Училище за вампири – Предопределен книга 9 – Част-46

Зоуи

– Ела на въздух, сладко, меко докосване на божествения дъх на Никс.
Още от първото изречение на заклинанието на Танатос разбрах, че това няма да е като всички кръгове, които някога съм преживявала. На първо място, гласът на върховната жрица се беше променил. Не че крещеше или нещо подобно, но имаше нещо в певческия каданс на заклинанието, което придаваше сила на гласа ѝ, така че думите ѝ сякаш бяха живи и ни заобикаляха. Докато тя продължаваше да говори, тази сила се разля в пространството около нас. Тя изсвистя по кожата ми и по тялото ми. Видях как по ръцете на Деймиън преминаха силни тръпки и знаех, че и другите са засегнати от тях.
– Издухай от това място, криещо сенки покоя. Това, към която се стремим е сянката на смъртта. Смъртта се разкрива чрез това заклинание на кръга, което произнасяме.
С размахване на ръце Танатос даде знак на Деймиън да вдигне свещта си. Жрицата кимна към мен и аз ударих кибрита, запалих фитила и казах:
– Въздух, моля те, присъедини се към нашия кръг.
Чу се мощно свистене и около нас се завъртя вятър, който вдигна косата ми и накара наметалото на Танатос да се разтвори.
– Към огъня – каза ми тя и аз тръгнах досеил или по посока на часовниковата стрелка към Шоуни. Кафявите ѝ очи бяха големи и кръгли и тя се взираше зад нас.
Спомняйки си за предупреждението на баба, погледнах назад и изтръпнах от изумление. От Деймиън се проточи светеща дължина от алена светлина, която очертаваше кръга и проследяваше пътя ни от него до Шоуни.
Бях свикнала със сребърната нишка, която често се появяваше, когато хвърлях кръг, но това беше различно. Да, беше мощна, но и зловеща. Не знаех дали Танатос я е видял или не; не знаех дали е добър или лош знак, че е там, но не исках да прекъсвам заклинанието на върховната жрица, тъй като тя вече започваше призоваването на огъня.
– Ела, огън, твоят пламък трябва да е силен, сигурен и истински. Порази, изгори, унищожи онова, което би попречило на погледа ни. Насили насилствената смърт да ни се разкрие наново. Твоят осветяващ пламък да разкрие със светлината на истината.
С нейния жест Шоуни вдигна червената свещ и аз я запалих с думите:
– Огън, моля те, присъедини се към нашия кръг.
Сякаш изведнъж застанахме вътре в ада. От тялото на Шоуни се изстреляха пламъци, които изпълниха вече овъгления кръг, но този огън не допринесе за разрушението. Вместо това чух мощно съскане и отвсякъде, където беше мъртво и затрупано, се вдигна мъгла, сякаш огънят беше срещнал лед, а не земя.
Тогава въздухът се присъедини към огъня и пламъците и мъглата се издигнаха в небето, за да се проснат и да блеснат.
– Светкавица.- Гласът на Шоуни звучеше приглушено и ужасено. – Въздухът, смесен с огъня, създава мълния.
– Към водата – каза Танатос.
Дебелото въже от светещ ален цвят ни последва.
Когато спряхме пред Ерин, ми се стори, че изглежда уплашена, но тя кимна и каза:
– Давай. Аз съм готова.- Танатос заговори:
– Ела, вода, полей цялото пространство на този кръг. С прилива на истината изчисти времето, което краде погледа.
Позволявайки ни да видим лицето на смъртта, обляно в сълзи.
Пречистеното насилие ни освобождава от мръсотията на злото.
Ерин вдигна свещта, за да се срещне с моята, и аз казах: – Вода, моля те, присъедини се към нашия кръг.- Чу се рев, сякаш изведнъж се бяхме пренесли в средата на водопад. Нощта се оцвети в блестящи нюанси на синьо, тюркоазено и сапфирено – всички цветове на водата. Стихията нахлу в почернелия кръг. Водата се завъртя като гневен водовъртеж, а после, също като въздуха и огъня, изригна право нагоре към обсипаното с мълнии небе. Облаците натежаха и се заредиха – гръмотевиците се взривяваха, ръмжейки с такава свирепост, че се разплаках.
– Не – каза бързо Ерин.- Водата не ни е ядосана.
– Нито пък огънят – каза Шоуни.
– Нито вятърът – добави Деймиън.
– Стихиите са възмутени от деянието, което беше извършено тук – каза Танатос.- Приготви се. Преместваме се на земята.
С умножаващите се над нас гръмотевични облаци и светкавиците, осветяващи надигащата се буря, се преместих да застана пред Стиви Рей.
– Време е за каубойски мач – каза тя.
Танатос кимна и изрече земната инвокация:
– Ела, земьо, богата, зелена, наистина благословена от богинята. Твоето лоно подхранва и пази ключа на това заклинание. Отвори тук и тъмната смърт ще бъде изповядана. За раната в сърцето ти, справедливост ще видим.
Стиви Рей вдигна зелената свещ към моя пламък.
– Земя, моля те, присъедини се към нашия кръг.- Земята под краката ни започна да се тресе, сякаш стояхме насред земетресение. Не можех да се задържа да не изпусна от устата си лек писък.
– Зоуи!- Изкрещя Старк. Видях го как се препъва, опитвайки се да достигне до кръга, който сега беше изцяло обграден с дебело червено въже.
– Чакай, всичко е наред!- Изкрещя над какофонията от гневни елементи Стиви Рей.- Подобно на другите стихии, Земята не ни е ядосана. Тя няма да ни нарани. Вижте, тя прави земята нова.
Погледнах надолу и видях, че тя е права. Земята, която беше измита от водата, се беше изместила, претърколила, докато вместо пепел и остатъци от погубени растения, наситено червената земя на Оклахома се разкри наново.
– Виждате ли, всичко се оправя – каза Стиви Рей. Докато тя говореше, трусовете отслабнаха, а след това спряха напълно.
– Трябва да завършим кръга и заклинанието – каза Танатос.-Призови духа, Зоуи. Сега.

Назад към част 45                                                       Напред към част 47

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!