър вдигна ръка.
– Оставих всичко това да продължи, защото не бях готов да видя глупостите на Джина такива, каквито са. Единствения път, когато ги видях всички заедно, Чарли отказваше да отиде при Рей, а човекът вдигна ръце и си тръгна. Беше може би три седмици, след като Джина се беше изнесла, и когато сега се замислям, си представям, че това щеше да е доста тежък преход. Такъв, който вероятно щяха да преодолеят с времето, само че аз никога не си позволих да видя, че ще се случи така. Не бях готов да приема, че Чарли има живот, в който аз не съм част и никога повече няма да бъда. Не бях готов да призная, че може би вече не мога да бъда баща на Чарли, защото той вече има такъв.
– Не ти следвам мисълта. Мислех, че този Рей е купчина лайна.
– Да, и аз така мислех. Но това беше, защото отказвах да се вгледам достатъчно внимателно, за да видя, че не е вярно. Не исках да се замисля, че Джина може да лъже – въпреки че от първа ръка знам, че точно това прави – защото не исках да се откажа от надеждата си да си върна момчето. Нищо нямаше по-голямо значение за мен от това да мога да спазя обещанието, което дадох на Чарли, да го защитя, дори от собствените му егоистични родители. Дори когато това означаваше да се съглася цял живот да бъда използван от един от тях. Не мислех, че Рей всъщност иска Чарли. Не мислех, че го обича. Но Мич, този човек – намерих страницата на Рей за феновете на неговата гадна група. И това е… – Той пое дълбоко дъх, а гърдите му изведнъж отново се стегнаха болезнено. – Всичко е на Чарли. Всеки ден има по някоя нова снимка или видео на моето момче – неговото момче – как се смее, как се качва на раменете му, как носи тапи за уши, докато тича по сцената по време на концерт. Щастлив. Всичко това е свързано с любовната връзка на Рей с това да бъде баща. Чудото в малките неща. Начинът, по който Чарли гледа небето, тревата, буболечка. Как Рей си мисли, че вече има ръка за подаване, но вижда, че детето има музикален слух. Има стихотворения, Мич.
– Ооо, човече, знам, че е хубаво, наистина хубаво. – Брат му срещна очите му, разбирането беше дълбоко в неговите собствени. – Но ти добре ли си?
Тайлър все още усещаше болката в гърдите си, но поглеждайки брат си, отговори честно.
– Боли ме като дявол… но да, мисля, че най-накрая съм добре.
– Това е добре. Това е най-доброто нещо, което съм чувал от много време насам.
Нещо в изражението на лицето на Мич – нещо твърде уморено за двадесет и шестте години на човека – накара Тайлър да спре.
– Всичко наред ли е с теб?
Беше толкова погълнат от собствените си проблеми, че не държеше пръста си върху пулса на останалите членове на семейството.
Главата на Мич се вдигна, а дяволската му усмивка се върна на мястото си.
– Да, по дяволите. Само че може би е по-добре да започна да си търся ново жилище, ако се връщаш. Не че имам нещо против – по дяволите, напълно имам. Имаш сладка подложка и ще се издъня, ако се откажа от нея. Но заради теб предполагам, че ще го направя. Освен ако не искаш съквартирант, което би било напълно в реда на нещата.
Тайлър се засмя на класическия пинг-понг на мисълта на брат си.
Ню Йорк. Той го обичаше. Винаги го е смятал за свой дом, или поне така беше до тази година. Сега…
Видя Маги да стои на прозореца на втория етаж и да го оглежда със закуската си. Усмихваше му се иззад подноса си с бисквити. Гледаше го от възглавницата му, докато пръстите ѝ се ровеха в разбърканата му коса. Смееше се по онзи начин, който го караше да се чувства жив.
– Срещнах една жена. Тя е… тя е всичко, Мич.
Брат му се усмихна.
– Момиче? Тай, ах ти, хитрото куче! Кога? Как? Подробности, човече.
Господи, брат му!
– Дръж си кърпата, Мичъл.
Тайлър се засмя и се изпъна на стола си. Кога? От първата усмивка. Как? Бавно. Подробности… майната му, това не беше гимназия.
– Тя се казва Маги. Но е сложно.
– Как? Джина се омъжи за онзи певец. Време е да продължиш с живота си. А Маги е… всичко.
– Да, и тя също заслужава всичко. Повече от някакъв мъж, който не може да преодолее миналото си, дори и най-накрая да е приел, че то няма да бъде неговото бъдеще. По дяволите, аз я искам. Но просто трябва да се уверя, че съм си събрал мислите, преди да се върна. Преди да я помоля да ми даде още един шанс.
Мич кимаше, а усмивката му осветяваше стаята.
– Значи искаш да кажеш, че аз ще запазя апартамента.
Тайлър се усмихна в отговор.
– Да, и наемът ти се вдига.
Назад към част 30 Напред към част 32