Ш-ш-шт – Книга 4 – ФИНАЛ – Част 37

Глава 35

– Какво правиш тук?- Изръмжах, като вдигнах кърпата, за да се покрия.- Как намери това място?
Оръжие. Имах нужда от такова. Очите ми сканираха старателната спалня на Пач. Блейкли може и да изглеждаше победен за сега, но от месеци манипулираше с дяволски магии. Не вярвах да няма нещо остро и опасно – и със син цвят – скрито под палтото му.
– Имам нужда от помощта ти – каза той и вдигна длани, докато се изправяше на краката си.
– Не мърдай – изсъсках аз.- На колене. Дръж ръцете си така, че да ги виждам.
– Данте се опита да ме убие.
– Ти си безсмъртен, Блейкли. Освен това си съотборник на Данте.
– Вече не. Сега, след като разработих достатъчно прототипи на дяволски оръжия, той иска да ме няма. Иска да контролира изключително дяволското изкуство. Той използва сабята, който усъвършенствах специално, за да те убие, и се опита да я използва срещу мен. Едва се измъкнах.
– Данте ти нареди да направиш сабя, който да ме убие?
– За дуела.
Все още не знаех каква е крайната цел на Блейкли, но не предполагах, че Данте ще използва забранени – и смъртоносни – методи, за да спечели дуела.
– Толкова ли е добра, колкото казваш? Ще ме убие ли?
Блейкли ме погледна право в очите.
– Да.
Опитах се да обработя спокойно тази информация. Трябваше ми начин да лиша Данте от правото да използва сабята си. Но първо.
– Още какво.
– Подозирам, че Данте работи за падналите ангели.
Не реагирах.
– Какво те кара да го кажеш?
– През всичките тези месеци, той така и не ми позволи да направя оръжие, което да убива паднали ангели. По-скоро разработих цял куп прототипи, които уж имаха за цел да те убият. А щом могат да убият теб, могат да убият и всеки нефилим.
Спомних си за разговора си с Данте в Ролерленд, преди повече от седмица.
– Данте ми каза, че с достатъчно време ще успееш да разработиш прототип, достатъчно силен, за да убие паднал ангел.
– Не бих могъл да знам. Той никога не ми е давал възможност.
С един рискован ход реших да призная пред Блейкли. Все още не му нямах доверие, но ако му отстъпя малко, може би и той ще се довери. А точно сега имах нужда да знам всичко, което правеше.
– Прав си. Данте работи за падналите ангели. Знам това със сигурност.
За миг той затвори очи, приемайки трудно истината.
– Никога не съм се доверявал на Данте, не и от самото начало. Привличането му на борда беше идея на баща ти. Тогава не можах да убедя Ханк да не го прави, но сега мога да отмъстя за името му. Ако Данте е предател, дължа на баща ти да го унищожа.
Ако не друго, трябваше да отдам дължимото на Ханк за вдъхването на лоялност.
Казах:
– Разкажи ми повече за супернапитката дяволско изкуство. След като Данте работи за падналите ангели, защо би те накарал да разработиш нещо, което би помогнало на нашата раса?
– Той така и не разпространи напитката сред другите нефилими, както ми каза, че ще направи. Тя само го подсилва. А сега той разполага с всички прототипи. Антидотът също.- Блейкли стисна ръка между очите си. – Всичко, което съм разработил, той го открадна.
Влажната ми коса полепна по кожата, а по гърба ми се стичаше студена вода. По тялото ми изникнаха ситни тръпки – и от студа, и от думите на Блейкли.
– Пач ще дойде всеки момент. Тъй като очевидно си бил достатъчно умен, за да откриеш дома му, предполагам, че си го търсил.
– Искам да съсипя Данте.- Гласът му вибрираше с убеденост.
– Искаш да кажеш, че искаш Пач да го съсипе заради теб.- Какво беше това със злодеите, които се опитват да наемат гаджето ми като наемник? Разбира се, в миналия си живот той е работил като такъв, но това започваше да става смешно – и дразнещо. Какво стана с грижата за собствените проблеми?- Защо мислиш, че ще го направи?
– Искам Данте да прекара остатъка от живота си в мизерия. Изолиран от света, измъчван до краен предел. Пач е единственият, на когото вярвам, че ще го направи. Цената не е проблем.
– Пач не се нуждае от пари…- Спрях, задържайки мисълта. Току-що ми хрумна една идея, която беше колкото хитра, толкова и манипулативна. Не исках да се възползвам от Блейкли, но от друга страна, той едва ли е бил милостив към мен в миналото. Напомних си, че когато се наложи, той бе забил дълбоко в мен нож, подсилен с дяволска сила, и ме бе въвел в токсична зависимост.- Пач не се нуждае от парите ти, но има нужда от свидетелството ти. Ако се съгласиш да признаеш престъпленията на Данте на дуела утре пред Лиза Мартин и други влиятелни нефилими, Пач ще убие Данте вместо теб.- Това, че Пач вече е обещал да убие Данте заради Пепър, не означава, че не можем да се възползваме от обстоятелствата и да се позиционираме така, че да спечелим нещо и от Блейкли. В крайна сметка изразът „с един куршум два заека“ не беше дошъл от нищото.
– Данте не може да бъде убит. Затворен за вечни времена, да, но не и убит. Нито един от прототипите не работи срещу него. Той е имунизиран, защото тялото му…
– Това е работа, с която Пач може да се справи – отвърнах рязко.- Ако искаш Данте да е мъртъв, считай, че е свършено. Ти имаш своите връзки, а Пач – своите.
Блейкли ме изучаваше със съзерцателен, проницателен поглед.
– Познава архангел?- Отгатна той накрая.
– Не си го чувал от мен. И още нещо, Блейкли. Това е важно. Имаш ли достатъчно влияние сред Лиза Мартин и други влиятелни нефилими, за да ги настроиш срещу Данте? Защото ако не, утре и двамата ще умрем.
Той размишляваше само минута.
– Данте омагьоса баща ти, Лиза Мартин и още няколко нефилима от самото начало, но той няма такава история с тях, каквато имам аз. Ако го нарека предател, те ще ме послушат.- Блейкли бръкна в джоба си и ми предложи малка карта.-Трябва да взема няколко важни предмета от дома си, преди да се преместя в убежището си. Това е новият ми адрес. Дай ми малко време, а след това доведи Пач. Ще уточним подробностите довечера.
Пач пристигна минути след като Блейкли си тръгна. Първите думи, които излязоха от устата ми, бяха:
– Няма да повярваш кой току-що се отби.- С тази завладяваща закачка започнах разказа си, като предадох на Пач всяка дума от разговора ми с Блейкли.
– Какво мислиш за това?- попита Пач, когато приключих.
– Мисля, че Блейкли е последната ни надежда.
– Ти имаш ли му доверие?
– Не. Но врагът на твоя враг…
– Накара ли го да се закълне, че утре ще даде показания?
Сърцето ми се сви. Не се бях сетила за това. Беше неволна грешка, но ме накара да се замисля дали някога ще бъда достоен лидер. Знаех, че Пач не очаква от мен съвършенство, но въпреки това исках да го впечатля. Един идиотски глас в главата ми се питаше дали Дабрия би допуснала същата грешка. Съмнявам се. – Когато се срещнем с него тази вечер, това ще е първото нещо, за което ще се погрижа.
– Логично е Данте да иска да контролира изключително дяволското изкуство – замисли се Пач.- И ако Данте си помисли, че Блейкли го подозира, че работи за падналите ангели, ще го убие, за да запази тайната си.
– Мислиш ли, че Данте ми каза за дяволското изкуство онзи ден в Ролерленд, защото е очаквал, че ще ти кажа и ти ще тръгнеш след Блейкли? Винаги съм се чудила защо ми е казал. Като погледна назад, почти ми се струва, че е имал стратегия: ти да погнеш Блейкли и да го погребеш жив, оставяйки Данте сам да контролира дяволското изкуство.
– Точно това бях планирал. Докато Марси не наруши тези планове.
– Данте ме подкопаваше от самото начало – осъзнах аз.
– Вече не. Имаме показанията на Блейкли.
– Това означава ли, че ще се срещнем с него?
Преди няма и пет минути Пач беше поставил ключовете на мотоциклета си на кухненския плот и отново посегна към тях.
– Нямаме спокоен момент, Ангелче.
Адресът, който Блейкли ми беше дал, ни отведе до едноетажна къща от червени тухли в по-стар квартал. Два сенчести прозореца обграждаха входната врата. Просторният имот сякаш поглъщаше малката вила.
Пач обиколи квартала два пъти, с изострени очи, след което паркира в края на улицата, извън обсега на уличното осветление. Той потропа три пъти по входната врата. Зад прозореца на всекидневната гореше светлина, но нямаше други признаци, че някой си е вкъщи.
– Остани тук – каза ми Пач.- Аз отивам отзад.
Изчаках на стълбището, като погледнах улицата зад гърба си. Беше твърде студено, за да могат съседите да разхождат кучето, а покрай тях не минаваше нито една кола.
Ключалката на входната врата се разклати и Пач отвори вратата отвътре.
– Задната врата беше широко отворена. Имам лошо предчувствие – каза той.
Влязох вътре, като затворих вратата след себе си.
– Блейкли?- Извиках тихо. Къщата беше достатъчно малка, за да ме чуе не беше необходимо да усилвам гласа си.
– Той не е на първия етаж – каза Пач.- Но има стълби, които водят към мазето.
Тръгнахме по стълбите и се озовахме в осветена стая. Задъхах се, докато очите ми се фокусираха върху следата от червена течност, размазана по килима. Червени отпечатъци от ръце изрисуваха стената и водеха в същата посока – към тъмната спалня право напред. В зърнестите сенки можех да различа само очертанията на леглото – и смачканото тяло на Блейкли до него.
Ръката на Пач веднага се изстреля, за да ме блокира.
– Качвай се на горния етаж – нареди той.
Без да се замислям, се промъкнах под ръката на Пач и се втурнах към Блейкли.
– Той е ранен!
Бялото в очите на Блейкли изсвистя в ефирно синьо. От устата му се стичаше кръв, която бълбукаше, докато се опитваше безуспешно да говори.
– Данте ли направи това?- Попита го Пач, който вървеше непосредствено след мен.
Приклекнах и проверих жизнените показатели на Блейкли. Сърцето му биеше слабо и неравномерно. Сълзите се забиха в очите ми. Не знаех дали плачех за Блейкли, или за това, което смъртта му щеше да означава за мен, но подозирах, че егоистично е второто.
Блейкли се задави с кръв, гласът му се изтъни.
– Данте знае – перата на падналите ангели.
Стиснах изтръпналата ръка на Пач. Как може Данте да знае за перата? Пепър не би му казал. А ние сме единствените други двама, които знаят.
Ако Данте знае за перата, ще се опита да пресрещне Пепър на връщане към Земята – напрегнато отговори Пач. Не можем да му позволим да получи перата.
– Лиза Мартин – тук – скоро – изръмжа Блейкли, като всяка дума беше борба.
– Къде е лабораторията?- Попитах Блейкли.- Как можем да унищожим запасите на Данте от дяволска магия?
Той поклати силно глава, сякаш бях задала грешен въпрос.
– Сабята му – той – не знае. Излъгах. Убие и него – задави се хрипливо той, а по устните му се стичаше още кръв. Кръвта се бе превърнала от червена в огнено синя.
– Добре, разбирам – казах аз и го потупах по рамото, за да го утеша.- Сабята, с който ще се дуелира утре, ще убие и него, само че той не го знае. Това е добре, Блейкли. Сега ми кажи къде е лабораторията.
– Опитах се да ти кажа – изсумтя той.
Разтърсих раменете на Блейкли.
– Не си ми казал. Къде е лабораторията?- Не вярвах, че унищожаването на лабораторията ще промени изхода от утрешния дуел – Данте щеше да има много дяволски магия в организма си, когато се биехме, но без значение какво щеше да се случи с мен, ако Пач успееше да унищожи лабораторията, дяволската магия щеше да изчезне веднъж завинаги. Чувствах се лично отговорна за връщането на силите на ада обратно в, ама в ада.
„Трябва да вървим, Ангелче – заговори Пач в мислите ми.- Лиза не може да ни види тук. Не изглежда добре.“
Бутнах по-силно Блейкли.
– Къде е лабораторията?
Сплетените му ръце се отпуснаха. Очите му, оцъклени в онзи смразяващ нюанс на синьото, се взираха празни в мен.
– Не можем да губим повече време тук – каза ми Пач.- Трябва да приемем, че Данте преследва Пепър и перата.
Подсуших очите си с опъкото на ръцете.
– Просто ще оставим Блейкли тук?
На улицата отвън се чу звукът на спираща кола.
– Лиза – каза Пач. Той бутна прозореца на спалнята, вдигна ме в прозореца и скочи до мен.- Всякакви последни думи към мъртвия трябва да се кажат сега.
Хвърлих траурен поглед към Блейкли и просто казах:
– Успех в следващия живот.
Имах чувството, че ще има нужда от него.
Потеглихме през гористите черни пътища с мотоциклета на Пач. Новолунието на Чешван беше започнало преди почти две седмици и сега висеше като призрачно кълбо високо над главите ни, широко, бдително око, от което не можехме да избягаме. Изтръпнах и се сгуших по-близо до Пач. Той препускаше по тесните завои толкова бързо, че клоните на дърветата се размиваха в проблясъци на скелетни пръсти, които се протягаха, за да ме хванат.
Тъй като да крещя над рева на вятъра беше непрактично, прибягнах до мисловна реч.
„Кой би могъл да каже на Данте за перата?- попитах Пач.“
„Пепър не би рискувал.“
„Ние също не бихме рискували.“
„Щом Данте знае, можем да предположим, че и падналите ангели знаят. Те ще направят всичко възможно, за да ни попречат да се сдобием с тези пера, Ангелче. Няма да бъде изключен нито един начин на действие.“
Предупреждението му прозвуча твърде ясно: не бяхме в безопасност.
„Трябва да предупредим Пепър – казах аз.“
„Ако му се обадим и архангелите го прихванат, никога няма да получим перата.“
Погледнах часа на мобилния си телефон.
„Единадесет. Дадохме му време до полунощ. Почти му е свършило времето.“
„Ако не се обади скоро, Ангелче, ще трябва да приемем най-лошото и да измислим нов план.“
Ръката му се спусна към бедрото ми, стискайки го. Знаех, че споделяме една и съща мисъл. Бяхме изчерпали всички планове. Времето беше изтекло. Или щяхме да получим перата. Или расата на нефилимите щеше да загуби повече от войната. Те щяха да бъдат в робство на падналите ангели за цяла вечност.

Назад към част 36                                                  Напред към част 38

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!