Лаура Таласа – Рапсодик – ЧАСТ 23

ГЛАВА 21

Май, преди седем години

– Мамка му, – казва Дез и се материализира в стаята ми в общежитието. – В тоя коридор е военна зона.
В коридора чувам приглушен вик, докато някакво момиче губи разсъдъка си, защото лакът за нокти се е размазал и омайно няма време да го поправи.
Затварям лаптопа си и се завъртам на стола си. Поглеждам надолу към гривната си. Не съм се обаждала на Търговеца тази вечер, нито предния ден, нито много нощи преди това. Някъде по пътя Дез започна да се кани сам.
Дез прекосява стаята ми и поглежда през прозореца. Далеч под нас момичета в рокли и момчета в смокинги пресичат моравата.
– Какво ще се случва тази вечер?
– Пролетния бал.
Дез ме поглежда с повдигнати вежди.
– Защо не се приготвяш?
– Няма да ходя, – казвам. Вдигам краката си на стола.
– Няма да ходиш? – Той звучи изненадан.
Не е ли вече очевидно? Облечена съм с боксерки и износена тениска.
Засмуквам долната си устна и поклащам глава.
– Никой не ме е канил.
– Откога чакаш разрешение? – Пита той. – И също така, как е възможно това?
– Как е възможно кое? – Питам, като гледам надолу към коленете си.
Намръщена съм. Официално намръщена. Ако все още ходех в бившата си гимназия, нямаше да ми се налага да чувам развълнуваните писъци на момичетата, докато се приготвят, и нямаше да забелязват как вратата ми е зловещо затворена.
– Че никой не те е поканил.
Вдигам рамене.
– Мислех, че работата ти е да разбираш мотивите на хората.
Когато вдигам поглед, ръцете на Дез са сгънати на гърдите му и аз съм изцяло в центъра на вниманието му.
– Какво? – Казвам, внезапно смутена от цялото това внимание.
– Искаш ли да отидем на бала? – Пита той.
О, Боже, няма да му призная това. Прибирам един кичур коса зад ухото си.
– Не виждам какво значение има това.
Той поклаща глава и, сладки ангелчета, ще ме прочете. Той вече ме чете.
– Има значение. А сега има ли?
Отварям уста и знам, че всичко е в очите ми. Че не се вписвам и че хората не ме харесват напълно. Че съм аутсайдер и искам да вляза, винаги искам да вляза, но не ми се удава да вляза в тази конкретна врата. Завинаги съм прогонена да гледам как другите хора живеят живота си, докато чакам моят да започне – или да свърши. Наистина може да се развие и по двата начина. Досегашното ми съществуване се състоеше предимно в това да затаявам дъх и да чакам другата обувка да падне.
Дез се движи, затваряйки оставащото между нас пространство, а аз просто го гледам като глупачка, притиснала колене към гърдите си.
Той коленичи пред мен, а въздухът трепти отвъд раменете му. Хваща ръката ми, очите му са сериозни.
Сърцето ми е в гърлото, а аз не мога да го преглътна обратно. Чувствам се оголена по най-изтънчения начин и не съм сигурна защо е така.
Той започва да се усмихва.
– Ще ме заведеш ли, Калипсо Лилис, на бал?

 

Настоящето

Илай. Списък на най-търсените. Това е всичко, за което мога да мисля, докато излизам пред дома на Дез и се изправям пред бившия си.
Последната ни конфронтация ми се струва като преди милион години. Честно казано, след всичко, което се е случило в Другия свят, това просто изглежда… толкова незначително в сравнение с него.
– Опитваше ли се да те хванат, или просто не ти пукаше за това? – Пита Илай.
– Не ми пукаше за това. – Слагам ръце на гърдите си и се облягам на стената на входа. Сега усещам как топлината на гнева ми се връща. Това копеле. – Не мога да повярвам, че си имал наглостта да влезеш в дома ми и да заплашваш живота ми, а след това, сякаш това не е достатъчно, си сложил името ми в проклетия списък на издирваните.
– Кали, никога не бих те наранил, – казва той, а гласът му е мек. Изглежда почти наранен. И съм сигурна, че е наранен на някакво ниво, като се има предвид, че той е защитникът на своята глутница.
– Ти влезе в дома ми по време на Свещената седморка – казвам аз. – Разбира се, че можеше да ме нараниш.
Той поклаща глава.
– Ти си от стадото. Или поне – беше.
Усещам как ханша ми се покачва от реакцията му.
– Слагаш ли всички членове на стадото в списъка за издирваните? – Питам.
Да видим колко големи са топките на Илай.
Илай прокарва ръка по лицето си.
– Това, което направих, всичко това беше грешка, – казва той, гласът му е победен. – Бях ядосан и моят вълк искаше справедливост… – Той въздъхва. – Това не е оправдание, но съжалявам, ако това има някакво значение.
Стискам устни. Не е като да съм се справяла добре, но включването на някого в списъка на издирваните за свръхестествени цели далеч надхвърля всякаква грешка от моя страна.
– Няма да ти позволя да ме арестуваш – казвам аз.
Той си поема дъх.
– Няма да те задържа. Просто… имах нужда да поговоря с теб.
– Можеше просто да се обадиш.
– Съжалявам, – казва той, а гласът му е искрен. От алфа като него извинението е рядко срещано явление.
Обръщам си челюстта. Все още съм толкова ядосана от цялата случка. Потискам разочарованието си, кимвам и отвръщам поглед. Не съм сигурна дали признавам извинението на Илай, или го приемам. Единственото, което знам, е, че искам да заровя брадвата между нас.
Погледът на преобръщача се премести към къщата на Търговеца.
– Предложението ми остава в сила, Кали
Поглеждам към него.
– Това, което направих, беше грешно, но това, което прави този човек, е по-лошо. Той ти отнема свободната воля – казва той. – Търговецът е издирван човек. Просто ми дай дума и аз ще отида там и ще се погрижа за проблема.
Отнема няколко секунди, за да регистрирам какво казва. Когато това става, ме обхваща ужас.
– Не, не искам това.
– Кали. – Алфата е в гласа му.
– Недей, – предупреждавам го. Той вече няма право да упражнява притегателната си сила върху мен. – Има толкова много неща, които не знаеш.
– Тогава ми кажи, – казва той. – В противен случай просто ще продължа да предполагам най-лошото.
Не е ли точно това, което съм изисквала от Дез? Да спре да пази тайни? И ето че се държа като лицемер.
Но тази тайна …
– Никога не съм ти казвала за миналото си. – Разтривам лицето си.
Дори сега се колебая дали да кажа на Илай. Боли ме да си спомням, а после идва и срамът. Винаги срамът.
Но може би ако му кажа, той ще разбере защо съм постъпила така. И може би това ще му помогне да се почувства по-добре – за мен, за Дез и за ситуацията.
– Когато бях непълнолетна – започвам, – доведеният ми баща… доведеният ми баща…
Илай не помръдва.
– Той ме насилваше сексуално. – Насилвам се да произнеса думите.
Чувам ниско ръмжене. Това е, което винаги съм обичала в преобръщачите – в Илай. Никой не се гаври с младите им. Никой.
Издишам треперещо.
– Това продължи с години. И спря само… – Отново правя пауза, като се щипя по челото.
Мога да го направя.
– Когато бях почти на шестнайсет, той се нахвърли върху мен и аз го отблъснах със счупена бутилка. Прекъснах артерия. – Цялата тази кръв. – Той беше мъртъв за няколко минути.
Ръмженето на Илай става все по-силно и по-силно.
Взирам се в ръцете си.
– Убих човек. Дори не бях възрастна. Мислех, че животът ми е приключил, преди да е започнал, и всичко това, защото най-накрая се преборих с човека, който ме малтретираше. – Гласът ми спада. – Той беше толкова могъщ ясновидец. Ако бях постъпила по законния начин, просто… не знам дали щеше да свърши добре за мен.
Поемам си дълбоко дъх.
– Така че призовах човек, който е известен със своите сделки…
Това е всичко, което успявам да вмъкна, преди Илай да ме прегърне и да ме притисне към себе си.
– Толкова съжалявам, Кали. Толкова съжалявам.
Потръпвам леко, когато споменът преминава през мен, и кимвам срещу него.
– Трябваше да ми го кажеш. Всичко това, – увещава ме той тихо.
– Не умея да споделям, – признавам аз.
Той ме държи близо минута и аз оценявам утехата.
Накрая се отдръпвам от ръцете му и избърсвам сълзата, която се е промъкнала в ъгълчето на едното ми око.
– Това, което трябва да разбереш – казвам, – е, че Търговецът ме спаси. Той изчисти бъркотията, записа ме в академията „Пийл“, скри престъплението ми.
Да кажа това на Илай е авантюра. Преобръщачът е едно от добрите момчета. Той може да ме отвлече, да изрови онзи стар случай и да остави системата да си свърши работата.
Донякъде разчитам на факта, че чувството на Илай за справедливост – справедливост на опаковката – ще се съгласува с моите действия; хората, които вършат лоши неща на невинни преобръщачи, просто изчезват.
– Тогава Търговецът не ме обвини – продължавам аз. – Знам, че си мислиш, че го е направил, но той си има собствен етичен кодекс. Тъй като по онова време бях непълнолетна, той не би ми позволил да правя такива сделки с него.
Сега, като знаех какво знам за феите, истинските услуги бяха нещо като голяма работа. Феите живееха, за да се възползват от дадена ситуация.
Илай изглежда също разбира това. Върколакът повдига вежди.
– Едва по-късно му се обадих отново. И отново. И пак. Измислях му всякакви услуги, само за да може да остане наоколо за известно време. – Защото бях заинтригувана от него. Защото бях влюбена в него. Защото исках приятел, който да не се плаши от тъмнината ми – а Дез не беше.
– Не трябваше да прави тези сделки с теб – изръмжа Илай.
Играя си с гривната, въртейки мънистата около китката си.
– Не, вероятно не е трябвало, – съгласявам се аз. – Но всички ние сме се поддавали на низшата си природа един или два пъти, нали? – Казвам.
Илай похърква и поглежда към имота на Търговеца.
Той разтрива лицето си.
– Иска ми се да ми беше казал всички тези неща отдавна.
Можеше, искаше, трябваше. Няма смисъл да се разстройва за това сега.
– Имах ли изобщо шанс? – Пита Илай.
Поглеждам към преобръщача.
– Не знам. Но знам, че заслужаваш някой, който може да ти даде много повече, отколкото аз мога.
Приближавайки се, Илай поставя дланта си отстрани на лицето ми.
– Тази кучка фея е щастливец.
Думите едва излизат от устата му, когато зад нас входните врати се отварят с трясък.
Обръщам се тъкмо навреме, за да видя как Дез излиза от дома си, а крилата му се виждат. Буреносните му очи се стрелкат към Илай, която все още стои близо до мен, и в тях виждам проблясък на притежание.
Рефлексно се отдръпвам от преобръщача.
Тук е посред бял ден, което не е точно любимото време на деня на Дез. Предполагаше се, че той ще бъде в Другия свят още няколко часа. Явно нещо се е променило.
Дали е помислил, че съм в беда? Откъде изобщо би могъл да знае това?
Земята трепери от силата на Дез, а погледът му е насочен към Илай, докато той крачи към него.
Пристъпвам пред Търговеца, като поставям ръка на гърдите му, за да го спра от това, което мисли да направи.
Той поглежда надолу към ръката ми, ноздрите му пламват, преди очите му да се върнат към Илай.
– Имаш две секунди да се махнеш от имота ми, преди да те накарам – казва той на преобръщача, гласът му е гладък като ликьор.
Илай дълго се взира в крилата на Дез и изглежда зашеметен. Накрая откъсва поглед.
– Не знаех, – казва той.
Поглеждам между двамата мъже.
– Какво не знаеш?
Търговецът гледа Илай в продължение на няколко секунди. След това леко накланя глава.
– Сега вече знаеш.
– Кали ми разказа какво си направил за нея, когато е била малка, – казва Илай. – Благодаря ти, че си ѝ помогнал, – продължава той. – Няма повече лоша кръв между нас, добре? Не осъзнавах ситуацията – нищо от това.
Дез отново накланя глава.
Илай се отдръпва, като хвърля поглед в моята посока.
– Грижи се за себе си, Кали – казва той и вдига ръка за сбогом. А после се обръща и излиза от имота и от живота ми.
Дълго след като Илай си тръгва, челото ми все още е набръчкано. Нищо от това, което току-що се случи, няма страшно много смисъл.
Очаквах някаква конфронтация между двамата мъже, но вместо това получавам извинения и разбиране. Би трябвало да съм облекчена, но докато Дез ме води обратно вътре, очите ми се насочват към крилата му.
Точно в тях Илай се взираше с такъв шок. Крилата на краля на феите. Същите крила, които Дез старателно криеше от мен в миналото.
Има нещо, което ми липсва, и аз ще разбера какво е то.

Преди Дез и аз да успеем да поговорим за каквото и да било от току-що случилото се, аз промърморвам някакво извинение, че трябва да отида до тоалетната, и се измъквам в стаята си.
Заключвайки вратата след себе си – не че това би спряло Търговеца – грабвам телефона си и набирам Темпер, като крача напред-назад из стаята.
– Ей, кучко, какво става? – Отговаря тя.
– Темпър, ти знаеш доста за феите, нали? – Казвам, като се впускам в разговора.
Преди да станем частни детективи, когато Темперанс Дарлинг беше просто поредният неудачник в академията „Пийл“, тя имаше малка мания по феите. Когато се запознах с нея, тя искаше да стане дипломат, който да работи в другия свят.
– Мммм, с феите може би ще прекаля, но знам някои неща. Защо? Какво трябва да знаеш?
– Илай се изправи срещу мен и…
– Той те е намерил? – Темпер прекъсва, гласът ѝ е неверен. – Вече? Уау, момиче, ти не умееш да се криеш.
– И как мислиш, че ме е намерил? Да не би да е защото е подслушвал телефона ти? – Казвам.
В другия край на линията се чува пауза.
– Е, по дяволите – казва тя, – това е просто сбъркано.
– Всичко е наред. Говорихме за проблемите си, сега сме добре.
Още една пауза. Темпер има навика на тези около мен.
– Искаш да ми кажеш, че си успяла да се измъкнеш от списъка на най-издирваните?
Когато тя го каза по този начин…
– По дяволите, успяла си. Кучка, сигурно имаш вагина от злато.
Дъвча нокътя на палеца си. Извън стаята ми чувам как Търговецът се движи наоколо, нетърпелив. Скоро ще трябва да изляза и да поговоря с него. И той, и аз имаме въпроси, които се нуждаят от отговор.
– Слушай, Темпер, трябва да поговоря с теб за нещо важно.
Веднага тонът ѝ се променя.
– За какво става дума?
– Какво знаеш за крилата на феите?
– Хм… те са искрящи – поне някои от тях – те се появяват най-често, когато феята загуби контрол над емоциите си – знаеш, гняв, похот, ако феята пие твърде много… Хм, знам, че има и още. Нека помисля, отдавна не съм чела тези неща…
Спомням си погледа в очите на бившия ми днес, когато видя тези крила: играта свърши.
– Днес, когато Илай видя крилата на Търговеца, той се отдръпна. Беше наистина странно и аз просто исках да знам…
Какво искам да знам?
– Тези двамата се срещнаха? Отново? – И тогава останалата част от това, което казвам, я настига. – Чакай. Какво искаш да кажеш, че Илай е видяла крилата на Търговеца?
– Не е като това да е нещо ново, – казвам аз. – Илай ги е виждал и преди, когато дойде в дома ми около пълнолунието.
– Да, но те излизаха, когато Търговеца беше нападнат, ако трябвало да ги използва, за да лети, – казва Темпер. – Какво се случи днес?
Заигравам се с гривната си.
– Имаше още една конфронтация между Търговеца и Илай и този път, когато Илай видя крилата на Търговеца, цялата динамика се промени. Беше странно. Искам да кажа, че Илай се извини.
Може би това беше заради всичко, което му казах. Може би се канех да лая по грешното дърво.
Още мълчание.
Накрая:
– Показа ли ти Търговецът крилата си? – Темпер звучи… странно. – Извън ситуациите, в които са необходими, или когато е бил нападнат. Дали просто, знаеш ли, се е разхождал наоколо с извадени крила? И да ги размахва, сякаш са най-новият му лед инструмент?
– … Да – казвам бавно, а стомахът ми се стяга. – Защо?
Тя издиша.
– Момиче.
– Какво?
– Има един случай, в който феите особено обичат да държат крилата си навън и да ги размахват, когато им се прииска. Особено мъжките.
Тя просто спира да говори.
– О, Боже, мълчанието ти ме убива, – казвам аз. – Темпер, каквото и да е, просто го кажи.
– Феите правят това само с годениците си.

Назад към част 22                                                                 Напред към част 24

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!