Училище за вампири – Предопределен книга 9 – Част-3

Аурокс

Плътта на мъжа човек е била мека, пухкава.
Беше изненадващо колко лесно беше да го унищожиш – да спреш биенето на слабото му сърце.
– Заведи ме в Северна Тулса. Искам да изляза през нощта – каза тя. Това беше заповедта, с която започна вечерта им.
– Да, богиньо – отвърна той мигновено, оживявайки от ъгъла на балкона на покрива, който беше превърнал в свой.
– Не ме наричай богиня. Наричай ме. . . – Тя изглеждаше замислена. -. . . Жрица.- Пълните ѝ устни, хлъзгави и зачервени, се надигнаха.- Смятам, че ще е най-добре всички да ме наричат просто жрица – поне за кратко.
Аурокс стисна ръка над сърцето си в жест, за който инстинктивно знаеше, че е древен, макар че някак си се чувстваше неловко и принудително.
– Да, жрице.
Жрицата мина покрай него, като му направи властен жест да я последва.
Той я последва.
Беше създаден да следва. За да изпълнява нейните заповеди. Да се подчинява на нейните заповеди.
Бяха влезли в нещо, което жрицата наричаше кола, и светът беше полетял. Жрицата му бе заповядала да разбере функционирането и.
Той бе наблюдавал и се бе учил, точно както тя бе заповядала.
После спряха и излязоха от колата.
Улицата миришеше на смърт и гнилоч, на корупция и мръсотия.
– Жрице, това място не е…
– Пази ме!- отвърна тя.- Но не ме поучавай. Винаги ще ходя там, където искам, когато искам, и ще правя точно това, което искам. Твоята работа, не, твоята цел е да победиш враговете ми. Моята съдба е да си създавам врагове. Гледай. Реагираш, когато ти заповядам да защитаваш. Това е всичко, което изисквам от теб.
– Да, жрице – каза той.
Съвременният свят беше объркващо място. Толкова много променящи се звуци. Толкова много неща не знаеше. Щеше да направи това, което жрицата му заповяда. Щеше да изпълни причината за създаването си и…
Един мъж излезе и препречи пътя на жрицата.
– Прекалено си красива, за да си тук толкова късно и да ти прави компания само едно момче.- Очите му се разшириха, докато разглеждаше татуировките на жрицата.- И така, вампире, спря тук, за да си вземеш малка закуска от това момче? Какво ще кажеш да ми дадеш тази кесия, а после ти и аз ще си поговорим какво е да си с истински мъж?
Жрицата въздъхна и прозвуча отегчено.
– Грешиш и по двете точки: Аз не съм просто вампир и това не е момче.
– Ей, какво искаш да кажеш с това?
Жрицата пренебрегна мъжа и погледна през рамо към Аурокс.
– Сега ти трябва да ме защитиш. Покажи ми какво оръжие владея.
Той ѝ се подчини, без съзнателно да се замисля. Аурокс се приближи до мъжа без никакво колебание. С едно бързо движение заби палците си в ококорените очни ябълки на мъжа, което накара писъците да започнат.
Ужасът на мъжа го заля, като го подхранваше. Аурокс просто си пое дъх и вдиша болката, която му причиняваше. Силата на ужаса на мъжа нахлу в него, като го изпълваше горещ и студен. Аурокс усети как ръцете му се втвърдяват, как се променят, как стават различни. Обикновените пръсти се превърнаха в нокти. Той ги дръпна от очите на мъжа, когато кръвта започна да се процежда от ушите му. Със заимстваната сила на болката и страха Аурокс вдигна мъжа и го блъсна в стената на най-близката сграда.
Мъжът отново изкрещя.
Каква прекрасна, ужасна тръпка! Аурокс усети как в тялото му нахлува още от промяната. Обикновените човешки крака се превърнаха в копита. Мускулите на краката му се стегнаха. Гърдите му натежаха и разцепиха ризата, която носеше. И най-прекрасното от всичко – Аурокс усети как на главата му се издигат твърди смъртоносни рога.
Докато тримата приятели на мъжа се втурнаха, за да му помогнат, той вече беше спрял да крещи.
Аурокс пусна мъжа в мръсотията и се обърна, за да се постави между жрицата и онези, които можеха да си повярват, че могат да ѝ навредят.
– Какво става?- Първият мъж се свлече на земята.
– Никога не съм виждал такова нещо – каза вторият мъж.
Аурокс вече попиваше страха, който започваше да се излъчва от тях. Кожата му пулсираше от студения огън.
– Това рога ли са? Ах, по дяволите, не! Изчезвам оттук.- Третият мъж се обърна и побягна обратно по пътя, по който беше дошъл. Другите двама започнаха бавно да се отдръпват, с широко отворени, шокирани и втренчени очи.
Аурокс погледна към жрицата.
– Каква е твоята заповед?- В някаква далечна част на съзнанието си той се чудеше на звука на гласа си – как бе станал толкова гърлен, толкова зверски.
– Болката им те прави по-силен.- Жрицата изглеждаше доволна.- И по-различен, по-свиреп.- Тя погледна към двамата отстъпващи мъже и пълната ѝ горна устна се повдигна в присмех.- Не е ли интересно това… Убий ги.
Аурокс се придвижи толкова бързо, че най-близкият мъж нямаше шанс да избяга. Той го прониза през гърдите, вдигна го така, че той се разлюля, изпищя и се насра.
Това направи Аурокс още по-могъщ.
С мощно завъртане на ръката си пронизаният от ноктите мъж полетя към сградата, за да се приземи, смачкан и безмълвен, до първия мъж.
Другият мъж не избяга. Вместо това извади дълъг, опасен на вид нож и се нахвърли върху Аурокс.
Аурокс финтира встрани и когато мъжът се приближи, ритна с разцепено копито през крака му, разкъсвайки лицето му, докато мъжът падаше напред.
Дишайки тежко, Аурокс се изправи над телата на победените си врагове. Той се обърна към жрицата.
– Много добре – каза тя с безчувствения си глас.- Нека напуснем това място, преди властите да се появят. Аврокс я последва. Вървеше тежко, а копитата му издълбаваха бразди по мръсната улица. Стискаше нокти отстрани, докато се опитваше да осмисли емоционалната буря, която преминаваше през тялото му, отнасяйки със себе си силата, която подхранваше бойния му бяс.
Слаб. Чувстваше се слаб. И още. Имаше и нещо друго.
– Какво има?- Изсумтя тя, когато той се поколеба, преди да влезе отново в колата.
Той поклати глава.
– Не знам. Чувствам…
Тя се засмя.
– Ти изобщо не чувстваш. Очевидно е, че прекалено много мислиш за това. Ножът ми не чувства. Пистолетът ми не чувства. Ти си моето оръжие; ти убиваш. Справи се с това.
– Да, жрице.- Аурокс се качи в колата и остави света да се движи покрай него. Аз не мисля. Не чувствам. Аз съм оръжие.
Аурокс!
– Защо стоиш тук и ме гледаш?- Попита го жрицата, взирайки се в него със зелени ледени очи.
– Очаквам заповедта ти, жрице – отвърна той автоматично, чудейки се как е възможно да я зарадва. Току-що се бяха върнали в леговището ѝ на върха на величествената сграда, наречена Майо. Аурокс отиде до балкона и просто стоеше там, тихо, загледан в жрицата.
Тя си пое дълго дъх.
– В този момент нямам заповед за теб. И трябва ли винаги да ме гледаш?- Аурокс отвърна поглед и се съсредоточи върху светлините на града и как те блестяха примамливо на фона на нощното небе.
– Очаквам твоята заповед, жрице – повтори той.
– О, при всички богове! Кой би могъл да предположи, че създаденият за мен „съд“ ще бъде толкова безмозъчен, колкото и красив?- Аурокс усети промяната в атмосферата, преди Мракът да се материализира от дим, сянка и нощ.
„Безмозъчен, красив и смъртоносен. . . “
Гласът прозвуча в главата му. Огромният бял бик се оформи изцяло пред него. Дъхът му беше миризлив, но сладък. Погледът му беше едновременно ужасен и прекрасен. Той беше мистерия, магия и хаос заедно.
Аурокс падна на колене пред съществото.
– Стани от коленете си. Стани и се върни там. . . – Тя махна с ръка с пренебрежителен жест към сенките, които ограждаха далечните кътчета на покрива.
– Не, предпочитам той да остане. Харесва ми да гледам творенията си.
Аврокс не знаеше какво да каже. Това същество владееше вниманието му, но жрицата владееше тялото му.
– Творение, а?- Жрицата постави специално ударение върху последната част на думата, докато се придвижваше вяло към масивния бик.- Често ли правиш такива подаръци на хората си?
Смехът на бика беше ужасен, но Аврокс забеляза, че жрицата изобщо не трепна, а вместо това сякаш се приближаваше все повече към съществото, докато то говореше.
– Колко интересно! Ти всъщност ме разпитваш. Ревнуваш ли, безсърдечна моя?- Жрицата погали рога на бика. – Трябва ли да го правя?
Бикът я гушна. Там, където муцуната му докосваше Жрицата, коприната на роклята ѝ се късаше, разкривайки гладка, гола плът отдолу.
– Кажи ми, каква според теб е целта на моя дар за теб?- Отговори Бика на въпроса на жрицата със свой собствен.
Жрицата примигна и поклати глава, сякаш беше объркана. После погледът ѝ намери Аурокс, който все още беше на колене.
– Господарю мой, целта му е защита и аз съм готова да направя каквото ми заповядаш, за да ти благодаря за него.
– Ще приема твоите пищни предложения, но трябва да ти обясня, че Аурокс не е просто оръжие за защита. Аурокс има една единствена цел – да създава хаос.
Жрицата вдиша дълбоко и шокирано. Тя примигна бързо и погледът ѝ премина от бика към него, след което се върна при бика.
– Наистина ли?- Попита тя с мек, благоговеен глас.- Чрез това единствено същество мога да командвам хаоса?- Белите очи на бика бяха като болна, залязваща луна.
– Наистина. Той наистина е едно същество, но силата му е огромна. Той има способността да оставя след себе си бедствия. Той е „съдът“, който е проявление на най-съкровените ти мечти, а те не са ли за пълен и завършен хаос?
– Да, о, да – издиша думите жрицата. Тя се облегна на шията на бика и го погали по страната.
– Ах, и какво ще правиш с хаоса сега, когато той е под твоя власт? Ще разрушиш ли човешките градове и ще управляваш ли като вампирска кралица?
Усмивката на жрицата беше красива и ужасна.
– Не кралица. Богиня.
– Богиня? Но има богиня на вампирите. Знаеш това твърде добре. Била си на нейна служба.
– Имаш предвид Никс? Богинята, която позволява на слугите си свободен избор и собствена воля? Богинята, която няма да се намеси, защото вярва толкова силно в мита за свободната воля?
На Аурокс му се стори, че чува усмивка в гласа на звяра, и се зачуди как е възможно това.
– Имам предвид Никс, богинята на вампирите и нощта. Би ли използвала хаоса, за да я предизвикаш?
– Не. Бих използвал хаоса, за да я победя. Какво ще стане, ако хаосът застраши самата структура на света? Никс няма ли да се намеси и да се противопостави на собствените си правила, за да спаси децата си? И като го направи, няма ли богинята да отмени своя указ, който дава на хората свободна воля, и да предаде себе си? Какво би се случило тогава с нейното божествено царуване, ако Никс промени това, което е предопределено да бъде?
– Не мога да кажа, тъй като това никога досега не се е случвало.- Бикът изхърка като че ли от забавление.- Но въпросът е изненадващо интересен – а ти знаеш колко обичам да бъда изненадван.
– Само се надявам, че ще мога да продължавам да ви изненадвам отново и отново, милорд.
– Само е толкова малка дума. . . – каза бикът.
Аурокс продължи да коленичи на покрива дълго след като жрицата и бикът си тръгнаха, оставяйки го захвърлен и забравен. Той остана там, където го бяха оставили, загледан в небето.

Назад към част 2                                                         Напред към част 4

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!