С.Л. Дженингс – Тъмна светлина ЧАСТ 14

Глава 13

Боговете на еднодневните връзки, безсрамните преспивания и смущаващите сутрини след нощта със сигурност ми се усмихват днес!
Не само, че се събудих до най-красивото същество, създавано някога, след не една, а две бурни секс сесии, но един от подаръците от чантата с подаръци Luxe е комплектът Walk of Shame. Резултат!
Отварям малката кутийка, след като на пръсти стигам до банята, преди Дориан да се събуди. Първоначално планирах просто да си измия зъбите с пръсти, но в комплекта има малка четка за зъби с паста за зъби. Мисля да си взема душ, но това би било твърде очевидно. Освен това той може да поиска да го направим заедно и да преминем към трети рунд. След бърза четка, разрошване на дивата ми коса след секс и малко гланц за устни се измъквам обратно и влизам под завивките. Голият Дориан спи спокойно по корем и всичко, което мога да направя, е да не се наведа и да не поставя нежна целувка на съвършеното му лице.
– Не трябваше да го правиш – промърморва той с все още затворени клепачи. По дяволите! Разкрита съм.
– Какво не трябваше? – Прошепвам невинно.
– Знам, че си истинска жена. Никой не се събужда с ментово свеж дъх и лъскави устни. – Той най-сетне отваря сънените си очи и ми се усмихва криво.
– Е, тогава ти защо изглеждаш толкова добре? – И Господ знае, че е така. Разрошените му черни кичури са единствената индикация, че е правил секс и е спал, и дори те го правят да изглежда невероятно секси. И дори няма намек за сутрешен дъх.
Дориан поклаща голите си рамене.
– Не знам. Магия? – Сините му очи се стопяват в лешниковите ми. Знам, че трябва да са разширени от шок, но се опитвам да се съвзема с нервно кикотене.
– Не мисля, че е така. Може би просто имаш късмет. – Шегувам се.
– Не вярвам в късмета. – Дориан обръща тялото си към мен, разкривайки изваяните си гърди.
– Но ти вярваш в магията? – Питам с извити вежди. Знам, че се намирам на опасна територия, но това е просто закачлива шега.
Дориан се усмихва и очите му внезапно потъмняват.
– Ти не вярваш ли?
Гледаме се един друг, и двамата с въпрос на устните си. Какво се опитва да ми каже той? Че знае тайната ми? Не би могъл. Никое здравомислещо човешко същество не би повярвало в това, дори ако прочете дневника на Наталия за себе си. Не знам дали дори аз мога да го повярвам напълно.
– Знам, че в теб има магия. Усещал съм я. Точно тук – промърморва Дориан, протягайки ръка надолу, за да раздвижи жадната ми, влажна сърцевина. И с това няма повече говорене, само стенания, удоволствие и тежко дишане.

***

Час по-късно седим в огромния хол на апартамента и разглеждаме менюто на рум сервиза, а краката ми са преметнати през бедрата му. Бяхме се изкъпали, за моя радост заедно, и щяхме да направим четвърти рунд, ако не беше къркорещият ми корем. За щастие комплектът „Разходка на срама“ включваше риза, бельо и джапанки, така че нямаше да изглеждам толкова срамно в тясната си рокля без гръб и токчета. Дориан е бос, облечен в дънки и обикновена черна тениска. Дори и облечен, той изглежда невероятно.
– И така, какво ти харесва? Яйца? Бекон? Палачинки? – пита той, поглеждайки към обширното меню. Носи момчешка усмивка, която кара сините му очи да блестят.
– Не е ли малко късно за закуска?
Дориан поглежда надолу към сложния титаниев часовник на китката си. Със своя уникален, почти роботизиран дизайн, това безспорно е най-якият часовник, който някога съм виждала. И въпреки че не е покрит с диаманти, мога да кажа, че вероятно струва цяло състояние. Да, теорията, че Дориан е непокорно дете на доверителен фонд, изглежда съвсем на място.
– Предполагам, че си права. Бургер и пържени картофи?
– Без лук и майонеза, моля.
Докато той се обажда, за да поръча обяда ни, аз оглеждам по-добре апартамента. Той е покрит с черни и златни филиграни и животински щампи. Малко крещящо за моя вкус. Луксозен е, това е сигурно, и отразява шоурум за мебели от висок клас.
– Малко показно, а? – Дориан отбелязва замислено. Сигурно ме е забелязал да разглеждам стаята.
– Ти трябва да живееш тук, не аз.
– Да, но това е само временно. Освен това този апартамент беше най-малко екстравагантен от всички – размахва ръка из стаята и завърта очи. – Предпочитам по-сдържана елегантност.
Връщам се към салон „Лукс“. Той определено е сложил своя отпечатък върху онова място, дори и да е само инвеститор. После съм аз. Мога да кажа, че съм сдържана, в известен смисъл. Не съм модел, но мога да се държа добре. Имам извивки и съм мека, но в същото време тонизирана. Не съм наистина бляскава, но мога да се направя хубаво, когато искам. Аз съм обикновена, точно както Наталия искаше.
– Предположих че си в пентхауса – отбелязвам аз. Очевидно е, че той може да си го позволи.
– Защо? Цялото това пространство само за мен? Все пак не съм много тук. Плюс това си представи тази величина на величието – изсумтява той, като прави жест на зяпане. Аз се кикотя на закачката му, напълно удовлетворена от този момент.
Петнайсет минути по-късно сме седнали на обширната маса за хранене с нашето елегантно ястие от хамбургери, пържени картофи и сода. И двамата се смеем на иронията, преди да се захванем. Аз съм гладна и едва се надигам, докато не свърша до половината.
– Апетитът е голям, а? – Дориан наблюдава почти празната ми чиния. Завършвам да дъвча хапка бургер и вземам содата, за да я отпия, преди да отговоря.
– Трябва да възстановя силите си след тренировката, която ми направи снощи. И тази сутрин. – Очите ми се присвиват внушително и му се усмихвам палаво. Бавно облизвам върха на сламката си, преди да я сложа обратно в устата си. Очите на Дориан проблясват със син огън.
– Изглежда, че трябва да благодаря на редактора на списание „Космополитън“ – казва той, облизвайки устните си.
Какво общо има Cosmo с това? На лицето ми се изписва объркване.
– Списанието, което четеше в първия ден, в който те видях в Старбъкс. „Топ 12 орални трика, които ще накарат мъжа ти да се разтопи“ беше заглавието, мисля. – Дориан се ухилва и взема един пържен картоф, като го поставя в разкошната си уста.
Усещам как бузите ми се нагорещяват и покривам лицето си с ръце.
– О, Боже! Не, това не беше мое! Кълна се, не съм го чела! – По дяволите! Защо трябваше да вземам това проклето списание?
– О? Трябва да си овладяла изкуството сама – отговаря той, все още усмихнат.
– Ами всъщност… не. – Поглеждам неловко към чинията си. – Никога не съм го правила преди снощи. Преди теб. – Вдигам поглед, за да прочета смаяното му изражение.
– Никога? Значи аз бях първият ти? – Той изглежда развеселен. Може би малко сантиментално. – Уау. Е, благодаря ти – заеква той. Не е точно отговорът, който очаквах. Откровението ми го е хванало неподготвен.
– Няма нужда да ми благодариш. Исках да го направя. Хареса ми – казвам, като го гледам смело в очите. – С теб, тоест. – Не искам той да си помисли, че съм се превърнала в някаква главозамайваща йезидка.
Дориан смръщва вежди в объркване.
– Но защо… аз?
– Не знам – свивам рамене. – Просто ми се стори правилно, предполагам.
– Точно така – повтаря Дориан, изпробвайки думата на езика си. Той облизва устните си и ме поглежда през тъмните си мигли. – Хм, ами мисля, че е време за десерт.
Дориан бързо грабва чиниите и чашите ни и ги поставя на бюфета. След това сяда обратно на стола си, като ме подканя с пръст да дойда при него. Правя каквото иска и заставам пред него. Той плъзга твърдите си ръце по задната част на бедрата ми, масажирайки основата на дупето ми, преди внезапно да ме вдигне и да ме постави на ръба на масата.
– Легни по гръб – заповядва той и аз правя каквото ми казва, треперейки от очакване.
Дориан разтваря краката ми и започва да масажира разгорещеното ми съкровенно местенце през тънката материя на бикините ми. Стига до финия колан и започва да ги дърпа надолу. Извивам дупето си, за да му помогна в усилията, и той ги оставя да паднат на пода. Гледа изгарящата ми същност като гладен човек пред пиршество. Дишането му се ускорява и усещам хладния въздух, който излиза между частично отворените му устни. Мислено се потупвам по гърба за това, че се обгрижвах предишната сутрин. Никога не съм очаквала Дориан да бъде толкова близък и личен, а аз съм адски нервна. Той може да види всичко, цялата ми същност. Изразът на лицето му, докато изучава всяка подутина и гънка, е признателен и удивителен. Тялото ми крещи за докосване, но той ме измъчва под погледа си. По дяволите, това е толкова извратено!
Дориан взема един показалец и нежно гали клитора ми. Задъхвам се от докосването му, вече пулсираща и влажна за него. След това овлажнява върха на същия пръст с уста и повтаря, напявайки сладка песен на удоволствието. Когато започвам да извивам гръб и да се поддавам на дразненията му, той вкарва пръста вътре в мен и го задържа неподвижно. Стените ми се свиват и притискат пръста, като го държат в плен. Той започва да го вкарва и изкарва, като го извива нагоре, за да достигне най-чувствителното ми място. О, не, още не! Натискът е толкова силен, толкова блажено възбуждащ, че вече се страхувам да не загубя себе си. Дориан усеща треперенето ми и реагира, като съединява показалеца си със средния. Извиквам и пулсирам жестоко срещу тях двамата.
Поглеждам надолу към Дориан със строго лице. Той се е съсредоточил върху похотливата задача, прехапвайки долната си устна. Изглежда толкова проклето секси, просто искам да го издърпам върху себе си. Дориан улавя, че го гледам, и заключва блестящите си бебешки сини очи върху блажено измъченото ми лице. Бавно се навежда напред и облизва набъбналия ми клитор с върха на езика си, като все още прониква в мен с дългите си, търсещи пръсти. Облизва отново, като упражнява по-голям натиск, оставяйки слюнката си да се слее със същността ми. Продължава оралната си атака, ближейки, смучейки, гризейки нежната ми плът, докато стоновете и виковете ми не го помолят да спре. Не мога да издържа повече; усещането е твърде силно, твърде хубаво. Рискувам напълно да загубя контрол – нещо, което адски се мъча да избегна.
Забелязвайки треперещите ми колене, Дориан ги плъзга по раменете си, вкарвайки езика си по-дълбоко в меките, влажни гънки. Пуска пръстите си и ги заменя с езика си, жадно ме поглъща, сякаш съм последното му ядене, хрипливо стенейки от задоволство. Аз съм смесица от сбъркани викове, вулгарности и похвали, неспособна да формирам смислена мисъл. В този момент познавам само удоволствието. А Дориан ми дава повече, отколкото мога да приема.
След поредния зашеметяващ оргазъм лежа на масата останала без дъх, стискайки бедрата си в опит да укротя безкрайните вълни и преливания. Дориан се обляга на стола си, наблюдавайки шоуто, докато аз се гърча конвулсивно. Той е забавен зрител, наблюдаващ бедното, съсипано момиче пред себе си. Чувствам се толкова разкрита, толкова уязвима, но не мога да си помогна. Той е направил това с мен. Направил ме е тази объркана каша от заплетени коси, пронизителни стонове и мокра сърцевина. Тялото ми е негов пленник, който може да измъчва и дразни, когато пожелае.
– Значи това имаш предвид, когато казваш, че искаш да ме съсипеш? – Питам Дориан, след като си поемам дъх след няколко минути.
Сядам и изглаждам роклята върху краката си. Бикините ми лежат захвърляни на пода, но ми е твърде неудобно да посегна да ги взема. Дориан проследява погледа ми и се навежда, за да ги вдигне. Той бавно ги издърпва върху босите ми крака, нагоре по пръсеца и към бедрата ми. Искам да вдигна дупето си, но съм прекалено изтощена, мускулите ми все още треперят.
– Това зависи. Чувстваш ли се съсипана? – усмихва се той, оставяйки ръцете си да почиват на върха на бедрата ми.
– Е, донякъде. Не знам. Чувствам се точно обратното. – Поглеждам го замислено и поклащам глава на една страна. – Може би разглезена.
– Разглезена? – пита той с повдигнати вежди.
– Да, разглезена. Ти ми даде толкова много… – не мога да намеря думи, за да опиша колко невероятно ме накара да се почувствам. Само мисълта ме кара да се замайвам и неволно се кикотя.
– Какво? – пита той, облизвайки устните си. Навежда глава надолу, за да опипа входа на бедрата ми. О, Боже, не отново!
Прехапвам долната си устна, като се насилвам да се престраша и да кажа на Дориан какво наистина чувствам.
– Чувствам се така, сякаш ти… правиш нещо с мен. Променяш ме, в известен смисъл. В деня, в който те срещнах, сякаш земята се премести. Всяка частица съмнение и нежелание моментално се разтварят, когато си около мен. Нещата придобиват смисъл, който обикновено нямаше. Не го разбирам напълно, затова ми е невероятно трудно дори да се опитам да ти го обясня. Но знам, че нещо се е случило. Знам какво почувствах.
Очите на Дориан потъмняват с частица, зад кристално сините се появяват наченки на тъмна буря.
– Прекалено много мислиш за това.
– Дали? Или не мисля достатъчно за това?
В продължение на няколко разгорещени мига се взираме един в друг, а израженията и на двамата са предпазливи и защитни. Той има тайни, както и аз. Но макар и да сме адски склонни да пазим най-уединените пространства на психиката си, опустошително силното привличане между нас продължава да прониква в руслото. В най-интимните ни моменти той не може да се скрие от мен, а аз не мога да се скрия от него. И не искам да го правя, макар да знам, че е изключително глупаво от моя страна да се чувствам така.
Но като го гледам сега, като виждам колко дистанциран и студен е станал към мен, осъзнавам, че просто се лъжа. Той се задоволява с неяснотата и пропуските. Доволен е от това, че не му пука.
– Хайде. Да те приберем вкъщи – промълви Дориан.
Дориан се изправя и поставя ръцете си под мишниците ми, като ме вдига от масата и ме изправя на крака. Залепвам фалшива усмивка и се опитвам да изглеждам лекомислена. И точно по този начин стената ми се изправя. Връщам се към безстрастните погледи и стиснатите, плътни устни – защитна тактика за предпазване на и без това крехкото ми сърце. Красивият мъж пред мен не ме иска истински и колкото и да ме боли до дъното на душата, знам, че така е по-добре. Така трябва да бъде. И се надявам, че ако продължавам да си повтарям точно това, може наистина да започна да вярвам в него.

Назад към част 13                                                                 Напред към част 15

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!