Училище за вампири – Предопределен книга 9 – Част-21

Зоуи

– Ах, по дяволите – промълвих, когато Дарий вкара автобуса в дългата алея, която се виеше през задната част на „Къщата на нощта“ и водеше към паркинга.
Тъкмо бяхме завили към кампуса и видях Неферет, Дракона и петимата воини от „Синовете на Еребус“ да стоят там, сякаш бяха странен вампирски кордон за посрещане.- Намали скоростта – казах на Дарий.- Трябва да се подготвим за това.
– Да, не изглежда добре – каза Крамиша.
– Уау, няма да повярваш на всички цветове.- Шейлин зяпаше с отворена уста през прозореца групата професори.- Ех, а там е дамата с очите на мъртвата риба, толкова гадно!
– Лейди с очи на мъртва риба – това ми харесва – каза Афродита.- Подхожда и.
– Дамата с очите на мъртвата риба е супер интуитивна – напомнях на всички, въпреки че говорех конкретно на Шейлин.
– И всички решихме, че ще е най-добре, ако тя не знае много за дарбата на Шейлин – каза Стиви Рей, като се изправи от мястото си с Репхайм в задната част на автобуса.- Зи, искаш ли да извикаш духа и да го помолиш да помогне да се предпазят мислите на Шейлин, поне докато минем покрай Неферет в момента?
– Да – казах аз.- Звучи като добра идея.- Поех си дълбоко дъх и прошепнах:- Дух, ела при мен.- Усетих как въздухът над кожата ми се раздвижи от силата на стихията.- Защити Шейлин. Запази мислите и в тайна.
– Оооо!- Шейлин се захили, когато стихията я обля.- Това е толкова готино, а и ти си супер лилава, когато го правиш.
– Благодаря, предполагам – казах аз. Новото дете определено беше странно, но изглеждаше достатъчно мило. Погледнах назад към останалата част от автобуса, като различих Близначките и Деймиън.- Вие, момичета, също дръжте елементите си близо.
– Мисля, че винаги когато Неферет е наблизо, това е отлична възможност за всички нас да съсредоточим мислите си върху науката – каза Деймиън.
Вгледахме се в него.
– Академията?- Попита Шоуни.
– Като домашни и какво ли още не?- Добави Ерин.
– Или говориш за модното ревю, което за нас наистина е училище?- Каза Шоуни.
– Ние сме объркани – заключи Ерин.
Деймиън въздъхна драматично.
– Академичните науки – като училищна работа. Например, когато Неферет е наблизо, трябва да се упражняваш да запомняш определенията на думите от речника си.- Той повдигна дългия си нос към Близначките.- Вие двете трябва да започнете с думата пакостници.
– Нямам представа какво означава това, Близнако. А ти?- Попита Ерин.
– Нямам представа, близнако – каза Шоуни.
– Бъдете спокойни, общ мозък. Кралица Деймиън има право. Отдавна не сме били около Неферет по този начин. Всеки трябва да се съсредоточи и да държи мислите си заети – а не заети с нашите дела. Заети с глупави училищни дела.- Афродита погледна към Репхайм.- Може ли Неферет да чете мислите ти?- Репхайм изглеждаше изненадан от въпроса, но почти не се поколеба, преди да каже:- Не може.
– Знаеш ли това със сигурност?- Попитах.
– Да – каза той.
– Откъде?- Попита Афродита.
– Не е нужно да ти обяснява това – каза Стиви Рей.
– Да, трябва.- Заговори Старк, преди да успея да кажа каквото и да било.- Стиви Рей, ще трябва да спреш да се защитаваш толкова много по отношение на Репхайм. Преди време той беше на страната на Неферет. Може би има информация, която бихме могли да използваме.
– Никога не съм бил на страната на Неферет.- Гласът на Репхайм беше толкова твърд, колкото и погледът, който насочи към Старк.- Аз бях на страната на Калона. Както и ти.- Това напълно затвори устата на Старк и аз се възползвах от възможността да застана между тях и да кажа:- Каквито и да са конкретните неща, това, което искаме да кажем, е, че ти си бил на противоположната страна, а това може да ни помогне сега.- Той ме погледна и погледът му омекна, макар че изражението му все още беше предпазливо.
– Знам, че Неферет не може да чете мислите ми, защото тя не знаеше за Стиви Рей и мен.- Той хвана ръката на Стиви Рей.-Опитвах се да не мисля за теб, когато тя беше наблизо, но не можех да се сдържа. Мислех за теб. Често.
Стиви Рей се усмихна и се изправи на пръсти, за да го целуне.
– Уф – каза Афродита.- И така, да продължим бързо, преди да повърна, сигурно е, че Неферет не може да чете мислите ми, мислите на Зоуи или мислите на птичето момче. Останалите от вас трябва да се пазят.
– Има още един автобус, който току-що зави в лентата зад нас – каза Дарий, като погледна в огледалото за обратно виждане. – Отстрани на него също пише Дом на ноща.
От една от задните седалки Джони Б се обади:
– И не е къс. Защо не можем да вземем автобус с нормални размери?
– Ти не си нормален – каза Крамиша.
– Майка ти не е…
– Добре, нека се приготвим за училище.- Прекъснах го.
– Което означава да се приготвим за битка – каза Старк.
– Паркирай ни – казах на Дарий.
Той паркира и след това той, Старк и Репхайм първи излязоха от автобуса, последвани от останалите. Реших, че може и да се изправя срещу каквото и да се случва, затова, заобиколена от Стиви Рей и Старк, тръгнах право към Неферет, поклоних се полуучтиво на нея и още по-учтиво на Дракона и Воините. После казах официално:
– Весела среща.
– О, Зоуи, Стиви Рей, радвам се, че вие и вашите ученици пристигнахте с другия автобус. Това ще спести време за обяснения – каза загадъчно Неферет.
Преди да успея брилянтно да кажа „а?“ или нещо друго, другият автобус паркира до нашия и със странния шум на „Стар Трек“, който всички чуваха, вратите му се отвориха.
И моят ясновиждащ камък започна да се нагрява.
Аурокс излезе пръв.
Зад него от автобуса излезе Далас. Чух шокираното поемане на дъх от Стиви Рей. Точно тогава устата ми се отвори, защото след Далас от автобуса излезе цяла група червени новаци, лоши червени новаци, включително напълно ужасната Никол и едно много натъртено, но все още дебело дете Къртис.
Червените новаци и Аурокс се наредиха срещу нас. Имах странна ретроспекция на танцовата сцена от „Уестсайдска история“. Всичко беше странно тихо, докато Стиви Рей с неестествено висок глас не каза:
– Далас, какво, по дяволите, правиш тук?- Далас намръщи устни. – Аз не отговарям пред теб.- Той погледна Неферет и бавно, отчетливо, стисна дясната си ръка над сърцето, поклони се дълбоко и каза.
– Весело посрещане, моя върховна жрице.- Всички червени новаци зад него имитираха поздрава му.
Неферет се усмихна любезно. Гласът ѝ беше топъл и измамно любезен.
– Какъв прекрасен поздрав. Благодаря ти, Далас.- Когато изумруденият ѝ поглед се насочи от новите деца към Стиви Рей, гласът и очите ѝ се втвърдиха.- Ще отговоря на въпроса ти, Стиви Рей. Това, което те правят тук, е същото, което правиш и ти – посещават уроци. О, чакай. Има една малка разлика между тях и вашата малка група. Далас и неговите червени новаци ще живеят тук, в училището, а аз ще бъда тяхната върховна жрица.
– Това ли е той?- Далас се взираше в Репхайм, който стоеше до Стиви Рей. На практика виждах как гневът се изсипва върху него.
– Позволете ми да ви представя. Далас, това е Репхайм. Но вие двамата вече сте се срещали, нали?- Неферет звучеше така, сякаш се представяше на абитуриентски бал. Кълна се, че беше толкова дяволски странно, че трябваше да потисна желанието си да помоля Старк да ме удари, за да знам, че не сънувам.
После погледът ми се насочи към Далас и страхът, който ме накара да изпитам, ми подсказа, че в никакъв случай няма да спя. Очите му блестяха слабо червени. Изглеждаше див и много, много опасен. Спомних си, че някога го смятах за толкова мил и приятен. Е, онова сладко и мило момче сигурно е умряло, когато този нов червен вампир с татуировки, приличащи на камшик, се е променил.
До мен Старк се придвижи неспокойно по-близо до мен.
Откъм страната на Далас Аурокс, когото се опитвах да не гледам, се приближи неспокойно към мен.
– Да, както ти каза. Срещали сме се – каза Далас.
– Запознахме се.- Гласът на Репхайм беше твърд и студен като този на Далас и ми напомни, че не бива да го подценявам само защото се усмихваше толкова мило на Стиви Рей.
– Докато съм ви събрала всички заедно, нека да изясня нещо – каза Неферет и очите ни се обърнаха към нея. Тя изглеждаше толкова дяволски нормална!
Красива и царствена, а звучеше толкова дяволски разумно, че за миг изпитах огромна тъга от загубата на това, което можеше да бъде.
– В близкото минало между нас имаше неприятности. Това вече е минало. Няма да има разправии тук, независимо дали си новак или вампир, червен или син.
– Неприятности?- Гласът на Стиви Рей беше недоверчив.- Те се опитаха да убият мен и Зоуи!
– Зоуи уби няколко от нас!- Изкрещя и Далас бях сигурна, че чух бръмченето на електричеството в линиите над главите ни, които захранваха училището.
– Чакай, аз не исках да го правя. Никол, Къртис и онези момчета ме нападнаха и…
– Стига!- Командата на Неферет притежаваше плашеща сила, която пулсираше около нас.
Можеше да размие дори сребърната светлина на изгряващата луна.
– Казах, че миналото е минало. Стиви Рей и Зоуи, ако не можете да се контролирате, ще бъдете изключени от това училище. Далас, същото се отнася и за теб. Аурокс и воините от „Синовете на Еребус“ ще патрулират по коридорите и класните стаи. Ако избухне насилие, те ще го прекратят. Незабавно. Ясно ли се изразих?- Никой не каза нито дума. Усмивката на Неферет беше студена.- Добре. А сега се приберете в клас.- Тя се завъртя и с онази странна, плъзгаща се походка Неферет се отправи обратно към главната сграда на кампуса и чакащата там класна стая.
– Навсякъде около нея има Мрак – каза Старк с глас, който беше нисък, но не достатъчно нисък.
– Тя е напълно погълната от него – каза Репхайм.
– Абсолютно – каза Стиви Рей. След това погледна към Дракон и останалите Воини.- Нима всички вие не го виждате? То е като лепкави паяжини.- Тя дръпна палеца си към Далас и другите червени новаци.- Обзалагам се, че те го виждат.
– Не знам за какво, по дяволите, говориш – каза Далас.
– Все още ли правиш въображаеми чаени партита в мазето с твоите кукли?- Попита саркастично Никол.
Далас и червените му новаци се засмяха.
– Далас, Неферет иска да се явиш в медийния център. Имат проблеми с компютъра и тя има нужда от помощта ти, за да оправи нещата – каза Драконът, като застана между двете ни групи. Към него се присъединиха воините от „Синовете на Еребус“, както и Аурокс.- Шейлин, това е графикът на занятията ти. Стиви Рей може да те ориентира днес.- Той подаде на новата новачка лист хартия.- Старк, Дарий – продължи Драконът.- Отидете в конюшнята и започнете да се подготвяте за занятията си. Останалите правете каквото е наредила Върховната жрица. Първият час започва след малко.
– Каквото иска Върховната жрица, ми звучи добре – каза Далас и профуча покрай Репхайм с насмешка.
Гледах как Репхайм се държи на мястото си. Не изглеждаше вбесен или като лудо момче, което искаше да удари някое шкафче или нещо подобно, но изглеждаше солиден и силен и се държеше защитно близо до Стиви Рей.
– Хайде да отидем в клас и да се опитаме да не обръщаме внимание на тези идиоти – казах аз, като хванах Старк за ръка.
– Те не искат да бъдат игнорирани – каза Репхайм, докато вървяхме бавно към главния кампус.- Те са тук, за да създават проблеми.
– Разбъркват гърнето с лайна – каза Стиви Рей и по някаква причина това накара нея и Репхайм да се усмихнат.
Репхайм изглеждаше толкова напълно тийнейджърско-човешко момче, което се усмихва на приятелката си, че трябваше да си напомням, че не е точно това, което изглеждаше. Трябваше да си спомня, че бях виждала как се бият Рейвън Мокери и знаех, че са зли и опасни, затова се чудех за него, дали наистина ще се бие с Далас, тъй като, ако се стигне дотам, щеше да предизвика жив ръб на Мрака в него, когато видях как в изражението му настъпи промяна.
В един момент се усмихваше на Стиви Рей, а в следващия лицето му бе станало неподвижно, сякаш чуваше звук, който никой друг не можеше да чуе. После примигнах и той отново изглеждаше нормален.
– Хей, наистина ли ще яздя коне шести час?- Попита Шейлин, четейки графика си, докато се опитваше да бъде в крак с нас.
– Ако е написано „Конна езда“, значи да – каза Стиви Рей.- Ще се видим на обяд.- Тя се усмихна още веднъж на Репхайм, махна на останалите и отиде при Шейлин.- Да видим.- Тя прочете графика на Шейлин.- О, добре, имаш Заклинания и ритуали в първия час. Ще ти хареса този клас. Чух, че новият професор е готин.
– Ей, какво става с теб?- Попита ме Старк.
– Не съм сигурна – казах тихо.- Всъщност, вероятно нищо повече от това, че отивам в час по социология, който се води от Неферет. Говорим за стрес.
– Ще се справиш. В момента тя се преструва на професор и на върховна жрица – каза той.
– Да, което означава, че само ще ме унижи малко, вместо да ми откъсне главата с ноктите си – промърморих аз.
– Ако се опита, не забравяй да тичаш много и да се страхуваш, за да мога да стигна до теб навреме и да те спася.- Той ми се усмихна с нахалната си усмивка и знаех, че се опитва (неуспешно) да ме накара да се почувствам по-добре.
– Ще имам това предвид. Ще се видим на обяд.
Той ме целуна и след още един притеснен поглед се отправи към конюшнята заедно с Дарий. Всички се разпръснаха, оставяйки Деймиън, Репхайм и мен да вървим към класа.
– Добре ли си?- Попитах Репхайм.
– Да, добре съм – каза той.
Сериозно не му повярвах и предполагам, че скритите ми погледи са били супер очевидни, защото той най-накрая се спря, въздъхна, а после истински ме изненада, като каза:
– Хей, Деймиън, трябва да говоря със Зоуи. Мога ли да се срещна с теб в клас?
Деймиън изглеждаше повече от любопитен, но беше твърде учтив, за да протестира.
– Разбира се, няма проблем. Не закъснявай обаче. Професорите тук наистина се дразнят от закъсненията.
– Ще се погрижа да побърза – уверих Деймиън, след което намалих скоростта, така че двамата с Репхайм да останем извън сградата, когато всички останали влязоха.- Какво става?
– Баща ми е тук. Усещам присъствието му.
– Калона? Къде?- Знаех, че очите ми са големи и присвити, докато се оглеждах около нас, сякаш очаквах безсмъртният да изскочи от сенките.
– Не знам къде, но искам да знаеш, че не съм се свързвал с него, не съм го виждал, не съм разговарял с него, откакто ме освободи.- Репхайм поклати глава.- Не искам ти и останалите ти приятели да си мислите, че крия нещо от вас.
– Добре. Е, поне това е нещо добро. Имаш ли представа какво иска?
– Не!
– Добре, добре, не те обвинявам в нищо. Ти дойде при мен с това, помниш ли?
– Да, но аз…- Лицето му отново помръкна. После очите му срещнаха моите и тъгата в тях беше толкова силна, че ме заболя стомахът.- Той ми се обажда.

Назад към част 20                                                       Напред към част 22

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!