Глава 10
– Просто съм щастлива, че момчетата си върнаха майката. Знам, че те са изключително облекчени – казва Дона, изваждайки печеното от фурната. Мирише апетитно и устата ми веднага започва да се пълни със слюнка, когато ароматът се разнася из кухнята. Подреждам три места за традиционната ни семейна вечеря.
– Те са. Когато разбраха вчера, се страхувах, че ще се самоубият, докато тичат към болницата! – Нямам сърце да ѝ кажа, че съм научила за чудодейното възстановяване на Тами в малките часове на предишната сутрин. Или за импровизираното посещение на Тъмния крал в нищо не подозиращия ни град Колорадо Спрингс.
– Е, Тами изглежда ще се оправи. Тя дори не си спомня за нападението. Сякаш изобщо нищо не се е случило – отбелязва майка ми, подреждайки месото, картофите и зеленчуците в чиния за сервиране. Тя ме поглежда скептично. – Значи Дориан е намерил начин?
Вдигам рамене, връщайки вниманието си към сгъването на салфетките в спретнати триъгълници, за да избегна контакт с очи.
– Предполагам, че да.
– Ето, това ще свърши работа – намесва се Крис, когато влиза в кухнята. Вдига бутилка червено вино, която е взел от стелажа за вино в кабинета си. Нещата между нас все още са обтегнати, въпреки че и двамата полагаме усилия да възобновим отношенията си.
– Изглежда добре, скъпи – отбелязва майка ми. – Добре, вечерята е сервирана.
Всички сядаме на кухненската маса, готови да се захванем с разкошното ястие, което Дона е приготвила за нас. Хубаво е да се насладим на нормална семейна вечеря заедно. Постарала съм се да бъда тук поне в неделя, особено след като Дориан настоя Кашмир да затвори по-рано на традиционния свят ден, за да мога да прекарам колкото се може повече време с родителите си. Мисля, че той знае колко по-трудно ще бъде да поддържам някогашния си безгрижен, човешки живот след възнесението ми. Той познава Дона и Крис, харесва ги. Може би всички те дори са били приятели някога. Знае, че загубата ми ще разбие сърцата им, и им съчувства. Той цени човешките ми взаимоотношения, карайки ме да ценя семейството и приятелите си малко повече, докато все още мога.
– Значи нещата с Дориан вървят добре, предполагам – заявява Крис категорично, като пълни чашите ни с вино.
– Да – казвам кратко. Изглежда, че той иска да започне с въпросите. Грабвам чашата си и отпивам дълга глътка, подготвяйки се за битка.
– Хъмф. Значи предполагам, че при възнесението си ще се съюзиш с Мрака. – Крис разрязва месото си и слага една порция в устата си. Разочарованието и осъждането са изписани по лицето му.
Завършвам да дъвча храната си и внимателно поставям приборите си на масата. Изглежда, че мога да забравя за хубавата, спокойна семейна трапеза.
– Всъщност още не съм решила. И всъщност не разбирам защо трябва да го правя. Аз съм еднакво Тъмна, както съм и еднакво Светла. Защо трябва да избирам едната страна и да избягвам другата?
– Тук не става въпрос за справедливост, Габриела – казва той. – Става дума за това да вярваш в нещо и да му се посветиш. Наталия е живяла живота си за Светлината. И тя умря, защото стана жертва на съблазънта на Мрака. – Крис поклаща глава, сякаш за да разсее всякакви фалшиви предположения. – Сега не казвам, че баща ти не я е обичал, знам, че я е обичал. Алекс беше добър човек. Но не мога да кажа същото за останалите.
Поглеждам към Дона, която мълчаливо подбира храната си, и кимам слабо, не съвсем съгласна с Крис, но не и напълно несъгласна. Разбирам какво иска да каже. Освен на Дориан, не мога да се доверя напълно на нито един Тъмен, доколкото мога да ги усетя. Но същото може да се каже и за Светлите. Не знам нищо за тях и те са избрали да го запазят по този начин. Защо трябва да поверявам предаността си в техните ръце?
– Но някога си познавал и Дориан. Той пожертва толкова много, за да защити родителите ми и тяхната тайна. Той ме защити още преди да ме познава. Защо го мразиш толкова много?
– Аз не го мразя, Габриела. Точно защото го познавам, ме кара да съм толкова предпазлива. Притеснява ме това, на което е способен. Той е тъмен. Това няма да се промени, каквото и да правиш. Тигърът не може да си смени шарките.
И така, какво иска да каже той? Че независимо от всичко Дориан никога няма да бъде добър? Че той винаги ще бъде студен, безчувствен убиец? Не искам да го променям, никога не съм го искала. Обичам го такъв, какъвто е. Искам само да му покажа доброто, което вече е в него, което е било там през цялото време. Никога не очаквам от него да бъде нещо по-малко от Тъмния, точно както той не може да очаква от мен да бъда нещо по-малко от нерешителната, ирационална, гореща Тъмна светлина, която съм.
– Разбирам, че никога не бих могла да доведа Дориан до Светлината, ако намекваш точно за това. И честно казано, не искам да го правя. Точно ти ми каза, че няма абсолютно зло, както няма и абсолютно добро. Това, че Дориан е роден в семейство, което не цени човека, който е, не го прави лош човек. Той вече го е доказал неведнъж.
Поемам си дълбоко дъх и се опитвам да отразя колко дълбоки чувства изпитвам към Дориан. Трябва да ги накарам да разберат.
– Виждам го, татко. Знам, че звучи налудничаво, но е така. Знам кой е той и няма да се отвърна от него само заради някаква древна вражда, която по начало дори не е моя борба. А ако го направя, това не ме прави по-добра от онези, които са избили биологичните ми родители и са ме оставили сираче полукръвно при това. Те са действали от страх, от омраза. Аз искам да действам от разбиране, от приемане. Любов. Както направиха Алекс и Наталия. Както направихте ти и мама, когато ме приехте и отгледахте като своя дъщеря.
Крис сдъвква храната си и преглъща трудно. След това вдига чашата си с вино и я изпива с една бърза глътка, преди да се обърне към мен. О, ето го и него. Аз също изпивам виното си, готова за атаката.
– Кога стана толкова умна, хлапе? – Отвръща той, а в кафявите му очи блестят гордост и обич.
Усмихвам се на баща си, човекът, който се е грижил за мен от раждането ми. Човекът, който изсушаваше всяка сълза и превързваше всяко ожулено коляно.
– Имам наистина страхотни родители. Те ме научиха на всичко, което знам.
Когато късно вечерта се прибирам вкъщи и прибирам безумното количество остатъци, опаковани с любов от Дона, откривам, че Дориан ме чака в стаята ми. Не го бях виждала, нито чувала от ранната сутрин преди това, когато Джаред и Джеймс получиха обаждане от болницата, в което ги информираха за възстановяването на майка им. Той се измъкна оттук, мърморейки нещо за привършване на несвършеното. Не исках да го моля да остане. Трябваше да се радвам за приятелите си и да ги оставя да се насладят на момента на триумфа си. И колкото и да бях разтревожена от това, че не съм чула Дориан, виждайки го сега, изглеждащ все така вкусно секси, както винаги, в дънки и тъмна трикотажна тениска с V-образно деколте, не мога да му се сърдя. Знам, че е имал основателна причина да стои далеч. Поне в това трябва да вярвам.
– Върна се – отбелязвам аз, събувам сандалите си и хвърлям чантата си върху скрина. Той наистина мрази, когато правя това. Винаги е толкова педантично спретнат. Е, добре, не мога да размахам пръст и стаята ми магически да се превърне в шоурум. Влизам в съседната ми баня, за да се освежа, знаейки, че когато изляза, тя ще бъде подредена, и тайно се усмихвам на себе си.
След като си измих зъбите и облякох една огромна тениска, намирам Дориан до големия прозорец до леглото ми. Разбрах, че гледането навън в тъмнината му помага да мисли, дава му яснота. Той държи чаша уиски от запаса, който пази тук за посещенията си. Мисля да го обгърна с ръце и да облегна глава на твърдите вълни на гърба му, но ми трябват отговори, преди да се разсея от тялото му.
Свличам се на леглото си и вземам малкото дистанционно на стереосистемата си, търсейки нещо меко и катарзисно. Избирам „Колдплей“, имам чувството, че това ще бъде дълга, емоционална нощ.
– Трябваше да се уверя, че го няма – казва той след няколко напрегнати минути.
О. Не смея да го помоля да поясни, знам кого има предвид. Баща му. тихият, очарователен, но отвратително манипулативен Тъмния крал.
– И го няма, предполагам. – Опитвам се да звуча безпристрастно, незасегнато, но сякаш не мога да отмия агресията от гласа си.
Дориан най-сетне ме поглежда, в очите му се чете смесица от разкаяние и облекчение. Той отпива още една глътка от силната си отрова, след което ми я подава. Нарочно отпивам глътка на същото място, което сочните му устни току-що бяха целунали чашата, преди да я сложа на нощното шкафче. Поглеждам към него в очакване на обяснението му за изчезването.
– Трябваше да съм сигурен, че той няма да дойде за теб. Да го занимавам, да го забавлявам с… други неща. – Дориан вдига кристалната чаша и изпива съдържанието ѝ, сякаш за да отмие гадния спомен за прекараното време с баща си.
Имам доста добра представа какво има предвид Дориан. Тъмният крал е известен филантроп и убиец. Кой знае с какви отвратителни, извратени дейности се занимава? И какво би могло да означава това за Дориан? Очакваше ли се от него да се занимава със същото? Не мога да се накарам дори да се замисля за тази идея.
– И той беше… доволен? Достатъчно, за да си тръгне?
Без значение колко красив, изискан или съблазнителен е баща му, да си представя как се възбужда, като причинява телесни повреди на някого, е отвратително. Физически се гърча при мисълта за бруталността.
– Бих казал така. Но знам какво си мислиш. Той е малко по-тактичен, отколкото би очаквала. Ще се изненадаш. Жените са също толкова извратени и неморални. На тях това им харесва. Молят го за това. – Дориан посяга с един пръст и вдига брадичката ми нагоре, за да срещна погледа му. – Аз не правя нищо от това. Никога. Не искам да го правя и никога не съм го правил.
– Знам – промърморвам аз, отказвайки да срещна погледа му. И наистина знам. Дориан може да има всяка жена на света. Всяка. Но той дойде тук. Не съм прекалено уверена в себе си, но все пак не съм достатъчно глупава или несигурна, за да го тормозя с тривиални момичешки притеснения.
– А ти? Защото имам чувството, че има и нещо друго. Като нещо, което криеш от мен. Неудобно ти е.
– Не се чувствам неудобно. – Прошепвам, като мачкам ръцете си.
Дориан ме поглежда многозначително, придружено от скептична усмивка. По дяволите. Може ли да усеща всичко?
Поемам дълбоко дъх и вдигам поглед към великолепното създание пред мен, като адски се надявам да не го обидя.
– Добре, добре. Просто… опитвам се да разбера какво се е случило. Знам, че казваш, че мразиш баща си и той е… разочарован от изборите, които си направила. Но да бъдеш Тъмен, нещата, които си отхвърлил, нещата, които не харесваш у него, не са ли естествени за твоя вид? Знам, че баща ми, Алекс, е бил различен, но и ти си такъв. Ако има повече хора, които се чувстват като теб, а аз съм сигурна, че има такива, защо общуването със Светлината е толкова забранено? И защо аз съм единствената от моя вид?
Погледът на Дориан малко потъмнява, но не усещам да е от гняв или дори от желание. Не, това е нещо друго, още един пласт към загадката, която представлява мъжът, когото обичам. Може би срам? Съжаление?
– Ти си проницателна, момиченце.
С въздишка Дориан сяда до мен, събува обувките си, преди да се изкачи нагоре, така че да се облегне на купчината възглавници. Обикновено той донякъде ги мачка на това място, но забелязвам, че не е използвано, откакто е пристигнал. Дали е прекалил с натоварването по време на посещението на баща си? Дали е отслабнал?
Той ме придърпва в прегръдките си, поставяйки главата ми върху твърдите му, топли гърди. Аххх. Това е раят. Да го чувствам, да е близо до мен, ме кара да се чувствам така, сякаш всичко на света е наред и няма убийци, няма бащи социопати, няма Светлина, няма Мрак. Само ние.
– На първо място, ние не започнахме като зли. Когато Божествената сила ни е създала, ние буквално сме били създадени, за да управляваме тъмнината, нощта. Точно както Светлината е била създадена да управлява деня. Нещо като пазители на природата.
– Но с течение на времето светските изкушения, забулени в тъмните часове на нощта, станаха неоспорими за нашия вид и Тъмнината се погълна от похотта, алчността, властта. Те искаха да управляват нощта и всичко останало и не се спираха пред нищо, за да постигнат желанията си. Дори да убиват, за да утолят жаждата си за всемогъщество. Така се ражда идеята, че тъмнината е синоним на злото.
– Значи това е вярно? Няма такова нещо като абсолютно зло? – Знаех си го! Дориан никога не би могъл да бъде напълно неморален, дори и да се опитваше. В него наистина има добро.
– Не. Не първоначално. Но с течение на времето силата ни еволюира в нещо друго. Нещо тъмно и разрушително. Загубихме способността си да лекуваме, способността си да помагаме безкористно на другите. Способността ни да обичаме и да проявяваме естествено състрадание. Бяхме напълно покварени.
Кимвам срещу гърдите му, опитвайки се да формулирам начин да задам тактично следващия си въпрос.
– И така, хм, ако Божествената сила те е създала, Тъмен, защо не е могла, разбираш ли, да те прекрати? Искам да кажа, че се радвам, че това не се е случило по очевидни причини, но изглежда като логично решение.
Усещам устните на Дориан в косата си, после го чувам как бързо вдишва, вдъхвайки отново живот в умореното си тяло. Той се нуждаеше от този контакт за нещо повече от комфорта на близостта ни.
– Ние сме създадени, за да допълваме Светлината. Две отделни, но равностойни сили. Ние сме Ин и Ян. Без едната другата не може да оцелее. Унищожаването ни би довело и до края на Светлината.
О. Това има смисъл. Също така предпазва Тъмнината от пълно унищожаване на Светлината. Да накараш Светлината да изчезне, би било самоубийство.
– Имаше и други последствия. – Дориан внимателно ме повдига от гърдите си, за да повдигне ризата си. Рязък дъх рефлексно се задържа в гърлото ми при вида на гладкото му, вкусно тяло. – Татуировката. Ние, Тъмните, сме белязани. Само други свръхестествени същества могат да я видят като начин да ги предупредим за нашето предателство, да ни засрами за прегрешенията ни. Чувала ли си за Знака на Звяра?
Сбърчвам вежди в объркване.
– От книгата Откровение? Но аз мислех, че това е 666? И това не беше ли нещо като към края на света или нещо подобно?
Господи, това става страшно.
Дориан поклаща глава, преди да плъзне ризата си обратно надолу, за да прикрие великолепието си. По дяволите. Но не мога да се разсейвам с плътските си желания, не и когато той споделя толкова много с мен.
– Всеки от тях е името на нашия клан или на нашето семейство. Скотос, Орексес и дори семейството на баща ти, Полемос, всички са белязани. Има и много други, макар че Скотос са управляващата фамилия от хиляди години, много преди дори баща ми да бъде създаден. Казват обаче, че ще има един, който ще носи истинския белег на Звяра.
Дориан ме погали по бузата с обратната страна на ръката си, като остави докосването си да се задържи дълго върху брадичката ми.
– Някои вярват, че това ще бъдеш ти.
– Какво?! – Крещя, без да обръщам внимание на учтивостта или скромността. О, по дяволите, не! Току-що ли каза това, което си мисля, че е казал? От всички странни разговори този трябва да е най-абсурдният, най-нелепият, най-кощунственият досега. Поглеждам Дориан с диви, ужасени очи. – Опитваш се да кажеш, че аз съм антихрист?!
Дориан се ухилва, преди да поклати глава.
– Не, не, успокой се. Разбира се, че не. Но ти си уникална порода, така да се каже. Хората ще се опитат да вдъхнат истина на всяка басня, която не разбират съвсем добре. Това не си ти, само Божествената сила знае кой и кога. Ти си точно обратното. Твоето раждане се смяташе за настъпването на нова зора. Спасител… на Светлината, тоест.
Уви. Катастрофата е предотвратена. Дори не ми е удобно да обсъждам края на дните, камо ли да допринасям за него.
– Как така? – Питам, благодарна за промяната в посоката. Изпускам дълбока въздишка на облекчение и се сгушвам обратно в ръцете му.
– Надеждата им е, че ще възстановиш равновесието, ще донесеш мир между Светлите и Тъмните. Докато повечето от Светлите се надяват, че ще успееш да го постигнеш, като се съюзиш с тях, има и други, които се страхуват от силата ти.
– А Тъмните? Как се чувстват те от моето присъствие? – Попитах кротко. Каквото и да е, то не може да е добро.
Дориан свива рамене.
– Очевидно е, че има такива от нас, които не искат мир. Те не искат да се възстанови естественият ред. А има и такива, които смятат, че силата ти може да бъде… полезна.
– Баща ти – прошепвам аз. – Той иска да ме използва, да ме държи като малък домашен любимец, за да напада онези, които му се противопоставят.
– Да. – Ръцете на Дориан се насочват към скалпа ми и започват да го масажират. Веднага усещам как цялото напрежение се отдръпва от тялото ми. Дориан и тези вълшебни пръсти.
– Затова ли го мразиш? Защото не иска мир? Защото му харесва този корумпиран режим?
– Това не е единствената причина. Тъмните, особено Скотос, бяха корумпирани много преди неговото управление. И за съжаление, аз също бях. Не съм бойскаут, но честно казано, това просто ми омръзна. Десетилетия наред убивах, задоволявах безсмислените си желания без оглед на това, че се отклонявах от истинската ни цел. Исках нещо друго, нещо повече. Знаех, че е там, но никога не съм го усещал истински, докато не намерих теб. – Усещам как меките устни на Дориан целуват с любов скалпа на главата ми. В отговор стискам ръцете си по-силно на кръста му.
– И той искаше да ти попречи да го намериш, да намериш щастието – казвам, опитвайки се да сглобя разпръснатите останки от обтегнатите отношения на Дориан и баща му. Всяко дете иска любов и приемане от родителите си, дори когато родителите са изродени злодеи. Трябва да има и друга причина. Тъмният крал сигурно лично е наранил сина си по някакъв ужасен начин. В гърдите ми се удря пристъп на скръб и аз потискам болезнено въздишане.
– Да. – Усещам как тялото на Дориан се сковава от притеснение, но преди да успея да го извиня за болезнения му разказ, той поема дълбоко дъх и продължава. – Бях много млад, нямах и сто години. Исках да видя света. Амбициозен, силен, упорит. Аврора беше в живота ми тогава. Имахме планове за бъдещето и аз наистина смятах, че тя е това, което искам.
О. Аврора. Зашеметяващата, съблазнителна богиня на секса. Изящната коза в скъпи обувки. Първата му любов.
Намесата ѝ в интимния ни разговор кара гърлото ми да се стегне и се боря с желанието да изстена презрително. Знам, че са имали много пъстър сексуален живот. След като сама видях колко чувствена е била размяната на силите им, как бих могла да отрека интензивната им химия? Той я искаше. И макар да знам, че чувствата му към нея са се променили драстично, откакто са били млади, не мога да не изпитам лека завист към историята и връзката, която споделят.
Дориан повдига брадичката ми малко нагоре, за да срещне устата ми с неговата. Вкусът му съживява всеки нерв в тялото ми. Той е храна, имам нужда от него, както имам нужда от въздух. Сигурно усеща ирационалната ми неприязън и иска да знам, че е тук за мен и само за мен. Бих била глупачка да се съмнявам в намеренията му след всичко, което сподели тази вечер.
– Баща ми имаше различно виждане за това кой трябва да бъда. Мисълта, че един ден ще мога да седна на трона му, тайно го плашеше. Той обича властта, обича да се чувства така, сякаш трябва да бъде почитан като бог. Това никога не е било онова, което исках, и той се страхуваше, че един ден ще се поддам на моята… човечност. Затова си мислеше, че ако успее да ме пречупи, да отприщи вътрешните ми демони, аз или ще прегърна неговия път, или ще избягам от него напълно.
Дориан леко стиска ръката ми, сякаш се опитва да се подготви за болезнения спомен, който е крил през всичките тези години.
– Както ти казах, Аврора е Орексис. И ако има нещо, което орексите не могат да отрекат, то това е сексуалното желание. Мислех, че моите чувства са достатъчни, за да я поддържат. Грешах.
Вдигам поглед към силния, красив мъж пред мен. Макар че гласът му е равен и невъзмутим, знам, че е бил наранен. Как е възможно да не е достатъчен за някоя жена? И то не само в сексуален смисъл. Дориан, любезният, хипнотизиращ, мистериозен, секси, скромен мъж, в когото се влюбих до уши, е повече от достатъчен. Той е всичко.
Дориан въздъхва, отпускайки напрежението, което го е сковало в тържествения му спомен.
– Методът на баща ми за съблазняване на Аврора не беше по-различен от това, което той се опита да направи с теб. Щом узнае най-дълбоките ти, най-тъмните ти тайни, той те манипулира, за да си помислиш, че може да ти осигури всичко, което искаш, всичко, от което се нуждаеш.
– Аврора отиде при него доброволно, без да знае за това. Тя му се предложи, искаше да му достави удоволствие. И докато бяха ангажирани в отвратителния акт, той ме повика, за да мога да се убедя колко безумно покварен и порочен е всъщност. Аврора не можа да каже нищо. Тя нямаше обяснение за това, което беше направила. И аз не мога да я виня напълно. Той се възползва от нейните слабости, от нейните страхове, от нейните желания.
И без това болното ми сърце напълно се разкъсва при разкритието на Дориан. Как е възможно собственият му баща, човекът, който му е дал живот, да бъде толкова отвратително порочен? Да не говорим, че преспива с приятелката му, а после извиква сина си да стане свидетел на това? Иска ми се да плача, да крещя, да се боря за презрения си любовник. И все пак сдържам болезнените си ридания, знаейки, че ако почувствам мъката си, това само ще му донесе още по-големи мъки.
– Знаеш ли, никога няма да забравя самодоволното изражение на лицето му. Беше толкова… доволен от себе си, сякаш ми беше направил услуга. Каза ми: „Виж, сине, истинският крал винаги получава това, което иска“. – Дориан стиска зъби, челюстта му е стегната от презрение. – Арогантен задник.
Дориан отпуска хватката на ръката ми и масажира, сякаш току-що е осъзнал, че я стиска.
– След това се присъединих към Сянката и се зарових в лова и убийствата, за да запълня огромната празнота, която той се стремеше да направи още по-широка. Не съм виждал, нито съм говорил със семейството си или с Аврора, докато не ме призоваха. Когато откриха родителите ти.
– О, Дориан – изохках аз. Гърлото ми е грубо и сухо от емоциите. Прочиствам го, след което го поглеждам с лъскави очи. – Никога не бих направила това. Никога. Не ме интересува какво си мисли, че знае за мен. Няма нищо, което той би могъл да ми даде, което вече да нямам с теб.
Дориан ме дарява с момчешката си, ослепителна полу усмивка. Той просто е толкова спиращ дъха, че буквално кара сърцето ми да се пръсне. Усмивката му ме кара да се усмихна и аз го правя широко. Навеждам се малко напред и нежно докосвам устните си до неговите. Просто един прост жест, с който да му покажа, че не е сам и че любовта ми към него е нежна и искрена. Той не иска съжаление. Той не иска да скърби. И аз няма да му го дам. Ще му дам себе си. Трябва да поправя Дориан, Тъмния убиец, когото обичам толкова много, че ме боли, точно както той ме поправи в моята нужда. И има само един начин, който познавам.
Оставям ръката си да се движи от линията на челюстта му до разрошената му черна коса, като я хващам с меки шепи. Другата незабележимо, но разтърсващо стига до подгъва на ризата му. Плъзгам я нагоре, разкривайки очертани разрези на мускули под гладката, маслинова кожа, и се задъхвам от усещането за него. Тялото му наистина не спира да ме удивлява.
– Искам да я сваля – промърморвам, като се отдръпвам от него само за да го лиша от ризата му. Възхищавам се на чистото великолепие пред мен и се мъча да откъсна очи. Боже, той е прекрасен. Буквално мога да гледам тялото му цял ден.
Набързо се присъединявам към устните ни, премятам крака през скута му, за да го прегърна. Езикът ми изследва сладката мекота на устата му, докато ръцете ми с жар хващат копринените му коси. Никога няма да ми стигне да го целувам. Вкусът на езика му е направо оргазмен. Стенанията ми срещу устните му, ентусиазирано подхранват глада ми за него.
Ръцете на Дориан са върху дупето ми, стискат, придърпват ме към нарастващата твърдост на члена му. За щастие съм облечена само със спално бельо и бикини, което му дава лесен достъп до вече изтръпналите ми ерогенни зони. Но това е моето шоу, искам да му покажа колко много е желан и обичан. Тази вечер не става дума за това той да ми даде поредния разтърсващ, изтръгващ косата и хапещ устните оргазъм. Тази вечер трябва да го задоволя.
С неохота отдръпвам устните си от неговите, за да оставя следа от нежни целувки от устните му до шията му. Вдишвам апетитния му аромат, като през цялото време опипвам с езика си мъничкото брада на брадичката и гърлото му. Целувам пътя към мраморната му гръд, толкова гладка и твърда при допир. Устните ми намират дясното му зърно, което дразня, смуча и целувам нежно. Чувам го да стене от това усещане, а задължителната му реакция ме насърчава да продължа и да се преместя към лявото му зърно, където повтарям процедурата. Въздишките му преминават в тихо съскане и знам, че е засегнат. Той е възбуден и това, че го чувам толкова открит, толкова уязвим, кара пламъка между бедрата ми да избухне в бурно горене.
– Майната му, Габриела – стене Дориан, което ме мотивира да повторя бавната си, мъчителна атака.
Ръцете ми намират ципа на дънките му и аз нетърпеливо разкопчавам горното копче и разкопчавам ципа им, разкривайки напрегнатата издутина, стегната в дънките. Чувствам се толкова силна и жизнена, че просто искам да живее в мен. Гладната ми уста напуска кожата му, за да мога да се съсредоточа върху задачата да освободя пулсиращото, бушуващо чудовище, което моли да бъде освободено. Спускам дънките му до глезените, където той ми помага в усилията, като ги сваля набързо. Вглеждам се във величествения мъж пред мен, облечен само в тъмни боксерки. Колкото и да ми се иска просто да запечатам този момент и да го запазя в паметта си, аз го искам. И простото чукане на очите няма да е достатъчно.
Дърпам ластика на бельото му, нетърпелива да открия колко дълбоко е желанието му. Както винаги, той не ме разочарова. Дориан ми дава възможност да видя от първия ред твърдата му като скала дължина, което кара очите ми да се разширят от удоволствие. Импулсивно доближавам устата си до него и нежно целувам върха му. Чувам как изненаданият дъх на Дориан се задържа в гърлото му. Той иска това, а и аз също. И му го давам, поглъщайки гладно красивата му твърдост с енергия.
Дълбоките баритонови стонове хармонират с музиката, създавайки мелодична симфония на секса. Въпреки молбите му да забавя темпото си и да го помилвам, продължавам оралната си атака, наслаждавайки се на неволното треперене на краката му. Предизвиквам себе си да го поемам все по-дълбоко в устата си, искайки да вкуся всеки сантиметър от него. Не защото трябва, а защото искам. Да му доставя удоволствие е цялата мотивация, от която се нуждая.
Леките потрепвания на Дориан се превръщат в треперещи трепети и аз знам, че краят му е близо. И все пак не се отказвам, продължавам това възхитително мъчение, докато не усетя как интензивните му тръпки спират, когато освобождава сладкия си сок. Изяждам всяко парченце от него, преди да погледна нагоре към насиненото му изражение през закритите с клепачи очи. Той е напълно смаян от моята спонтанност, а аз мислено се потупвам по гърба за това, че успях да го разтърся напълно.
С очи, все още вперени в зашеметеното, красиво лице на Дориан, издърпвам спалното си бельо нагоре над главата си, разкривайки пълните си, наедрели бедра и сатенени бикини. Той прехапва устните си, нетърпелив да ме докосне с уста, но се въздържа от обичайния си план за атака. Иска аз да поема инициативата и точно това смятам да направя.
Правя демонстрация, че свалям бикините си, а очите ми не слизат от неговите, докато прехапвам долната си устна с прелъстителна сила. С котешко приплъзване се приближавам до него, така че лицата ни да са само на сантиметри едно от друго и да съм надвиснала над все още втвърдения му член. Дразня го, като се спускам така, че внушителната му дължина едва докосва плътта ми, след което се отдръпвам. Това е мъчително и за мен, но ми харесва да виждам Дориан толкова нетърпелив и готов да ме почувства.
Накрая се поддавам и се отпускам върху него с накъсан стон. Как може да се чувства толкова добре? Как може все още да ме изненадва? Този вид удоволствие дори не би трябвало да е законно.
Дориан изпълва всяко мое вътрешно пространство с власт, докато се люлея напред-назад върху него. Ставаме едно цяло, всепоглъщаща плетеница от стонове, целувки и въздишки. Поддържам ритъма на музиката, като внимавам да не навляза твърде далеч в разклатената почва, макар че толкова, толкова много искам. Исках това, мечтаех за това твърде дълго. Искам да освободя този поток от страст върху него, но знам, че това напълно ще ме развърже, предавайки контрола, който сега притежавам в този момент. Искам да докажа, че желая само него, че обичам само него. Искам Дориан да усети как това се излъчва от мен. Искам той не само да живее в меката ми, топла сърцевина, искам да я притежава изцяло, както притежава сърцето ми.
Навеждам се напред, събирайки отново лицата ни, изравнявайки очите ни, така че той да може ясно да види огромното желание, което гори в тях.
– Недей – спешно прошепва Дориан. – Не бива да го правиш.
Притискам плътта си към него още повече, като го карам да стене с нечленоразделни изречения през стиснати зъби.
– Но искам да го направя – прошепвам аз. – Ще се оправя. Обещавам.
И преди Дориан да успее да възрази повече, аз насочвам всеки грам страст, сила и любов в сърцето и душата си и му ги предавам. Всичко. Давам му себе си. Позволявам му да усети, помирише, чуе, види и вкуси всички начини, по които го обичам. И с рязко поемане на въздух Дориан ме приема, довеждайки го до съдбоносната граница, и ме взема със себе си по пътя към еуфорията.
Назад към част 9 Напред към част 11
