Шоуни
– Наистина, Близнак. Отиди с Крамиша и Афродита. Стомахът ми все още е объркан от закуските, които изядох. Трябва да остана тук, по-близо до тоалетната – каза Шоуни.
– Така е, Близнако, опитах се да ти кажа, че „Lunchables“ не са храна за закуска – каза Ерин.
– Слушай, ти тук ли ще останеш и ще дундуркаш Шоуни, или ще дойдеш с нас? Дръндьото и птицата са горе, подгряват колата и ни чакат. Имаме около двадесет и пет минути, за да стигнем до задния вход на „Мис Джаксън“ и да накараме Крамиша и Стиви Рей да убедят охранителя да ни пусне, преди да е излязъл от смяна и проклетият магазин да е заключен здраво – каза Афродита.- Нямам никакво търпение за глупостите на Близначките. Цялото пътуване вече е болка в оформения ми задник, защото знам, че Стиви Рей ще ме накара да оставя номера на кредитната си карта.
– Това е правилното нещо, което трябва да се направи – каза Шоуни.
– Както и да е. Хайде да вървим – каза Афродита.
– Близнак, ти…- Ерин започна и Крамиша я прекъсна.- Знаеш ли, че не ми се иска да се съгласявам с Хейтърката там, но както би казала майка ми, изсери се или стани от гърнето.
– Грозно – каза Шоуни.- Особено с това, което чувствам в стомаха си.
– Точно така- съгласи се Ерин.
– Идваш ли или не?- Попита Крамиша.
– Иди – настоя Шоуни.- Вземи ми нещо, в което има кашмир и кожа. В червено, защото съм много секси. И накарай Афродита да плати за това.- Ерин се усмихна.- Готово, близначке.
– Вие двете сега ще се целунете за довиждане или как?- Каза Афродита.
Ерин извъртя очи.
– Хайде, Хейт. Хайде да пазаруваме.
– Време е. . .- промълви Крамиша, докато трите бързаха да излязат от кухнята.
Шоуни се почувства малко виновна, когато Ерин я погледна за последен път притеснено и ѝ махна с ръка. Тя се намръщи и се загледа в масата, когато Зоуи влезе с един супер измачкан на вид Старк.
– Здравей, Шоуни – каза Зи.- Чувстваш ли се по-добре?
– Къде е Ерин?- Попита Старк.
– Не, и пазарува – каза Шоуни. Не ѝ харесваше начинът, по който Старк я гледаше, все така неодобрително и като възрастен.- Какъв ти е проблемът?- Попита го тя.
– Нищо.- Той сви рамене небрежно и пъхна глава в един от хладилниците.- Просто имам нужда от малко кофеин, за да се събудя.- Но въпреки че звучеше все едно няма нищо, той все още продължаваше да я държи с поглед, а на Шоуни не ѝ се искаше да се занимава с това.- Ще отида да подишам малко свеж въздух, после ще си легна. И, както би казал Деймиън, имам домашна работа за вършене.- Тя започна да върви към изхода в ъгъла, който водеше към изоставеното депо и най-бързия изход.
– Хей, сигурна ли си, че си добре? Не си ли…
– Не!- Каза бързо Шоуни, а разтревоженият глас на Зи я накара да се почувства още по-виновна.- Изобщо не кашлям. Наистина. Просто стомахът ми е объркан. Беше от старите закуски. Знаех, че шунката е гадна, но аз обичам мини сандвичи „Риц“.
– Ще дойда в стаята ти и ще те проверя по-късно – каза Зи.
– Да, добре, благодаря – обади се Шоуни и избяга по стълбите в старата билетна каса.
Там тя дишаше по-леко. Депото беше разхвърляно, но тя го беше харесала още от самото начало – въпреки че беше мрачно и старо и определено се нуждаеше от малко грижи. Все пак имаше усещане, което ѝ напомняше за семейните пътувания, преди родителите ѝ да решат, че не е достатъчно интересна, или каквото и да било друго, и да престанат да я вземат на почивка с тях.
Не беше така, сякаш преди да бъде белязана, беше имала гаден живот. Имали са пари. Беше ходила в готино частно училище в Кънектикът. Беше популярна и заета и … и … И самотна.
След това беше белязана по време на училищна екскурзия до летен курс за изкуство по време на престой на международното летище в Тулса. Учителката ѝ я беше оставила, когато класа и се качи на борда на самолета.
Разплакана и напълно изплашена, тя се обади на баща си. Ето защо неговата помощничка я беше свързала него. През петте години, в които жената работеше за баща и, никога не беше чувала дъщерята на г-н Коул да плаче.
Шоуни беше помолила баща си да ѝ изпрати билет за вкъщи, за да може да ги види, преди да отиде в Дома на нощта на Източното крайбрежие, за предпочитане този в Хемптън.
Баща ѝ беше казал да остане в Тулса. Там имало Къща на нощта. Успех и довиждане.
Оттогава тя не беше виждала родителите си.
Те обаче и бяха открили нейна сметка и бяха превели пари в нея.
Родителите ѝ умееха да вярват, че парите могат да решат всеки проблем.
Всъщност Шоуни умееше да се преструва, че вярва в същото.
Тя обикаляше бавно около депото. Вътре беше студено и тъмно и почти разсеяно се спря пред купчина счупени плочки, които бяха струпани в центъра на пода.
– Огън, ела при мен – каза Шоуни. Тя вдиша и издиша, поглъщайки топлината, която безвредно преминаваше през тялото ѝ, насочвайки я към протегнатите си ръце. Пръстите ѝ заблестяха с трептящ пламък. Тя докосна купчината плочки.- Загрей ги.- Мигновено те погълнаха огъня и започнаха да светят в червено.
– Това със сигурност е полезна афинитет.
Шоуни се завъртя, вдигнала ръце, готова да изстреля пламък.
– Не искам да ти навредя.- Калона вдигна собствените си ръце, като държеше дланите си отворени.- Дойдох да говоря със сина си, но не мога да вляза в тунелите долу, без да си причиня голяма болка.
Шоуни се увери, че не гледа в очите на безсмъртния – помнеше, че той имаше силен и съблазнителен поглед. Вместо това тя се загледа през рамото му в едно петно от керамични плочки, оставено върху разрушената стена на депото, придърпа елемента си по-близо до себе си и с нещо, което по дяволите се надяваше да е силен какъвто и да е глас, каза:
– Значи просто се криеш тук горе?
– Не се крия, а чакам. Тук съм от здрач с надеждата, че Репхайм може да дойде горе.
– Е, нямаше да го намериш тук, освен ако не идваше горе да си вземе душ в старата съблекалня. Това не е нормалният вход и изход, който използваме – каза автоматично Шоуни и после затвори уста. Това беше глупаво. Не трябваше да му разказвам за нашите дела.
– Не бих могъл да знам това. Предполагах, че ще идвате и ще си тръгвате оттам.- Той направи жест към широките входни врати, които изглеждаха прашни и някак си каталясали и стояха само наполовина на пантите си.
– Репхайм не е тук – каза Шоуни.- Той пазарува със Стиви Рей и другите момичета.
– О. Е, тогава. Аз. . .- Калона направи неловка пауза и Шоуни го погледна бързо. Той не я гледаше. Раменете му се бяха свили и той гледаше в пода. Изглеждаше крещящо не на място и некомфортно.
С лек уплах тя осъзна, че той също така много прилича на Репхайм. Разбира се, вместо да е кафяв и да прилича на чероки, Калона беше по-скоро златист. Беше и по-голям. И, да, имаше онези гигантски черни крила. Но устата му беше същата. И лицето беше същото. Калона я погледна.
С изключение на това, че бяха с кехлибарен цвят, очите също бяха същите.
Шоуни погледна бързо встрани.
– Можеш да срещнеш погледа ми без страх – каза той.- Между нас има примирие. Не искам да ти навредя.
– Никой не ти вярва – каза тя бързо и малко задъхано.
– Никой? Дори и сина ми?
Той звучеше напълно победен.
– Репхайм иска да ти се довери.
– Което означава, че не вярва – каза Калона.
Тогава Шоуни наистина срещна погледа на безсмъртния. Тя изчака, но не усети, че той я омайва или нещо подобно. Всъщност той просто изглеждаше като секси възрастен мъж с крила, който изглеждаше тъжен. Наистина тъжен.
– Трябва да тръгвам – каза той и започна да се обръща.
– Искаш ли да кажа на Репхайм нещо от теб?
Той се поколеба и после каза:
– Дойдох тук, защото обмислях нашия общ враг, новото създание на Неферет.
– Аурокс – каза тя.
– Да, Аурокс.- От това, което ми каза другият ми син, съществото има способността да променя формата си в същество, което прилича на бик.
– Аз самата не съм го виждала да прави това, но Зоуи го е видяла – каза Шоуни.- Както и Репхайм.- Калона кимна.- Тогава това трябва да е истина. Това означава, че Аурокс е бил зареден със сила от безсмъртен, а за да се прояви по този начин, с такава сложна и пълна маскировка, силата, използвана за създаването му, трябва да е била наистина могъща.
– Това ли искаш да кажа на Репхайм.
– Отчасти. Също така кажи на сина ми, че сила от такъв мащаб е трябвало да поеме голяма жертва. Може би смърт, която е била близка на тези от твоята група.
– Джак?
– Не. това момче беше пожертвано от Неферет, за да изплати дълга си към Мрака за това, че ме затвори и принуди духа ми да отиде в Другия свят.- Гласът на Калона беше горчив – гневът му едва се контролираше.- Ето защо знам, че зачеването на Аурокс трябва да е било резултат от смърт – както и моите мъчения.
Вгледайте се в жертвоприношението и може би ще откриете доказателства срещу Неферет. Причиняването на нейното унищожение би било по-възможно, ако тя беше в конфликт с Върховния съвет.
– Ще кажа на Репхайм.
– Благодаря ти, Шоуни.- Калона произнесе думите бавно, колебливо, сякаш не беше свикнал с вкуса им.- И му кажи, че му пожелавам всичко най-добро.
– Добре, ще го направя. Хей, ех, мисля, че трябва да си вземеш мобилен телефон.
Крилатият безсмъртен вдигна вежди.
– Мобилен телефон?
– Да, как Репхайм ще ти се обади, ако му се наложи да говори с баща си?
Шоуни си помисли, че Калона почти се е усмихнал.
– Аз нямам мобилен телефон.
– Предполагам, че да отидеш до магазина на АТ&Т почти не е опция за теб.
– Не.- Устните му се наклониха нагоре, дори когато той поклати глава.- Не съм сигурен какво бих направил с крилата си.
– Много вярно – каза тя.- Какво ще кажеш за лаптоп? Можеш да си в Skype.
– Аз също нямам лаптоп. Млада новачке, живея в гората на един хребет югозападно от Тълса с ято същества, които не би трябвало да съществуват в съвременния свят. Нямам, както бихте казали, достъп до компютър.
Шоуни не се смути.
– Мога да ти осигуря лаптоп. Всичко, от което се нуждаеш, е едно от онези неща за отдалечена сателитна връзка и източник на захранване, и ще имаш интернет навсякъде – дори в гората югозападно от Тълса. Можеш да намериш електричество, нали?
– Да.
– И така, ако ти дам нещата за компютъра, ще се обадиш ли на сина си?
Шоуни не видя никакво колебание.
– Да – каза той.
– Добре, добре. Вземи това.- Тя бръкна в малката чантичка за през рамо с верижка на Ребека Минкоф, която ѝ беше любима в момента, извади айфона си и го хвърли на Калона. Безсмъртният го хвана, без дори да мигне.
– Ще ти се обадя, когато имам лаптопа и другите неща.
– Това е много щедро от твоя страна.
– Не се разчувствай – каза тя безстрастно.- Родителите ми имат пари. Аз просто ще похарча част от тях. Това не е нещо голямо.
– Не говорех за парите. Говорех за щедростта на приятелството, което проявявате към сина ми.- Шоуни сви рамене.
– Той е приятел на приятел – това е всичко. И не ме разбирайте погрешно. Искам да си върна телефона.
– Да, разбира се – каза Калона. Тогава той наистина се усмихна и Шоуни си помисли, че никога не е виждала нещо толкова невероятно, радостно и напълно красиво.
– Благодаря ти, Шоуни. Този път го мисля с цялото си същество – а това наистина е рядкост за мен.
– Няма за какво. Просто бъди мил с Репхайм. Той заслужава добър баща.
Калона срещна погледа ѝ и тя усети как той гледа през очите ѝ към сърцето и душата ѝ.
– Както и ти, моя млада приятелко. Сбогом.- После Калона се обърна и я остави, излизайки през разбитите врати. Шоуни чуваше ударите на масивните му криле, докато се издигаше в тъмното вечерно небе.
Дълго време след това тя стоеше там, нагрявайки с пламъка си купчината счупени керемиди, и си мислеше…
***
– Близнак, наистина. Няма ли кашлица с кръв? Не си умряла?- Вече порцелановата кожа на Ерин бе побледняла до кристален сняг.
– Близнак. Сериозно. Добре съм.
– Не. Ако не умираш, тогава какво, по дяволите, не е наред с теб? Ти даде на Калона своя iPhone!- Настъпи шокираща тишина, когато цялата група, която Шоуни най-накрая успя да събере – Ерин, Зоуи, Стиви Рей, Репхайм, Деймиън, Афродита, Дарий и Крамиша – спря, за да остави ехото от почти крясъка на Ерин да отскочи от тунелните стени на кухнята.
– Е, близнако.- Гласът на Шоуни прозвуча дрезгав и спокоен след пристъпа на гняв на Ерин.- Както току-що обясних на всички, аз бях горе, а бащата на Репхайм също беше там, защото се опитваше да изчака и да види детето си. Той ми каза да кажа на Репхайм нещата, които казах. Дадох му телефона си, за да мога действително да му се обадя и след това да го разменя за лаптопа, който ще му купя, защото той не може да отиде в магазина на „Епъл“ с тези крила. След това той отлетя, както обикновено. Това е всичко. Напълно съм наред. Край.
– Не може ли да скрие крилата си в някое от дългите черни готически/каубойски палта?- Попита Крамиша.
– Не мисля. Вероятно ще висят от долната му част. Освен това би изглеждал като деформиран и гърбав и вероятно би привлякъл към себе си всякакво нежелано внимание – каза Деймиън.
– Сериозно. Нежеланото внимание би било да носиш нещо, което е абсолютно от 1999 г. и е непривлекателно – каза Афродита разсеяно, докато преравяше чантата на мис Джаксън в краката си.
– Е, независимо дали става дума за мода или за страх, логично погледнато, предполагам, че той наистина има нужда Шоуни да му вземе лаптоп – заключи Деймиън.
– Казал е, че ми желае всичко най-добро?- Беше първото нещо, което Репхайм попита, след като Шоуни направи голямото си съобщение за Калона пред всички тях.
– Да.- Шоуни се усмихна на Репхайм.
– Калона имаше информация и за Аурокс или поне имаше идея откъде да започнем да откриваме произхода му – каза Дарий. – Зоуи, мисля, че…
– Майка ми може да е била жертвата. Знам.
Шоуни примигна и после се почувства така, сякаш щеше да се разболее. Тя дори не се беше сетила за майката на Зи, когато Калона говореше за жертвоприношението на някой близък! Джак беше първият човек, който изникна в съзнанието ѝ, а след това имаше и всички останали неща, за които трябваше да мисли. Тя поклати глава и прекъсна нещо, което Дарий говореше за ритуали и други подобни.
– Зи, наистина съжалявам.
Лицето на Зоуи беше като въпросителен знак.
– Не е нужно да се извиняваш. Ти просто ни разказа какво се е случило. Не си направила нищо лошо.
– Да, направих. Дори не се сетих, че майка ти беше убита преди няколко дни. Мислех за нещата около собствения ми баща и всичко останало. Наистина съжалявам – повтори тя.
Усмивката на Зоуи беше толкова приятелска и всеопрощаваща, както винаги.
– Всичко е наред, Шоуни. Не си виновна, че това, което се случва с Репхайм и Калона, те е разстроило.
– Да, Шоуни. Всички ние се опитваме да направим най-доброто, на което сме способни. Понякога това не е толкова лесно – каза Стиви Рей и взе ръката на Репхайм в своята.
– Благодаря ти, че се застъпи за Репхайм и се погрижи за него. Ценя го.
– Както и аз – каза Репхайм.
– О. Ей. Нищо голямо. Да, аз просто…- започна Шоуни, но Ерин я прекъсна с нещо, което прозвуча почти като саркастична игра на обичайния им навик да довършват изреченията си.
– Да, просто трябва да прибера плячката, която взех от „Мис Джаксън“, и да окача новата завеса от мъниста, която взех от „Pier 1“. До после на, всички.- Ерин загреба куп торби от пода и забърза да излезе от кухнята.
Напълно объркана, Шоуни я гледаше как си тръгва, сякаш не беше сигурна дали иска да плаче, или да крещи.
– Давай.- Зоуи се беше приближила до нея и говореше тихо, докато Деймиън и Дарий започнаха да обсъждат разликата между ритуалите за очистване и погребение и дали има начин някой от тях да бъде променен така, че да се превърне в ритуал „Кажи ни кой я е убил“.
– Какво?
– Отиди и поговори с Ерин. Ако някой има още въпроси за случилото се, ще дойда да ви намеря. Не искам това да развали приятелството ви – каза Зи, като погледна към Стиви Рей.- Най-добрите приятели са супер важни. Всички трябва да помним това.
– Добре, благодаря.- Шоуни се измъкна от стаята и забърза надолу по тунела към много готината тунелна стая, която споделяше с близначката си. Но не беше нужно да бърза. Ерин се беше натоварила и само на няколко метра от кухнята беше изпуснала цяла гигантска чанта от Pier 1.
– Здравей, Близначке – каза Шоуни, докато се навеждаше, за да вдигне една лъскава възглавница.- Изглежда като експлозия от блясък.
Ерин не се усмихна. Тя взе блестящата възглавница от ръцете на Шоуни и я натъпка обратно във вече издутата чанта, като каза:
– Овладях това.
Шоуни докосна рамото на Ерин, което беше твърдо, студено и безжизнено.
– Чакай, близначке, какво има? Защо си толкова ядосана?
– Ти дори не ми каза, че те е грижа толкова много за баща ти. Просто го криеше от мен – каза Ерин и отдръпна рамото си от докосването на Шоуни.
– Не, не съм го направила.- Шоуни поклати глава, чувствайки се така, сякаш Ерин току-що я беше ударила.- Опитах се да ти кажа разни неща, но ти беше все така:- Ей, това е в миналото, Близнак, дай да пазаруваме – така че се отказах. Не помниш ли?
– Добре, да, както и да е. Каква е голямата работа? Аз просто не го разбирам! Ние сме най-добри приятелки, откакто и двете бяхме белязани – в един и същи ден. Всичко беше наред, докато не се появиха тези татковини с Репхайм и сега изведнъж вече не сме най-добри приятелки.
– Чакай, аз разбирам как се чувства Репхайм, а ти не, това е всичко. Никога не съм казвала, че вече не сме най-добри приятелки.
– Да, ама ти си права. Аз не го разбирам.- Ерин скръсти ръце. – Какъв точно е проблемът?- Шоуни имаше чувството, че светът притиска раменете ѝ, а най-добрата ѝ приятелка изведнъж се е превърнала в непозната.
– Ерин, понякога ми липсва баща ми. Това е всичко.
– Баща ти? На него не му пукаше за теб години преди да бъдеш белязана. Как може да ти липсва?- Шоуни се поколеба. Тя се вгледа дълбоко и наистина видя Ерин.
– Уау. Наистина не ти пука, нали?
– За какво? За готините глупости, които купих за стаята ни, напълно не на разпродажба в Pier One и платени от златната карта на Афродита? По дяволите, да. За новите неща, които току-що взех от Мис Джаксън след работно време? Двойно по-далеч от мен! Алис + Оливия е най-хубавото нещо за пролетта. Дори ти купих червено кашмирено палто с лисича подплата, за което се умира. О, и аз също си взех едно, напълно подходящо, само че в синьо. Ще изглеждаме страхотно в тези неща. Перфектно. Ние ще сме перфектни. Това е, което ме интересува. И теб също, Близнак. Грижа се за теб, а ти се грижиш за нашите неща. Винаги си се грижила.- Тирадата на Ерин се изчерпа, оставяйки я да изглежда някак тъжна и объркана. Тя избърса очите си и синята спирала на MAC Wonder Woman се размаза.
– Не – бавно каза Шоуни.- Нищо от това не е истинско. И, Ерин, никой не е съвършен. Особено не ти и аз.
– Какво, по дяволите, е това? Как може бащата на Репхайм да промени всичко?- Изкрещя Ерин.
– Това ме притесняваше от известно време, но не съм казала нищо.
– Бащата на Репхайм или твоят баща?- Каза Ерин.
– Нито един от двамата, Ерин. Не говоря за нито един от двамата. Говоря за нещата като цяло. Като това, че Джак умира.- Шоуни се почувства, наистина, наистина уморена.
– Аз се интересувах от смъртта на Джак! Плакахме и други неща.
– Не, плакахме, а след това ти получи имейл от Даниел, в който имаше връзка към Rue La La и пазарувахме – каза Шоуни.
– И така? Купих си черни обувки. Чакай, не. Купихме си черни обувки. Платформи. С розови панделки и кристали Сваровски на токчетата. Казахме, че това е подходящо траурно облекло и че Джак ще го оцени. После се разплакахме още малко. Направихме го. И двете. С какво си толкова по-добра от мен, ако си направила същото?
– С какво?
Шоуни се зачуди как Ерин може да изглежда така, сякаш моли и е ядосана едновременно.
– Аз не съм по-добра от теб. Не съм го казала. Всъщност ти си по-добра от мен, защото ти си добре, а аз не съм. Това е основното. Аз вече не съм добре. Не и със себе си и мисля, че това означава, че не и с нас, но всъщност не знам…
– Ще ти кажа какво, близнако – намеси се Ерин и избърса гневно сълзите, които размазваха синьото по бузите ѝ.- Когато отново се почувстваш добре, ела при мен. Дотогава си намери собствена стая и собствени вещи. Не искам съквартирант или близнак, който не е добре с мен.- Плачейки тихо и пренебрегвайки вещите, които продължаваха да се изсипват от пазарските ѝ чанти, Ерин се запъти към тунела, оставяйки Шоуни да стои в купчина лъскави възглавници и кадифени чорапогащници.
Някой прочисти гърлото си и Шоуни подскочи. Едва когато Зоуи ѝ подаде купчина полуизползвани носни кърпички, тя осъзна, че плаче.
– Искаш ли да поговорим за това?
– Не много – каза Шоуни.
– Добре, искаш ли да останеш сама?- Попита Зоуи.
– Не съм сигурна. Но знам едно нещо и то ще прозвучи много зле – каза Шоуни с малко хълцане.
– Е, тогава го кажи бързо, защото когато го кажеш бързо, то минава и не изглежда толкова лошо.
– Искам да се върна да живея в Къщата на нощта.
Настъпи тежко мълчание и тогава Зоуи попита:
– Иска ли Ерин да дойде с теб?
– Не – каза Шоуни и избърса последните си сълзи.- Аз отивам сама.
Назад към част 25 Напред към част 27