Глава 31
Беше изминала седмица от предсмъртното сбогуване на Тайлър и седемте дни никога не бяха минавали толкова бавно през целия живот на Маги.
Тайлър изпрати няколко съобщения. Веднъж, за да ѝ каже, че мисли за нея. Веднъж, за да и каже, че е добре да си е у дома. И веднъж, за да ѝ изпрати снимка на пая от любимата му пицария – последната ѝ беше любима от трите, поради простия факт, че беше лека, а лекото сърце беше това, което тя искаше най-много за Тайлър.
И между тези няколко съобщения Маги продължи напред с живота си. Отчиташе часовете си на работа. Посещаваше различни квартали с галерии в града, опознаваше кварталите и когато успяваше да стигне до тях в работно време, се отбиваше да поговори с всеки, който беше на разположение. Годините, през които управляваше „Шрон“, ѝ бяха донесли широки контакти и тя ги използваше, за да разшири информационната си база, докато изграждаше наново собствения си житейски план.
Само че всеки път, когато спираше да се движи, мислите ѝ неизбежно се насочваха към Тайлър. Към вкуса на целувката му и грубата текстура на думите му, когато и каза, че я е искал от самото начало. Биенето на сърцето му под бузата му. И половинчатата усмивка, която имаше през всички тези неизказани моменти, когато очите им се срещаха и сякаш целият останал свят преставаше да съществува. Връзката, която я беше изненадала, уплашила я в началото, но някак си беше пуснала корени дълбоко в сърцето ѝ.
Чудеше се как е той.
Как се вписва в Ню Йорк, след като е прекарал толкова много време в Чикаго. Дали щеше да се върне, или предпочиташе да остави лошите спомени зад гърба си.
Боже, дори мисълта, че се сбогува с него, я болеше. Тя можеше да види толкова много с него. Всички неща, за които се беше зарекла с Кайл, искаше да направи с Тайлър. Защото с него всичко щеше да е различно. Ако той реши да остане. И ако той все още я искаше.
– Ей, Маги!
Главата ѝ се вдигна към Тони, който стоеше до пътеката към сградата ѝ, с дванайсет опаковки бира под една мишница.
– Идваш или си тръгваш?
Господи, сигурно изглежда като пълен идиот, когато стои до отворената врата на колата си през последното, колкото и да е дълго време. Тя преметна чантата си през рамо и заключи.
– Здравей, Тони. Тук ли си за мача?
– Знаеш го. – Като държеше вратата отворена, той ѝ кимна. – Оставаш ли наоколо?
Денят беше дълъг, а мисълта ѝ все се връщаше към Тайлър, сигурно щеше да е лоша компания и не искаше да обяснява на момчетата гадното си настроение. Но снощи беше направила сладкиши, а да седи сама вкъщи и да изяде цялата партида, която беше изпекла, за да сподели, беше ниска степен, към която не беше готова да се върне.
– За няколко минути. Но аз съм доста нахъсана.
Вътре Тони се насочи направо към Форд, като изръмжа за започващото парти и предложи няколко ура, докато Маги се отправи към мястото си, за да остави палтото си и да вземе бисквитите. Проверявайки телефона си, тя не пропусна, че единствените съобщения са от Ава със снимка на царевичен чипс, който прилича на платноходка, и някакво препратено от Тони с прикачен файл, който никога нямаше да отвори, поучена от последния път.
Като си каза, че трябва да изключи всичко и да спре да тъгува по Тайлър, тя слезе по стълбите към „Форд“ и жонглирайки с подноса, влезе. Щеше да се чуе с него, когато се чуеше с него. А дотогава…
– Това са бисквити, а не буре, за Бога. Тя може да се справи.
Имаше Тони, очарователен както винаги, и момчетата.
– Не се притеснявай – извика тя към кухнята, където момчетата се бяха разположили. – Той е прав. Успях да се справя без нито една жертва.
Имаше няколко минути до началото на играта, но след това всички щяха да бъдат в хола, затова тя постави подноса на масичката за кафе пред телевизора и отгърна опаковката, докато приятелите ѝ се обаждаха един след друг от другата страна на апартамента.
– Браво, бейби. – Сам някак си го накара да прозвучи като предложение.
– Никога не съм се съмнявал в теб. – Тони, който неизменно дърпаше въздушния си член.
– Искаш ли бира или нещо друго? – Форд, учтив и обикновено разсеян.
– Маги. – Тайлър. Нисък, груб и толкова шокиращо близък, че тя едва не се спъна в бързината си да се обърне и да види дали е истински. Наистина е там.
– Добре ли си? – Попита той, а върховете на пръстите му се спуснаха по ръката ѝ, докато не я хвана хлабаво в своята.
Тя кимна. И тогава осъзна, че кима прекалено бързо, като напълно проваля всяка възможност за хладнокръвен, премерен отговор, но единственото, за което можеше да мисли, беше, че Тайлър е там, пред нея, държи я за ръката…
Сърцето ѝ се разтуптя, а кожата ѝ се затопли само от близостта им. Той се беше върнал. Имаше милион въпроса, които искаше да зададе – как се справя, дали е чул нещо друго от Джина, дали планира да остане, дали мисли за нея, но тъй като приятелите им бяха в съседната стая и вероятно вече бяха тръгнали натам, тя се спря на най-безобидния.
– Кога се прибра?
– Може би преди час. Сблъсках се с Форд и той каза, че ще бъдеш тук. – Веждите му се свлякоха в малка гримаса. – Брат ми изпусна телефона ми в мивката, иначе щях да ти пиша, за да те уведомя, че съм на път.
И тогава тя беше увита в прегръдките на Тайлър, а онзи дълбок глас ръмжеше в косата ѝ.
– Боже, липсваше ми, Маги.
Тя се опита да отговори, но гърлото ѝ беше прекалено стегнато, гърдите ѝ – прекалено пълни, а какво можеше да каже, за да е достатъчно?
Вместо това затвори очи и притисна глава до сърцето му. След миг успя да изрече дебело:
– Ти също.
Стисна челюстта ѝ и наклони лицето ѝ към себе си. Не биваше да гледа в очите му. Имаше шанс да се сдържи въпреки начина, по който пулсът ѝ гърмеше във вените. Но когато очите им се срещнаха, когато бяха толкова близо, когато усещаше топлината на тялото му и дъха му в косата си… онази част от нея, която държеше защитата ѝ на място и продължаваше да ѝ нашепва, че все още няма представа какви са плановете му, се разпадна и единственото, което искаше, беше да падне в притегателната му сила.
Какво от това, че той не беше останал. Дали щеше да е по-добре да държи сърцето си под контрол и да пропусне това, което можеше да се окаже последните часове, в които можеше да бъде с него? Не, не ѝ пукаше дали е безразсъдна със сърцето си. Тя го искаше.
Каквото и време да и оставаше, тя искаше да има възможност да бъде отново с Тайлър.
При звука на момчетата, които идваха по коридора, Маги отскочи назад, сякаш се беше запалила, и се отдръпна, сякаш имаше някакъв шанс да потуши въглените, които все още горяха между тях.
Защото едно беше да знае, че си причинява разбито сърце, а съвсем друго – да предлага места на ринга за касапницата.
Виждайки реакцията ѝ, Тайлър също направи крачка назад, но след като се замисли, отново се наведе, заобикаляйки я, за да може да си вземе бисквитка.
Сам пръв заобиколи ъгъла и погледна към Форд, докато попита.
– И какво, два големи колбаса с гъби ще са достатъчни, или мислиш за повече?
Маги заобиколи масичката за кафе, като избягваше визуален контакт с тях.
– Нищо за мен, момчета. Исках да занеса бисквитите, но съм изморена. Мисля, че просто ще се видим утре.
Тайлър се оправдаваше, докато тя се изпускаше. А после я последва, докато тя се качваше по стълбите, без да поглежда назад. Не каза и дума. Просто слагаше крак пред крак, завиваше зад ъгъла и стигаше до вратата.
Те щяха да поговорят. Тя щеше да попита за пътуването му. За това как се справя.
Той и разказваше плановете си.
И след като разбереше къде се намират, какво я очаква – щеше да разположи защитата си според нуждите и да го завлече в леглото.
Но тогава Тайлър беше там, едната му ръка се беше настанила на малкия и гръб, а другата покриваше нейната при дръжката на вратата.
Главата ѝ се завъртя.
Очите им се срещнаха.
И това беше всичко.
Той я хвана за кръста и я завъртя със съкрушителна целувка, толкова гореща, че се разнесе из вените ѝ, отмивайки въпросите и тревогите ѝ. Придаде на корема ѝ онова изгубено в морето чувство, което я накара да се вкопчи по-здраво в единствената котва, която искаше. Придърпваше го по-близо, молеше за още и стенеше около удара на езика му, когато той ѝ го даваше.
Ръцете му я обгръщаха плътно, едната му ръка се движеше нагоре в косата ѝ, а другата се кръстосваше над дупето ѝ в хватка, която някак си успяваше да моли и изисква едновременно.
Устата на Тайлър се движеше по челюстта ѝ и надолу по шията, устните му се дърпаха, зъбите му тракаха, тътенът на безсмислените му думи вибрираше върху чувствителната кожа, където попадаха.
Те разкопчаха копчетата и коланите, разкопчаха ризите и събуха обувките. С едно движение сутиенът ѝ се освободи, слагайки край на трохите на съблазняването по твърдата дървесина на коридора.
След това Тайлър я сложи на леглото, събрал коленете ѝ, за да може да плъзне бикините ѝ надолу по бедрата и да свали краката ѝ. Сваляйки собственото си бельо, той застана в подножието на леглото, а очите му жадно пробягваха по дължината на голото ѝ тяло.
– Толкова си хубава.
По някаква причина начинът, по който я нарече хубава, а не красива, великолепна или секси, стопли сърцето ѝ и го накара да бие по-бързо. Заболя го от нежност, дори когато тя изгаряше от нужда.
Но с Тайлър винаги беше така. Още от първото общуване в нея се бяха проявили повече от една емоция. Привличане и враждебност. Разочарование и ярост. Той я караше да се смее, както и да го спъне по стълбите.
И сега, колкото и да искаше той да я чука здраво и бързо, да използва тялото ѝ и да ѝ позволи да използва неговото, тя искаше и сладостта. Приятелството.
Онази скрита връзка, която не беше забелязала, докато не стана твърде силна, за да я прекъсне.
Той нахлузи презерватива и начинът, по който ръката му се плъзгаше по члена му – я накара да побеснее. Бедрата ѝ се свиха в неспокойно очакване и тя настоятелно каза:
– Побързай.
Едно тъмно, мъжко чело се повдигна нагоре.
– Ами ако искам да се забавя с теб?
– Това е лоша идея. – Тя беше задъхана и се гърчеше, а движенията на тялото ѝ само засилваха нуждата ѝ. – Ужасно. Следващия път, може би.
Моля, нека има следващ път.
– Да не е бавно? Добре, тогава – каза той, като премести телата им така, че цялата тази твърда дължина да бъде разположена между краката ѝ. – Кажи ми какво искаш.
Той току-що се беше съгласил да не се бави, но с пестеливо премерено темпо започна да се плъзга напред през гънките ѝ, като накара всеки нерв да изтръпне и да изгори чрез хлъзгавото, влажно триене, което сякаш продължаваше и продължава – о, Боже – и продължава.
А да, и ако това не беше най-самодоволната, самовлюбена усмивка на устните му, която някога беше виждала. Но тя не можеше да мисли твърде много за това, защото той бе започнал да обръща посоката си, влачейки този тежък член по обратния му път, карайки бавно срещу сладкото място, което я правеше глупава.
Трябваше да каже нещо; знаеше, че трябва. Само че усещането, че той е там, че я дразни, че я възбужда… не даваше на съзнанието ѝ нищо друго освен бързо нарастващото удоволствие.
Тайлър се подпря на едната си ръка, позволявайки на другата да премине от бедрото ѝ през талията и ребрата нагоре, за да обхване гърдите ѝ. Дланта му се притискаше нагоре, а палецът му измъчваше зърното ѝ с ловки движения, които се смесваха с това упадъчно триене между краката ѝ – открадвайки дъха ѝ, държейки я в плен под съблазнителната му атака.
– Кажи ми, Маги.
Толкова бавно.
Толкова хубаво.
– П.. моля… Тайлър…
Толкова близо.
– Моля те, какво? – Попита той, а собствените му думи звучаха рязко, докато се плъзгаше напред и назад.
След това, като се вряза в отвора ѝ, той срещна очите ѝ.
– Кажи ми какво искаш, Маги. Искам да те чуя да го казваш.
Тя беше изгубена. Думите се изтласкваха покрай устните ѝ, без да се замислят или сдържат.
– Теб! – Извика тя, а подигравателният натиск беше твърде силен, за да го понесе. – Моля те, Тайлър, о, Боже, моля те. Искам те вътре…
Дебел и твърд, той ѝ даде това, което беше поискала.
Дъхът се изтръгна от дробовете ѝ, името му се изтръгна от устните ѝ, когато той я изпълни до краен предел, а чувственото напрежение беше толкова силно, че за един ужасяващ миг тя беше издърпана под повърхността на контрола, залята от усещане, толкова голямо, че я завладя във всяко отношение. Не можеше да диша, не можеше да мисли, можеше само да изпитва прилив, докато се устремяваше към кулминацията, избухвайки в главозамайваща спирала от удоволствие. Удоволствие, което продължаваше и продължаваше с всеки силен тласък, докато не осъзна, че няма край. Тайлър вече я беше довел до половината път към повторното приключване.
– Харесва ли ти? – Изръмжа той, плъзгайки се навътре и навън.
– Да.
Ръката му хвана извивката на дупето ѝ, накланяйки я, за да позволи още по-голямо проникване.
Толкова дълбоко. Толкова силно.
Очите ѝ се затвориха.
– Погледни ме, Маги. – Той замълча, държейки я на място, в тази непоносима точка на напрежение, докато тя не срещна погледа му. Той потъна у дома.
Свободно падане.
Тялото ѝ се притисна силно около неговото, със спазми от кулминацията при всеки тласък, докато вълна след вълна я заливаше. И когато удоволствието не беше нищо повече от нежна обиколка, отмиване на продължително усещане, едва тогава равномерните му удари станаха по-бързи.
Неотложността задвижваше движенията му, докато от слепоочията му започна да капе пот, а мускулите по шията му изпъкнаха с ярък релеф. Бедрата му се забиха и с последна накъсана дума, преплетена с името ѝ, която, някак звучеше нежно, той я последва в блаженството.
Назад към част 31 Напред към част 33