Лаура Таласа – Странен химн ЧАСТ 14

Глава 14

Когато Дез и аз най-накрая се завръщаме в град Сомния, нещо в мен е забележимо различно.
Вече не мразя крилата си… нито люспите си, нито ноктите си. По някакъв начин в рамките на една седмица открих, че същите неща, които ме плашеха в мен самата, сега… ми дават сили.
Мога да летя. Мога да прережа някой с голи ръце.
В това има сила, независимо дали Карнън го е искал или не.
Тренировките с Дез също укрепиха смелостта ми. Кълна се, че ръцете и краката ми са по-оформени, и макар че все още не съм успяла да нанеса удар на Дез, започвам да се бия с по-голяма увереност.
Няма да призная това на Дез, но се радвам, че ме принуди да тренирам с него. Може и да мразя процеса, но резултатите са ми симпатични. Също така започвам да обичам сладкия чифт остриета, прикрепени към бедрата ми. Сега те звънят по дрехите ми, докато с Дез вървим по познатите коридори на двореца му.
Стаята в кулата, към която ме води Дез, е едно от най-страхотните места в двореца. Изградена от стъклени витрини от пода до тавана, стаята в кулата ми дава възможност да видя от птичи поглед цяла Сомния – от територията на замъка до града, който се простира отвъд него.
Освен фенерите, които висят над главите ми, единствената мебел в стаята е масивна маса, която в момента е пригодена за двама души. На нея е сервирана храна, която подозрително прилича и мирише на индийска храна, моята любима.
Дез се запъти към масата, облечен в същите тъмни панталони и ботуши, с които беше на Земята, а косата му беше вързана назад с кожен шнур.
Вглеждам се в големите мускули и мастилената кожа на ръцете му, докато ми изтегля стол. Единственото феерично допълнение към облеклото му в момента са трите гривни, които обгръщат единия му бицепс, а това в момента просто увеличава сексапила му.
Спускам се на предложеното от него място и го наблюдавам как заема своето.
Преди да успея да се обслужа, той го прави вместо мен. Чиния с алоо гоби и друга с ориз се издигат във въздуха и се насочват към мен.
Докато започвам да си взимам, един чайник се премества в чашата пред чинията ми и ми налива чаша чай.
– Как изобщо се добра до това нещо? – Питам, докато ми се сервира.
Дез се обляга на стола си, изглеждайки твърде горд от себе си.
– Да си крал си има своите предимства.
Той прекарва добри пет минути, наблюдавайки ме как ям, преди да се присъедини към мен. Знам, че мъжът обича добрата индийска храна – той е този, който ме запозна с тази кухня, но изглежда се интересува повече от моето удоволствие, отколкото от своето.
– Имаш ли нещо против да смесиш малко работа с вечерята? – Пита Дез накрая.
Вдигам рамене. Сега, когато сме обратно в Сомниа, Дез се връща към работата, а аз – към намирането на занимания за себе си. Няма нищо по-лошо от скуката, така че ще приема малко бизнес с вечерята, ако имам какво да правя.
Използвам салфетката си, за да избърша устата си.
– Какво става?
Дез щраква с пръсти и във въздуха се появява лист пергамент, който се спуска пред мен. Не успявам да го достигна, преди да се приземи върху чинията с пилешко тика масала, а мазният оранжев сос от храната се разтича върху хартията.
Навеждам се напред, хващам пергамента и със салфетката си забърсвам соса от него.
– Наистина ли беше необходимо? – Питам и се мръщя, когато усилията ми да почистя хартията завършват само с допълнително размазване на соса по нея.
Върху пергамента има нещо като таблица, като в една колона са изброени имената, в друга – полът, в трета – датите и часовете, в четвърта – мястото, а накрая има и колона с нещо, което изглежда като бележки.
Търговецът кимва към хартията.
– Това е списък на всички войници, които са изчезнали през последните три месеца – казва той и отпива глътка от чая си.
Повдигам вежди и отново поглеждам таблицата. Видът на толкова много имена е поразителен, а този списък включва не само липсващите жени войни, но и липсващите мъже.
Досега с Дез не сме говорили много за мъжете, които са изчезнали от Кралството на нощта, най-вече защото за разлика от жените, изчезналите мъже не са се появили отново, което не ни дава никакви улики за това какво може да се е случило с тях.
– Забелязваш ли нещо необичайно? – Пита ме Дез, като ме наблюдава през ръба на чашата си.
Продължавам да преглеждам таблицата.
– Знаеш ли, ако има нещо, което искаш да забележа, можеш просто да излезеш и да кажеш… – Думите ми пресъхват, когато стигам до датите.
Откакто Дез е убил Карнън, не е изчезнала нито една жена… но са изчезнали петима мъже.
Поглеждам към Търговеца.
– Мъжете все още изчезват.
Дез поглежда през прозореца към мигащия град долу.
– Много мъже изчезват в Нощното кралство, – казва той разговорно. – Може и да е нищо.
Почти чувам „но“, което следва изказването му.
– Какво е това? – Питам, като спускам пергамента.
Той отпива още една глътка от чая си.
– Четирима от последните петима мъже, които са изчезнали, са войници.
Твърде много изчезвания, за да е съвпадение, което означава…
Не е свършило.
Хартията леко шумоли, когато ръката ми започва да трепери. – Но ти го уби – казвам тихо.
Очите на Дез омекват, докато ме гледа.
– Аз убих Карнон.
Отнема ми още няколко секунди, за да събера това, което Дез не казва.
Когато го правя, очите ми се разширяват.
– Някой друг взема мъжете.

Назад към част 13                                                                                Напред към част 15

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!